№ 48552
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110140136 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Производството е по общия исков ред доколкото е налице обективно съединяване на
иска за трудово възнаграждение с иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, при което бързо производство не се допуска (чл. 310, ал. 3 ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане на търсените вземания – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата писмени
доказателства.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца за допускане на ССчЕ със задачи посочени в исковата
молба съдът ще се произнесе след изслушване на становището на ищеца дали го поддържа с
оглед отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване
на ищеца, евентуално по чл. 192 ГПК на трето за спора лице ГД „Инспекция по труда“ да
представи кореспонденция, тъй като не се сочи кои относими към предмета на доказване
1
обстоятелства ответникът цели да установи.
ЗАДЪЛЖАВА страните на основание чл. 140, ал. 2, във вр. с чл. 140а, ал. 1, т. 9, във
вр. а чл. 140б, ал. 3 ГПК, в едномесечен срок от получаване на определението да
участват в информационна среща за процедура по медиация, като в срок до първото по
делото съдебно заседание представят по делото доказателства за изпълнение на
указанията или в същия срок посочат наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 ГПК за
провеждане на процедура за медиация по спора.
УКАЗВА на страните, че могат да се обърнат към Териториално поделение към
Софийския районен съд към Съдебния център по медиация към Софийски градски съд за
провеждане на информационна среща по чл. 140б, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.02.2026 г. в
13,30 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители –
ищецът чрез адв. Нейкова с пълномощно към молбата от 05.11.2025 г.
ДА СЕ ИЗИСКА препис от влязло в сила решение № 13905 от 12.08.2023 г. по гр.
дело № 47479/2022 г. на СРС, 119 състав.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника Химикотехнологичен и металургичен университет
(ХТМУ), БУЛСТАТ *********, да заплати на ищеца проф. дхн инж. В. Б. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 8418,60 лева представляваща 5400 разлика между
действително получаваното от него основно месечно възнаграждение в размер на 1750 лева
за времето от възстановяването му на работа – 25.02.2025 г. до предявяване на иска
10.07.2025 г. ведно с начислено ДТВ за трудов страж и професионален опит в размер на
55,90% и 337,86 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 31.03.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда 10.07.2025 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба в съда – 10.07.2025 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение по Трудов договор .......... от ............. г., по който ищецът бил назначен при
ответника на длъжност „професор“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на
1750 лева считано от ............. г. Трудово правоотношение е прекратено като с вляло в законна
сила на ............. г. решение № 3818 от 26.04.2022 г. по гр. дело № 2783/2022 г. на СРС, 153
2
състав, уволнението било отменено и ищецът бил възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. Със заповед № ............. от .............. г. връчена на ищеца на .............. г.
трудовият договор отново бил прекратен на основание чл. 8, ал. 1, изр. първо от Закона за
Българската академия на науките и на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с чл. 62а,
ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ХТМУ и пар. 11 от ПЗР на Закона за
висшето образование, считано от 30.07.2022 г. С вляло в законна сила на 25.02.2025 г.
решение № 13905 от 12.08.2023 г. по гр. дело № 47479/2022 г. на СРС, 119 състав
уволнението било отменено и ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност. Сочи, че съгласно Протокол № 3 от 28.09.2023 г. от заседание на Академичния
съвет на ХТМУ във връзка с бюджета за 2023 г., считано от 01.08.2023 г. основаната работна
заплата на професор е увеличена на 2110 лева, но независимо от направеното искане,
възнаграждението на ищеца не било актуализирано. Сочи, че минималната основна заплата
за най-ниската академична длъжност в държавните ВУЗ е в размер на 2516 лева за длъжност
„асистент“ съгласно ПМС № 274/07.08.2024 г. като за увеличението били осигурени
средства, а основаното месечно възнаграждение в ХТМУ за длъжността „професор“ е в
размер на 3100 лева. Независимо от нормативната уредба и отпуснатия бюджет,
възнаграждението на ищеца е в размер на 1750 лева, поради което прави искане да му бъде
заплатена разликата между нормативно дължимото основно месечно трудово
възнаграждение за длъжността „професор“ в ХТМУ – 3100 лева и действително
получаваното от него основно месечно възнаграждение в размер на 1750 лева за времето от
възстановяването му на работа – 25.02.2025 г. до предявяване на иска 10.07.2025 г. в общ
размер на 5400 лева, ведно с начислено ДТВ за трудов страж и професионален опит в размер
на 55,90%, както и лихва за забава в размер на 337,86 лева за периода от 31.03.2025 г. до
датата на предявяване на исковата молба в съда и законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК (както се установява от
товарителница), по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. С. (с
пълномощно към отговора), в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
ищецът е упражнил правото си на пенсия считано от 05.01.2022 г. поради което и на
основание Приложение 1 към Споразумение от 17.01.2025 г. към Колективен трудов договор,
което регламентира реда и условията за формиране на работните заплати на
нехабилитираните лица с преподавателска дейност, на преподавателите наети по пар. 11 на
ПЗР на Закона за висшето образование, както и на научно-академичния състав, се дължи
основната минимална работна заплата за страната, към възстановяването на работа. Прави
искане претенцията да бъде отхвърлена.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е установи, че между
страните е възникнало трудово правоотношение с посоченото съдържание, включително
размера на търсените вземания, както и изпадането на ответника в забава за сочения период.
В тежест на ответника при установяване на обстоятелствата, които са в
3
доказателствена тежест на ищеца, е да докаже, че е ищецът попада в хипотезата на правната
норма, на която се позовава - Приложение 1 към Споразумение от 17.01.2025 г. към
Колективен трудов договор, както и че е погасил задълженията си за заплащане на
възнаграждението за труд.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ с Трудов договор .......... от ............. г., ищецът бил назначен при ответника на
длъжност „професор“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 1750 лева
считано от ............. г.;
2/ трудовото правоотношение е прекратено като с вляло в законна сила на 25.02.2025
г. решение № 13905 от 12.08.2023 г. по гр. дело № 47479/2022 г. на СРС, 119 състав
уволнението е отменено и ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност на сочената дата.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4