№………./……...07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар Елена П.
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 677 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Корина-Експорт“
ЕООД срещу решение № 5915/20.12.2019 г., постановено по гр.д. № 7316/2019 г. по
описа на ВРС, XL-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя осъдителен иск срещу „Енерго – Про Продажби“ АД за заплащане на
сумата от 2 543.56 лева, представляваща разлика между дължимата по договор
№ 82/15.05.2009 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяем източник – ФвЕЦ Червен за м. септември 2016 г. и реално платената,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 13.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Според жалбоподателя
първоинстанционният съд неправилно е приел, че основанието за заплащане на
дължимата сума възниква от издаване на данъчната фактура. Напротив, сочи, че
основанието за заплащане на дължимата за м. септември сума възниква от момента
на производство на количеството ел. енергия, което се отчита от СТИ и
постъпването й в мрежата, за което свидетелствали представените по делото
протоколи. Излага, че по силата на действащия между страните договор ответникът
следва да изкупува произведената ел. енергия над нетното специфично
производство (НСП), въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР в размер по т. 1.11 – 1302 kWh, при
определена цена – 699.11 лева/MWh, без ДДС, за ел. централи с фотоволтаични
модули над 5 kW, a не по цена за излишък на балансиращия пазар, за което неправилно
въззиваемият се позовавал на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“
АД е подала отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че правото на
производителя да използва нормативно създадения преференциален режим на
продажба на ел. енергия е ограничено от разпоредбата на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ, в
сила от 24.07.2015 г., т.е. преди издаване на Решение СП-1/31.07.2015 г., чиято
отмяна действа занапред, за което излага подробни аргументи.
Третото лице помагач на ответника
„Национална електрическа компания“ ЕАД оспорва жалбата по изложени съображения.
В открито съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат изложените доводи и възражения.
Варненски окръжен съд като взе предвид
направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд е
предявен иск от „Корина- експорт“ ЕООД за осъждане на „Енерго-Про Продажби” АД
да заплати на ищеца сумата от 5478,02 лева, представляваща разликата между
дължима по договор № 82/15.05.2009г. преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяем източник –
ФвЕЦ Червен, за м. септември 2015г. – 2934,46 лв. и месец септември
2016г. – 2543,56лв. и реално платената, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Предмет на обжалване е решението на
ВРС по иска за сумата от 2543,56 лева, представляваща разликата между дължима
по договор № 82/15.05.2009г. преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ФвЕЦ Червен за м. септември 2016г. и реално
платената, ведно с обезщетение за забава. В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Твърди се в исковата молба,
че по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 82/15.05.2009г.
ответникът се е задължил да изкупува ежемесечно произведената от ФвЕЦ на ищеца електрическа
енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение №
Ц-10/30.03.2011г. – 699,11лв/ MWh. без ДДС. Излага, че с оглед изменение на
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 Закона за енергията от възобновяеми източници с Решение №
СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел.
енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ФвЕЦ, като спрямо ищеца било
установено нетно специфично производство 1302 kWh при цена 699,11лв/ MWh., без
ДДС. Това решение на КЕВР било незаконосъобразно. Твърди, че за произведената
ел.енергия за м. септември 2015г. и 2016г. въпреки наличието на договор
ответникът не е заплатил дължимата преференциална цена за цялото произведено
количество електроенергия, като вместо това ищецът е бил принуден да я продаде
на обществен доставчик на цена от 3,55лв. /Мвт за 2015г. респ. 3,88 лв./ Мвт за
2016г.
В подаден писмен отговор
ответникът „Енерго-Про продажби” АД оспорва предявените искове по основание.
Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично
производство е преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г., а
за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на
ответника „Национална Електрическа Компания“ оспорва иска изцяло. Сочи, че в случая напълно е спазена нормата на закона
– чл. 31 ал. 5 Закона
за енергията от възобновяеми източници. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност.
В съответствие със
събраните доказателства и твърденията на страните, първоинстанционният съд е
приел за доказано, че на 15.05.2009год. между „Енерго-про Продажби” АД /„Еон
България Продажби” АД/ - купувач и „Корина-експорт“ ЕООД – производител е
сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
фотоволтаична електроцентрала „Червен“ с обща инсталирана мощност 25,92 kWр,
която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за
присъединяване между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. По силата на договора от
15.05.2009 г., купувачът се задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени
от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011г. – 699,11лв/ MWh, без
ДДС за ФвЕЦ. С Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР въз основа на изменение в чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ било установено нетно специфично производство (НСП) на ел.
енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, произвеждана от ФвЕЦ, като спрямо ищеца било
установено нетно специфично производство 1302 kWh при цена 699,11лв/ MWh., без
ДДС. Произведеното количество ел. енергия през месец септември 2016 г. е 1,170
МВтч, от които над НСП е 0,429 МВтч., на стойност по цена на излишък на балансиращия
пазар – 11,70 лв. с ДДС. Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.1.11 е окончателно отменено с
Решение № 5699 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 13909/2018 г. на ВАС, с което е
потвърдено Решение № 4534/04.07.2018 г. по адм. дело № 3251/2016 г. на АССГ, в
частта, c която е отменено Решение СП-1 в частта му по т. 1.11.
Страните не спорят по така
установените факти.
Спорът във въззивното
производство се свежда до правото на ищеца да получи заплащане на цялото
количество произведена от него ел. енергия през месец септември 2016 г. по
преференциалната цена от 699,11лв/ MWh., без ДДС, определена от ДКЕВР с Решение
№ Ц-10/30.03.2011г., и дали е настъпил падежът на задължението на ответника.
Оплакването във въззивната
жалба за неправилно определен от ВРС падеж на задължението е основателно. От момента
на производство на количеството ел. енергия, което се отчита от СТИ, и
постъпването й в мрежата, ищецът, в качеството си на производител е изпълнил
задължението да достави електрическа енергия съгласно сключения между страните
договор и за ответника възниква задължение да заплати доставената му стока.
По отношение на дължимата
от ответника цена, съдът намира следното:
Съгласно чл. 31 от Закона за енергията
от възобновяеми източници в редакцията му към сключване на процесния
договор произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува от обществения
доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР
преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по
смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на електрическа енергия, с
изключение на енергията, посочена в ал. 5 на същия член, като по делото няма
спор, че процесната такава не попада в това изключение. Съгласно измененията на
чл. 31, ал. 5 от Закона
за енергията от възобновяеми източници, в сила от 01.01.2014 г., на
преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по
утвърдената от ДКЕВР цена, по която обществения доставчик продава ел.енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо
изменение на чл. 31, ал.5 от Закона за енергията от възобновяеми източници, в сила от
24.07.2015 г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък
на балансиращия пазар.
Изменението на чл. 31, ал.
5, т.1 от Закона
за енергията от възобновяеми източници /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015г./ задължава обществения доставчик, съответно крайните снабдители,
да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена, като за определяне на количествата ел. енергия, изкупувана
по тази цена, е използван критерият нетно специфично производство. Съгласно § 1,
т. 29 от ДР на Закона
за енергията от възобновяеми източници"нетно специфично производство
на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Съгласно § 17 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила
от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.) в срок до 31
юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за
енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
Приетото с изменението на
чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./
ограничение на количеството ел. енергия произведена от възобновяеми източници,
което общественият доставчик, респ. крайните снабдители, са задължени да
изкупуват по преференциална цена, определено въз основа на посочения с
изменението на закона критерий, а именно – нетното специфично производство на
ел.енергия, има императивен характер, тъй като нормата е създадена в обществен
интерес. Това е видно и от мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ, където изрично е разписано, че замяната на понятието
„средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на
ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите
от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в
определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на
изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните.
Следва да се отбележи
също, че с изменението на ЗЕВИ от 24.07.2015 г. по същество се въвежда критерий
за определяне на количеството електрическа енергия, което крайните снабдители
са задължени да изкупуват по преференциална цена, който е служил като база за
определяне на размера на преференциалната цена, определена с Решение
Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, и в този смисъл не е нов. Този извод следва и от
редакцията на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е даден срок
в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да се установи нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
В изпълнение на посочената
разпоредба е прието Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, с което нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, е в
размер, както следва: т. 1.11. – 1 302 kWh, при определената цена – 699.11
лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 5 kW.
С Решение № 4534/04.07.2018
г. по адм.дело № 3251/2016 г. на Административен съд София-град, потвърдено с
решение № 5699 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 13909/2018 г. на ВАС, е отменена
т. 1.11 на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.
Отмяната на Решение СП-1 в
частта му по т. 1.11 не може да доведе до отпадане на императивния законов критерий
за лимит, до който произведената електрическа енергия се заплаща по определена
преференциална цена. Както посочва ищецът в исковата молба, към момента на
произвеждане и доставяне на процесното количество електрическа енергия с
Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е оповестила нетното специфично производство,
което е послужило за определяне на преференциалната цена. Този административен
акт подлежи на предварително изпълнение, което досежно правоотношението между
страните е приключило с издаване на фактурите за произведеното и доставено
количество ел. енергия.
Определянето на размера на
НСП за електрически централи с фотоволтаични модули над 5 kW е факт, който се е
осъществил още към момента на постановяване на влязлото в сила Решение № Ц-10
от 30.03.2011 г. на КЕВР, към момента на извършване на процесната доставка е бил
оповестен с Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и е приложен в отношенията между
страните. През месец септември 2016 г. ФвЕЦ на ищеца е достигнала нетно
специфично производство от 1 302 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при
цена от 699.11 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална
цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за
излишък на балансиращия пазар, поради което съдът приема, че произведената от
централата на ищцовото дружество ел.енергия за септември 2016 г. е надлежно
заплатена, като производителят е получил гарантираната му от закона преференция
на енергийния пазар.
Ново решение на КЕВР, с
което се установява, че нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което е определена преференциалната цена, е в различен
размер, би било основание за заинтересованата страна да иска доплащане, респ.
връщане на надвзети суми, както и да претендира от административния орган
обезщетение по реда на чл. 301 от АПК, при наличие на предпоставките за това.
До същия краен извод е
достигнал и ВРС, поради което решението следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА Решение
№ 5915/20.12.2019 г., постановено по гр.д. № 7316/2019 г. по описа на ВРС, XL-ти
състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от „Корина-Експорт“
ЕООД иск срещу „Енерго –
Про Продажби“ АД за заплащане на сумата от 2 543.56 лева, представляваща
разлика между дължимата по договор № 82/15.05.2009 г. преферециална цена за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ФвЕЦ Червен за м.
септември 2016 г. и реално платената, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „„Корина-Експорт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Червен 7084, обл. Русе, ул.
„Баба Тонка“ № 78, да заплати на „Енерго
– Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********,
сумата 732.00 лева, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд
– Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето
лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.