№ 14
гр. Стара Загора , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на двадесет и осми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванела А. Караджова
като разгледа докладваното от Иванела А. Караджова Търговско дело №
20215500901139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по
жалба на „Х.“ ООД против отказ № 20210429112021 – 2/11.05.2021 г. на АВ –
ТР и РЮЛНЦ, с който е отказано да бъдат вписани промени по партидата на
„Х.“ ООД – прехвърляне на дружествени дялове и заличаване на съдружници.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като излага
подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с
което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни
указания на Агенцията да извърши исканото вписване.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписване е подала
писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а
постановения отказ е законосъобразен. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид
направените оплаквания, намира за установено следното:
Със заявление вх. № 20210429112021/29.04.2021 г. е постъпило искане
от адв. Н.Д. за вписване на промени по партидата на „Х.“ ООД – прехвърляне
на дружествени дялове и заличаване на съдружници. Длъжностното лице по
регистрация е дало указания да се представят изрични писмени изявления на
1
прехвърлителите М.К. и В.К. за потвърждаване действията на пълномощника
Е.К. при сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове, които
изявления следва да бъдат с нотариално удостоверяване на подписите и на
съдържанието, както и да се представят декларации от праводателите и от
управителя на дружеството за обстоятелствата по чл. 129, ал. 1 от ТЗ. По това
заявление е постановен обжалваният отказ, с мотивите, че горепосочените
указания не са изпълнени.
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
В настоящия случай е представен договор за прехвърляне на
дружествени дялове от прехвърлителите М.К. и В.К. на Е.К., при
сключването на който прехвърлителите на дяловете са били представлявани
от пълномощник. Представените пълномощни от прехвърлителите за
упълномощаване на Е.К. във връзка със сключване на договори за
прехвърляне на дружествени дялове са единствено с нотариална заверка на
подписите, но не и на съдържанието, поради което не отговарят на
изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 37 ЗЗД. Поради това съдът
приема, че е налице несъответствие с предвидената форма за действителност
на упълномощителна сделка. Вярно е, че представения договор за продажба
на дружествени дялове е в предвидената писмена форма с нотариална заверка
на подписите и съдържанието, но липсата на идентична форма на
пълномощното за сключването й е в противоречие на текстовете на чл. 129,
ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД и съставлява пречка за вписване на заявените промени /
в този смисъл Решение № 104 от 20.03.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 141/2019
г./.
На следващо място съгласно чл. 129, ал. 1, изречение второ ТЗ,
прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов
съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето
2
на дружествения дял. Според ал. 2 прехвърлянето на дружествения дял се
извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър
след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на
декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.
Смисловото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1
от ТЗ води до извод, че изискването за липса на изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите се отнася, както прехвърляне на дялове между
съдружници, така и на трети лица. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя
за приложимост на въведените отрицателни изисквания на чл. 129, ал. 1 ТЗ
само при прехвърляне на дружествен дял на трето лице, изменението на
закона би се обезсмислило чрез възможността за лесното му заобикаляне
посредством увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници, на
които непосредствено след това се прехвърлят дружествените дялове на
досегашните съдружници, като по този начин се избегне доказването на липса
на изискуеми задължения, произтичащи от трудови правоотношения. Поради
това съдът намира, че разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, предвиждаща
дяловете между съдружници да се прехвърлят свободно, касае само и
единствено липсата на необходимост от вземане на решение на ОСС за това.
Изискването за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски се отнася за всички случаи
на прехвърляне на дружествени дялове, както между съдружници, така и в
полза на трети лица / в този смисъл Решение № 150 от 2.06.2020 г. на ПАС по
в. т. д. № 201/2020 г./.
В настоящия случай декларации от управителя на дружеството и от
праводателите за липсата на изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1 на
чл. 129 от ТЗ не са представени. Длъжностното лице в съответствие с чл. 22,
ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е дало указания за отстраняване на нередовностите
изразяващи се в представяне на декларация по образец, че няма изискуеми и
неизплатени задължения по чл. 129, ал. 1от ТЗ. Заявителят обаче не е
изпълнил указания му и не е представил изискуемата по закон декларация.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че отказ № 20210429112021 –
3
2/11.05.2021 г. на АВ – ТР и РЮЛНЦ е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
По отношение на направеното от Агенция по вписванията искане за
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил
представителство в настоящото производство по отношение на органа
постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното: Независимо
от неоснователността на жалбата, в полза на АВ не се поражда право на
присъждане на съдебни разноски. След измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ,
алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК,
а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че:
сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест
на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след
измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно
такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга
единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга
от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по
депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не
й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това
производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо
от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл.
78 ГПК с крайния съдебен акт.
Водим от горните мотиви, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20210429112021 – 2/11.05.2021 г. на АВ –
ТР и РЮЛНЦ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.
4
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
5