ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390
гр. Перник, 15.06.2020
г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено понеделник,
15 юни 2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА.
- АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 749 / 2019 по описа на
ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248 ГПК.
С
молба с рег. № 1277 / 02.03.2020г.,
подадена
от адв.В., се иска да бъде изменено постановеното по делото решение, в частта
за разноските / или да бъде допълнено/, като вместо 300 лв., да бъде осъден
жалбоподателя Н.М.П. на осн чл. 38,ал.2 вр. с чл. 36, ал.2 от ЗА да заплати на
адв. В., в качеството му на адвокат – пълномощник сумата в пълен размер от
600.00 лв. адвокатски хонорар, минимален размер на дължимото се адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС предвид
цената на иска.
Подадената
молба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата по чл. 248 от ГПК
компетентен да се произнесе по молбата в
частта за разноските е съда, който го е постановил, поради което
настоящия съдебен състав се явява компетентния съд за разглеждане на
депозираната молба, тъй като, законодателят е предвидил в случаите, когато
страната не е доволна от съдебното решение/ определени или съдът не се е
произнесъл по направеното искане в частта за разноските, възможността същата да
подаде молба до съда, който е постановил решението, с искане да го измени, а не
да обжалва решението пред по-горния по степен съд, което е констатирала и
въззивната инстанция, поради което така направеното от ищеца искане се явява
допустимо.
В
едноседмичния срок за изразяване на становище ответната страна е изразили
становище, като счита че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй
като в първоинстанционното производство била определена държавна такса в размер
на 110.00 лв., което сочело, че били приети за разглеждане неоценяеми искови
претенции или поне не такива, които да са съобразени с какъвто и да били
материален интерес, съответно искането за прилагане на чл. 7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС било неоснователно. Поради което с оглед
липсата на фактическа и правна сложност, както и доказателства за конкретно договорен
и изплатен адвокатски хонорар, правилно въззивния съд определил такъв към
минимума на процесуалното представителство.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, след
запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по
делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби,
съдът намира за установено следното:
С решение № 61 /
24.02.2020г. при направено изрично искане на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.с чл. 36, ал.2
ЗАдв. съдът е преценил, че жалбоподателят следва да заплати на адвокат И.В.
възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на въззиваемия /установено
от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2018 г. /л. 20/, че оказаната от адвокат И.В.. правна помощ
на въззиваемия /за всички инстанции/ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1,
т.2 ЗАдв./. С оглед на това и доколкото в договора за правна помощ не е посочен
изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен
в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
посочената наредба, адвокатското възнаграждение е в минимален размер на сумата
от 600.00 лв., което с оглед изхода съдът
е присъдил половин размер от 300.00 лв. платими от жалбоподателя.
Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда,
което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката.
Касателно
настоящия случай по делото не се спори, а и от приложения в
първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие
от 14.08.2018 г. /л. 20/, че е оказана безплатна правна помощ на въззиваемия.
Съгласно т. 1 от ТР 8/2014 на ОС ГТК на ВКС „Исковете с правна квалификация чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, са
оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената им се формира на
основата на данъчната оценка или пазарната цена на частта от имота, правото на
собственост върху която се защитава с предявяването на иска. Държавната такса
по този род искове се определя по правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК - върху една
четвърт от цената на иска“ поради което и възнаграждението за безплатната
правна помощ следва да бъде определено по чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдвС .
Настоящия
съдебен състав, след като извърши отново проверка на всички събрани по делото
писмени доказателства констатира, че подадената жалба е оставена без уважение
изцяло и е потвърдено Решение от 28.06.2019 г. по гр.д. № 8910 / 2018 г., в
обжалваната му част, поради което и определеното по правилата на чл. 38, ал. 1,
т. 3 пр. 2 от ЗА и чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС
минимално възнаграждение се дължи в пълния му размер от 600.00 лв., поради
което следва да измени постановеното от съда решение имащо характер на определение
в частта за разноските, като увеличи размера на присъдените такива до пълния
дължим от 600.00лв.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 61 / 24.02.2020г. по гр.д. № 749 /2019г. имащо характер на определение, в
частта за разноските, като ОСЪЖДА Н.М.П., с ЕГН: ********** и
адрес: *** на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, вр.с чл. 36, ал.2 от ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. И.В. още 300.00 лв. (сумата
в общ размер от 600.00 лв. шестстотин
лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн чл.248, ал.3 от ПГК подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.