№ 876
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №17378/25.10.2023г., постановено по гр.д. №60418/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, е признато за установено, че „ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД дължи на „ЗАД Армеец“ АД следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№40720/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл.422 във
вр. с чл.411 от КЗ сумата от 3690,68 лева – оставаща неплатена част от
суброгационно вземане на ищеца, с включени в него ликвидационни разноски
от 15 лева, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС и Злополука“ на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. №В****НТ за вреди, настъпили в резултат на ПТП
на кръстовището на ул. „Атанас Москов“ и пътен възел „Автомагистрала
Хемус“ по вина на водача на т.а. „Скания Р 420“ с рег. №Н****АХ,
застрахован по договор за задължителна застраховка“ Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до
окончателното плащане на вземането; на основание чл.422 във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 60,49 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
1
10.05.2022г. – 07.07.2022г., като е отхвърлен искът за горницата над тази сума
до пълния искан размер от 85,09 лева като неоснователен. Осъден е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
да заплати на „ЗАД Армеец“ АД сумата от 643,40 лева – разноски, съобразно
уважената част от исковете, от които 124,70 лева по ч.гр.д. №40720/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, и 518,70 лева в настоящото производство. Осъден е
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът „ЗАД Армеец“ АД да заплати на
ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 2,92 лева разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответника „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника адв. Н. Л., като се излагат
оплаквания, че същото е необосновано и неправилно, както и, че при
постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото
доказателства едностранчиво и в полза на ищеца, като игнорирал част от
установените по делото обстоятелства. Поради това приел изцяло неправилен
механизъм на реализиране на процесното ПТП. Неправилно била
разпределена доказателствената тежест в процеса. Ищецът не доказал
механизма на настъпване на процесното ПТП. Счита, че от събраните по
делото доказателства бил установен принос в размер поне на 50% на водача на
лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, поради което изплатеното
извънсъдебно обезщетение съответствало на степента на съпричиняване.
Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Не е постъпил писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл.263,
ал.1 от ГПК от насрещната страна „ЗАД Армеец“ АД. С молба от 24.01.2025г.
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден
договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено
плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на
застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са
възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с
ответника. Въззивната инстанция намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-
релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от
КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като
застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла
на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №В****НТ за периода на действие на
договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото
на 11.08.2021г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият
автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало
задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в
размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на
предвидената в договора сума. Установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите в размер на 7381,35
3
лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил
в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност”, а ответникът е възстановил на ищеца
част от така изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 3690,37
лева преди завеждане на делото.
Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП,
както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото. Въззивната
инстанция приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата
водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както и от
показанията на двамата водачи Д.К. и А.П., разпитани като свидетели в
първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на
ПТП: на 11.08.2020г. около 17.20 часа в гр. Варна, пътен възел на бул. „Д.
Москов“ и АМ „Хемус“ поради неупражнен достатъчен контрол над
управлението от водача на товарен автомобил „Скания“ с рег. №Н****АХ при
извършването на маневра десен завой от лява лента със задна дясна част на
ремаркето удря завиващият надясно от дясна лента лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. №В****НТ.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
се установява, че причина за ПТП е поведението на застрахования при
ответника водач, който не е изпълнил законово разписаното му задължение, в
нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като
при десен завой от лява лента не е упражнил достатъчен контрол над
автомобила и е ударил извършващият маневра десен завой от дясна пътна
лента лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №В****НТ. Не е установено
по делото да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП от водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №В****НТ, като същият се е движел в
свободна пътна лента и е извършвал разрешена маневра. В тази връзка следва
да се има предвид и разпоредбата на чл.35, ал.2 от ЗДвП, според която, когато
радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на
завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, преминаващи от дясната му страна. В случая е налице
4
допуснато нарушение от страна на застрахования при ответника водач и на
тази разпоредба, като неоснователни и в противоречие с установеното в
закона са поддържаните от въззивника доводи, че движещият се от дясно
автомобил следвало да го пропусне.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, същите обуславят извод, че
поведението на застрахования при ответника водач разкрива признаците на
деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние,
изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице
несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение
и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.
По отношение на присъдения размер на вземането не са изложени
оплаквания във въззивната жалба, поради което и на основание чл. 269 ГПК
този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се
обсъжда.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд,
поради което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не
следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17378/25.10.2023г., постановено по гр.д.
№60418/2022г. по описа на СРС, 55 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6