Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1548 30.12.2022г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1033
по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Г.Ж.Д., чрез пълномощника- адвокат М.М. ***, със съдебен адрес:***, срещу „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. „Орешак“ № 15А, с която е предявен иск, с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата
от 6 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от
неправомерното лишаване на ищеца от правото да ловува, вследствие на
незаконосъобразно изземване на ловен билет № СР 914, членска карта № А 002422 и
удостоверение за подборно ловуване № 070235 от служители на ТП „ ДГС – Средец“
за периода от изземването на документите на 22.07.2016г. до датата 25.07.2018г.,
когато е влязло в сила наказателно постановление № 1068/05.12.2016г. на
Директора на РДГ – Бургас. С исковата молба се претендират и направените в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. М. от БАК, с приложено по делото
пълномощно. Ангажират се писмени и гласни доказателства. Поддържат исковата
претенция и претендират присъждане на направените по делото разноски, съобразно
списък на л.138 от делото, в общ размер от 810 лева.
Ответникът – ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ ДП-гр. СЛИВЕН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П. с пълномощно по делото, който намира исковата претенция
за неоснователна и недоказана и пледира за отхвърляне на иска изцяло. Застъпва
становище, че действията на служителите
на ДГС Средец са законосъобразни, тъй като чл.41 от ЗАНН предвижда възможност актосъставителя да изземва и задържа веществени
доказателства, свързани с установяване на нарушението. Излага доводи, че не се
доказват твърдените от ищеца нематериални вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен на л.140
от делото списък на разноските в размер на 360 лева. Представя писмен отговор
по исковата претенция, сочи писмени доказателства, депозира и писмени бележки,
в които излага съображения за недоказано от ищеца заплатено адвокатско
възнаграждение и прави искане същото да не се присъжда. В случай, че съдът
намери иска за основателен, моли претендирания размер
на обезщетението да бъде намален, в размер определен по справедливост от съда.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас, изразява становище за ОСНОВАТЕЛНОСТ на исковата молба, като
според заключението на прокурора незаконосъобразното отнемане на посочените в
исковата молба документи е довело до реално изтърпяване на наказанието лишаване
от право на лов за срок от 5 години, вместо размерът, наложен със санкционния
акт /3 години/, поради което е налице незаконосъобразна дейност на ответната
страна и исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за
установено следното:
С наказателно постановление № 1068
от 05.12.2016г. ищецът Д. е санкциониран за това, че на 22.07.2016г. е
установен от контролни длъжностни лица към ДСГ – гр.Средец и РДГ – гр.Бургас да
ловува в землището на с.Радойново, ловно поле на ловно-рибарска дружина –
с.Радойново, м. „Радойновска пътека“, като се движи
извън населеното място с извадено и сглобено ловно оръжие - карабина „Блазер“ 308 WINR/075303, със забранени средства – монтирано
на карабината приспособление за нощна стрелба – електронен преобразовател термокамера, без да притежава писмено разрешително за лов,
в забранено за лов време, а именно в тъмната част на денонощието / в 01.00
часа/. За извършеното нарушение е съставен АУАН, като на основание съдържащите
се в акта фактически констатации е издадено и посоченото наказателното
постановление. Не е спорно по делото, че при съставяне на АУАН
№048008/22.07.2016г. (л.15) са иззети вещи, собственост на ищеца, ред които и ловен
билет № СР 914, членска карта № А 002422 и удостоверение за подборно ловуване №
070235.
Наказателното постановление е оспорено по съдебен ред, като с Решение №
28/30.03.2018г. постановено по а.н.д. № 507/2016г. по описа на Районен съд
Средец, съдебния състав е приел, че в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е
приел, че установеното деяние е съставомерно и е
обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на лицето на соченото
основание. Наложеното административно наказание „глоба“ съдът е преценил като
определено в несъответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е
изменил същото в минималния размер от 100лв., предвиден от законодателя за
извършеното нарушение. Наказателното постановление е потвърдено в останалата му
част, с която на Д., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено
административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и
на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане на вещите предмет на
нарушението – ловна карабина „Блазер“ 308 WINR и
вещите послужили за извършване на нарушението, а именно МПС „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ А1943КМ,
сив на цвят, дълга база. Така постановеното съдебно решение е оспорено пред
Административен съд – Бургас, който с Решение № 1523/25.07.2018г. постановено
по КАНД № 1175/2018г. е потвърдил решението на първата инстанция.
От представените по делото материали се установява, че с писмо изх.№
1397/02.08.2016г. (л.50) във връзка с установеното с АУАН № 048008 от
22.07.2016г. извършено от ищеца нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД директора на
ТП „ДГС – Средец“ е изискал от председателя на Сдружение на ловци и риболовци
„ЛРД – Средец“ да предприеме действия по реда на чл.23а, ал.1, т.2 от ЗЛОД и да
приеме решение за изключване на лицето от състава на ловното сдружение.
С протокол № 20 от 22.09.2016г. на управителния съвет на СЛР „ЛРД – Средец“
е взето решение по т.4 за изключване на лицето Г.Ж.Д. от СЛР „ЛРД – Средец“ за
извършено нарушение на ЗЛОД, прието с 16 гласа „за“, 1 глас „против“ (л.93-97),
въз основа на цитираното писмо на Директора на РДГ-Бургас.
С протокол № 5 от 30.05.2017г. общото събрание на СЛР „ЛРД – Средец“ е
потвърдило решението на УС от 22.09.2016г. за изключване на лицето Г.Ж.Д. от
СЛР „ЛРД – Средец“, като в мотивите на потвърждаващото решение отново се сочи,
че се основава на писмо на директора на РДГ и съставен АУАН № 048008 от
22.07.2016г. /по отношение на ищеца Д./,
като останалите цитирани документи касаят различни лица, съответно не са относими към предмета на делото. (л.86-92).
С молба вх.№ 1699/02.09.2016г., адресирано до директора на РДГ-Средец
(л.124) ищецът е поискал да му бъдат върнати иззетите му ловен билет, членска
карта и удостоверение за подборно
ловуване.
Със заявление №1946/05.10.2016г. (л.127) Г.Д. е поискал от директора на
ЮИДП – Сливен, във връзка със съставените му на 22.07.2016г. два броя АУАН да
му бъдат върнати иззетите с тях ловен билет, членска карта и удостоверение за подборно ловуване.
С молба вх.№ РДГ03-4396/24.07.2019г. адресирана до РДГ-Бургас ищецът, е
поискал да бъде уведомен директора на ТП на ДГС Средец за изтичане на
тригодишния срок на наложеното му с наказателното постановление административно
наказание „лишаване от право на ловуване, считано от 22.07.2016г., когато
ефективно му е отнет ловния билет, като се предприемат действия по връщането на
ловния билет, членската карта и удостоверение за подборен лов (л.25).
В отговор директора на РДГ – Бургас с писмо изх.№ РДГ03-4567/02.08.2019г.
(л.26) е посочил, че тригодишния срок на наложеното му наказание лишаване от
право да ловува започва да тече от влизане в сила на наказателното
постановление – т.е от 25.07.2018г., когато е постановено решението на
Административен съд – Бургас и изтича на 25.07.2021г. Писмото е оспорено пред
Административен съд – Бургас, който с решение № 2217/19.12.2019г. по адм.дело № 1901/2019г. е отменил обективирания
в писмото отказ като незаконосъобразен. С решение № 13992/12.11.2020г. по адм.дело № 8193/2020г. Върховния административен съд е
отменил съдебния акт и е отхвърлил жалбата на Д. срещу отказа. В мотивите на касационната
инстанция е посочено, че в този случай изпълнението на административното
наказание „лишаване от право за ловуване“ е започнало след влизане в сила на
наказателното постановление и при постановяване на отказа не е изтекъл
тригодишния му срок, поради което същия е съобразен с материалното право. Този
извод е обоснован съгласно нормативната уредба, по-конкретно нормите на ЗАНН,
които не предвиждат възможност за зачитане на изтекъл период от време при
изпълнението на наказанието.
В хода на съдебното производство са изслушани показанията на свидетеля Станислава И., която заявява, че познава ищеца
от 2015г. и са в приятелски взаимоотношения. Разказва, че са компания от
ловджии и е наясно че той е ловец, но от лятото на 2016г. е започнал да се
отдръпва от компанията, като в последствие разбрали, че му е бил отнет ловния
билет неправомерно. По спомени И. разказва, че ищеца се е чувствал зле, защото
лова е бил негова страст. При техни срещи, свидетеля заяви, че Д. се е чувствал
унизен, станал е нервен, раздразнителен
и не искал да общува с тях, след като си взел билет отново всичко вече било в
рамките на нормално. Относно извършеното от ищеца административно нарушение, за
което има влязло в сила наказателно постановление, св.И. каза, че споредтова което и е известно от коментарите тези хора
(горските служители) не го харесват и го мразят.
