Решение по дело №151/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В.

РЕШЕНИЕ № 159

гр. В. , 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В. ,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 единадесети юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

151

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Началник сектор „ПП” при ОД МВР - В.  против решение № 173/ 12.05.2022г. по АНД № 242/2022г. по описа на Районен съд – В. , с което е отменено НП № 21-0953-001719 от 30.12.2021г. на Началник сектор „ПП” при ОД МВР - В. , с което на ответника по жалбата - Община Белоградчик, представлявана от кмета на общината - Б. С. Н., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева, на основание чл.177,ал.6,предл.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145,ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно, като се иска отмяната му.

Ответната по касационната жалба страна оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.В.  дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която Районният съд е приел, се споделят и от Административния съд. Не се спори между страните, че Община Белоградчик е закупила специален автомобил „ВАЗ 21214“ с рег. № СА****РВ с договор за покупко-продажба с рег. № 3908/23.09.2020г., който не е бил регистриран в службата по регистрация на ППС, по адреса на регистрацията, в едномесечен срок. На 18.11.2021г., за това, че на 09.04.2021г. около 08,54ч., автомобилът не е регистриран в службата по регистрация на ППС, в едномесечен срок по договора за покупко-продажба, е съставен АУАН. На 30.12.2021г. е издадено НП за нарушение на чл.145,ал.2 от ЗДвП, като е наложено наказание на основание чл.177, ал.6, предл.2 от същия закон с имуществена санкция в размер на 200 лева. В НП липсва дата на извършване на нарушението, за разлика от АУАН, където са посочени две дати: 09.04.2021г.-дата на установяване на нарушението и 23.09.2020г.- дата на придобиване на превозното средство.

Районен съд - В.  е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическата обстановка се основава на тях.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната, че НП е незаконосъобразно.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които сами по себе си са достатъчни, за да обосноват незаконосъобразност на НП и да доведат до неговата отмяна, без да се разглежда спорът по същество.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилна преценка на доказателствата по делото. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства.

Касационният състав напълно се солидаризира с мотивите на районния съд, с които е приел за незаконосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание  чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакванията за незаконосъобразност на решението на ВРС са неоснователни и с оглед разпоредбата на чл.34,ал.1 от ЗАНН.

АУАН е съставен на 18.11.2021г., а именно, след като е изтекъл преклузивния срок за издаването му. Съгласно чл.34,ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушението, следва да се счита извършено в момента на изтичане на едномесечния срок по чл.145,ал.2 от ЗДвП. Т.е., след като договорът за покупко-продажба е от 23.09.2020г., то едномесечния срок изтича на 23.10.2021г. Тъй като тази дата е почивен ден – събота, то на първия работен ден – 25.10.2021г. - понеделник е започнал да тече едногодишния срок по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен след изтичането на този срок и административно – наказващият орган е следвало да прекрати административнонаказателното производство. Това нарушение е съществено и само по себе си води до отмяна на НП.

Настоящият съд не споделя аргументите на процесуалния представител на касатора, че нарушението е възприето от органа за извършено на 09.04.2021г. и се изразява в бездействие, което представлява продължено административно нарушение, съответно се осъществява непрекъснато (продължително) във времето до момента, в който се установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН. Тези аргументи може да са свързани с приложението на чл.80,ал.3 от НК, за престъпленията, които траят непрекъснато, каквото се твърди, че е настоящото, както и за продължаваните престъпления, при които давността за преследване започва да тече от прекратяването им, тъй като в настоящия случай това е неприложимо. Според съда в конкретния казус не е приложима посочената разпоредба на НК. Съгласно чл.34 от ЗАНН, уреждащ преклузивния срок и касаещ започването на „преследването”, в случая със съставяне на АУАН /акта, с който започва административнонаказателното производство/ и този срок е една година от извършване на нарушението. Съгласно чл.145,ал.2 от ЗДвП, за да е осъществен състава, както бе посочено и по – горе в настоящото решение, следва при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство приобретателят в едномесечен срок да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по адрес на регистрация на собственика. Т.е. един месец след промяна на собствеността и неизпълнение на задължението за регистрация на придобитото превозно средство, нарушението вече е осъществено. От този момент нататък следва да се брои едногодишния срок, в който наказващия орган е бил длъжен и е могъл от своя страна да започне производството по търсене на административнонаказателна отговорност. В този смисъл след изтичането на този срок за наказващия орган се преклудира тази възможност.

Едногодишният срок, предвиден в чл.34 от ЗАНН по естеството си се явява и дисциплиниращ срок за административнонаказващия орган, който има за цел своевременно започване на административнонаказателно производство.

Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно - да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно, неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административно-наказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от Районния съд. Следователно наложените административни наказания са незаконосъобразни и на това основание обжалваното НП правилно е отменено, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на ВРС, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника по касационната жалба, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Административен съд - В.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173/ 12.05.2022г. по АНД № 242/2022г. по описа на Районен съд – В. , с което е отменено НП № 21-0953-001719 от 30.12.2021г. на Началник сектор „ПП” при ОД МВР - В. , с което на Община Белоградчик, представлявана от кмета Б. С. Н., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.