РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Пловдив, 12.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ Д. , като разгледа докладваното от
Председателя административно дело № 2126 по описа за 2022 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на М.И.А., ЕГН **********, адрес:
***, чрез адвокат Л.Д., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2314-1/27.12.2019г., издаден от Д. К. К. – главен експерт приходи при община Хисаря, мълчаливо потвърден от началник отдел „местни приходи“ при община Хисаря, с
който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ на оспорващия са определени допълнителни
задължения към общинския бюджет: за периода 2014 г. – 2019 г. данък по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ в общ размер на
32,64 лв. и съответните
лихви 12,22 лв.; за периода 2014г. – 2019 г. такса за битови
отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ в общ размер на 102,22 лв. и
съответните лихви 37,55 лв. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че органът не е изложил мотиви относно
определените задължения за таксата за битови отпадъци /ТБО/. Не бил посочен
размерът на таксата за всяка една за включените в нея услуги, както и мотиви,
че тези услуги се предоставят. Сочи се и материална незаконосъобразност на акт
в частта на определените задължения за данък върху недвижим имот с адрес: гр.
Хисаря, кв. „Момина Баня“, ***, тъй като не е съобразена допусната в
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ грешка в адреса на имота, който в действителност
се намира в гр. Хисаря, кв. „Момина Баня“, ***. Претендира се
присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът – началник отдел „местни приходи“ при община Хисаря, е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Възразява
срещу размер на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. В хода на производството чрез свидетелски показания бе установено, че
представената на л. 30 по делото разписка, отразява врънчането на оспорения акт
на лице, без установена самоличността, различно от адресата. При това
положение и предвид липсата на индивидуализиращи данни за лицето, на което е
връчено съобщението и липсата на отбелязване, че същото се е задължило да го
предаде на ареста, извършеното процесуално действие се явява нередовно и
негодно да породи предвидения в закона правен ефект.
Актът е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в йерархията на местната приходна
администрация орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, който мълчаливо го е потвърдил в
хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК, с което изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК
вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК за задължително обжалване на акта по административен
ред като предпоставка за допустимост на съдебното му обжалване е спазено. Така
постановеният от ръководителя на звеното за местни приходи в общината резултат
и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната
процедура:
6. След извършена служебна проверка от органите по приходи
при община Хисаря е установено, че М.И.А. има непогасени задължения за данък
върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно със съответните лихви
за просрочие, в качеството й на собственик на недвижими имоти, за които е подадена
декларация вх. № 2008-2110/16.10.2008г. и декларация вх. № 2002918/16.08.2005г.
На основание резултатите
от проверката е издаден АУЗД № 2314-1/27.12.2019г. от Д. К. К. – главен експерт приходи при община Хисаря, с
който спрямо М.И.А. са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2014г. –
2019г.
Срещу акта е подадена жалба
вх. № 94-00-М-170/04.05.2022г., по която контролният административен орган не
се е произнесъл.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и
чл. 9б ЗМДТ по делото е представена Заповед № РД-05-524/10.10.2017 год. /л. 789/
на кмета на община Хисаря, с която длъжностното лице, издало оспорения АУЗД, е
оправомощено да изпълнява функциите на орган по приходите при установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такса за битови отпадъци в
общината.
Установената фактическа
и правна обстановка налага да се приеме, че оспореният АУЗД е валиден, издаден
от компетентен орган, определен със заповед на кмета на общината по реда на чл.
4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.
ІV. Фактите по делото:
7. Подадена е декларация
вх. № 2002918/16.08.2005г. по чл. 14 ЗМДТ, с която М.И.А. е посочена като
собственик на 1/2 ид. части от имот № 2060, кв. 28, по плана на гр. Хисаря, кв.
Момина Баня, и 1/2 ид. части от построената в имота жилищна сграда с площ 49
кв.м., с административен адрес: гр. Хисаря, кв. „Момина Баня“, ***. Данъчната оценка за
целия имот е в размер на 12157,50 лева,
а 1/2 идеални части – 6078,75 лева; за сградата – 8430,40 лв., а за 1/2 идеални
части – 4215,20 лв.