При така направените фактически констатации, въз основа на приложените по
делото писмени доказателства съдът обосновава следните правни изводи:
Исковата молба е подадена от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник, (актосъставителя е служител в Териториално поделение
"ДГС"-Средец, което съгласно чл. 173, ал.1, вр.
чл. 163 от ЗГ е част от структурата на Югоизточно държавно предприятие -
Сливен, което е юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл.62,
ал. 3 от Търговския закон, съгласно чл. 163, ал.2, вр
ал.1 от ЗГ), по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
При разглеждане на исковата молба
по същество, съдът съобрази следното:
Ищецът претендира обезщетение във
връзка с незаконосъобразни действия
на служители на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП изразяващи се в
незаконосъобразно изземване на ловен билет № СР 914, членска карта № А 002422 и
удостоверение за подборно ловуване № 070235 от служители на ТП „ДГС – Средец“
за периода от изземването на документите на 22.07.2016г. със съставяне на АУАН
№ 048008 до влизането в сила на 25.07.2018г. на наказателно постановление №
1068 от 05.12.2016г. на директора на РДГ – Бургас.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Според алинея втора на същата правна
норма исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната
подсъдност се определя по чл.7, ал.1 - искът за обезщетение се предявява пред
съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения
срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите.
Разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на действието
или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение.
При така посочената нормативна
база, за да удовлетвори искането на Д. за присъждане на обезщетение, съдът
следва да установи кумулативното наличие на три елемента: причиняване на вреди
от незаконосъобразното действие на административния орган (в случая „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП); наличие на вреди и съществуваща причинна връзка
между незаконосъобразното действие и настъпилите за ищеца вреди.
Съдебната практика трайно приема,
че незаконосъобразно действие на администрацията е това фактическо действие, за
което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то
e извършено в противоречие с нея.
В настоящата хипотеза, съдът
намира, че действията на актосъставителя по изземване
на цитираните по-горе документи, не почиват на законова разпоредба и са
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ. В случаят, нормата на чл.41 от ЗАНН, не намира приложени по
отношение на иззетите със съставяне на АУАН ловен билет, членска карта и
удостоверение за подборно ловуване от служителите на ТП „ДГС – Средец“.
Разпоредбата на чл.41 от ЗАНН регламентира
възможността на актосъставителя да изземва и задържа
веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и
вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл.20 и 21. Трите
описани документа нямат белезите нито на веществени доказателства, нито пък са
вещи, които подлежат на отнемане в полза на държавата, доколкото разпоредбата
на чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД изрично посочва кои са те - оръжието и другите средства за ловуване, незаконно придобитите дивеч,
ловни трофеи и дивечови продукти или средство за ловуване - превозно средство.
В Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), няма разпоредба, която да
предвижда при съставяне на АУАН, да бъдат иззети и документите, които
удостоверяват, че съответното лице разполага с правото да извършва лов, по
смисъла на закона. В този смисъл, незабавно след приключване на извършената на
място проверка и запознаване със съдържанието на притежаваните от ищеца
документи относно правото на ловуване е следвало същите да му бъдат върнати.
При тези констатации, при положение, че е установен по категоричен начин по
делото факта, че въпреки исканията си документите не са били върнати на ищеца
за описания в исковата молба период, а същевременно са били иззети без правно
основание, то действието по изземване на ловен билет № СР 914, членска карта №
А 002422 и удостоверение за подборно ловуване № 070235 на 22.07.2016г. не почива
на законова разпоредба, т.е е незаконосъобразно
действие на длъжностно лице от състава на ответното юридическо лице. Следователно,
незаконосъобразно тези документи са били и задържани с разписка серия Ж13Л №
009726 за отговорно пазене (л.28 от адм.дело
1901/2019г. по описа на Административен съд –Бургас, приобщено по настоящото
дело) от служителите на ТП „ДГС – Средец“.
Отделно от това по делото са
налични заявление до директора на ЮИДП – Сливен (л.127) и молба
№1699/02.09.2016г.(л.124) до директора на РДГ - Средец (описани по-горе в
изложението и относими към претендирания
период), с които ищецът няколкократно е искал връщане на тези документи, като
по тях, ответната страна не е представила доказателства, да има надлежно
произнасяне, съответно на какво основание ги държи.
От гореизложеното следва, че е
налице първата предпоставка за реализиране отговорността по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, а именно НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ДЕЙСТВИЕ на длъжностни лица при
упражняване на административна дейност, доколкото несъмнено длъжностните лица
на ответното юридическо лице са част от държавната администрация. (Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19
май 2015г.).
Относно твърдените от ищеца
претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразното отнемате на процесните документи,
следва да се посочи, следното:
Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
„пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.
Следва да се отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на
страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса
следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и
причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили
само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният
резултат не се презюмира, а по отношение на същия
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се
установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини.
В конкретният случай, в тежест на
ищеца е да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, проявленията на които са
посочени като такива, изразяващи се в накърняване на чест и достойнство,
изживяване с тъга, силно разочарование и депресия това, че не може да ловува,
както и изпитване на срам и унижение пред колегите си, с които е ловувал дълги
години. След анализ на доказателствения материал в
неговата съвкупност и поотделно, съдът намира, че е налице и другата
предпоставка– наличие на ВРЕДОНОСЕН РЕЗУЛТАТ. Безспорно се установява, че с
незаконосъобразното изземване на ловен билет № СР 914, членска карта № А 002422
и удостоверение за подборно ловуване № 070235 ищецът Д. е бил неправомерно лишен от правото
да ловува. Това е така, защото според разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЛОД
именно притежателите на членска карта и билет за лов, заверени за съответната
година имат правото да ловуват. Свидетелските показания подкрепят твърдените с
исковата молба негативни емоционални и психически преживявания на ищеца. Същите
сочат на конкретни проявления на изменения в психологичното и социално
функциониране на лицето, като изпитване на срам от колегите му ловци, нервност
и избухливост, страдание по невъзможността да упражнява своето хоби,
непосредствено след отнемането на ловния му билет. От това следва, че е налице
и другата предпоставка за реализиране на отговорността на ответника -
причинно-следствената връзка между претърпените неимуществени вреди и
незаконосъобразното действие. Не са налице други доказателства, освен обсъдените
по-горе гласни доказателства, които да установяват настъпването на душевни страдания, стрес и напрежение
настъпили от незаконосъобразните действия на служители на ответника, вкл.
относно наличието на състояние „депресия“ в неговия научно медицински аспект.
Вярно е, че свидетелят изложи впечатленията си от състоянието и поведението на
ищеца, като бе удостоверено наличието на психологически дискомфорт,
стрес и унижение от факта, че е лишен от право да ловува в период от 5 години,
но не се установи наличие на състояние, което да бъде диагностицирано
със съответната медицинска документация, от която да следва, че за посочения в
иска период, ищецът е страдал от депресия,
както се заявява с исковата молба. В този смисъл, не се доказва нанасянето на
толкова сериозен отпечатък върху психиката на ищеца и неговото поведение, за да
се говори за подобно състояние в медицински аспект. С други думи, действително
наличието на незаконно отнемане документите на ищеца, с които би могъл да
упражнява правото си на лов е причинило неимуществени вреди на Д., изразяващи
се в негативни емоции описани и от свидетеля, но не в описаният от исковата
молба интензитет, за да бъдат квалифицирани с точната заявена диагноза.
Неоснователен е доводът на
ответната страна, че не е доказано обстоятелството дали в минал период от време
ищецът е упражнявал правото да ловува, тъй като този факт е неотносим
към предмета на делото и обхвата на претенцията /периода на търпените вреди/. Това
е така, защото вредите са причинени за времето от отнемане на съответните
документи без правно основания, поради което обсъждане на ловната дейност на
ищеца преди този период, както и след него, т.е. след влизане в сила на процесното НП няма връзка с предмета на делото.
Съдът намира за доказано и
наличието на ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА
между незаконосъобразните действия и настъпилите вреди от неимуществен
характер. Както вече бе посочено, именно наличието на документите отнети от
ищеца със съставяне на акта на 22.07.2016г. съгласно закона му предоставя право
на ловуване. Вярно е, че с описаните в обстоятелствената част по-горе решения
на управителния съвет, потвърдено с решение на общото събрание на дружинката, членството на Д. е било прекратено, но следва
да се отбележи, че инициативата за тези решения, както става ясно и от
описаните в протоколите мотиви са именно писмото на директора на РДГ, с което
се инициира подобно решение и то въз основа на съставения АУАН от 22.07.2016.
Изрично в решението и на общото събрание е посочен акт с бланков номер № 048008
от 22.07.2016г. съставен срещу Д., съгласно който от лицето са иззети
документите му за ловуване. В този смисъл, според съда именно тази
незаконосъобразна дейност на длъжностните лица от състава на ответното
юридическо лице е причината за взетите решения, както впрочем изрично се сочи и
в самите протоколи, а както е добре известно лишаването от права се осъществява
с влязъл в сила санкционен акт. В този смисъл, не наличието на влязло в сила
НП, с което Д. е лишен от право да ловува е причина за взетите решения на УС и
на ОС на сдружението, а именно актът, обективиращ
незаконосъобразното отнемане на изискуемите документи, които всяко лице трябва
да притежава, за да упражнява подобна дейност. Следователно, първопричината за
взетите решения на сдружението е незаконосъобразното отнемане на описаните
документи, с което фактически са предизвикани последвалите решения на УС и ОС
за изключване от ловното сдружение.
По отношение размерът на доказаните
претърпени неимуществени вреди то приложимият критерий е този на
справедливостта- арг. по чл. 52 ЗЗД. Понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,
обуславящи размерът на обезщетението. Тук се има предвид характера и
интензитета на преживените негативни емоции, периода през който е следвало
ищецът да ги търпи. В случаят ловния билет, членската карта и удостоверението
за подборно ловуване на Д. са иззети с АУАН № 048008 на 22.07.216г. С изземването
на документите удостоверяващи неговото право на лов, ищецът е бил неправомерно лишен да упражни
това негово право, преди реално да му бъде наложено това наказание, с влизането
в сила на наказателното постановление, което действително е станало на
посочената дата 25.07.2018г. с произнасяне на касационната инстанция по
оспорване на издаденото НП.
Съобразно изложеното съдът счита,
че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 /две
хиляди/ лева отговаря на критерия за справедливост и ще обезщети причинените на
ищеца неимуществени вреди, с оглед доказаната им по делото интензивност и
характер. В останалата част исковата молба следва да се отхвърли, като
неоснователна, т.е. за разликата от 2000 лева до пълния предявен размер за
сумата от 6000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Предвид
представения по делото списък на разноските – л.138 от делото, в полза на ищеца
следва да се присъдят 810 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 800
лева платено адвокатско възнаграждение (л.111). Изложените от процесуалния
представител на ответната страна доводи за недоказаност на заплатено от ищеца
възнаграждение за адвокат са неоснователни, доколкото в представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 30.06.2022г., представен своевременно
по делото, макар и да не е съставен на стандартна бланка, одобрена от
адвокатските колегии в страната, несъмнено представлява разписка за извършено
плащане. В този смисъл, според частичното уважаване на претенцията в
съотношение 1 към 3 следва да се присъди и 1/3 от платеното адвокатско
възнаграждение, а именно в размер на 267 лева или общо разноски в размер на 277
лева, ведно с платената държавна такса.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд -гр.Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, ул.Орешак №15А да заплати на Г.Ж.Д. ***, ЕГН **********,
сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие от неправомерното лишаване на ищеца от правото
да ловува, поради незаконосъобразно изземване на ловен билет № СР 914, членска
карта № А 002422 и удостоверение за подборно ловуване № 070235 от служители на
ТП „ ДГС – Средец“ за периода от незаконосъобразното изземване на документите
на 22.07.2016г. до 25.07.2018г., когато е влязло в сила на наказателно
постановление № 1068 от 05.12.2016г. на Директора на РДГ – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата от 2000 лева до пълния предявен размер на иска за сумата от 6000
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, в тази част.
ОСЪЖДА „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.Орешак №15А да
заплати на Г.Ж.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 277 (двеста седемдесет и седем)
лева, разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или
протестира пред Върховния административен съд на Република България с
касационна жалба от ищеца и ответника, съответно с протест от прокурора, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: