Р Е Ш Е Н И
Е №
523
гр.Стара Загора, 09.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 692 по описа за 2018 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от
ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба от ЕТ „Р.М.“ с адрес за кореспонденция ***против Ревизионен акт №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на ЕТ „Р.М.“ допълнително са
установени задължения за ДДС общо в размер на 28 402.08лв и лихви за
просрочие 11 899.21лв и задължения по ЗДДФЛ за 2013г, 2014г и 2015г, за
ДОО, ЗОО и ДЗПО-УПФ за 2013г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на РА поради нарушения на процесуалните правила и
материалния закон като изложените в РА констатации не отговарят на установените
факти и не кореспондират със събраните при ревизията доказателства. Твърди, че неосчетоводяването на фактурите на посочените доставчици в
РА би представлявало нарушение на чл.4, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за
счетоводството, само ако е имал задължение да ги осчетоводи, т.е. ако са му
били редовно издадени при изискуемите от закона предпоставки, а в случая
използваните от данъчните органи счетоводни регистри, фактури, касови бонове,
приходни ордери и пътни листи не са надлежно оформени. Поддържа, че
получаването на стоките не е надлежно установено при обосноваване на
предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, не са налице данни за
действително укрити приходи или доходи, с оглед на което няма основания за
прилагане на особения ред за извършване на ревизия по чл.122 и сл от ДОПК. Счита, че всички констатации в РА почиват на
предположения за получаване на стоката и реализирането й на пазара като са направени
произволни изчисления на надценки без да е събрана обобщена информация за други
лица относно реализирана печалба, нито е взет предвид вида на стоката – в
по-голямата част цигари, които са с фиксирани цени и надценката е различна да
всяка отчетна година. Моли съда да
отмени изцяло обжалвания РА и да му присъди разноските по делото.
Ответникът
- Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
В представена писмена защита поддържа, че констатациите на органите по
приходите за допълнително определените данъчни задължения са правилни и
законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства. Позовава се
на заключението на съдебно-почерковата експертиза, от
което е видно, че от всички обследвани фактури само 15 не носят подпис под
графата „получил“ на Р. И. М. или М.Г.М., което означава безспорно приемо-предаване на стоката от доставчика до ревизираното
лице. В тази връзка намира основното и допълнителното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза за съответстващи на констатациите на ревизиращия
екип. Моли като се имат предвид посочените суми от вещото лице, с които са
изменени определените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО, обжалваният №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г да бъде потвърден изцяло или
изменен. Претендира в полза на Дирекция
ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага оспореният РА №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г изменен в съответствие със заключението
на съдебно-икономическата експертиза, а в останалата част да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Във
връзка с решение № 109/ 06.03.2018г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив е
извършена повторна ревизия на ЕТ „Р.М.“ гр.Стара
Загора /т.2, л.630-638/. Възложена е със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16001618001438-020-001 от 13.03.2018г., издадена от М.Й.Л.на
длъжност Началник сектор /т.2, л.613/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия на ЕТ „Р.М.“ гр.Стара
Загора, с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху добавената
стойност, ДОО-за самоосигуряващи се, Здравно
осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2016г. Извършването на ревизията е възложено на М. Д.К.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ф.Р.К. – главен инспектор
по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от два месеца от
връчване на ЗВР на ревизираното лице, което е направено по електронен път на 19.03.2018г.
Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618001438-020-002/ 08.06.2018г., издадена от М.Й.Л.на
длъжност Началник сектор на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114
ал.1 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 19.07.2018г /т.2,
л.611/. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР са
издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на М.Й.Л.в посоченото й длъжностно качество, валиден към
датата на подписване, установено при направена справка в представения от ответника оптичен
носител /т.2, л.639/.
В
хода на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни
проверки на други задължени лица, присъединени са доказателства. При съпоставка
на представената документация и данните от проверката в информационната база на
НАП е установено, че в счетоводството на ЕТ „Р.М.“ за данъчни периоди от
01.01.2012г до 31.12.2016г не са намерили отражение фактури за покупка на
цигари, издадени от
1.
„д.“ ООД на обща стойност
8 420.14лв, от които за 2015г 2088.44лв, за 2016г 6331.70лв
2.
„Табако
Трейд-Стара Загора“ ООД на обща стойност 2 811.14лв за 2016г
3.
„т.л.г.“
ООД на обща стойност 57 904.66лв, от които за 2012г 21162.78лв, за 2013г
29618.52лв и да 2014г 7123.36лв
4.
„Табак Логистик Груп“ на обща
стойност 9 742.50лв, от които за 2013г 1071.13лв и за 2014г 9729.50лв
5.
„т.г.“ ООД на обща стойност 45 148.54лв,
от които за 2012г 15166.55лв, за 2013г 6760.80лв за 2014г 17874.09лв и за 2015г
5347.10лв.
Прието е, че са налице предпоставките на чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и на ревизираното лице са връчени Уведомления №
Р-16001618001438-113-001 17.04.2018г по чл.124, ал.1 от ДОПК и №
р-16001618001438-113-001/ 17.04.2018г по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /т.2, л.438-447/.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001618001438-092-001 от 01.08.2018г., с който по отношение на ревизираното
лице ЕТ „Р.М.“ се предлага да бъдат установени задължения и лихви върху тях към
29.08.2018г в общ размер 42 890лв, от които допълнително установени задължения
за ДДС общо в размер на 28 402.08лв и лихви за просрочие 11 899.21лв;
данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013г – главница 664.42лв, лихва 292.62лв, за 2014г
– главница 446.26лв, лихва 151.20лв, за 2015г-448.68лв, лихва 106.32лв; ДОО за
2013г - главница 165.32лв, лихва 72.81лв; ЗО за 2013г - главица 103.33лв, лихва
45.51лв; ДЗПО-УПФ за 2013г – главница 64.58лв, лихва 28.44лв. Определянето на
основата по ЗДДС и ЗДДФЛ е направено на основание чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК
като е счетено, че са налице данни за укрити приходи или доходи и воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане,
тъй като част
от издадените фактури за доставка на стоки /подробно описани на стр. 10-29 от
РД по доставчици, дата на издаване, предмет, ДО, ДДС включен в цената на
доставчика, обща стойност на фактурата за продажба/ не са намерили отражение в
счетоводните регистри на ревизираното лице. Така е определена данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като ЕТ, намалена с дължимите вноски за ЗОВ, като
за 2013г е в размер на 4 834.80лв, за 2014г – 3 380.43лв, за 2015г-
3 396.52лв, за 2016г не е определен размер. При определяне на задълженията за довнасяне по
ДОО, ЗОО и ДЗПО-УПФ за 2013г са взети предвид установения осигурителен доход по
реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК като данъчна основа и внесените дължими
авансови вноски.
РД е
подписан от М. Колева и Ф.К.с квалифицирани
електронни подписи в сроковете им на валидност /т.2, л.639/. Връчен е на
жалбоподателя по електронен път на 06.08.2018г /, т.1, л.62/.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16001618001438-091-001/29.08.2018
г., издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от М.Й.Л.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и М. Д.К.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител. С РА, неразделна част от който е РД, са установени
задължения на ЕТ „Р.М.“ за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ на стойност 1559.36лв и лихви 550.14лв, за ДДС за
всеки от данъчните периоди от м.01.2013г до м.12.2016г на обща стойност 28402.08лв и лихви 11899.08лв, за
УПФ-за самоосигуряващи се на стойност 64.58лв и лихви
28.44лв, за ДДО-за самоосигуряващи се на стойност
165.32лв и лихви 72.81лв, за ЗО-за самоосигуряващи се
на стойност 103.33лв и лихви 45.51лв. РА е връчен на ЕТ „Р.М.“ на 29.08.2018г. по електронен път
съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“
/т.1, л.61/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК ревизираното
лице е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на
11.09.2018г. до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана
в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-10303/ 11.09.2018г /т.1, л.55-58/.
С
Решение № 650/ 16.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, Ревизионен акт № Р-16001618001438-091-001/29.08.2018.
е потвърден изцяло. Възприети са констатациите относно наличието на
предпоставките за облагане по реда на чл.122 от ДОПК във връзка с неотразяване в счетоводните регистри по сметката за
отчитане на стоките на доставки от контрагенти, които са издавали съответните
първични счетоводни документи- фактури. Изложени са доводи за реалност на
извършените доставки предвид положени подписи на приел върху приложените
фактури/приемо-предавателни протоколи. С оглед извършваната от ревизираното
лице дейност /търговия на дребно/ е прието, че стоките по фактурите са
използвани от лицето в неговата дейност, а
полученият приход от реализацията им не е отчетен. Решаващият орган е
обосновал, че реализацията на стоките е облагаема доставка по смисъла на чл.12,
ал.1 от ЗДДС и за извършените доставки се дължи ДДС, какъвто не е начислен от
ЕТ за периода от 28.01.2013г до 312.2016г в общ размер 28 402.08лв и за
закъснението при внасяне е определена лихва в размер на 11 899.21лв. Годишният
данък върху доходите по ЗДДФЛ от дейността на ЕТ е изчислен върху годишната
данъчна основа, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, след приспадане на
внесения патентен данък в размер на
60.80лв за 2013г, 2014г и 2015г. Върху установения допълнително доход е
счетено, че се дължат осигурителни вноски, като за 2013г е приет облагаем доход
в размер на 6 331.59лв по реда на чл.122 от ДОПК и задължението е
изчислено върху разликата между този доход и дохода от 5040.00лв, върху който
са внесени авансови вноски.
Решението е връчено на ЕТ „Р.М.“ по
електронен път на 19.11.2018г /т.1, л.53/.
По делото във връзка с открито
производство по оспорване на всички фактури и приемо-предавателни протоколи е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-почеркова
експертиза със задача да изследва наличието и авторството на подписа за
получател върху всяка фактура и приемо-предавателен протокол, издадени от „д.“ ООД,
„т.л.г.“ ООД, „Табако
трейд Стара Загора“ ООД, „Табак Логистик Груп“АД и „т.г.“
ООД и включени в обжалвания РА. От
заключението й, прието без оспорване от страните, се установява, че само :
1. Фактура № ********** от 6.06.2016г, издадена от „д.“
ООД е без подпис
2.
Фактура № ********** от 29.11.2013г
3.
Фактура №
********** от 20.12.2013г
4.
Фактура № ********** от 6.12.2013г
5.
Фактура № ********** от 9.12.2013г
6.
Фактура № ********** от 11.11.2013г
7.
Фактура № ********** от 13.11.2013г
8.
Фактура № ********** от 6.11.2013г
9.
Фактура № ********** от 27.11.2013г
10.
Фактура № ********** от
13.12.2013г
11.
Фактура № ********** от 16.01.2014г
12.
Фактура ********** от 02.05.2014г, всички издадени от „т.г.“ ООД, не съдържат
подписи на никое от лицата Р. И. М., М.Г.и И. М.М. М.,
назначени на трудов договор при ревизирания ЕТ .
Въз
основа на така приетото заключение е изготвено основно и две допълнителни
заключения по допусната, назначена и изслушана съдебно- икономическа
експертиза, приети без оспорване от страните. От основното заключение се
установява, че разплащането по всички сделки, за които са издадени
процесните фактури, е извършено в брой от служител на доставчика и представител
на клиента ЕТ „Р.М.“ в обекта на клиента при предаване на стоката, фактурата и
фискалния бон. Получените суми са намерили отражение в сметка 501–Каса. Издадените
фактури от доставчиците са намерили отражение в дневника за продажби в
съответния период. Приходите са осчетоводени по сметка 501-Каса. жалбоподателят
е разполагал с финансови средства за закупуване на процесните стоки. От Дневник
на счетоводна сметка 304”Стоки” на „д.” ООД за 2015 и 2016 г, Дневник на счетоводни
сметки 304,501,4532,702 на „т.г.” ООД и данните за движението на стоките в склада на „т.г.” ООД
за 2013-2015 г е видно, че разполагат с достатъчни количества цигари към всеки
период на доставка към ЕТ. Търговската отстъпка между ЕТ „Р.М.” и доставчиците
й е договорена на 5%. Конкретната сума на ТО е фиксирана във всяка
фактура в абсолютна стойност. Всички доставчици към датата на доставка на
стоката са разполагали със съответния ресурс за доставка на цигари на ЕТ ”Р.М.”.
По отношение
начисляването на допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски съдът възприема второто допълнително заключение от
29.11.2019г, което е изготвено съобразно заключението на съдебно-почерковата експертиза и посочените в РА фактури. По този
начин са изчислени неосчетоводените приходи за 2013г
в размер на 37028.95лв, за 2014г - 35986.80лв,
за 2015г - 7882,02лв и за 2016г -9160.03лв.
Определена е данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК по години като
разлика между общия приход и общия разход: за 2013г
- 6196.11лв, за 2014г - 3963.88лв, за 2015г - 4696,84лв и
за 2016г – 0лв. На тази база е изчислен дължим
ДДС в общ размер 27 469.72 лв и лихви към
29.08.2018г - 11 037.07лв.; задължения за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ
и лихви към 29.08.2018 г. – за 2013г 601.74лв главница и 264.51лв лихви, за
2014г - 434.85лв главница и 146.97лв
лихви, за 2015г - 448,68лв главница и 105.95лв лихви; ДОО за 2013 г за довнасяне -
148.00лв главница и 65.06 лв лихви към 29.08.2018 г.
; УПФ за довнасяне за 2013г- 57.80
лв. главница и 25.41 лв
лихви към 29.08.2018 г.; ЗО за довнасяне за 2013г. -
92.49лв главница и 40.66лв лихви
към 29.08.2018 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт намира за установено следното:
Оспорването
на РА № Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Пловдив, изцяло потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на
Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.51-57/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – М.Й.Л., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според
правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и
ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне
са М.Й.Л.– възложител на ревизията и М. Д.К.– ръководител на ревизията, с оглед
на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт
са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан
от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен
подпис.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
С
обжалвания РА № Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г основата за облагане с
данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието
на хипотезата на т. 2 , ал.1 от същата разпоредба – укрити приходи. Предмет
на процесните сделки са родово определени вещи – цигари, собствеността върху
които, съгласно чл. 24 от Закона за задълженията и договорите се прехвърля едва
в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в
момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде
предадена. Следователно подлежащият на
доказване факт в настоящия случай е реалното предаване на стоките. За
това обстоятелство ответникът се позовава преимуществено на издадени фактури с
приемо-предавателни протоколи от доставчиците „д.“ ООД, „т.л.г.“ ООД, „Табако трейд Стара Загора“ ООД, „Табак Логистик Груп“ АД и
„т.г.“ ООД с получател жалбоподателя, които са подписани от него, но не са
осчетоводени. По делото не е спорно, че през ревизираните периоди
предметът на дейност на ревизираното лице е търговия на дребно с хранителни
стоки и тютюневи изделия, както и че посочените доставчици са негови редовни контрагенти.
При извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните
фактури и тяхното осчетоводяване, механизмът на доставките, както и че доставчиците
разполагат с кадрова и материална обезпеченост за извършването им. Тези факти
се потвърждават и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид откритата процедура по оспорване на
фактурите с приемо-предавателните протоколи чрез заключението на съдебно-почерковата експертиза се установи, че само 11 броя от
описаните в РД не са надлежно подписани – не са подписани въобще или не носят
подпис на лице, свързано с ревизирания търговец. Затова и с оглед
събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, че
предаването на стоките е направено заедно с оригинала на фактурата, следва да
се приеме, че по подписаните фактури е установено получаването на процесните стоки
от ревизирания търговец и предаването им е станало едновременно с предаване на
фактурата от съответния доставчик на ревизираното лице.
Правилно
и обосновано органите по приходите приемат събраните при ревизията
доказателства за реалност на доставките като достатъчни да обосноват извод за
фактическото получаване на стоките по спорните подписани фактури, а от там и
осъществено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, за да е налице
задължение за ревизираното лице за осчетоводяването на спорните първични
счетоводни документи.
Категорично
се установява по делото, включително от първоначалното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че процесните фактури, за които се твърди, че
ревизираното лице е получател, не са осчетоводени от него. Следователно са налице достатъчно
доказателства по отношение на обстоятелството, че са получени доставки по
процесните подписани неосчетоводени фактури и че са налице укрити приходи, а от
там и че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това носи ревизираното лице. В производството по
съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите
по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, а в тежест на ревизираното дружество е да установи при условията на
пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. В настоящия случай това не е
направено по отношение на всички описани в РА фактури, а именно Фактура
№ ********** от 6.06.2016г, издадена от „д.“ ООД, Фактура № ********** от 29.11.2013г, Фактура №
********** от 20.12.2013г, Фактура № ********** от 6.12.2013г, Фактура № ********** от
9.12.2013г, Фактура № ********** от
11.11.2013г, Фактура № ********** от 13.11.2013г, Фактура № **********
от 6.11.2013г, Фактура № ********** от
27.11.2013г, Фактура № ********** от
13.12.2013г, Фактура № **********
от 16.01.2014г и Фактура **********
от 02.05.2014г, всички издадени от „т.г.“ ООД. По тези фактури съдът приема, че
не е доказано получаването на стоките, поради което не е доказано наличието на
неотчетени продажби на стоки по същите фактури.
Доколкото
твърдението за неотчетени прикрити приходи от продажби на търговеца е частично
доказано от ответника с допустимите доказателствени средства, налице е и
основание за допълнително начисляване на ДДС, ЗДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски в посочените размери от второто допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема напълно като компетентно
изготвено, обосновано и съответстващо на приложимата нормативна уредба. Определянето
на съответната данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
като разлика между сумата на общите приходи, включваща и неотчетените приходи,
и сумата на направените общи разходи, включваща определената отчетна стойност
на неосчетоводените стоки /покупна стойност на
цигарите по
фиксирани цени за всеки отделен вид и марка/, е направено при правилно приложение на
материалния закон. Съдът споделя изцяло изложените в решението мотиви
относно дължимостта на определените по реда на чл.124а ДОПК
осигурителни вноски за 2013г и същите не следва да бъдат повтаряни. За този
период Р.М. е упражнявала трудова дейност като ЕТ и е задължително осигурено
лице на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО като дължи и
вноски за ДЗПО-УПФ. Вноските се дължат върху размера на окончателния
осигурителен доход, определен по реда на чл.2, ал.4 от Наредбата за
общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица
и българските граждани на работа в чужбина. Спрямо ревизираното лице е
установен облагаем доход в размер на 6196.11 лв по
реда на чл.122 от ДОПК, видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, поради което на основание чл.124а от ДОПК то дължи съответните
задължителни осигурителни вноски, чийто размер е съобразен от вещото лице с
внесените авансово такива върху минималния размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице.
По тези
съображения съдът намира, че следва да отмени оспорения ревизионен акт за
разликата над : задължения за ДДС за
данъчни периоди от м.01.2013г до м.12.2016г в общ размер 27 469.72 лв и лихви към 29.08.2018г
- 11 037.07лв.; данък по чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ и лихви към 29.08.2018 г. – за 2013г 601.74лв главница и
264.51лв лихви, за 2014г - 434.85лв главница и 146.97лв лихви, за 2015г - 448,68лв
главница и 105.95лв лихви; ДОО за
2013 г за довнасяне - 148.00лв главница и 65.06 лв
лихви към 29.08.2018 г.; УПФ за
довнасяне за 2013г- 57.80 лв. главница и
25.41 лв лихви
към 29.08.2018 г.; ЗО за
довнасяне за 2013г. - 92.49лв главница и 40.66лв лихви към 29.08.2018 г.
В
останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от двете страни в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1734лв, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а в полза на жалбоподателя – разноски в размер на 357лв,
съразмерно на уважената част от жалбата и доказаното заплащане на държавна
такса от 50 лв, адвокатско възнаграждение от
3 500лв /т.2, л.627/ и възнаграждения за вещи лица от 3587лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба от ЕТ „Р.М.“ с адрес за кореспонденция ***Ревизионен акт №
Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, В ЧАСТТА, с която на ЕТ „Р.М.“ допълнително са установени
задължения за внасяне на ДДС за
данъчни периоди от м.01.2013г до м.12.2016г за разликата над 27 469.72 лв и лихви към 29.08.2018г
над 11 037.07лв.; на данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013г за
разликата над 601.74лв главница и над 264.51лв прилежащи лихви към 29.08.2018 г,
за 2014г - за разликата над 434.85лв главница и над 146.97лв прилежащи лихви
към 29.08.2018 г , за 2015г – за разликата над 448,68лв главница и над 105.95лв
прилежащи лихви към 29.08.2018 г; на ДОО
за 2013 г за довнасяне за разликата над 148.00лв главница и над 65.06лв прилежащи лихви към
29.08.2018 г.; на ДЗПО-УПФ за
довнасяне за 2013г за разликата над 57.80 лв. главница и над 25.41 лв прилежащи
лихви към 29.08.2018 г.; на ЗО за довнасяне за 2013г. за разликата над 92.49лв главница и 40.66лв прилежащи лихви
към 29.08.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Р.М.“
Ревизионен акт № Р-16001618001438-091-001/ 29.08.2018г, издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 650/ 16.11.2018г на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в
останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЕТ „Р.М.“ с адрес за
кореспонденция ***да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1734 /хиляда седемстотин тридесет и
четири/ лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Р.М.“ с адрес за кореспонденция ***сумата 357 лв /триста петдесет и седем лв/
за направени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: