№ 3556
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело №
20221100508997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба на „И.“ ЕООД срещу постановление на ЧСИ Б.
по изпълнително дело 20228380402118, с което отказва прекратяване на
изпълнителното дело и намаляване на разноските на длъжника. В жалбата се
посочва, че молбата за образуване на изпълнителното дело е била подадена от
лице без представителна власт, доколкото В.Т. не е управител на ЕС *******,
нито собственик на самостоятелен обект в сградата. поради което
образуването на делото е било незаконосъобразно, респ. производство е
подлежало на прекратяване. Твърди ОС на етажната собственост да не е
вземала решение за пристъпване към изпълнение на присъденото вземане.
Наред с това е следвало да се отчете, че сумата по изпълнителните листа е
била платена преди образуване на изпълнителното производство – на
11.07.2020 г. на „И.“ ЕООД – законно избран управител на ЕС. На следващо
място се сочи, че присъденото в полза на взискателя адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно, като наред с това следвало да се отчете,
че посоченият като пълномощник не е бил надлежно овластен да
представлява дружеството.
В отговор на жалбата адв. П.А. от САС, в качеството си на
процесуален представител на „ЕС Н.П. – 52“, оспорва жалбата. Посочва, че
към 06.12.2021 г. упълномощителят В.Т. е изпълнявал длъжността управител,
избран на общо събрание на 19.09.2017 г. Регистриран е като управител до
30.09.2022 г. Пълномощията са дадени и от двама члена на контролния съвет
на ЕС, което допълвало процесуалната му легитимация. Дружество „И.“
ЕООД не е било управител на ЕС в сграда, находяща се на бул. *******.
1
Изборът на последния е осъществен при общо събрание с кворум 6,977 ид.
части. Задълженията, предмет на изпълнителното дело, не са били погасени
към образуването му. Няма основание и за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради трудностите при събиране на вземането и поради
домогванята на управителя на дружеството-длъжник, чрез процесуални и
извънпроцесуални способи, да осуети изпълнението.
В Становище ЧСИ Б. излага доводи за неоснователност на жалбата.
Посочва, че съдържанието на представената разписка не отговаря на
фактическите и юридически взаимоотношения между длъжника и взискателя,
не е издадена или санирана от взискателя по делото и не са налице основания
за прекратяване на изпълнителното дело. Изпълнителното производство е
образувано от легитимни представители на етажната собственост. Няма
основание за намаляване на адвокатското възнаграждение – същото е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело,
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Изпълнително дело № 2118/22 по описа на ЧСИ М. Б. е образувано по
молба вх. № 14193/16.03.2022 г. на ЕС *******, представлявана от управител
В.Д.Т., упълномощил на свой ред като процесуален представител адв. П.А. от
САК.
Взискателят се легитимира с изпълнителни листове, издадени по дело
55/2019 г. на РС Петрич за сумата от 465,27 лв. и изп. лист по дело №
417/2019 г. на РС Петрич за сумата от 1430 лв. – разноски за исково и
заповедно производство, дължими от „И.“ ЕООД в полза на Етажна
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ бул.
*******.
Към молбата е приложено пълномощно от 06.12.2021 г., издадено от
В.Д. в качеството му на управител на ЕС „Н.П. 52“, П.Б. и Т.В. – членове на
контролен съвет, с което упълномощават адв. П.А. да осъществи процесуално
представителство и защита в изпълинтелно дело по посочените изпълнителни
листове, както и договор за правна защита и съдействие за сума в размер 600
лв.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
14.04.2022 г.
На 28.04.2022 г. длъжникът депозира възражение срещу
представителната власт на пълномощника на взискателя, посочва, че
задължението е платено, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Към молбата е приложен разходен касов ордер с дата
11.03.2020 г., издаден от „И.“ ЕООД за сумата от 6800 лв. платима в полза на
А.Д., И., управител на ЕС София бул. ******* и посочено основание такси
2
етажна собственост към 11.03.2020 г.
По възражението е депозирано становище от адв. А., в което се сочи,
че „И.“ ЕООД не е управител на процесната ЕС, респ. няма надлежно
погасяване на задължение. Дружеството не е регистрирано като управител на
ЕС по смисъла на чл. 46б ЗУЕС и е платило пари само на себе си. Към
възражението е приложено писмо от кмета на СО, р-н „*******“, в което е
отразено, че „И.“ ЕООД не е регистриран като управител на ЕС в ж.к.
„*******“, бел. *******.
От служебно изискана справка с писмо вх. № 70384/27.10.2022 г. СО,
р-н „*******“ е видно, че на 30.09.2020 г. В.Т. е избран от ОС за управител на
ЕС в гр. София, ж.к. „*******“, бул. ******* за срок от 2 години – до
30.09.2022 г. Приложено е Удостоверение № 515/19.10.2020 г. за регистрация
по чл. 46б ЗУЕС. Няма данни за други вписани управители на ЕС.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
достигне до извод, че производството по изп. дело № 202283880402118 на
ЧСИ Б. е образувано по молба на лице, действало без представителна власт.
Събраните по делото доказателства сочат, че молба за образуване на делото е
подадена чрез процесуален представител, упълномощен надлежно от
управителя на Етажната собственост. Съдът намира, че в настоящото
производство не следва да разрешава спорове по ЗУЕС и за да прецени коя от
страните надлежно се легитимира като Управител на ЕС кредитира
доказателствата въз основа на служебно изисканата справка по чл. 46б ЗУЕС.
Няма доказателства за вписване на А.Д. въз основа на заявление от 14.06.2020
г., приложено по делото без подпис на заявител и без последващо
удостоверение за регистрация. По тези причини съдът намира, че
приложеният по делото РКО 1/11.03.2020 г. за плащане на сума в размер на
6800 лв. от „И.“ ЕООД на А.Д., в качеството му на управител, не
удостоверява плащане на лице, овластено да получи сумата. Наред с това
основанието за плащане е общо посочено и не може да се приеме, че погасява
задълженията по изпълнителното дело конкретно – двата издадени в полза на
взискателя изпълнителни листове, в това число дължими такси по чл. 78, ал. 1
ГПК по заповедно производство 55/2019 РС Петрич, гр. д. 417/2019 РС
Петрич и 500 лв. – в.гр.д. 900/2020 ОС Благоевград. Ето защо съдът намира,
че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на
посочените в чл. 433 ГПК основания.
В частта по разноските:
Предмет на изпълнителното дело са суми по два изпълнителни лист в
общ размер 1 895,27 лв. и законна лихва върху олихвяемите главници 162,65
лв., общо 2 057,92 лв. Според Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения длъжникът дължи заплащане на сумата от 200
лв. – адвокатско възнаграждение за образуване на производството и 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7, определяемо както следва:
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. (300+74,05 лв./1/2), т.е. 187,02 лв. По
3
делото няма данни за доброволно плащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение, не се установява и постъпление на търсената сума чрез наложени
запори. При все това съдът намира, че към датата на получаване на
призовката за доброволно изпълнение и подаване на възражението за
намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение извършените от
процесуалния представител на взискателя действия не сочат правна и
фактическа сложност на производството и адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до общо дължим размер от 487,02 лв.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е
инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и
не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което
нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с
оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба на „И.“ ЕООД с ЕИК ******* –
длъжник по изпълнително дело № 20228380402118 на ЧСИ М. Б. в частта, с
която се иска отмяна на отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело.
ОТМЕНЯ по жалба на „И.“ ЕООД с ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20228380402118 на ЧСИ М. Б. с район на действие СРС
отказ на съдебен изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на
взискателя в частта за сумата над 487,02 лв., обективирано в съобщение
постановление от 19.07.2022 г. по изпълнителното дело и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя Етажна
собственост „Н.П. № 52, представлявана от управителя В.Д.Т. по
изпълнително дело № 20228380402118 на ЧСИ М. Б. адвокатско
възнаграждение в размер 487,02 лв., дължимо от „И.“ ЕООД, ЕИК ******* на
основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5