Р Е Ш Е Н И Е
№ 2405
Град Пловдив, 19 ноември 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2836 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Диолина – Ушев и с-ие“ СД против ревизионен акт № Р-16001617004720-091-001
от 31.05.2018 г., издаден от И.К.К., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложил ревизията, и Т.А.Т., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на
НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 473 от 14.08.2018 г. на
директора на ДОДОП Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 26 902,44
лева и 5 183,24 лева лихви, 784,29 лева лихви за деклариран и невнесен ДДС
и са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2012 г., 2013
г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 2 721,56 лева и 1 223,86
лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател оспореният
ревизионен акт е незаконосъобразен, защото е необоснован, постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Ревизията е по
чл.122 ДОПК и са налице основанията по чл.122, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ДОПК.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава
нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно
засяга правната му сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е
потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и
подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат
извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Ревизията е започнала
въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617004720-020-001 от 18.07.2017
г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № 16001617004720-020-002
от 08.11.2017 г. и № 16001617004720-020-003 от 08.12.2017 г., с обхват:
установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2016 г., за ДДС за периода 01.12.2011 г. – 30.06.2017 г., данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и задължителни
осигурителни вноски за осигурители за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2017 г. Със
заповед № 16001617004720-023-001 от 05.01.2018 г. ревизията е била спряна на
основание чл.34, ал.1, т.4 ДОПК, а със заповед № 16001617004720-143-001 от
10.04.2018 г. ревизията е била възобновена. Въз на събраните доказателства е съставен
ревизионен доклад № 16001617004720-092-001 от 30.04.2018 г., чиито констатации
са дали основание за издаване на ревизионния акт № Р-16001617004720-091-001 от
31.05.2018 г. – предмет на настоящето съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия са
издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощено длъжностно лице и в рамките
на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните
доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на
ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и
от компетентните органи по приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният
акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган
са били надлежно съобщени на дружеството-жалбоподател, който в предвидените по
ДОПК срокове ги е обжалвал, т.е., на ревизираното лице е била осигурена
възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
През ревизираните години основната дейност на
дружеството е търговия на дребно с различни хранителни стоки и напитки в град
Пловдив. В отговор на връчено на дружеството искане за представяне на документи
и писмени обяснения управителят Олга Ушева е отговорил, че дружеството не може
да представи първични и вторични счетоводни документи, които се намират у
бившата счетоводителка Галина Стоянова, че счетоводната документация е
изисквана многократно, но счетоводителката не я е предоставила, заради което е
подадена жалба до Районна прокуратура Пловдив (л.2419). Олга Ушева твърди, че в
хода на настоящата ревизия е узнала, че Галина Стоянова е подавала справки-декларации
по ЗДДС с нулеви стойности за м.02.2015 г. и за периодите м.06.2015 г. – 30.06.2017
г., не е подала годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 г.
Въз основа на събраните доказателства
ревизиращият екип е направил извод, че са налице неоспорими доказателства, че до
започване на ревизията не е подадена декларация по чл.92 ЗКПО за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2016 г.; налице са данни за укрити приходи – дружеството
е работило през всичките ревизирани години и не е отчело реализираните приходи,
които не са отразени в счетоводството; липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, а документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски са унищожени не по установения ред; представени
са единствено касови книги за реализираните продажби за ревизирания период и
част от фактурите, издадени от доставчици. Направен е извод, че са налице са
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2
и т.4 ДОПК.
На дружеството е връчено уведомление по
чл.124, ал.1 ДОПК (л.178) и по чл.17, ал.1 ДОПК (л.180), че основата за
облагане с корпоративен данък, ДДС,
данък върху доходите от трудови правоотношения, ДОО за осигурители, УПФ за
осигурители и ЗО за осигурители ще бъде определена по предвидения в чл.122 ДОПК
ред, във връзка с което от дружеството е подадена декларация по чл.124, ал.3 ДОПК за всяка от ревизираните години (л.182-209).
След
извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК е констатирано,
че за целия период от м.11.2011 г. до м.06.2017 г. дружеството е регистрирано
по ЗДДС, за периода м.11.2011 г. – м.05.2015 г. (с изключение на м.02.2015 г.)
са подавани справки-декларации по ЗДДС и дружеството се е разчитало коректно с
бюджета, а за периода м.02.2015 г. и от м.06.2015 г. до м.06.2017 г. са
подавани нулеви справки-декларации въпреки наличието на безспорни
доказателства, че за тези периоди дружеството е осъществявало дейност, видно от
представените касови книги и постъпилата информация от регистрираното фискално
устройство с дистанционна връзка с НАП. Съответно на тези констатации и след
анализ на предоставените и получените документи от насрещните проверки на
преките доставчици на дружеството-жалбоподател органите по приходите са приели
всички недекларирани в отчетните регистри по ЗДДС, но отчетени по касовите
книги на дружеството приходи за укрити, като в табличен вид в ревизионния
доклад (стр.17 – л.61 от делото) са определени данъчната основа и дължимият
ДДС. Определените задължения са основани само и единствено на данните от
реализираните приходи по ЕКАФП и представената от управителя на дружеството
касова книга. Само тези реализирани приходи от продажба на хранителни стоки и
напитки са обложени със ставка 20 на сто съгласно чл.66, ал.1, т.1 ЗДДС. Затова
на основание чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС на дружеството е начислен допълнително ДДС
общо в размер на 26 902,44 лева.
С оглед установените
обстоятелства
по чл.122, ал.1 ДОПК ревизиращият
екип е формирал извод, че след като дружеството не е предоставило
редовно заведена счетоводна отчетност и не е подало годишни данъчни декларации
по чл.92 ЗКПО за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като е работило през
всички години, следва да се формира основа за облагане с пряк данък за всички
периоди по особения ред на чл.122, ал.2 ДОПК.
В отговор на връчено искане за представяне на
документи и писмени обяснения от дружеството е предоставена информация за
средната надценка на продаваните стоки: 1) за цигарите – ТО 5 %; 2) за
останалите стоки – за 2011 г. и 2012 г. – 16 %, за 2013-2016 г. – 18 %. От представените
от дружеството касови книги за ревизирания период е взета информация за
реализираните обороти по месеци и години, като са посочени отделно оборотите от
цигари, и са изчислени печалбите по години (ревизионен доклад – стр.19 и 20 –
л.62 от делото). Тези печалби органите по приходите са приели за окончателни
поради факта, че няма документално обосновани разходи, които да са заведени в
счетоводството на дружеството. От предоставената от самото
дружество-жалбоподател информация органите по приходите са взели предвид само
отчетната стойност на продадените стоки и търговската надценка, посочена от
дружеството. Липсата на счетоводна отчетност към момента на съставянето на
ревизионния доклад и ревизионния акт е
дала основание данъчната основа за определяне на корпоративен данък за
ревизираните години да се определи по реда на чл.122 ДОПК.
В хода на съдебното
производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите.
Спорът е относно правилното приложение на материалния закон и наличието на
основание за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК.
При тези факти
съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и не са
налице основания за неговата отмяна.
Не се споделя
възражението на дружеството-жалбоподател за немотивираност на обжалвания
ревизионен акт. Вярно е, че в него са обсъдени единствено възраженията на
дружеството срещу ревизионния доклад и допълнително представените с това
възражение писмени доказателства. Следва да бъде отбелязано, че в ревизионния
акт изрично е отбелязано също, че неразделна негова част са констатациите в
изготвения ревизионен доклад (стр.2 от акта, горе) и приложените към него
доказателства (стр.5 от акта, посл. изречение). Както правната теория, така и
константната съдебна практика приемат, че мотивите на индивидуалния
административен акт може да се съдържат в други документи, съставени в
производството по неговото издаване, и в този смисъл, като не са преповторили
мотивите на ревизионния доклад в ревизионния акт, органите по приходите не са
допуснали такова съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да обосновава незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт
само на това основание.
По-важно е, че
органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт, са обсъдили постъпилото
против ревизионния доклад възражение, като по този начин са изпълнили
задължението си по чл.120, ал.2 ДОПК.
Не следва да се
коментира възражението на дружеството-жалбоподател по чл.34 ДОПК, тъй като това
е самостоятелно производство и дружеството е имало възможност да оспори пред
съда отказа на органите по приходите да спрат производството по извършване на
настоящата ревизия. Очевидно това процесуално право не е било реализирано, но
това не може да е основание за преценка на действията на органите по приходите
в настоящото производство, чийто предмет е законосъобразността на самия
ревизионен акт.
Съдът намира, че в случая безспорно е
установено наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК за извършване на
ревизия по особения ред. Представеният от дружеството-жалбоподател приемо-предавателен
протокол (л.2439) не налага друг правен извод., защото иззетите по досъдебно
производство № 422/2017 г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР
Пловдив и върнати на дружеството документи касаят единствено 2012 година, по
отношение на която, макар да попада в ревизирания период за задължения по ЗДДС,
органите по приходите не са установили допълнително данък. Т.е., нови
доказателства, установяващи наличието на редовно водено счетоводство за
ревизираните години, за които при ревизията са установени допълнително задължения
за пряк и косвен данък, дружеството-жалбоподател не е представило нито в хода
на ревизията, нито в хода на настоящото съдебно производство.
Доколкото чл.16 ЗСч. определя като задължение
и отговорност на ръководителя на предприятието да утвърждава индивидуалния
сметкоплан на предприятието, да организира текущото счетоводно отчитане в
съответствие с разпоредбите на този закон, да утвърждава формата на счетоводството,
която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното
(аналитично и синтетично) счетоводно отчитане, да отговаря за съставянето,
съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади,
изисквани по този закон, и за съхраняването на счетоводната информация по реда
и в сроковете по раздел ІІІ, да определя реда и движението на счетоводните
документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до
момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон, не може да се
приеме защитната теза на дружеството-жалбоподател, че управителят не е знаел за
действията на счетоводителя, съответно не носи отговорност за нейните действия.
Тъкмо напротив, именно управителят е този, който отговаря за съхраняването на
счетоводната информация по реда и в сроковете по раздел ІІІ, съответно
непредставянето на необходимата счетоводна документация е пряка последица от
неизпълнение на вменено от закона задължение на управителя, поради което
дружеството следва да понесе негативните последици от това неизпълнение и
извършването на ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК. Без правно значение в
случая е наличието на виновно поведение от друго лице, пък било то и
счетоводителя на дружеството. Неизпълнението на договорни задължения от страна
на счетоводителя е основание дружеството да търси гражданска отговорност от
него, но не препятства извършването на ревизия на самото дружество.
На основание чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, подробно
и изчерпателно изброени в осем точки. В настоящия случай ревизиращият екип е
констатирал, че са налице обстоятелства по т.1, 2, 4 и 5: до започване
на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити
приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно
Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане или за определяне на
задължителните осигурителни вноски; документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват. Като следва изрично да бъде повторено, че
е без правно значение за законосъобразността на ревизията причината за липсата
на счетоводните документи.
Неподаването на годишни данъчни декларации по
чл.92 ЗКПО и липсата на счетоводна отчетност са отрицателни факти, които не се
нуждаят от доказване, а от друга страна, не се оспорват и не се оборват от
дружеството-жалбоподател при негова доказателствена тежест. Следователно
наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ДОПК е безспорно
доказано от страна на органите по приходите, като за законосъобразността на
ревизията е достатъчно да е налице дори само едно от тях. В този смисъл, дори
да се приеме за основателно възражението на дружеството-жалбоподател, че не е
налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 ДОПК, то са налице останалите основания и
това е достатъчно, за да се образува ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК.
Ревизията е проведена по реда на чл.122 ДОПК
както по отношение на задълженията по ЗДДС, така и по отношение на задълженията
по ЗКПО, защото наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК касае целия
ревизиран период, защото подадените справки-декларации по ЗДДС от
упълномощеното лице са били нулеви при категорични данни от касовите книги и от
ЕКАФП за извършени многобройни доставки, които не са били декларирани и не е
бил внесен дължимият ДДС. Защото липсата на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството е обстоятелство,
което засяга цялата дейност на дружеството и се отразява еднакво както върху
основата за определяне на задълженията по ЗДДС, така и върху годишните данъчни
основи, върху които се дължи корпоративен данък.
Неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на установените
задължения за 2011 г. Фактическият състав, от който възниква ревизионното производство,
разбирано като правоотношение, включва издаването на заповед за възлагане на
ревизия (чл.112, ал.1 ДОПК) и връчването на тази заповед на ревизираното лице
(арг. чл.114, ал.1 ДОПК), т.е., ревизионното правоотношение се поражда от
момента на връчването на заповедта за възлагане на ревизия. Следователно в
настоящия случай ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001617004720-020-001 от 18.07.2017 г., връчена на 09.08.2017 г.,
или фактическият състав, от който е възникнало ревизионното правоотношение, се
е проявил на 09.08.2017 г. Към този момент не е изтекъл срокът по чл.109, ал.1 ДОПК за образуване на ревизионно производство за задължения по ЗДДС и по ЗКПО
за 2011 г., тъй като справката-декларация по ЗДДС за м. декември 2011 г. е
следвало да бъде подадена до 14.01.2012 г., съответно срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 31.12.2017 г., а
ревизията е образувана преди изтичането на 09.08.2017 г. Това е най-старото
задължение, установено при ревизията, за предходни периоди няма установени
задължения, поради което не следва да бъде коментирано възражението на
дружеството-жалбоподател в тази му част.
Не е изтекла
погасителната давност и по чл.171, ал.1 ДОПК, защото преди изтичане на 5-те
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение (или това е 01.01.2013 г.), е образувано
настоящото ревизионно производство, което по силата на чл.172, ал.1, т.1 ДОПК е
основание за спиране на давността, а издаването на обжалвания ревизионен акт –
предмет на настоящото съдебно производство – е основание за прекъсване на
давността съгласно чл.172, ал.2 ДОПК. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната
погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК. В този смисъл органите по приходите
основателно са отхвърлили възражението за изтекла погасителна давност и съвсем
обосновано и правилно са издали ревизионен акт.
Следва да бъде
изрично посочено, че с оглед нормата на чл.124, ал.2 ДОПК констатациите в
обжалвания ревизионен акт се считат до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено със събраните
доказателства, както в настоящия случай. Дружеството-жалбоподател при негова
доказателствена тежест да проведе пълно насрещно доказване не направи това, не
обори доказателствената сила на фактическите констатации на ревизионния акт,
поради което съдът намира същия за правилен и законосъобразен, защото наличието
на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК, както това вече се каза, безспорно е установено.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и доказано в размер на 1
634 лева (определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) следва да бъде уважено и да бъде
осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната дирекция тази сума. Затова
и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Диолина
– Ушев и с-ие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Стойчо Мушанов“ № 9а, представлявано от управителя О.Н.У., против
ревизионен акт № Р-16001617004720-091-001 от 31.05.2018 г., издаден от И.К.К.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Т.А.Т., главен
инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 473 от 14.08.2018 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с който
допълнително е начислен ДДС в размер на 26 902,44 лева и 5 183,24
лева лихви, 784,29 лева лихви за деклариран и невнесен ДДС и са установени
допълнително задължения за корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. общо в размер на 2 721,56 лева и 1 223,86 лева лихви.
ОСЪЖДА „Диолина – Ушев и
с-ие“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Стойчо Мушанов“ № 9а, представлявано от управителя О.Н.У., да заплати на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП
сумата 1 634 (хиляда шестстотин тридесет и четири) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен
съдия: