Решение по дело №983/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. Несебър, 03.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд, I - ви наказателен състав, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря  Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков  НАХД №  983/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба подадена от И.Д.Д., ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № 20-0304-001649 от 08.09.2020г., издадено от ******************, Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200.00лева и за нарушение  по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10.00лева/ десет лева/. Наказанието е било наложено на И.Д. за това, че на 25.08.2020г. , около 14.50часа, в гр. Несебър като водач на автобус „Сетра С 315 ХД” с рег. № А1996КВ, на паркинга на Хотел „Сол Несебър Палас” , управлява автобус „Сетра” с посочения регистрационен номер, собственост на „Виго Травел Бг”, като при навлизане в паркинга закача модул с четец на бариера и допуска ПТП с материални щети , като напуска мястото на произшествието. Допълнително е отразено, че не представя контролен талон към СУМПС.

Недоволен от така наложеното наказание жалбоподателят оспорва на 25.08.2020г. да е извършил нарушенията , за които са му наложени наказанията. Оспорват се и фактическите твърдения на наказващия орган. Д. сочи, че при провеждане на процедурата по наказването му са допуснати груби нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказанието му. В съдебно заседание Д. се явява с адв. ************, АК гр. Бургас. Жалбата се поддържа. Доводите за незаконосъобразност и неправилност на наказанието се доразвиват. Сочи се, че АНО няма компетентност да наложи наказание за деяние извършено на паркинга на хотела, доколкото последният не е отворен за обществено ползване. На следващо място се сочи, че има съществено разминаване в датата на деянието възприета от АНО – 25.08.2020г. и тази посочена в АУАН – 14.08.2020г. На трето място се поддържа, че е нарушена и нормата на чл. 49, т. 9 от ЗАНН – посочено е , че са причинени материални щети, но без яснота какви и кои са ощетените лица. Неясно било деянието – дали е извършено при влизане или напускане на паркинга. Неправилно била ангажирана и отговорността на Д., като квалификацията на твърдяното нарушение не съответствала на изложените в наказателното постановление обстоятелства. Претендира се за цялостна отмяна на наказателното постановление. Иска се присъждане на разноските по делото.      

Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по делото. По делото е постъпило писмено становище от гл. юрисконсулт ********при ОД МВР Бургас. Счита се, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, както и за правилност на наложеното наказание. Иска се потвърждаване на наказателното постановление. Оспорва се претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 20.08.2020г. в РУ МВР Несебър е постъпило заявление от ********– началник охрана на Комплекс „Сол Несебър Резорт”. В заявлението е посочено , че на 14.08.2020г. пътнически автобус с рег. № А1996 КВ марка „Сетра” при излизане от паркинга на хотела е ударил монтирания бариерен модул и четец, след което не спрял. ********е посочил в заявлението си , че е установил и се е свързал с шофьора на автобуса – жалбоподателя И.Д.. Между тях се бил провел разговор, в който ********го бил поканил да изяснят станалото, поради стойността на ремонта на бариерата. Според заявителя, Д. не се отзовал на поканата му. Работата по сигнала за нарушението била възложена на свидетеля мл. автоконтрольор С.Д.С. ***. С. предприел действия по установяване на водача на МПС, като по посочения регистрационен номер установил собственика, а след това и жалбоподателя И.Д.. Полицай С. призовал Д. в полицейското управление, където го запознал с депозираното заявление , а след това съставил и АУАН № 846272/ 25.08.2020г. Свидетелят С. разяснил на водача за какво е съставения спрямо него АУАН. В съставения акт С. отбелязал, че Д. при управление на МПС , при влизане на паркинг е закачил модул с четец на бариера, с което е допуснал ПТП с материални щети, след което е напуснал произшествието. Второто нарушение, за което е съставен акта е , че не носи контролен талон към СУМПС. Д. подписал акта без да изложи възражения. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят не е депозирал възражение срещу съставения му АУАН. На 08.09.2020г. било издадено и процесното Наказателно постановление № 20-0304-001649.      

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 846272/ 25.08.2020г., Наказателно постановление № 20-0304-001649 от 08.09.2020г., свидетелските показания на актосъставителя С.Д.С.,  както и приобщените писмени доказателствата по преписка изх. № 304000- 15209/ 16.10.2020г. на РУ МВР Несебър. 

От правна страна. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок за обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

Настоящият състав счита, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , довели до засягане правото на защита на наказаното лице. Същите могат да бъдат посочени , както следва. На първо място в разпоредбите на чл. 42, т. 2 от ЗАНН се сочи, че АУАН следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Такова следва да е и съдържанието на съставеното наказателно постановление- чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В съставения АУАН се сочи, че деянието е извършено на 14.08.2020г. в гр. Несебър. В Наказателно постановление № 20 – 0304-001649, Д. е наказан за деяние извършено на 25.08.2020г. Вижда се, от двата съставени документа – АУАН и НП, че има значително разминаване между датите на извършване на деянието.  На следващо място посочената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в наказателното постановление да се изложат обстоятелствата , при които е извършено нарушението. Вижда се, че в АУАН е вменено на Д., че е допуснал ПТП с материални щети при влизане в паркинга на Комплекс „Сол Несебър Резорт”, което е отразено в наказателното постановление, но от последното не става ясно какви са причинените щети. В тази връзка няма яснота и на кое физическо или юридическо лице са причинени щетите от твърдяното произшествие. Последното е изискване на чл. 42, т. 9 от ЗАНН, не е намерило израз в АУАН , а след това и в наказателното постановление. Друга неяснота свързана с обстоятелствата по делото е по отношение на второто вменено на Д. нарушение-  не носи КТ към СУМПС. Разминаването между датите на нарушението посочени в АУАН и НП са се отразили и на яснотата и на това административно обвинение. В АУАН се сочи, че Д. не носи КТ към СУМПС на 14.08.2020г., а в наказателното постановление – на 25.08.2020г. В с.з. свидетелят С. сочи, че Д. не е носил КТ към СУМПС на датата на съставяне на АУАН – 25.08.2020г. От разпита на свидетеля обаче се установява, че АУАН е съставен в РУ МВР Несебър, когато няма данни и не се сочи Д. да е водач на МПС и да има задължение да носи този документ със себе си. Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП поставя такова изискване само към водачите на МПС , а по време на съставяне на АУАН Д. не е бил такъв по смисъла на закона / §6, т. 25 от ДР на ЗДвП/. В тази връзка неправилно е наказан водача Д. за нарушение на тази разпоредба на закона. Неправилно е определено и наказанието спрямо водача за първото посочено нарушение. Д. е наказан за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП : „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.” Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП , не кореспондират с посочената норма, което е довело и до неправилно определяне на наказанието по реда на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Задълженията на водач, който е участник в ПТП са описани в Раздел XIII на ЗДвП и приложимата правна норма не съответства на тази , за която е повдигнато административното обвинение на Д.. Всички тези изложени нарушения на процесуалния и материалния закон са довели до съществено засягане правото на защита на наказания и следва наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските. Направено е искане за присъждане на разноски за водене на производството – заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства, че И.Д. е заплатил сумата от 300.00лева на адв. ************, АК Бургас. Направено е възражение от ОД МВР Бургас за прекомерност на възнаграждението. Настоящият състав счита, че възражението е неоснователно, а искането на жалбоподателя следва да се уважи за пълната сума. Уговореното между жалбоподателя и адвоката възнаграждение е в минималния предвиден от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 300.00лева – чл. 8, ал. 1, т. 1 , като следва да бъде присъден в пълния размер. Следва да бъде осъдена ОД МВР Бургас да заплати направените разноски.        

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. 2 и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-0304-001649 от 08.09.2020г., издадено от ******************, Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, с което на И.Д.Д., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200.00лева/ двеста лева/ и за нарушение  по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10.00лева/ десет лева/, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на И.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 300.00лева /триста лева/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение.     

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                          

СЪДИЯ: