Решение по дело №370/2019 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260026

 

гр. Елена, 31.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: Искра Вараджакова

при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 370 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „А.” АД гр. Л., представлявано от Б.Г.Б., чрез адв. Д.Ц., против Ж.В.Г. ***. В същата се твърди, че страните били в трудово правоотношение, като ответницата работела на длъжността „чистач” в ищцовото дружество. На 16.11.2017 г. същата подала молба за ползване на 36 неплатен отпуск, който й бил разрешен от работодателя. След изтичане на посочения срок, същата обаче не се върнала на работа. Предприето било дисциплинарно производство, което  приключило с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и била издадена Заповед № 726/30.03.2018 г. Заповедта няколко пъти била изпращана на адреса на ответницата с обратна разписка, но писмото се връщало непотърсено. Едва на 31.07.2019 г. същата била връчена лично на ответницата заедно с писмо, в което било вписано, че следва да заплати на доброволно дължимите на работодателя суми. Заповедта не била оспорена в законноустановения двумесечен срок. Ищецът твърди, че за периода, когато ответницата ползвала неплатен отпуск, същият й внесъл дължимите съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО здравни осигуровки в размер на 16.69 лв., които за този период били изцяло за сметка на осигуреното лице, а дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ било в размер на 518.74 лв. Посочените суми не били заплатени от ответницата. Ищецът заявява, че било образувано ЧГД № 266/2019 г. по описа на Районен съд – Елена, по което била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това за него се породил правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Ж.В.Г., че последната му дължи сумата 518.74 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, и сумата 16.69 лв., представляваща заплатени здравни осигуровки от работодателя за сметка на работника при ползване от негова страна на неплатен отпуск, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 11.09.2019 г. до окончателното им заплащане, както и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата Ж.В.Г., чрез назначения особен представител адв. М.Г.. В същия се взема становище, че предявените искове са допустими. Оспорва се тяхна основателност, като се излага, че ответницата е уволнена дисциплинарно на основание чл. 195, чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193 от КТ. Излага се, че работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си на уволнение по отношение на нея, поради което не следва да се ангажира дисциплинарната й отговорност и уволнението й не трябва да бъде признато за законно и следва бъде отменено. Не може да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си да изслуша работника, което е задължително и което не се установява в конкретния случай. Оспорва претенция на ищеца в размер на 518.74 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Д.Ц. поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответницата чрез назначения особен представител адв. М.Г. поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър с дата 13.12.2019 г., ищецът „А.” АД гр. Л. е вписан в Търговския регистър и се представлява от Б.Г.Б. и Д.Г.К..

От  допълнително споразумение № 7/01.04.2017 г. към трудов договор № 1206/10.05.2016 г. се установява, че страните са в трудовоправни отношения, като ответницата заемала длъжността „чистач“. Със Заповед № 726/30.03.2018 г. на последната било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение. В заповедта били изложени мотиви, от които е видно, че същата не се е явила на работа в течение на повече от два последователни работни дни за периода от 26.01.2018 г. до 20.03.2018 г. включително, без да уведоми работодателя си за своето отсъствие и без да представи уважителен документ. Заповедта била връчена лично на същата на 31.07.2019 г. и следва да се приеме, че е влязла в сила.

Видно от покана с изх. № 02-ФС-1407/24.04.2018 г., ищецът е уведомил ответницата за прекратяване на трудовото правоотношение между тях, както и че същата му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец – обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 518.74 лв., както и сумата 16.69 лв., представляваща осигурителна вноска за периода на неплатен отпуск за месец януари 2018 г.

По делото са представени платежна ведомост за м. ноември 2017 г., рапорт от 20.02.2018 г. и молба от 16.11.2017 г., от които се установява, че ответницата е депозирала молба да й бъде разрешен 36 дни неплатен отпуск, както и че й е разрешен такъв от работодателя и че на 26.01.2018 г. същата не се е явила на работа, а до 02.02.2018 г. не е подала документ, за да оправдае отсъствието си. С писмо с изх. № 02-ФС-591/14.02.2018 г. ищецът е изискал от ответницата да представи писмени обяснения в тридневен срок от получаването му за това, че за периода от 26.01.2018 г. до 02.02.2018 г. е отсъствала от работа.

По делото е изслушано заключение изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ е 555.66 лв. На следващо място, ищецът е заплатил осигурителните вноски за здравно осигуряване на ответницата за месец януари 2018 г., които са начислени в размер на 16.69 лв. 

По делото е приложено ЧГД № 266/2019 г. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 250/19.09.2019 г. по ЧГД № 266/2019 г. по описа на Районен съд - Елена била издадена Заповед № 250 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.09.2019 г., съгласно която длъжникът Ж.В.Г. *** е осъдена да заплати на кредитора „А.” АД гр. Л., представлявано от Б.Г.Б., сумата 518.74 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, и сумата 16.69 лв., представляваща заплатени от работодателя здравни осигуровки на работника при ползване от негова страна на неплатен отпуск по негово желание, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 11.09.2019 г. до окончателното им изплащане, сумата 25.00 лв. – държавна такса и сумата 150.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК изпратеното съобщение на длъжника Ж.В.Г. следва да се смята за връчено. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Последният е предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за съществуване на вземането във визирания едномесечен срок.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ гласи, че действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

За да възникне отговорността по чл. 221, ал. 2 от КТ, при която работникът дължи на работодателя обезщетение, следва да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки, а именно: наличието на трудово правоотношение, прекратено с дисциплинарно уволнение. При тези предпоставки и в случай, че трудовото правоотношение е безспорно, за работодателя възниква правото на обезщетение за обезвреда на вредите, които при безсрочно трудово правоотношение са в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, а при срочно трудово правоотношение – в размер на действителните вреди. С това обезщетение се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. 

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, като ответницата е заемала длъжността „чистач“ в ищцовото дружество. Същото било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, за което била издадена Заповед № 726/30.03.2018 г., която е влязла в сила. В тази връзка съдът намира, че са неоснователни възраженията на особения представител на ответницата адв. М.Г. относно оспорване законосъобразността на дисциплинарното уволнение.  

От гореизложеното се достига до извода, че в полза на ищеца е възникнало правото да претендира от ответницата заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Безспорно е, че трудовото правоотношение с ответницата е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно уволнение със Заповед № 726/30.03.2018 г., която е влязла в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ, дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ следва да се определи въз основа на полученото от ответника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, поради което в случая за база следва да се вземе възнаграждението за м. ноември 2018 г. По делото липсват доказателства за плащане на последното от страна на ответницата, като предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 518.74 лв. Поради липсата на изпълнение в срок на горепосоченото парично задължение, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответницата следва да бъде осъдена да заплати и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2019 г. до окончателното му изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗЗО за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до  25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася. В конкретния случай от данните по делото се установява, че ответницата е била в неплатен отпуск по нейно желание и съгласно текста на закона здравноосигурителните вноски са за нейна сметка. Начислената здравноосигурителна вноска за м. януари 2018 г. е в размер на 16.69 лв. и е заплатена от ищеца в качеството на работодател. Следователно, първата дължи на втория посочената сума.

При така изложеното от фактическа страна съдът намира, предвид доказателствата по делото, че предявеният иск е основателен и доказан. Същият следва да бъде уважен, както следва: да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 250/19.09.2019 г. по ЧГД № 266/2019 г. по описа на Районен съд - Елена сумата 518.74 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, и сумата 16.69 лв., представляваща заплатени от работодателя здравни осигуровки на работника при ползване от негова страна на неплатен отпуск по негово желание, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 11.09.2019 г. до окончателното им изплащане.

По отношение на разноските:

С оглед на уважаване на предявения иск на ищеца следва да се присъди сумата 175.00 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство, и сумата 675.00 лв., представляваща направените разноски в исковото производство.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.В.Г. с ЕГН ********** ***, че Ж.В.Г. дължи на „А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. „В.Л.“ № ***, представлявано от Б.Г.Б., сумата 518.74 лв. (петстотин и осемнадесет лв. 74 ст.), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, и сумата 16.69 лв. (шестнадесет лв. 69 ст.), представляваща заплатени от работодателя здравни осигуровки на работника при ползване от негова страна на неплатен отпуск по негово желание, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 11.09.2019 г. до окончателното им изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 250/19.09.2019 г. по ЧГД № 266/2019 г. по описа на Районен съд - Елена.    

ОСЪЖДА Ж.В.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. „В.Л.“ № ***, представлявано от Б.Г.Б., направените разноски по заповедното производство в размер на 175.00 лв. (сто седемдесет и пет лв. 00 ст.), както и направените разноски в исковото производство в размер на 675.00 лв. (шестстотин седемдесет и пет лв. 00 ст.).  

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: