Определение по дело №654/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 518
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20202100200654
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

180                                        16.07.2020 г.                                           град Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                                                   наказателно отделение

На шестнадесети юли                                                                              година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова

 

Секретар: Евдокия Недкова

Прокурор: Иван Иванов

като разгледа докладваното от съдия Иванова

ЧНД № 654 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода С.Р.К. с ЕГН ********** от гр.**, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, наложено му с определение по ЧНД №1396/2019 г. по описа на Районен съд-Сливен, в сила от 25.11.2019 г.

В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като корекционната и превъзпитателна работа с осъдения все още не е постигнала целените резултати за неговото поправяне и превъзпитание.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, въпреки наличието на посочените в закона формални предпоставки за неговото предсрочно освобождаване. Предлага молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.

Защитникът на осъдения излага становище за основателност на молбата поради наличие на всички законови предпоставки, поради което моли да бъде уважена. В подкрепа на молбата си излага аргументи, че същият имал постоянен адрес, на който живеел със семейството си и на който след напускането на пенитенциарното заведение ще продължи да пребивава, както и че ще бъде трудово ангажиран. Като положителна предпоставка излага и това, че е бил с добро поведение в местата за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ и че е бил трудово ангажиран.

Осъденият С.К. участва в производството лично, моли съда да уважи молбата и да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода”.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 07.11.2019 г. по ЧНД №1396/ 2019 г. по описа на Районен съд-Сливен, в сила от 25.11.2019г., спрямо молителя К. било определено общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1351/ 2019 г. и по НОХД № 1275/2019г. и двете по описа на Районен съд- Сливен, в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, търпимо ефективно при първоначален строг режим. Със същото определение от срока на общото най-тежко наказание било приспаднато времето, през което осъденият търпял наказание „лишаване от свобода“, „Пробация“ или мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „Домашен арест“  по някоя от включените в съвкупността присъди.

За начало на наказанието била определена датата 24.09.2019г., когато К. е  започнал изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година по горецитираното НОХД № 1275/ 2019 г. по описа на Районен съд-Сливен, включено в съвкупността по ЧНД №1396/2019 г. по описа на същия съд. На същата дата осъденият постъпил в Затвора-Бургас, където се намира и понастоящем. Първоначално определеният му строг режим е бил заменен с общ такъв по силата на Заповед БС №102/22.05.2020 г.

От документите, приложени в затворническото досие на К., се установява, че молителят е в затвора за трети път, като преди това е изтърпявал наказания „Лишаване от свобода“ отново за престъпления против собствеността. До настоящия момент осъденият З. не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.

Към 16.07.2020 г. молителят е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание, както следва: фактически - 9 (девет) месеца и 22 (двадесет и два) дни, от работа – 1 (дин) месец и 15 (петнадесет) дни, или общо – 11 (единадесет) месеца и 7 (седем) дни. Остатъкът от наказанието към тази дата възлиза на 23 (двадесет и три) дни.

Осъденият К. е устроен на работа в бригада „Хамути“ към механичен цех.

Спрямо осъдения К. към момента са налице три оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната му оценка, изготвена на 08.10.2019 г., величината на риска е фиксирана на 65 точки, в срединната част на  средните стойности, с идентифицирани проблемни зони - отношение към правонарушението, образование, обучение и   умения за мислене. Като ресурси за постигане целите на наказанието е отразено стремеж на осъдения да спазва установените правила и законови изисквания, желанието му да се труди, както и съхранените хармонични отношение с членовете на семейството му.

 Втората оценка, извършена на 21.04.2020 г., е констатирала величина на риска от 57 точки, отново в средните стойности. Наблюдавали се промени към понижаване на стойностите в първоначално констатираните проблемни зони отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение, където не е констатирано първоначално необходимост от корекционна намеса.

Третата оценка, изготвена на 08.06.2020 г.  по повод настоящата молба на К. за предсрочно освобождаване, отчита незначително понижаване на риска от рецидив, а именно на 54 точки, като няма констатирани различни от първоначално определените като такива проблемни зони. Наблюдавало се мотивация за промяна в мисленето и начина на живот, но била налице устойчивост във времето на криминалните нагласи. Наблюдавани са незначителни положителни промени в зоните за умение за мислене, като у К. се наблюдавала в известна степен способност за разпознаване на проблемите и осъзнаване на евентуални негативни последици от действията му, но корекционният процес не бил постигнал крайната цел на превъзпитаване на личността.

Осъденият К. не се е включвал в пенитенциарни мероприятия, не е бил поощряван с награди, като не е извършвал и дисциплинарни нарушения. Била е проведена индивидуална среща с него по специализираната програма „Живот на свобода“. Отзивите за трудовата му дейност е, че се справя с работните задачи. Въпреки това, К. не осъзнавал вредите от престъпното си поведение, които допринасял на обществото. Оправдавал поведението си с недостиг на финансови средства за задоволяване на основани жизнени потребности на семейството му, като се наблюдавали въпреки корекционната работа устойчиви криминални нагласи при формално заявени такива за промяна на поведението.

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения К. – изтърпяването на повече от 2/3 от срока на наложеното му наказание (чл.70, ал.1, т.2 от НК), тъй като една от присъдите, включена в съвкупността, за която е определено и наложено едно общо най-тежко наказание е осъществена при условията на опасен рецидив.

Не се установява по несъмнен начин втората задължителна предпоставка - доказано добро поведение на осъдения в степен, позволяваща извод за постигнато поправяне.

Ангажирането на извод по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента.

Данните за съдимостта на молителя свидетелстват за относително висока степен на криминализация на личността му. В справката му за съдимост са отразени общо няколко осъждания за престъпления от общ характер, като всички те са все за престъпния против собствеността, като преди да търпи в Затвора-Бургас настоящото наказание, той е търпял два пъти наказания „Лишаване от свобода“ по предходни осъждания.

 В приложеното становище от началника на Затвора-Бургас изрично и ясно е посочено, че осъденият имал трайни криминални нагласи и формално заявено намерение за промяна на поведението, поради което целите на корекционно-възпитателната дейност на били постигнати.

Без да се оспорва заявената от осъдения мотивация за безпроблемно изтърпяване на наказанието, добрите отзиви от трудовата му дейност и съблюдаването на режимните изисквания, тези обстоятелства, поотделно и заедно, не са достатъчни за извод, че осъденият действително е осъзнал и поел отговорността за извършените престъпления, че е преосмислил из основи базисните си ценности и е предприел съзнателни и целенасочени усилия да ги коригира в социалноприемлива и съобразена със закона насока. Величината на риска от рецидив и сериозни вреди остава в средни стойности, включително в самия край на срока на наказанието, което мотивира съда да счита, че постигнатите в работата с молителя резултати са недостатъчни като обем и дълбочина да наложат извод за неговото поправяне. Обстоятелството, че К. имал семейство, трайна уседналост на адрес в гр.** и трудова заетост, както преди влизането му в Затвора-Бургас, така и евентуално след излизането му, не могат да се приемат за положителни предпоставки, установяващи промяна у същия, именно защото те не са го препятствали да осъществи престъпленията, за които той е осъден. Въз основа на доказателствата може да се приеме, че при осъдения К. е започнал и е в ход процес на положителна промяна, която все още не е постигната в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл. първо от НК степен. Съдът изцяло споделя и позицията на началника на затвора, че при очертаните факти, създадените до момента частични позитивни нагласи в поведението на молителя следва да продължат да бъдат направлявани и затвърждавани в контролираната среда на пенитенциарното заведение, съобразно индивидуалния план за изпълнение на наказанието.

По изложените съображения съдът намери, че молбата на осъдения С.К. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено му с определение от по ЧНД №1396/ 2019 г. по описа на Районен съд-Сливен, в сила от 25.11.2019г., е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата  на лишения от свобода С.Р.К. с ЕГН ********** ***, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, наложено му с определение по ЧНД №1396/ 2019 г. по описа на Районен съд-Сливен, в сила от 25.11.2019 г.

 

Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С.Р.К. може да се направят не по-рано от шест месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.

 

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на Затвора-Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от обявяването му пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: