Решение по дело №407/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 201
Дата: 29 май 2024 г.
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20242230200407
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. С., 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20242230200407 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на УБДХ.
Образувано е по повод съставен на 29.11.23г.Акт за констатиране на
дребно хулиганство от П. П. А. –полицай ПИГ”ТП”-РУ– гр. С. против И. А.
И. затова, че: На 23.03.2023г. около 16.15 часа е извършил непристойна
проява, изразяваща се в оскърбително отношение към полицейски служител
Е. Ц., като е влязъл в словесен конфликт с нея крещейки й и отправяйки й
обида, с което е изразил явно неуважение към обществото и е нарушил
обществения ред.
В съдебно заседание нарушителят се явява лично. Дава обяснение за
фактическата обстановка, като заявява, че не се признава за виновен.
Процесуалният му представител счита,че следва да бъде признат за невинен,
тъй като причина за поведението му е неоснователния отказ да му бъде
върнато СУМПС.
Съдът след като се запозна с представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Свидетелката Е. М. Ц. работи в Сектор „Пътна полиция при ОДМВР-
С., изпълнявайки длъжността „................., административно наказателна
дейност и информационно аналитична дейност“. Работното й място се намира
в стая ......... в сградата на Сектор „ПП“ при ОДМВР С. находяща се в гр. С..
1
На 23.03.2023 г. 16,30 часа свидетелката Ц. трябвало да присъства на
разширена оперативка на ръководния състав в сградата на ОДМВР С., на бул.
“............ Около 16:15 ч„ при тръгването и от служебното помещение св. Р. К.
Т. - системен администратор в група „ОПТП, АНД и ИАД“ в Сектор „ПП“
при ОД-МВР-С., съобщила на св. Ц., че двама мъже искат да разговарят
служебно с нея. Св.Ц. посетила съседното помещение, където се приемат
граждани, в което я чакали свидетелят В.Н.Д., когото познавала служебно и
св И. А. И., който не познавала. С.Д. и казал, че идват със свидетеля И., за да
получи последния Свидетелството си за управление на МПС /СУМПС/, което
му било отнето на 13.11.2022 г. на основание чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, във връзка
с управление на МПС след употреба на упойващи вещества („наркотични
вещества). На св.И. имало връчена Заповед за прилагане на прилагане на
принудителна административна мярка, за временно отнемане на СУМПС, за
срок от 365 дни, но в системата не били въведени данни за установена
присъда или данни за отпадане на основанието, визирани в заповедта. Тъй
като свидетелката Ц. трябвало спешно да се яви в сградата на ОДМВР – С.
отговорила на св. И., че в момента не може да върне СУМПС, но ще извърши
допълнителна проверка за изясняване на обстоятелствата относно наличията
на основание за връщането на свидетелството. След този отговор св. И.
започнал да блъска по плота и да крещи, че не го интересува заявеното от св.
Ц. и че иска незабавно да му бъде върнато СУМПС, без да изтъква какво и да
е основание затова. Същият не е предоставил и документ, от който да е видно,
че следва да му бъде върнато въпросното СУМПС. Св. Ц. заявила на св. И. да
се успокои, да излезе от служебното помещение, тъй като от неговото
поведение – крясъци и блъскане по плота двете служителки Р. Т. и св. С. Р. И.
– системен оператор в АНД в Група „Пътен контрол“ в Сектор „Охранителна
полиция“ в РУ-Н.З., били много изплашени. Тъй като св. продължавал да
крещи, че няма да излезе, докато не му бъде върната книжката св.Ц. тръгнала
към него и му разпоредила да напусне служебното помещение. Св.И. А. И.
продължавал да крещи в близост лицето на св.Е. Ц., че няма да напусне
помещението. Св.В.Д., който през цялото време присъствал на инцидента,
застанал между св.И. и св. Ц., с цел да предпази последната от посегателство
върху нея. Междувременно служителката Р. Т. започнала да звъни на
служебните телефони на колегите от „Пътна полиция“, но не успяла да се
свърже с някой, защото всички униформени служители били на разширената
2
оперативка в Дирекцията и нямало кой да помогне в създалата се ситуация. В
този момент св.С. И. Д., който чакал пред служебното помещение, за да
регистрира автомобила си и чувал крясъците, отворил вратата, видял св.Ц.,
която била в униформа зад гишето, а срещу нея бил св.И., който продължавал
да вика на много висок тон. С.Д. затворил вратата, преди св.Д. да влезе в
помещението. Последният решил да потърси други полицаи, за съдействие.
Огледал се, но не забелязал такива, може би защото бил края на работният
ден. Пред кабинета се намирал и св.Н. И. Г., който също чул виковете на
св.И.. В един момент С.Д. успял да избута св.И. извън служебното помещение
и св.Ц. успяла да излезе в коридора. Св.И. отново се доближил до нея
заявявайки й „Целият град те мрази“. С.Д. отново застанал между двамата, за
да не се стигне до физическо посегателство. На мястото дошъл св.И. Н. Н. —
Началник Сектор „ПП“ при ОД-МВР-С., който бил чул крясъците на св.И. и
попитал какво се случва. Св.Ц. му обяснила, че св.И. иска да му бъде върнато
СУМПС, но към момента няма основание за това. В този момент св.И. отново
тръгнал към св.Ц., крещейки й да му върне книжката. Между двамата
застанал освен С.Д. и св.Н., за да не се стигне до физически сблъсък от
страна на св.И., който бил много агресивен. Тъй като св.Ц. била уплашена,
бутнала с ръце няколко пъти св.И., е цел да се предпази, ако й посегне. Св.Н.
помолил св.И. да тръгне с него и да му обясни каква е причината за това да
бъде толкова афектиран. Последният му обяснил, че СУМПС му е отнето за
шофиране след употреба на наркотични вещества, но е дал кръвна проба за
анализ, която е изследвана и е установено, че е отрицателна и с решение на
прокуратурата воденото срещу него производство е прекратено. Поискал
документ от св.И., но същият не могъл да му предостави такъв. В този момент
пред служебния кабинет дошла св.М. С. П. - системен администратор в Група
„Отчет на ПТП, АНД и Информационно аналитична дейност“ в Сектор „ПП“
при ОД МВР-С., която също възприела поведението на св.И., който стискал
ръце и се доближил много близо до св.Ц.. Същият треперел от ярост
продължавал да вика към св.Ц.. Св.П. влязла в стая ......... и оставила
документите които носела и изплашена напуснала кабинета. Св.Н. казал на
св.Ц. да се прибере в кабинета си и продължил а разговаря със св.И.. Тя от
своя страна се обадила на ОДЧ — ОД на MBР - С., за да бъде изпратен
патрул, който да вземе отношение по случая. Дежурният отговорил, че ще
изпрати такъв. След малко на място пристигнали свидетелите Ж. З. и М. В.
3
мл. автоконтрольори към „Пътна полиция“ при ОД-МВР-С., след като
скандала бял приключил. Междувременно в кабинета влязла св.Д. Г. Й., която
заварила свидетелите Ц., Т. и С. И.. Св.Ц. разпоредила на св.Й. да намери
преписката на св.И.. Същата влязла в системата на „АИС АНД“ по ЕГН-то му
и установила, че за същия има издадено наказателно постановление, връчено
и платено. От архива извадила цялата преписка, по която било приложено
наказателното постановление, АУАН, ЗППАН и постановление за
прекратяване на наказателното производство на РП-С.. Св.Ц. се запознала с
постановлението на РП-С. и установила, че е станала грешка, т к. това
постановление е било прибрано в архив, преди да бъде въведено в системата.
При това положение тя веднага разпоредила да бъде върнато СУМПС на
св.И., като уведомила за това и св.Н.. След като получил СУМПС, св.И.
напуснал сградата на „Пътна полиция“ при ОД-МВР-С.. Всички свидетели
на възникналия словесен конфликт между Св.Ц. и св. И. останали възмутени
от поведението на последния.
По случаят било образувано ДП, което с Постановление за
прекратяване на наказателното- производство от 30.10.2023г. на РП-С. по ДП
№ 133“КП“/2023, на ОД-МВР-С., вх. № 1654/2023 на РП-С. е било
прекратено. Със същото са били дадени указания за съставяне на И. А. И. на
Акт за констатиране на дребно хулиганство.
Въз основа на горепосоченото Постановление на РП гр. С. на
29.11.2023г.от полицейски инспектор А., служител на PУ -С. на И. И. е
съставен процесния Акт за констатиране на дребно хулиганство, като пред
СлРС е било образувано АНД № 1630/2023г. на РС-С.. Съдебното
производство по посоченото АНД–ло е било прекратено с протоколно
определение № 1820/30.11.2023г.и изпратено на РП гр. С. за произнасяне с
оглед преценка за наличието или липсата на данни за извършено
престъпление по чл. 325 от НК.
Въз основа на изпратените материали е образувана проверка, която е
приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 19.02.24г., което е потвърдено с Постановление на ОП гр. С.
от 15.03.24г.В същото са дадени указания материалите да бъдат внесени от
РП гр. С. за разглеждане на Акта за констатирано дребно хулиганство пред
РС гр. С., като въз основа на тях е образувано настоящото производство по
4
УБДХ.
Тези фактически констатации, съдът прие за установени въз основа
на събраните по делото доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свидетелите Н.,
Ц., Т., Й., Д., В. и З., С. И., М. П., С. Д., тъй като същите са безпротиворечиви
и напълно кореспондират помежду си. Св. Ц., Т. и И. са станали очевидци на
цялостното поведение на нарушителя, като са категорични, че същото е било
арогантно, невъздържано и е предизвикало у всяка една от тях притеснение и
уплаха.Всяка от тях е категорична,че освен цялостното агресивно поведение,
което се е изразявало в отказ да напусне помещението и да се съгласи с отказа
да му бъде върнато СУМПС, нарушителя е говорил на много висок ток, който
е прогресирал до силни крясъци и удар, върху намиращия се в помещението
плот за обслужване на гражданите. Категорични са,че това му поведение ги е
стреснало и изплашило като с Ц. заявява,че спрямо нея е била отправена и
персонална обида от страна на нарушителя И., който по време на случващото
се изкрещял към нея репликата“Целия град те мрази“.
Кредитира показанията на св. Н.-Началник сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр. С. и тия на останалите посочени по –горе свидетели, чиито
показания, разгледани в тяхната съвкупност и съпоставени помежду им
безспорно налагат извода за виновност на нарушителя.
Съдът изключи от доказателствения материал показанията на св. М.Б.,
св. В.Д. и св. М.,в основната им главна част, тъй като същите са в близки
приятелски отношения с нарушителя и като такива ги счита за
заинтересувани от изхода на делото.Кредитира същите в частта, в която
заявяват,че И. е бил бутнат по тялото от св. Ц., доколкото това твърдение
съвпада с твърденията на част от свидетелите, за които съдът е прие,че
кредитира показанията им.
Съдът проведе разпит и на св.Г.,който заяви,че предвид дългия период
от време няма спомен за случилото се ,поради което неговите показания
макар снети по съответния процесуален ред не допринасят за установяване на
обективната истина по делото и като такива ги изключи .
Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира
съдът да направи следните правни изводи:
5
С поведението си, изразяващо се в публично и в присъствието на много
хора оскърбително отношение към полицейския свидетел Ц., на работното й
място, по време на изпълнение на служебните й задължения, докато същата е
със служебна униформа както и чрез отправена и обида, И. И. е нарушил
обществения ред и спокойствие и е осъществил състава на нарушението
дребно хулиганство, визирано в УБДХ.
По несъмнен начин се установи, че нарушителят И. се е държал
непристойно в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С., при
посещението си в стая .......... Същият е говорил на висок глас, поведението му
е ескалирало до силни викове и е било съпроводено с несъгласие да напусне
служебното помещение и да преустанови спора с полицейския служител.Тези
му действия са били съпроводени и от удари с ръце върху защитния параван
поставен за разделяне на служебното помещение между гражданите и
работещите в него служители. Деянието той е извършил на публично място
пред много хора и е било съпроводено и с отправена към служителя Ц. обида.

В конкретният случай е налице дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ . Съгласно чл.1 ал.3 от УБДХ дребното хулиганство е непристойна
проява изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични
изрази на публично място, пред повече хора в оскърбително отношение и
държане към гражданите, към органите на власт или на обществеността или в
скарване, сбИ.е или други подобни действия, с които се нарушава
обществения ред и спокойствие. В конкретния казус е установено
безспорно,че И. И. е демонстрирал оскърбително и арогантно поведение
както към служителката Ц. така и към институцията, която тя представлява.
Същият е знаел,че тя е длъжностно лице/ доколкото е била с полицейска
униформа и на работното си място/,въпреки което не е изпълнил даденото му
устно разпореждане да напусне служебното помещение, а напротив започнал
е спор, придружен с категорични многократни откази да напусне.
За да е извършено хулиганство по смисъла на УБДХ е необходимо да
са осъществени съставомерните признаци на това нарушение указани в
разпоредбата на чл.1,ал.3 от УБДХ както от обективна така и от субективна
страна. От обективна страна безспорно е налице публично и пред много хора
поведение, което разгледано в неговата цялост следва да квалифицира като
6
непристойна проява изразяваща се в оскърбително отношение към орган на
власт. Това му поведение се изразяват в настоятелно отправен отказ да
напусне помещението,въпреки многократното настояване и разпореждане на
полицейския служител, съпроводен със силни викове и удари по намиращия
се в помещението параван. Естеството, съдържанието, времето, мястото и
начина на извършеното на тези действия, категорично ги определят като
„оскърбително отношение“ към орган на власт и нарушаване на
обществения ред и спокойствие.
Налице е и субективния признак, доколкото извършителя е знаел,че се
намира в държавно учреждение, знаел е,че разговаря с униформено лице от
състава на ОД на МВР гр. С. и поведението му се възприема публично и от
много хора.
В тази връзка, съдът счита направеното възражение от страна на
процесуалния му представител за невиновност, доколкото вината за отказа да
му бъде върнато СУМПС е на служителите в сектор „ПП“при ОД на МВР гр.
С., а не негова за неоснователно. Действително е било установена грешка при
окомплектоване на полученото в сектора Постановление на РП гр. С., но това
обстоятелство не може да се приеме като достатъчно, за да оневини
извършителя И. и да го освободи от задължението му като гражданин на
РБългария да обвързва поведението си със съществуващите социални норми
за поведение. Това му поведение е било насочено към полицейския служител
Е. Ц. , като въпреки многократно отправеното му устно разпореждане да
напусне служебното помещение и да се успокои поради причината, че с
поведението си плаши служителките Р. Т. и С. И. и останалите граждани,той
е направил отказ да се подчини продължавайки да крещи, че няма да излезе,
като е отправил и обида срещу полицейския служител Ц. , свързана с
оценката на обществото на нейната работа.
Счита, за неоснователно и възражението за допуснато нарушение на
чл. 40 от ЗАНН, доколкото процесния Акт е съставен, въз основа на
официален документ, какъвто безспорно се явява Постановлението на РП гр.
С. за прекратяване на наказателното производство от 30.10.23г., с което са
били дадени указания за съставянето му. Посочения текст от ЗАНН,
действително указва съставяне на акта в присъствието както на нарушителя,
така и на свидетелите, но ал. 4 от същия текст поставя изключение, в случайте
7
когато акта е съставен,въз основа на официални документи. В тази
връзка,съдът счита, че подписването му от страна на свидетелите в
отсъствието на нарушителя не представлява процесуално нарушение, годно
да доведе до неговата отмяна.
Съдът счита, че за така приетата като извършена проява на дребно
хулиганство на И. И. следва да бъде наложено наказание „Глоба”, доколкото
от извършването й до настоящия момент е изминал голям период от време.
Съдът счита, че целите на наказанието ще се постигнат с налагане на
наказание“Глоба „ в минимален размер от 100лв.
По изложените съображения и на осн. чл. 1 от Указа за борба с
дребното хулиганство, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. А. И., ЕГН ********** на
23.03.2023г. около 16.15 часа в град С., в стая ......... и на двора на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – град С. на публично място пред повече хора
е извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и
държание към полицейски служител Е. Ц. и отправена и обида, с което е
нарушил обществения ред и спокойствие и е изразил явно неуважение към
обществото, като поради ниска степен на обществена опасност деянието не
представлява престъпление по чл. 325 от НК.
НАЛАГА на основание чл. 1 ал. 1, т. 2 от УБДХ на И. А. И., ЕГН
********** административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100.00 лева в
полза на държавата към бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на обжалване до 24 часа от постановяването му
пред Окръжен съд-С., като в случай на жалба или протест насрочва съдебно
заседание пред СлОС за 31.05.2024 г. от 11:00 ч., за която дата и час
нарушителят и процесуалния му представител са уведомени от днес .
Препис от решението да се изпрати на началника на РУ-МВР- С. и на
РП-С., като последната бъде незабавно уведомена от деловодител при НО при
РС-С. за датата и часа на насрочване на делото пред СлОС.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8