Решение по дело №432/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба на „М.К.Б.“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Е. Я., чрез адв.Т. от САК против Решение №251/19.07.2024 г. по АНД № 1364/2023 г. на Районен съд-Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление №BG2023/1000-2398/НП от 12.09.2023г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Бургас.В жалбата се сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, като е нарушил закона, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и не е разгледал въобще искането на жалбоподателя да приложи чл.28 ЗАНН, ако прецени, че действително е извършено митническо нарушение. Претендира се за отмяна на въззивното решение и наказателното постановление, както и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание за касатора се явява адв.Т. Т. от САК, който подържа жалбата и направените с нея искания.

За ответника по касация се явява ст.юрисконсулт Д., която оспорва жалбата като неоснователна с искане да се потвърди първоинстанционното решение.

Участващият по делото прокурор два заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя изцяло мотивите на Районен съд-Сливен.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в касационната жалба отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С Решение №251/19.07.2024 г. по АНД № 1364/2023 г. на Районен съд-Сливен е потвърдено Наказателно постановление№BG2023/1000-2398/НП от 12.09.2023г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница Бургас.За да постанови акта си, първата съдебна инстанция приема, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи,за което са представени заповеди на Директора на Агенция“Митници“; спазени са правилата за последващ контрол на декларирането, конкретно и изискването на чл.84д от ЗМ относно вида и обема на необходимите за контрола доказателства; приел е за безспорно установено извършените идентични нарушения по чл.238, ал.1 от ЗМ, за това, че в качеството си на износител, жалбоподателят е нарушил нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, а именно нарушения по чл.15, §2 от Регламент(ЕС) 952/2013 във връзка с чл.16, §2 от Допълнение І от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл.10 от Приложение ІІІ „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение ІІ от същата Конвенция, като е декларирало неверни данни за произход на стоките(държава на произход България) в подадените за тях митнически декларации и като е попълнило неверни данни в подадените заявления за издаване на сертификати за движението им(преференциален произход България), като стоките са били поставени под режим износ с митническите декларации с местоназначение Кралство Мароко.

Възраженията в касационната жалба съдът приема за частично основателни.

Районният съд е дал отговор на възражението за изтекъл срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, като касационният състав се споделя изцяло доводите в насока, че този срок следва да тече от съставянето на констативния доклад по чл.84л ЗМ, когато са изяснени всички факти и обстоятелства, даващи възможност да се извърши обективна преценка за наличие или липса на нарушение. В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на чл.84к ЗМ, според която и при провеждане на заключителното обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Доколкото последното могло да доведе до промяна, необосновано е разглежданият срок да започне да тече в момент по-ранен от посочения.

Неоснователно е и възражението за липса на извършено нарушение, доколкото при подаване на митническа декларация не била попълнена кл.34.1 и в графа държава на произход бил посочен код BG.Това е сторено при подаването на митническа декларация по електронен път, което безспорно се установява от приложената към административната преписка разпечатка от програма Митническа информационна система 3 А-МИС 3 А.

Дружеството е било и надлежно уведомявано за всяко предприето действие в хода на проверката и на административнонаказателното производство, като му е давана възможност да вземе участие или да изрази становище и ангажира доказателства, поради което не са допуснати нарушения на процедурата, които да са съществени по своя характер и да са самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Основателни са възраженията за непълно изясняване на действителната фактическа обстановка.

Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл.302 НПК, съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие когато намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени. На още по-силно основание съдът следва да не приключва съдебното следствие, когато за него съществуват неясноти или съмнения относно определящите крайния му извод факти и обстоятелства.Относно изводи, които не са правни и не се основават единствено и само на приложението на закона и за формирането на които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката, императива на чл.144, ал.1 НПК разпорежда съдът да назначава експертиза. Съгласно чл.152, ал.1 НПК след като извърши необходимите изследвания вещото лице съставя писмено експертно заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата.

Експертното заключение е доказателственото средство, което съдът може да възприеме или не, но същото не може да бъде заместено от други такива и въз основа на изградени от тях изводи да бъде постановен правораздавателния акт. Дори и в частен случай съдебния състав да разполага със специални знания, то не води до промяна на казаното, тъй като не може едно и също лице да участва в производството в две качества-като съдия и като експерт.

Понастоящем, видно от изразените становища и процесуалното му поведение в хода както на административното, така и на съдебното производство, дружеството оспорва направените фактически констатации, които са послужи за издаване на процесното наказателно постановление.Част от документите, от които са установените фактите, са от счетоводен характер.Установяването на свързаните с това факти и обстоятелства, въз основа на които да се изясни действителната фактическа обстановка изисква специални знания, с каквито настоящата инстанция не разполага и не може да извърши преценка на тяхната основателност.Същевременно, въпреки това и направените оспорвания, в решението си районният съд възприема за правилни направените от наказващия орган констатации, без да има възможност да извърши обоснована проверка, което е недопустимо и опорочава постановеното решение.Спорните правнорелевантни въпроси не са изяснени с допустими доказателствени средства, което налага делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което съдебното решение да бъде постановено на база направени от съда правни изводи въз основа само на установени по надлежния ред факти и обстоятелства, включително и на база заключение на експерт от съответната област.Изясняването в пълнота на фактическата обстановка е задължение, което съдът следва да изпълни, независимо от това дали страните са направили доказателствени искания в такава насока, дали ги подържат или са ги оттеглили.В тази връзка съдът дължи да се съобрази с конкретните основания за налагане на санкцията и становищата на страните, и след като отдели спорното от беспорното, да прояви процесуална активност в т.ч. и с назначаване на съдебна експертиза, която да установи в пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде уважена, като се отмени решението и на основание чл.63в ЗАНН във връзка с чл.222, ал.2, т.1 АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в обстоятелствената част на настоящото решение.

По отношение направените от страните искания за присъждане на разноски въззивният съд следва да се произнесе в съответствие с разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №251/19.07.2024 г. по АНД № 1364/2023 г. на Районен съд-Сливен

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.