8. Подадена е декларация
вх. № 2008-2110/16.10.2008г. по чл. 14 ЗМДТ, с която М.И.А. е посочена като
собственик на 2/24 ид. части от имот № 1795, кв. 32, по плана на гр. Хисаря,
кв. Момина Баня, и 2/24 ид. части от построената в имота жилищна сграда с площ
80 кв.м., с административен адрес: гр. Хисаря, кв. „Момина Баня“, ул. „Победа“
№11, вх. А.
Данъчната оценка за целия имот е в размер на 6181 лева, а 2/24 идеални части – 515,08
лева; за сградата – 4381,40 лв., а за 2/24 идеални части – 365,12 лв.
9. Според скици №
684/29.09.2022г. и № 682/29.09.2022г., издадени от отдел ТСУ и ТИ при община
Хисаря, за имот № 2060, кв. 28, по плана на гр. Хисаря, кв. Момина Баня е
отреден УПИ XII- 2060 с площ 1012 кв.м., а за имот № 1795, кв. 32, по плана на
гр. Хисаря, кв. Момина Баня – УПИ VII – 485, 486 с площ 928 кв.м.
10. Със заповеди на кмета на
община Хисаря от 2014г. – 2019г. /л. 109 – л. 120/ на основание чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано
сметоизвозването, сред които е посочен и кв. Момина Баня – всички улици.
Определена е също интензивността на чистенето на улуците на територията на
населеното място.
11. Общински съвет Хисаря с
решения № 573, взето с протокол № 74 от 20.01.2011г., е приел Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община Хисаря, а с
решения № 574, взето с протокол № 74 от 20.01.2011г. - Наредба за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Хисаря. За процесния период данъкът върху недвижимите имоти за територията на
гр. Хисаря е определен в размер на 0,6 на хиляда (промили) върху данъчната
оценка, а таксата за битови отпадъци – 1,4 промила за 2014г. (сметосъбиране
0,36 + депо 0,54 + съдове 0,06 + чистота
0,44), 1,51 промила от 2015 г. до 2018г. (сметосъбиране 0,50 + такса депо 0,38 + съдове 0,17 + чистота 0,46) и 1,71 промила за 2019г. (сметосъбиране 0,46 + такса
депо 0,60 + съдове 0,02 + чистота 0,63), върху данъчната оценка, включваща компоненти:
сметосъбиране, такса депо, съдове, чистота. Според чл. 19 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община Хисаря, за имот,
който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
12. За удостоверяване на
обстоятелството, че община Хисаря е извършвала през процесния период услугата
по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване, се представят маршрутни графици за сметопочистване и
сметоизвозване и пътни листи, включващи конкретни дестинации и периодичност на
обслужване.
V. От правна страна:
13. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ
принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни
категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл.
10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се облагат с
данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за
действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места
и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ.
От доказателствата по
делото се установява безспорно, че процесните имоти по характеристика са
застроени урегулирани поземлени имоти, попадащи в строителните граници на гр. Хисаря.
Следователно устройственият статус на имотите сочи, че по отношение на тях са
налице трите кумулативни предпоставки на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, които определят
облагаемостта им с данък върху недвижимите имоти, което задължение тежи върху
техния собственик. Не се спори, че А. е собственик на обложените с ДНИ имоти и
сгради, поради което правилно е определен и адресатът на административния акт.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че пренасянето в АУЗД на допуснатата в
подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ грешка в административния адрес на имот №
2060, кв. 28, по плана на гр. Хисаря, кв. Момина Баня, води до материална
незаконосъобразност на акта. Релевантните за облагането с данък фактически
обстоятелства в случая са: наличието на имот в урбанизирана територия, фактът
на застрояване, индивидуализиране на носителя на правото на собственост и
размерът на данъчната оценка. Всички тези факти в случая са коректно установени
от органите по приходите, поради което е налице и правното основание за
облагане с данък.
Оспорващият не е повдигнал
конкретни възражения по размера на установените задължения за ДНИ. След
служебна проверка съдът установява, че размерът на задълженията са правилно
изчислени: за имот № 2060, кв. 28, по плана на гр. Хисаря, кв. Момина Баня –
данъчна оценка за земя и сгради – 880,20 * 0,6/1000 = 0,53 лв. на година или
общо 3,18 лв.; за имот № 1795, кв. 32, по плана на гр. Хисаря, кв. Момина Баня
- данъчна оценка за земя – 6078,75 * 0,6/1000 = 3,65 лв. на година и данъчна
оценка за сграда - 4215,20* 0,6/1000 = 2,53 лв. – 50% (облекчение за основно
жилище) = 1,26 лв. или общо 4,91 лв. на година, а за целия период 29,46 лв. Общата
главница за данък върху недвижимите имоти за периода 2014г. – 2019г. се
установява в размер на 32,64 лева, както е установено и в обжалвания
административен акт. За непогасеното в срок публично задължение правилно е
определен и размерът на дължимата лихва за забава.
Съгласно чл. 64,
ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ -
собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък
недвижими имоти.
Според чл. 62 ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1.
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата
не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.
В случая
жалбоподателят като собственик на недвижими имоти от урбанизираната територия
има качеството на субект по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 4 ЗМДТ. Кметът на общината е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ като е определил районите,
в които се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване
на местата за обществено ползване. Процесните недвижими имоти попадат в кв.
Момина Баня, чието обслужване е предвидено без ограничения. Общинският съвет е
определил размер на таксата за всеки от данъчните
периоди за всяка от услугите по компоненти: 1) сметосъбиране и сметоизвозване;
2) обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и 3) за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места.
Тъй като услугите
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на
битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имота, подаването на
декларация по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е ирелевантно. В случая е безспорно, че жалбоподателя.
не е освободен от заплащането на таксата от общинския съвет на основание чл. 8,
ал. 6 ЗМДТ.
Без значение за
определяне на дължимата ТБО по отношение на услугата по чистотата на
териториите за обществено ползване е и фактът, дали конкретно около имота е
била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че
в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи
за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място,
а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена
близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или
могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото
населено място, а не само в определен район от него.
За доказването на
факта на предоставяне на услугите общината е предоставила писмени доказателства
- пътни листове, графици, данни за обема, времето и мястото на предоставяне на
услугата.
При това
положение, законосъобразно на задълженото лице като собственик на процесните
имоти са определени и допълнителни задължения за такса битови отпадъци.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, крепящо е на твърдението за допуснати съществени
процесуални нарушения поради липса на разбивка в АУЗД за размера на таксата за
всеки компонент от услугата. Таксата за предоставяне на услугата по чл. 62 ЗМДТ се дължи общо като релевантни за законосъобразното й
установяване се явяват коректното прилагане на определените от общинския съвет
промили към данъчната оценка на имота. Тези условия в случая са спазени, като е
приложено и предвиденото заплащане на таксата в половин размер за декларираното
основно жилище. В тази насока неправилно
посоченият административен адрес на имот № 2060, кв. 28, по плана на гр.
Хисаря, кв. Момина Баня, също не оказва влияние нито върху дължимостта на
таксата, нито върху определения от органите по приходите размер на
задълженията.
След служебна
проверка съдът установява, че размерът на ТБО е правилно изчислен: за имот №
2060, кв. 28, по плана на гр. Хисаря, кв. Момина Баня – данъчна оценка за земя
и сгради – 880,20 *1,4/1000 = 1,23 лв. за 2014г.; 880,20 *1,51/1000 = 1,33 лв.
на година в периода 2015г. – 2018г.; 880,20 *1,71/1000 = 1,50 лв. за 2019г.; за
имот № 1795, кв. 32, по плана на гр. Хисаря, кв. Момина Баня - данъчна оценка
за земя и сгради – 10293,95 * 1,4/1000 = 14,41 лв. за 2014г.; 10293,95 * 1,51/1000 = 15,54 лв. на година в периода 2015г. – 2018г.;
10293,95 * 1,71/1000 = 17,60 лв. за 2019г. Общата главница за ТБО върху
недвижимите имоти за периода 2014г. – 2019г. се установява в размер на 102,22
лева, както е установено и в обжалвания административен акт. За непогасеното в
срок публично задължение правилно е определен и размерът на дължимата лихва за
забава.
Мотивиран
от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна.
VI. По съдебните разноски:
14. Ответникът в настоящото производство не е
отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне
в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.А., ЕГН ***********, адрес: ***, против Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
2314-1/27.12.2019г., издаден от Д. К. К. – главен експерт приходи при община Хисаря,
мълчаливо потвърден от началник отдел „местни приходи“ при община Хисаря.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: