Р Е Ш Е Н И Е
№ 1405
Гр. В. Търново, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр.д. № 1482 по описа за
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, гр.София, представляван по пълномощие от ююрисконсулт Н.А.М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът С.М.А., дължи на ищеца следните суми: сумата от 10000.58 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем № PLUS-15259632/12.09.2017 г., сумата от 5095.78 лева, представляваща възнаградителна лихва и сумата от 906.44 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 20.04.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 922/2019 г. на ВТРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15259632/12.09.2017, по силата на който ищецът е отпуснал паричен кредит в размер на 10000 лева и закупуване на застраховка в размер на 4704 лева, и който е следвало да се погаси на 84 месечни вноски, всяка в размер на по 242.84 лева и които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 16.08 % и годишния лихвен процент 13.79 %.
Твърди се още, че длъжникът е преустановил плащането на вноските на 20.03.2018 г., като към тази дата са погасени 5 месечни вноски. Според договора вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.04.2018 г. За периода от настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи и обезщетение за забава. Претендира разноските по делото
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.М.А., чрез назначения й от съда особен представител оспорва иска. Счита за нищожни клаузите в договора, като противоречащи на закона - ЗПК и на добрите нрави. Моли съда да отхвърли исковете.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори за съществуването на облигационна връзка между тях, възникнала по силата на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15259632/12.09.2017 г., представен и приет като доказателство по делото. От съдържанието му е видно, че е сключен на 12.09.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника.
Между страните не се спори, а това се установява и от справката в ТР и приложените към исковата молба писмени доказателства, че кредиторът по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратен чрез вливане в ищцовото дружжество, което развива дейността си в Република България чрез своя клон – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, поради което и като универсален правоприемник е носител на всички права и задължения по процесния договор за кредит.
От съдържанието на приетия като доказателство договор за кредит става ясно, че на ответника е предоставен кредит в размер на 10000 лева. Към договора има приложен погасителен план от съдържанието, на който се установява, че страните са договорили кредитът да бъде върнат със застрахователна премия от 4704 лева на 84 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 242.84 лева, годишен процент на разходите в размер на 16.08 % и годишен лихвен процент в размер на 13.79 %. От същия се установява още, че първата дължима вноска е с падежна дата 20.10.2017 г., а последната – 20.07.2024 г., като общата стойност на плащанията възлиза на 20398.56 лева. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2019 г., не е настъпил падежът на последната погасителна вноска – 20.07.2024 г.
Съгласно чл.3 от договора, месечната погасителна вноска съставлява изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, а съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на дейсващата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Видно от чл.7 е, че месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност разноски, включително за събиране на вземането, лихви, главница.
Ответникът е усвоил кредита изцяло – по негова банкова слекта на 13.09.2017г. ищецът е превел сумата 9650 лв. на основание договор № PLUS-15259632/12.09.2017 г. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е заплатил само 5 от 84-ти месечни вноски, всяка в размер на 242.84 лева, както и че е преустановил плащането по кредита към дата 20.03.2018 г. По делото не са ангажирани доказателства за плащане на останалите месечни вноски.
За заплащането на претендираните в настоящото производство парични вземания, ведно със законната лихва и деловодни разноски, има издадена в полза на ищцовото дружество заповед № 375 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 922/2019 г. по описа на ВТРС, приложено като доказателство по делото.
При така изложеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 922/2019 г. по описа на ВТРС.
В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размер на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Не се спори облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между тях на 12.09.2017 г., в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15259632/12.09.2017 г. Направените от ответника, чрез назначения му от съда особен представител възражения са по действителността на договора и по въпроса има ли надлежно упражнено от кредитора право на предсрочна изискуемост чрез обявяването й на длъжника.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс от 10000 лева ведно със застрахователна премия от 4704 лева, общ размер на плащанията от 20398.56 лева, лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 13.79 % и годишният процент на разходите – 16.08 %, погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния размер. Наред с това в договора не е уговорено от страните същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради което и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК не намира приложение.
Следователно, изводът който се налага е, че изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
Съдът намира
за неоснователно и възражението на особения представител на ответника за
нищожност на договорената възнаградителна лихва в
размер на 13.79 %. Настоящият съд споделя съдебната практика, изразена в
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/
Настоящият съдебен състав споделя твърдението на назначения от съда особен представител на ответника, че предсрочна изискуемост не е настъпила към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като ответникът няма доказателства да е уведомен за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно приетото с ТР №8 от 02.04.2019 г., постановено по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид на това следва да бъдат присъдени вноските с настъпил падеж към приключване на съдебното дирене в настоящето производство.
По делото устните състезания са приключили на 11.10.2019г
Ответникът не ангажира доказателства за извършени плащания след последното такова от 20.02.2018 г., поради което и претенция на ищеца за 19 вноски до 20.09.2019г., е основателна и като такава следва да бъде уважена в размер от 1598.02 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Искът за главницата за разликата от 1598.02 лв. до пълния му предявен размер от 10000.58 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Акцесорният иск за възнаградителна лихва са явява основателен, като съобразно приложения погасителен план, същия е в размер от 1951.94 лв. и върху падежиралите до 20.09.2019г. незаплатени вноски. В останалата му част от 1951.94 лв. до пълния му предявен размер от 5095.78 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Акцесорният иск за законна лихва за забава за периода от 20.04.2018 г. до 11.03.2019 г., са явява основателен, като на основание чл.162 от ГПК същия е в размер от 393 лв. В останалата му част от 393 лв. до пълния му предявен размер от 906.44 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски, които съразмерно с уважения иск възлизат на сумата от 333.45 лв. - 233.45 лева за разноски, както и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, молбата на ищеца за присъждане и на направените в заповедното производство разноски в общ размер на 67.50 лева, също се явява основателна.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.М.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
ОТХВЪРЛЯ исковете
на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А" Париж с рег. № ********* чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА С.М.А.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Франция с рег. № ********* чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: