№ 142
гр. Троян, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340101052 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. ГР. от гр.Троян, обл.Ловеч, чрез
пълномощника й адв.Д.М. от АК-Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД против „Неткредит“ *** със седалище и адрес на управление: ***** (
Литекс Тауър), ет.10, представлявано от управителя ***
В срока за отговор на ИМ е постъпил насрещен иск, който е приет за съвместно
разглеждане. Същият е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, с цена на иска
3 810.40 лв.
В исковата молба по първоначално предявения иск се излага, че ищцата сключила с
ответника „Неткредит“ ООД договор за потребителски кредит № *** на 14.07.2021г., като
получила сума в размер на 3 500.00 лв. Била уговорена договорна лихва и общата сума,
която ищцата следвало да върне на 24 броя месечни вноски, била общо 5 184.00 лв.
Съгласно клаузите на договора, ищцата следвало да предостави обезпечение-банкова
гаранция или гаранция до края на следващия ден от сключване на договора. При
непредставяне на такава гаранция, в договора се предвиждала клауза, че ищцата следвало да
заплати неустойка в размер на 6000.00 лв.
Ищцата твърди, че сумата на посочената неустойка била начислявана с всяка месечна
вноска.
В молбата се излага, че клаузите на сключения договор за потребителски кредит №
*** от 14.07.2021г. по чл.4, ал.3 и чл.6 са нищожни на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД , както и
чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП .
1
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузите на
сключения договор за потребителски кредит № *** от 14.07.2021г. по чл.4, ал.3 и чл.6 са
нищожни на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД , като противоречащи на добрите нрави и поради
това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 и чл.33
ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП .
Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответното дружество е представило отговор по реда на чл.131 ГПК чрез своя
пълномощник – адв.Г.М. от САК, в който е взето становище за допустимост, но
неоснователност на предявания иск. Направено е искане да бъде отхвърлена предявената
претенция, като съдът присъди на ответника направените в производството разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу М. Н. ГР., с
който е поискано същата да бъде осъдена да заплати на „Неткредит“ ООД сумата 3 810.40
лв., от които 3 305.71 главница и 504.69 договорна лихва по процесния договор за
потребителски кредит. С насрещната ИМ ищецът по НИ е направил изявление за обявяване
на задължението на Г. за предсрочно изискуемо. Посочено е, че към датата на подаване на
НИ ответницата по НИ е просрочила вноски по кредита с падеж, както следва: 15.10.2021г.,
15.11.2021г., 15.12.2021г. и 15.01.2022г.
Ответникът по НИ претендира присъждане на направените разноски.
Постъпил е отговор от ответницата по НИ, в който е взето становище за допустимост,
но неоснователност и недоказаност на предявения НИ. Ответницата, чрез пълномощника си
адв.М., е изложила твърдения за недействителност на сключения между страните договор.
Тя оспорва процесния договор като нищожен на основание противоречие с добрите нрави на
осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Направено е искане предявения НИ да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не се представлява и от своя
пълномощник адв. Д.М. от АК-Пловдив. От последния е постъпило писмено становище, в
което се поддържа исковата претенция и се моли искът срещу ответното дружество да бъде
уважен, а насрещният иск, предявен срещу М.Г., да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък по чл.80
ГПК.
В съдебно заседание за ответното дружество „Неткредит“ ООД, р.пр., не се явява
законен представител, не се представлява и от пълномощника си адв.Г.М. от САК. От същия
е постъпило писмено становище, в което е направено искане за отхвърляне на претенцията
на М.Г. срещу ответното дружество, а за уважаване на предявения насрещен иск и
присъждане на направените от дружеството разноски в производството.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че ищцата е сключила с ответника договор за
потребителски кредит № *** на 14.07.2021г., като получила заем в размер на 3 500.00 лв.
2
Била уговорена договорна лихва в общ размер 1 684.00 лв. и общата сума, която ищцата
следвало да върне на 24 броя месечни вноски, била общо 5 184.00 лв.
По делото е представен процесния договор. Видно е, че в чл.4, ал.3 от същия е
уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключване на докоговора,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно
реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябвало да бъде за сума от
5 184.00 лв. и със срок на валидност до 16.07.2023 г.
В чл.6 от договора е уговорено, че ако кредитополучателят не предостави
гаранцията, предвидена в чл.4, ал.3, дължи на дружеството неустойка в размер на 6000.00
лв.
Не се спори между страните, че гаранция не е била представена от ищцата в срок до
края на следващия ден от сключване на договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с иск за прогласяване на нищожост на клаузи в договор за
потребителски кредит.
В случая ищцата твърди, че посочените клаузи от договора за потребителски кредит
са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.
чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Клаузата на чл. 4, ал.3 от Договора за потребителски кредит възлага в тежест за
ищцата да осигури обезпечение в полза на кредитора чрез банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция. Анализът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит,
налага извода, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване
на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Клаузата на чл.6 от същия договор
предвижда начисляване на неустойка при непредставяне на посоченото обезпечение.
Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на
задълженията си и в случая се касае за договорна неустойка. Една от целите на неустойката
по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението. С оглед уговорения
размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено. Същевременно тя
обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
Настоящата инстанция обаче съобрази, че в случая страните са уговорили неустойка за
непредоставяне на поръчителство или банкова гаранция и намира, че по естеството си тази
сума не съставлява неустойка. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на
3
основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство или предоставяне на банкова гаранция.
Съдът счита, че с клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от процесния договор се заобикаля
разпоредбата на чл.33 от ЗПК. Нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В случая с така договорените клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение освен, че се цели заобикаляне на правилата, въведени с чл.33 от ЗПК,
но така са предвидени допълнителни плащания, свързани с хипотеза на забава на длъжника,
които имат за цел да се присъдят още обезщетения за забава.
Така също уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на
кредитора.По изложените съображения разглежданата клауза на чл. 4, ал.3 и чл.6 от
договора за заплащане на неустойка противоречи на принципа за справедливост и целта на
уговорената неустойка излиза извън присъщите по закон функции, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на
неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с
оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти
двукратно надхвърлящ този на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите
нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително
възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. По
изложените съображения неустоечната клауза е нищожна.
Съдът счита, че изключително краткия срок за предоставяне на поръчителство и
банкова гаранция - 1 ден от подписване на договора, поставя кредитополучателя в
невъзможност да представи соченото обезпечение. Анализът на клаузите относно
обезпечението на кредита води до извод за липса на доброволност и възможност при избора
на обезпечение. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
клаузата, с която е предвидено задължение за предоставяне на поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
4
При сключения потребителски кредит длъжникът има качеството на „потребител”, като
нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от Закона за защита на потребителя,
според която норма, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП съдът счита, че клаузите на чл.4, ал.3 и
чл.6 от договора са неравноправни клаузи, тъй като задължават потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необоснаван висок размер на неустойка,
надхвърлящ почти два пъти размера на отпуснатия кредит.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им.
В настоящия случай в чл. 4, ал. 1 от договора е обективирано изявление,
че кредитополучателят има право да получи информация включена в Стандартния
европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия потребителски кредит. Това
обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по
договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора
да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит.
Начисляването не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение
на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника.
Освен това, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените
условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита, като във
всяка от месечните вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск, като приеме
за установено, че клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от договор за потребителски кредит са
нищожни поради накърняването на добрите нрави, както и поради това , че същите са
неравноправни.
По насрещния иск (НИ) с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, с цена на
иска 3 810.40 лв.
Ищецът по НИ обосновава иска си срещу М. Н. ГР. с твърдения, че същата не е
изпълнявала задълженията си по сключения между страните договор за потребителски
кредит. В насрещната ИМ се твърди, че Г. е направила само едно плащане във връзка с
погасяване на задълженията си, като на 09.09.2021г. е заплатила сума в размер 430.00 лв. С
5
тази сума ищецът по НИ твърди, че е погасена главница в размер на 194.29 лв. и договорна
лихва в размер на 235.71 лв.
Не се оспорва от страна на ответницата по НИ, че същата е получа заем в размер на 3
500.00 лв. от „Неткредит“ ООД, както и че заплатената от нея сума в изпълнение на
задълженията й по процесния договор са в посочения от ищеца по НИ размер. Ответницата,
чрез своя пълномощник – адв.Д.М. от Пловдивска АК, е релевирала възражения, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22
във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
Направеното възражение от страна на ответницата има значение за основателността
на предявения насрещен иск, тъй като съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той
да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според императивната
норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски
кредит.
Съдът счита за основателни направените възражения, че са нарушени изискванията
на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти;
Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер на 40.97
% надвишава 4 пъти размера на законната лихва и като ткаъв противоречи на добрите
нрави. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В
този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
6
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
В чл.11, ал.4 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 49.61%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
начислената неустойка по чл.6 от договора, което се включва в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 49.61 %, но от съдържанието на договора потребителят не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати неустойка за непредставяне на гаранция, то същото е с характер на
сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР,
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
7
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Съдът счита, че с оглед приетото за установено по делото и доколкото се констатира,
че в процесния договор за паричен заем е налице нарушение на изискването на чл.11, ал.1,
т.9 от ЗПК и е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за потребителски кредит
№ *** от 14.07.2021г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК. Предвид което и съгласно разпоредбата чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, насрещният
иск следва да се уважи само за дължимата главница.
С насрещната ИМ ищецът по НИ е направил изявление за обявяване на задължението
на Г. за предсрочно изискуемо. Посочено е, че към датата на подаване на НИ ответницата по
НИ е просрочила вноски по кредита с падеж, както следва: 15.10.2021г., 15.11.2021г.,
15.12.2021г. и 15.01.2022г.
Насрещната ИМ е получена от Г. на 15.03.2022г.
Ответницата по НИ е направила едно плащане на 09.09.2021г. в размер на 430.00 лв.
Предвид което тя дължи по договор за потребителски кредит № *** от 14.07.2021г. главница
в размер на 3 070.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2022г. до
окончателното й изплащане.
Предявеният иск за горницата до пълния претендиран размер от 3 810.40 лева следва
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При
този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Неткредит“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в
размер на 50.00 лв. за платена ДТ. На основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА ответното
дружество следва да плати на адв.Д.М. сумата 300.00 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по предявения иск.
По насрещния осъдителен иск ответницата по НИ следва да бъде осъдена да заплати
на „Неткредит“ ООД разноски, съразмерно с уважената част от иска.
По предявения НИ ищецът е заплатил ДТ в размер 152.40 лв. и сумата 450.00 лв. за
адвокатско възнаграждение по посочения иск. Предвид което ответницата М.Г. следва да
заплати сумата 485.35 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.143 от ЗЗП клаузите на чл.4, т.3 и чл.6 от Договор за потребителски кредит №
*** от 14.07.2021г., сключен между „Неткредит“ *** и М. Н. ГР., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 от ТЗ М. Н. ГР., ЕГН
**********, с адрес: **, да заплати на „Неткредит“ ***, със седалище и адрес на
управление: ***** ( Литекс Тауър), ет.10, представлявано от управителя *** сумата 3 070.00
( три хиляди и седемдесет) лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 14.07.2021г., сключен между „Неткредит“ ООД
и М. Н. ГР., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.03.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер 3 810.40 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Неткредит“ *** със седалище и адрес
на управление: ***** ( Литекс Тауър), ет.10, представлявано от управителя *** да заплати
на М. Н. ГР., ЕГН **********, с адрес: **, сумата 50.00 (петдесет ) лева, представляваща разноски за
платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА „Неткредит“ *** със седалище
и адрес на управление: ***** ( Литекс Тауър), ет.10, представлявано от управителя *** да
заплати на адвокат Д.В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес: ****Б, сумата
300.00 ( триста) лева, по сметка ***, за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М.
Н. ГР..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Н. ГР., ЕГН **********, с адрес: **,
да заплати на „Неткредит“ *** със седалище и адрес на управление: ***** ( Литекс Тауър),
ет.10, представлявано от управителя *** сумата 485.35 (четиристотин осемдесет и пет лв. и 35 ст. )
лева, съразмерно с уважената част от насрещния иск.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9