Мотиви по НОХД № 2431/10 год. по
описа на ПОС
Срещу подсъдимия
З.Р.Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 2 т. 4
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” от НК затова, че на
20.05.2010 год. в гр.Пловдив при условията на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по – малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл. 66 от НК, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с нето тегло 36,460
грама с активен компонент 25,3 тегловни % диацетилморфин на стойност
2 369,90 лева и хероин с нето тегло 0,393 грама с активен компонент 18,7
тегловни % на стойност 25,54 лева, като общото нето тегло на високорисковото
вещество хероин е 36,853 грама на стойност 2 395,44 лева.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
ХХVІІ от НПК по процедурата, визирана в чл. 371 т. 2 от НПК по искане на
подсъдимия и представляващия го служебен защитник, при липса на възражения и от
представителя на държавното обвинение.
Прокурорът от ОП
– Пловдив поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия З.Р. обвинение, като
счита, че направеното от него самопризнание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК
напълно се подкрепя и от всички събрани в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства, както и от заключението на назначената физико –
химическа експертиза. Счита, че при определяне на наказанието на подсъдимия,
съдът следва да отчете наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства, като приложи и разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, в настоящата й редакция и да намали така определеното наказание Лишаване от
свобода с 1/3. На становище е, че наложеното на подсъдимия Р. наказание следва
да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, като от него се приспадне периода на предварително
задържане на подсъдимия, считано от 20.05.2010г. до влизане на присъдата в
законна сила. По отношение на приложените към делото веществени доказателства,
моли съда, поради незначителната им стойност да постанови унищожаването им след
влизане на присъдата в законна сила, а иззетите в хода на извършените неотложни
процесуално следствени действия – парични суми от подсъдимия и жената, с която
живее във фактическо съжителство – да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата като
средства придобити от престъпление, съобразно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 б.
„Б” от НК. Счита, че съдът следва да приложи и нормата на чл. 354а ал. 6 от НК
и да ОТНЕМЕ в полза на Държавата предаденото на съхранение в ГУ „Митници”
остатъчно количество наркотично вещество, след изготвяне на заключението на
физико – химическата експертиза. По отношение на направените разноски, моли
съда, да приложи разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК и да ги възложи в тежест
на подсъдимия.
Подсъдимият З.Р.
признава вината си по повдигнатото му обвинение. Съжалява за извършеното. Моли
съда за снизхождение.
Защитата на
подсъдимия също е на становище, че събраните в хода на разследването
доказателства напълно подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371 т. 2 от НПК. Моли съда, при определяне размера на наказанието на подсъдимия да отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства не само оказаното пълно
съдействие на органите на досъдебното производство в хода на разследването, а
така също и мотивите за извършване на престъплението – необходимостта от
осигуряване на средства за препитание на живеещата с него във фактическо съжителство
А.М., спрямо която наказателното производство е прекратено, както и на родените
от нея 3 малолетни деца. Споделя напълно становището на прокурора относно
начина на разпореждане с приложените към делото веществени доказателства.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди по
отделно и в съвкупност приложените в хода на досъдебното производство
доказателства, в контекста на направените признания от подсъдимия по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият
З.Р.Р. е роден на *** ***, жител и живущ ***. Той е български гражданин от
ромски произход. Има завършен V-ти клас, като в периода от последното му
освобождаване от Затвора – Пловдив до задържането му в хода на настоящото
наказателно преследване на 20.05.2010 год. е работил инцидентно като строителен
работник на различни обекти, не по трудово правоотношение. Не е женен, но живее
във фактическо съжителство с А.М. /производството спрямо, която е
прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК с Постановление на ОП –
Пловдив от 21.07.2010 г./, от която очаква дете, а междувременно в
инкриминирания период се е грижил за издръжката на родените от нея 3 малолетни
деца. Осъждан е многократно, за извършени престъпления против собствеността,
като от значение за правната квалификация на вмененото му във вина
престъпление, са:
- наложеното му с протоколно определение от
29.03.2001г., постановено по НОХД № 969/00 г. по описа на ПРС, ХІІ н. с.,
влязло в законна сила на 16.04.2001г., съобразно разпоредбите на
чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК общо
най – тежко наказание – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА измежду определените
му по
НОХД 54/97г. по описа на ПРС, V н. с. /ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършено престъпление на 08.09.1994г./; по
НОХД № 378/98г. по описа на ПРС, ІV н. с. /ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА - за извършено престъпление на 08/09.08.1997г./ и НОХД № 969/00 г. по описа на
ПРС, ХІІ н. с. /ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – за извършено
престъпление на 07.06.1997год./, чийто размер е
УВЕЛИЧЕН с ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – на основание чл. 24 от НК;
- наложеното му с влязлото в законна сила на
23.06.2006год., протоколно определение № 11, постановено по НОХД № 1138/06год.
по описа на ПРС, ХХІV н. с., с което е признат за
ВИНОВЕН за извършено на 11.04.2006г.
престъпление по чл. 196 ал.1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 пхредложение
второ във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” от НК, наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
чието изтърпяване е определено при първоначален „СТРОГ” режим.
На 20.05.2010
год. в VІ РУП на МВР – Пловдив постъпила оперативна информация, че лице от
ромски произход, известно с прякора си „И.” и жена му „И.” пакетират наркотични
вещества – хероин - в апартамента си в гр. П., ул. „Б.”. Информацията се
съдържали и данни, че продажбата /разпространението/ на готовите пакетчета се
осъществява от лицето „И.” в апартамента, а съпругата му – събира парите. След
установяване самоличността на лицата, а именно – подсъдимият З.Р. и свид. А.М. /наказателното
производство спрямо, която е прекратено с Постановление на ОП – Пловдив от
21.07.2010г/,
с която живеел във фактическо съжителство, е сформирана оперативна група от
служители на полицията за проверка на така получената информация. В състава й
освен свид. Л.Н./л.41 от дос. пр./ - оперативен
работник в VІ РУП на МВР – Пловдив, са включени и негови колеги от сектор
„Криминална полиция” при ОД на МВР – Пловдив – Г., К., Г., Д. и К., които
заедно отишли до апартамента на подсъдимия – в гр. П., ул. „Б.” № **, ет.*,
ап.**. Към този момент, в ползваната от подсъдимия Р. и съпругата му – свид.
А.М. стая, освен тях се намирали и нейните племеници - свидетелите Н.И. и А.М..
След като от служителите на полицията било разяснено, че търсят наркотични
вещества и същите пристъпили към извършване на претърсване на помещението,
подсъдимият З.Р. признал, че държи такива у себе си. Процесуалните действия по
претърсванетото са документирани с приложения на л. 3 от дос. пр. Протокол,
надлежно одобрен по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК от съдия при ПОС, при
осъществяване на които като имащи отношение към предмета на разследване, са
иззети 9 бр. празни найлонови пакетчета, с размери 14 см. х 9 см., открити в
секция, разположена срещу вратата на хола, находящ се вляво от входната врата
на апартамента. Същите са приложени като веществени доказателства по
делото.
При последващия
личен обиск на подсъдимия, документиран с приложения на л. 11 от дос. пр., надлежно
одобрен от съдия при ПОС Протокол, е установено, че във външния горен джоб на
дънковото яке, с което е бил облечен подс. З.Р. се намира черна платнена
торбичка, съдържаща 2 бр. найлонови торбички, завързани в единия си край на
възел, в едната от които са открити 4 други малки найлонови торбички, също
завързани в единия си край на възел, съдържащи светлокафяво вещество на прах и
на бучки, а в другата найлонова торбичка – друга найлонова торбичка,
допълнително поставена в найлонче, съдържаща също светлокафяво вещество на прах
и на бучки, иззети и приложени като веществени доказателства по делото. От
външния горен ляв джоб на якето на подсъдимия е иззет ъгъл от найлонова
торбичка, съдържащ светлокафяво вещество на прах и бучки. При осъществяване на
тези неотложни процесуално – следствени действия от левия джоб на черен анцунг,
с който е бил облечен подсъдимия са иззети парични средства – банкноти с
номинал от 50 лева – 1 бр.; с номинал от 20 лева – 1 бр.; с номинал от 10 лева
– 1 бр.; с номинал от 2 лева – 6 бр.; монети с номинал от 1 лев – 6 бр.; с
номинал от 0,50 лева – 7 бр. и с номинал от 0,20 лева – 7 бр., с обща стойност
102,90 /сто
и два лева и деветдесет стотинки/. Като веществени доказателства по делото са
приложени и иззетите от левия долен джоб на дънковото яке на подсъдимия – 1 бр.
държач за СИМ карта „Глобул” и 1 бр. държач за СИМ – карта „Бикънект”. В
саморъчно написаните обяснения в Протокола за личен обиск, подсъдимият З.Р. е
посочил вида на веществото, съхранявано в иззетите от дрехите му найлонови
торбички – високорисковото вещество хероин, за което е заявил, че е негова
собственост, а откритата парична сума – собственост на жената, с която живее
във фактическо съжителство.
Извършен е и
личен обиск на живеещата във фактическо съжителство с подсъдимия Р. – А.М., с
оглед проверката на оперативната информация, че тя е лицето, което събира
средствата от продажбата на наркотичните вещества, осъществявана от подсъдимия
Р.. В Протокола, с който е документирано това процесуално действие /л. 7 от дос. пр./, също надлежно одобрен от
съдия при ПОС по реда на чл. 164 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, е отразено,
че в лявата чашка на сутиена на М. са намерени и иззети: 26 бр. банкноти с
номинал от 5 лева; 70 бр. банкноти с номинал от по 2 лева; 27 бр. банкноти с
номинал от 10 лева; 15 бр. банкноти с номинал от 20 лева и 3 бр. банкноти с
номинал от 50 лева, както и монети – 19 бр. с номинал от по 1 лев; 12 бр. – с
номинал от 0,50 лева; 12 бр. – с номинал от 0,20 лева; 22 бр. – с номинал от
0,10 лева и 24 бр. с номинал от 0,05 лева, на обща стойност 1 020,80 /хиляда и
двадесет лева и осемдесет стотинки/. В дадените обяснения, при извършване на
обиска, М. не е посочила произхода на паричните средства, но е заявила, че 200
лева са лично нейна собственост, а останалата част е получила от съпруга си –
подс.З.Р..
Резултатите от
извършената проверка за вида и количеството на веществото открито в найлоновите
пликчета, иззети от якето на подсъдимия, са отразени в приложената на л. 46 от дос. пр. Експертна
справка № 383/21.05.2010 г.. Посочено е, че светлокафявото прахообразно
вещество е високорисковото наркотично вещество – хероин, като е уточнено и
конкретното му количество в отделните найлонови пакетчета, както и общото му
нето тегло – 36,853 грама.
Установени са
следи от високорисково наркотично вещество хероин и по иззетите при извършения
личен обиск на подсъдимия 2 бр. пластмасови държачи за СИМ – карти, приложени
като веществени доказателства по делото /л. 48 от дос. пр./, за които в хода
на съдебното производство, подсъдимият не отрече, че са негова собственост и са
били ползвани именно от него.
Не е
констатирано наличие на годни за идентификация дактилоскопни следи по
представените за изследване найлонови торбички и държачи за СИМ – карти, иззети
от подсъдимия, видно от данните, съдържащи се в приложената на л. 50 от дос. пр. Експертна
справка № 352/25.05.2010год..
Иззетите при
извършените обиски на подсъдимия Р. и А.М. парични суми са предадени за
съхранение от водещия разследването на Домакина на ОД на МВР – Пловдив, с
приложения на л.52 от дос. пр. Приемо – предавателен протокол.
В заключението
на назначената в хода на досъдебното производство ФИЗИКО – ХИМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА /л. 44 от дос. пр./, неоспорено от
страните по делото, е уточнено съдържанието на активния компонент
диацетилморфин в отделните количества на високорисковото вещество хероин,
иззети от различни места в дрехите, с които е бил облечен подсъдимия към
момента на извършване на личния му обиск. Констатирано е, че опакованото
количество хероин в 5-те бр. полиетиленови /найлонови/ торбички е с общо нето
тегло – 36,460 грама и еднакво съдържание на активния компонент диацетилморфин
– 25,3 тегловни %, а останалото количество – 0,393 грама, съдържащо се в
иззетото полиетирленово ъгълче, е със съдържание на диацетилморфин – 18,7
тегловни процента.
Съдът кредитира
при постановяване на присъдата си заключението на физико – химическата
експертиза като обективно, съобразено с приложените към делото доказателства,
изготвено от експерт с необходимите професионални знания и опит.
В хода на
досъдебното производство, наред с участвалия при провеждане на неотложните
процесуално – следствени действия, служител на полицията – Л.Н., като свидетели
са разпитани и установените в стаята на подсъдимия племеници на живеещата с
него А.М. – Н.И. /л. 42 от дос. пр./ и А.М. /л. 40 от дос. пр./, последният и
при условията на чл.223 от НПК – л. 37 – 38 от дос. пр.. Съдържащата се в
показанията им информация по категоричен начин установява не само начина на
извършване на неотложните процесуално – следствени действия, но и конкретните
действия на подсъдимия за придобиване и разпространение на наркотичното
вещество хероин.
Хероинът е
включен в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВВП сред веществата с висока
степен на риск, забранено за употреба в хуманната медицина, поради вредния
ефект от злоупотребата с него. Същият е поставен под разрешителен режим и
съгласно Протокол № 1 на Единната Конвенция на ООН за наркотичните вещества,
приета през 1961 год., ратифицирана от РБългария.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 год. на МС за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
стойността на 1 гр. хероин, пласиран на улицата, със съдържание на активен
компонент от 16 – 30 %, каквото в конкретния казус е цялото количество, предмет
на инкриминираното престъпление, съобразно определеното от физико – химическата
експертиза процентно съдържание на диацетилморфина е 65 лева, а общата стойност
на 36,853 грама хероин – възлиза на 2 395,44 /две хиляди триста
деветдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин от направените от подсъдимия З.Р.Р. признания по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК, както и от всички събрани в хода на разследването
доказателства – показанията на разпитаните свидетели А.М. /л. 37 – 38 и л. 40 от дос. пр./; Л.Н. /л. 41 от дос. пр./; Н.И. /л. 42 от дос. пр./, подкрепени и от
съдържащата се информация в приложените писмени доказателства – Протоколи за
личен обиск /л. 7 и 9 от дос. пр./; Протокол за
претърсване и изземване в стаята от апартамента, ползвана от подсъдимия /л. 3 от дос. пр./; Експертни справки /л. 46, л. 48 и л. 50 от дос. пр./; Приемо –
предавателен протокол /л. 52 и л. 53
от дос. пр./; справка за регистрираните данни в централния полицейски
регистър за подсъдимия Р. /л. 63 – 66 от
дос. пр./;
Заповеди за задържане по ЗМВР /л. 67, л. 68,
л. 69 и л. 70 от дос. пр./; характеристична справка за подсъдимия Р. /л. 71 от дос. пр./; характеристична справка
за А.М. /л. 72 от дос. пр./; справка
съдимост за подсъдимия и А.М. /л. 78 – 80 и л.
75 от дос. пр./; Приемателно – предавателен протокол № 18203/29.07.2010г. за
предаване на съхранение в ГУ „Митници” на остатъчното количество наркотично
вещество след извършеното физико-химическо изследване /л. 19 от съд. сл. /, а така също и от
приложените като веществени доказателства вещи и предмети, иззети при личните
обиски на подсъдимия и А.М., с която е живял във фактическо съжителство до
задържането си.
При анализа на събраните гласни доказателства, съдът не
констатира противоречия и несъответствия относно релевантните факти, поради
което не счита за необходимо да ги подлага на допълнителен самостоятелен
анализ. Обективността на депозираните показания, логическата връзка помежду им,
обусловена от последователното и хронологично излагане на обстоятелствата,
имащи значение за изясняване предмета на доказване, което се установява и от
връзката им с информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени
доказателства, в контекста на направените от подсъдимия признания по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК даде основание на състава на съда да ги кредитира изцяло
при постановяване на съдебния си акт.
Въз основа на
така установената по делото по категоричен начин фактическа обстановка, съдът е
на становище, че подсъдимият З.Р. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните елементи на вмененото му във вина престъпление по чл.354а ал. 2
т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. „А” и б. „Б” от НК затова, че на
20.05.2010 година в град Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по – малко
от ЕДНА година изпълнението, на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след
като е бил осъждан два и повече пъти на Лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично
вещество, с цел разпространение –
хероин, с общо тегло 36,853 грама, със съдържание на активен компонент
диацетилморфин както следва:
36,460 грама със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 25,3 тегловни % на стойност
2 369,90 лева и
0,393 грама със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 18,7 тегловни % на стойност
25,54 лева
на обща стойност
2 395,44 /две хиляди триста деветдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/.
По категоричен
начин от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият З.Р.
не притежава разрешително за придобиване и държане на високорисковото
наркотично вещество хероин, което е било иззето при извършения му обиск, от
органите на полицията на 20.05.2010г.. Не съществува и каквото и да било
съмнение и относно причината за държането на инкриминираното количество хероин
от подсъдимия Р., а именно разфасоването и опаковането му, с цел последващо
разпространение. Събраните по делото доказателства относно общото количество и
начина, по който е било държано високорисковото вещество хероин от подсъдимия -
опаковането му в различни но сходни по размер найлонови пакетчета, с различно
тегло, както и откритите и иззети средства за осъществяване на тези действия –
2 бр. държачи за СИМ карти с отвори в тях със следи от хероин, множеството
празни найлонови пликчета, сходни по размери на иззетите при извършения му
обиск, в които именно е било съхранявано инкриминираното количество
високорисково наркотично вещество – хероин, показанията на свид.М. относно
начина, по който се осъществява разпространението на наркотичните вещества от
подсъдимия, категорично сочат, че целта на подсъдимия Р. да държи наркотичното
вещество е била не да го употреби за лични нужди, а да го приготви в удобен за
разпространение вид.
С оглед на
изложеното по – горе относно данните за предходните осъждания на подсъдимия,
съдът прие за съответстваща на материалния закон правната квалификация на
вмененото му във вина престъпление, включваща по – тежко квалифициращия елемент
на състава по чл. 354а ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК.
От
субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия З.Р. с пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият е
съзнавал обществено -опасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните му последици и е искал и целял тяхното
реализиране.
При така установената правна квалификация, след като се
съобрази с императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК и на основание чл.
58а ал. 1 и ал. 4 от НК, с оглед степента на обществена опасност на
инкриминираното престъпление и най-вече за постигане целите на наказанието,
съдът счете, че на подсъдимия З.Р. следва да бъде определено наказание при
условията на чл. 54 от НК при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Като такива отчете – оказаното пълно съдействие на органите на
досъдебното производство още от момента на предприемане на неотложните
процесуално – следствени действия – доброволното посочване на местата в дрехите
му, където е държал найлоновите разфасовки с хероин, включително и признанието
за вида на съдържащото се в тях вещество; тежкото му семейно и социално
положение – неангажиран с постоянна работа, при съществуваща необходимост от
осигуряване на значителни средства за издръжка на жената, с която живее във фактическо
съжителство и родените от нея 3 малолетни деца. Като отегчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство съдът взе предвид лошите характеристични данни за
подсъдимия – сочещи го като лице с трайно установени престъпни навици, спрямо
което предходните наложени наказания явно не са изиграли своята поправително –
възпираща роля, а така също и значително по – високата степен на обществена
опасност на конкретно извършеното престъпление, обуславяща се от сравнително
голямото количество наркотично вещество и съответстващата му значителна парична
равностойност. Въз основа на така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства, съдът счете, че съответно както
на степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него
престъпление, а така също и на данните за високата му лична степен на
обществена опасност е да му бъде определено наказание в размер на ДЕВЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, съдът
намали размера на така определеното на подсъдимия Р. наказание лишаване от
свобода с 1/3, т. е. с ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и постанови да изтърпи
наказание - ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим в
Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип, който определи на
основание чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60
ал. 1 във вр. с чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС.
Безспорно от
събраните по делото доказателства е установено, че инкриминираното количество
наркотично вещество е предназначено за разпространение, като стойността му
определена съобразно Постановлението на МС за нуждите на съдопроизводството
също е на значителна стойност независимо, че в действителност се явява по-ниска
от реалната, на която се осъществява възмездното разпространение на улицата на
това високорисково наркотично вещество. Осъществяваната от подсъдимия Р.
дейност по разфасоване и приготвяне на пакетчета с хероин с цел продажбата им,
също е възмездна дейност, чрез която той макар и неправомерно придобива блага.
В този контекст, според настоящия съдебен състав поправително – възпиращото
въздействие на наказанието, спрямо бъдещото му поведение може да бъде
постигнато единствено като се наложи и кумулативно предвиденото в закона
наказание – ГЛОБА. Съдът, съобразно отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, прилагайки разпоредбата на чл. 58а
ал. 5 от НК, счете че най -справедливо е на подсъдимия З.Р. да бъде наложено
наказание ГЛОБА в минималния предвиден от закона размер за този вид
престъпления - 20 000 /двадесет хиляди/ лева. При определяне
размера на кумулативно предвиденото в закона по – леко наказание ГЛОБА, съдът
наред с отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, взе предвид и данните за семейното и имотно му състояние.
Съдът приложи и
разпоредбата на чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК като ПРИСПАДНА от определеното
за изтърпяване на подсъдимия З.Р. наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
периода на предварителното му задържане – по ЗМВР и за изпълнение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20.05.2010год. до влизане на
присъдата в законна сила, като 1 ден задържане се счита за 1 ден Лишаване от
свобода.
Остатъчното
количество от високо рисковото наркотично вещество хероин, предадено на
съхранение след извършване на физико -химическата експертиза на ГУ „Митници” с
Приемателно – предавателен протокол № 18203/29.07.2010г., съдът разпореди
съобразно разпоредбата на чл. 354а ал. 6 от НК да бъде ОТНЕТО в полза на
Държавата след влизане на присъдата в законна сила.
Съдът счете, че
са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 б. „Б” от НК като постанови иззетите при извършените неотложни процесуално следствени
действия - личните обиски на подсъдимия З.Р. и А.М., с която е живял във
фактическо съжителство, парични средства на обща стойност 1 123,70 /хиляда сто
двадесет и три лева и седемдесет стотинки/ - като средства придобити
от престъплението, да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата, след влизане на
присъдата в законна сила. По отношение на произхода на иззетите суми в
събраните по делото доказателства не съществува противоречие, че към момента на
осъществяване на инкриминираното престъпление нито подсъдимият, нито М. са били
трудово ангажирани и единственият източник на доходи за издръжка на семейството
са били реализираните от подсъдимия, от разпространението на наркотични
вещества. В този контекс, са и дадените от М. обяснения, при извършения и личен
обиск.
Приложените към
делото ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 9 броя найлонови торбички с размери 14 см. х
9 см.; 1 брой държач за СИМ карта „Глобул”; 1 брой държач за СИМ карта
„Бикънект”; 1 бр. черна платнена торбичка; 1 брой бял хартиен плик с червен
восъчен печат; 3 броя найлонови торбички; 1 брой найлонче; 4 броя малки
найлонови торбички и 1 брой ъгълче от найлонова торбичка, съдът разпореди да
бъдат УНИЩОЖЕНИ като вещи без
стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
Причините за
извършване на престъплението са в желанието на подсъдимия да осигури средства
за препитанието си по неправомерен начин, резултат на установените му престъпни
навици и слабите му морално волеви задръжки.
Подбудите за
осъществяване на престъплението са користни.
Направените по
делото разноски в размер на 100 /сто/ лева, съобразно разпоредбата на чл. 189
ал. 3 от НПК, съдът възложи в нежест на подсъдимия З.Р..
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: