Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 03.01.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, втори „Г” въззивен състав в публичното
заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ
ИВАНОВА
мл. съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 5527 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 20216276 от 05.10.2020 г. по гр. д. № 2859/2019 г. на Софийски районен съд е признато за установено
по реда на чл. 422 от ГПК, че И.И.П. с ЕГН ********** и И.И.П. с ЕГН **********
дължат разделно /по ½ част/ на „Топлофикация София” ЕАД сумата 3345,36
лв., представляваща стойност на доставена в периода от м.05.2015 г. до
м.04.2018 г. топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2016
г., № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., в имот аб. №
023854, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.091.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата 351,36 лв,. представляваща лихва за забава за
периода от 14.09.2020 г. до 27.12.2018 г., както и сумата 42 лв.,
представляваща дялово разпределение за имота в периода от м.
Решението
е обжалвано от двамата ответници в частите, с които исковете са уважени, като
неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални
правила. В жалбата се излага възражение, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по направеното от тях възражение, че представените от ищеца фактури,
описи и извлечения не са годни за установяване на предпоставките за възникване
на процесните вземания, тъй като са едностранно съставени от него документи,
удостоверяващи изгодни за него факти. Поддържа се, че такива документи нямат
никаква доказателствена стойност. Не били годно доказателствено средство и
приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, тъй като
те се основавали на проверки в счетоводството на ищеца и не доказвали, че
ищецът е доставял топлинна енергия в процесния период. В жалбата се излага и
възражение за недоказаност по делото за възникване на облигационни отношения
между ищеца и ответниците във връзка с доставка на топлинна енергия в процесния
имот. Жалбоподателите поддържат се направените в първата инстанция възражения за
погасяване на претендираните вземания по давност, във връзка с което се излага
довод, че неправилно не били уважени направените от тях искания за допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза за установяване на действителния размер на
погасените по давност вземания, както и за задължаване на ищеца да представи
доказателство за представителна власт на лицето, подписвало документи на
„Топлофикация София” ЕАД. Не били уважени
и исканията им за приемане като писмени доказателства – контролен лист от
Въззиваемата
страна „Топлофикация София” ЕАД не е представила писмен отговор на жалбата. С
молба пред съда оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
С
писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Ищецът ”Топлофикация – София” ЕАД
е предявил срещу И.И.П. /ЕГН **********/ и И.И.П. /ЕГН **********/ искове за признаване за установено, че
ответниците му дължат разделно /при равни части/ сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3683/2019 г. на СРС, както
следва: сумата 3984,04 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот на адрес гр. София, ул. „*****, за периода от м.
В исковата молба се твърди, че ответниците
са собственици на описания имот и в това си качество са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Твърди се, че ответниците
са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от
м.
С писмения си отговор ответниците
оспорват исковете. Твърдят, че не са сключвали с ищеца договор за продажба на
топлинна енергия при посочените ОУ и между тях не съществува облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Липсвали данни по делото за
проведено ОС на собствениците на жилища в сградата – ЕС за присъединяване към
топлопреносната мрежа, а ако такова е било проведено, то е било незаконно
свикано. Ответниците не желаели никакви взаимоотношения с топлопреносни
предприятия и отчетни фирми. Възразяват срещу твърдението в исковата молба
относно приложимостта на ОУ на „Топлофикация София” ЕАД. Сочат, че не са
изразявали изрично съгласие за приемане на ОУ, а становището на ищеца, че
същите обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане,
противоречи на разпоредбата на чл. 16 от ЗЗД. Твърдят, че имота няма радиатори
и се отоплява на ток. Водомерите били пломбирани през
С определението по чл. 140 от ГПК
като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната България”
ООД, което заявява становище за основателност на исковете.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ.
По така предявените искове следва
да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът
е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна
енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно
действащите към този момент разпоредби.
Клиенти на
топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови
клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри
на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със
собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди,
и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди
за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди, респ.
битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1
от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното
предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по подразбиране клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153,
ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали
клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот. Собствениците и носителите
на вещно право на ползване на обекти в режим на етажна собственост, по презумпция на закона са потребители на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая не се спори между страните, а се
установява и от събраните доказателства, че процесният апартамент № 45, находящ
се на ул. „*****в гр. София, е част от
топлоснабдена сграда, в която е доставяна топлинна енергия в процесния
период. Същият е с абонатен номер 23854.
Видно е от представения нотариален
акт № 092, т. ІІ, рег. № 15519, дело №
279/2009 г. за дарение на недвижим имот, че двамата ответници са били
собственици на процесния недвижим имот при равни квоти в исковия период. Не се
твърди по делото, нито са налице данни за разпореждане с имота или части от
него от собствениците /или от някой от тях/ или за учредяване вещно право на
ползване върху него в полза на трети лица след възникване на съсобствеността
между двамата ответници през 2009 г., нито имотът да е бил предоставен за
ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение.
В качеството им на
собственици на топлоснабдения имот ответниците са клиенти на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а
от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на доставяната топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда –
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че договор
при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Следователно, облигационната връзка между страните възниква при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. С оглед на това възражението на
ответниците за липса на облигационна връзка поради неподписването на общите
условия на ищеца е неоснователно. Както бе посочено,
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената на доставяната топлинна енергия при условията и по реда,
определени с наредбата по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст, когато
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването. Потребителите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата и дължат заплащане на сумата за
мощност – чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. В чл. 153, ал. 5 от ЗЕ е въведена забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
С
оглед на горното следва да си приеме, че между страните по делото в исковия
период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, съответно с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Установено е, че сградата, в която се намира
процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е извършвано в процесния период от „Бруната България” ООД, въз основа на сключен с Етажната
собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на
потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното
измерване на потребената топлинна енергия в имота на ответниците, което се
установява от заключението на съдебно-техническа експертиза и приложените към
него изравнителни сметки и индивидуални справки. Сумите са топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които
са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителните сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение.
Установено е заключение на СТЕ, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва
чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът е преминал
периодични метрологични проверки.
Съгласно заключението в отчетните периоди в процесното жилище не е имало
монтирани отоплителни тела. В имота се ползва топла вода и има монтирани два
водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е начислена на база реален отчет от двата
водомера. Протоколите за отчет са подписани от клиента. Показанията от
документите за главен отчет са нанесени коректно в изравнителните сметки. В
процесиня период за имота е начислявана само топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, е определена съобразно разпоредбите на Наредба №
15-334/06.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
за сметка на ищеца. В табличен вид в заключението са посочени ежемесечните
отчети по общия топломер в СЕС, индивидуалните отчети, както и дължимите за
всеки месец от процесния период суми за топлинна енергия по двата компонента.
Сумите са начислявани в съответствие с действащата към периода нормативна уредба. Възраженията на
въззивниците, че водомерите не били годни за употреба, се опровергават от
представените от самите тях с отговора на исковата молба контролен лист и
талони за пломбиране на водомери, от които е видно, че двата водомера за
надлежно пломбирани и същите отчитат реално доставяното количество топла вода.
Според заключението на СТЕ и ССче общият
размер на дължимата сума за доставена топлинна енергия през процесния период
възлиза на сумата 3991,17 лв., включваща
1181,41 лв. за топлинна енергия за сградна инсталация и 2809,76 л. за БГВ. Според заключението на СЧЕ за процесния период
няма извършени плащания на суми за топлинна енергия. Размерът на обезщетението
за забава, считано от началния момент на дължимост на всяко конкретно месечно
задължение до общия краен момент 27.12.2018 г., възлиза на сумата 506,07 лв.
Заключенията на
СТЕ и ССчЕ следва да се кредитират като обосновани, компетентни и отговарящи
изцяло на поставените задачи. В отговор на направеното с въззивната жалба
възражение срещу така приетите експертни заключения следва да се посочи, че с
оглед предмета на експертизите заключенията естествено е те са основани на
проверка в счетоводството на ищеца и на предоставената от топлинния
счетоводител отчетна документация. Фактът, че част от документите /фактури,
описи/ са съставени едностранно от ответното дружество, не лишава тези
документи от доказателствена стойност. Освен това изводите на съда не са
изградени само единствено на експертните заключения, а същите са преценени в
съвкупност с другите доказателства по делото съгласно чл. 202 от ГПК. Такива
доказателства са протоколите за извършен отчет за трите отоплителни сезона
/подписани от клиента/, изготвените от фирмата за дялово разпределение
индивидуални справки, изравнителните сметки и фактури, протокол от ОС на ЕС и
пр. Всички тези писмени доказателства в съвкупност с експертните заключения
установяват относимите към предмета на делото факти относно количеството доставяна
в процесния период топлина енергия и нейната стойност.
На основание чл. 22 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД
клиентите са длъжни да заплащат цена за услугата „дялово разпределение”, извършвана
от лицето по чл. 139а от ЗЕ, като стойността на тази услуга се формира по
определения в общите условия начин. Съгласно заключението на СЧЕ стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от „Бруната” ООД в процесния период,
възлиза на сумата 42 лева.
Като потребител на топлинна енергия всеки от
ответниците дължи заплащането на цената й съобразно притежаваната от него
идеална част от собствеността върху имота, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Посочените в исковата молба части от задължението на всеки ответник – по
½ част съответства на квотите им
в съсобствеността върху имота, определени с представения документ за
собственост.
Ответниците
са направили своевременно възражение за погасяване по давност на част от
претендираните вземания. Процесните вземания са за периодични плащания и се
погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се претендират
задължения за доставена топлинна енергия с начален момент м.05.2015 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 22.01.2019 г. Така погасени по давност са всички задължени,
чиято изискуемост е настъпила към 21.01.2016 г., а това са задълженията за
доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м.12.2015 г.. Според
заключението на СЧЕ общият размер на начислените суми за топлинна енергия за
този период е 645,71 лв., а начислената такса за услугата „дялово
разпределение” за м. 12,2015 г. е в размер 1,50 лв. Лихвите за забава
върху погасените по давност главници възлизат на сумата 154,71 лв. За
тези суми исковете са неоснователни - като погасени по давност.
За останалата част от претендираните вземания
за доставена топлинна енергия, а именно за сумата 3345,36 лв., дължима
за периода от м. 1.2016 г. до м. 04.2018 г., за сумата 42 лв. - такса за
дялово разпределение, сумата 351,36 лв. – обезщетение за забава върху
сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 22.01.2019 г.,
исковете не са погасени по давност.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивниците следва
да бъдат осъдени да му заплатят
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25а,
ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 50 лв.
Воден от
горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216276 от 05.10.2020 г. по
гр. д. № 23859/2019 г. на Софийски
районен съд, в обжалваните му части, с които признато за установено, че И.И.П.
с ЕГН ********** и И.И.П. с ЕГН ********** дължат поравно на „Топлофикация
София” ЕАД сумата 3345,36 лв., представляваща стойност на доставена в периода
от м.01.2016 г. до м.04.2018 г. топлинна енергия в топлонснабден имот с адрес
гр. София, ул. „*****, абонатен № 023854, ведно със законната лихва върху тази
сума от 22.09.2019 г. до изплащане на вземането; сумата 351,36 лв,.
представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2020 г. до 27.12.2018 г.,
както и сумата 42 лв., представляваща дялово разпределение за имота в периода
от м. 01.2016 г. до м.
ОСЪЖДА
И.И.П. с ЕГН **********
и И.И.П. с ЕГН ********** да заплатят поравно на „Топлофикация- София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето лице-помагач
на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.