Решение по дело №461/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20197240700461
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№48                                           06.03.2020г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и осми  януари                                                                      2020г                    в открито заседание в следния състав:

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №461 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на „С. БГ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя И.Д.К., а в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против  Ревизионен акт № 16002418004989-091- 001/06.03.2019Г. издаден от Т.В.П. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Ю.М.Д.на длъжност Главен инспектор по приходите на ТД НАП Пловдив – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 313/23.05.2019г. издадено от Е.Д.Р.- изп. правомощията на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при централно управление на НАП в частта, с която не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Авто трейд груп“ ООД“ за данъчни периоди 01.05.2018г-31.07.2018г, както следва: за данъчен период 01.05.2018г-31.05.2018г ДДС в размер на 2 199.98лв и лихва в размер на 132.01лв,  считано от 12.07.2018г до 12.02.2019г , за данъчен период 01.06.2018г -30.06.2018г ДДС в размер на 1204.40лв  и лихва в размер на 67.25лв за периода от 27.07.2018г до 12.02.2019г – посочените суми са възстановени на датата, от която е начислена лихва.  За данъчен период 01.07.2018г -31.07.2018г  е отказано признаване на данъчен кредит за ДДС в размер на 4204.80лв или общо главница 7 609.18лв,  общо лихва – 199.26лв. / 7808.44лв/. В жалбата е посочена общата сума на главницата на непризнатия ДДС за възстановяване по следните фактури: №90000000003/03.05.2018г за продажба на 240 кв.м. дамаска, №90000000004/23.05.2018г за продажба на 288 кв.м. дамаска, №900000000022/28.06.2018г за продажба на 290кв.м дамаска, №900000000024/09.07.2018г за продажба на 648 кв.м изкуствена кожа Бенджамин и №900000000026/11.07.2018г за продажба на 417кв.м. изкуствена кожа Тореро.  Твърди се, че в РА и РД е установено плащането на стоките по банков път, както и влагането им в продукцията на дружеството, с последваща й реализация, а също така безспорно е установено и доставката на дамаската и изкуствената кожа. Извода за липса на реална доставка е в противоречие с констатациите по РД. Изложени са много подробни съображения в жалбата и писмената защита, че ревизираното лице – краен получател не може да бъде отговорно за поведението на предходните доставчици, конкретно ако същите не са начислили и декларирали, или платили ДДС, че не може да се иска от него да проверява материалната и кадровата обезпеченост, както и откъде са придобили стоките, къде ги съхраняват. Доставчика е бил регистриран по ЗДДС към момента на доставката, а предходния „ЕЗДИТ“ ЕООД – не, поради което е издавал и опростени фактури. РЛ е посочило като място на предаване на стоките гр. София, ул. В. 51, №9 – паркинг на „СОЛАРИС М“ и са транспортирани със собствени транспортни средства. Доставчика е посочил в писмените си обяснения, че продажбата на стоката е извършена от склада, а транспорта е организиран и за сметка на получателя. Тези му обяснения не следва да се приемат като факт, установяващ реалност на доставките. Сделката има отделни етапи като предаването на стоката е на мястото, посочено от ревизираното лице, а не от склада на доставчика. Стоките са преместени от склада на доставчика до паркинга на ул. „В. 51“ №9 и са преминали в собственост на получателя на посоченото място, за което има представени и пътни листи, въз основа на които от своя страна вещото лице по СИЕ е установило, че двата автомобила – един собствен и един нает, са били в София на датите на фактурите. Направени са искания за по доказателствата с оглед тежестта на жалбоподателя да установи реалното предаване на стоките в негова собственост – СИЕ и свидетел – управителя на дружеството- доставчик и шофьора на товарните автомобили, който е приел дамаската и кожата. Установено е, че стоката  е заприходена в счетоводството на РЛ още при ревизионното производство. От съда се иска да бъде отменен РА в оспорената му част с присъждане на разноските по делото.

Ответника Директор „ОДОП“ Пловдив оспорва жалбата като твърди, че представените от свидетеля Р. / управител на дружеството доставчик/ приемо-предавателни протоколи като частни документи с недостоверна дата и с оглед времето на представянето им са съставени за целите на съдебното производство и не е логично да са подписани от представител на РЛ, а то да не разполага с тях. Освен това в показанията и писмените обяснения има несъответствия, които сочат на недостоверност на показанията й. Оспорва се обосноваността на заключението на вещото лице досежно извода му, че посочените от РЛ автомобили са били на всички процесни дати на издаване на фактурите в град София. В писмената защита се твърди, че автомобил на дружеството е бил в град София само на две от всички дати. От съда се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

     Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:  

      Ревизията е възложена от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-09-1/03.01.2017г на Директор ТД на НАП Пловдив, а именно Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив / виж приложение №2 стр.16 по делото/. Същата е определила със Заповед №Р-16002418004989-020-001/23.08.2018г ревизиращ екип: Ю.М.Д.– Главен инспектор по приходите за ръководител на ревизията и Красимира Алексиева Грозева – Старши инспектор по приходите. РД е подписан от ревизиращия екип с КЕП, съответно и РА е издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на екипа, подписан с валидни електронни подписи. РА обхваща задължения за ДДС от непризнато право на данъчен кредит в ревизираните периоди. Нарушения на производствените правила на ДОПК не се твърдят и не се установяват. РА е оспорен по административен ред изцяло и изцяло потвърден с посоченото по-горе решение, поради което и предвид спазване на 14-дневния срок за неговото оспорване от страна на задълженото лице, жалбата се явява допустима, но разгледана по същество е изцяло неоснователна. Главния спор в настоящото производство освен фактически се явява и правен, тъй като РЛ – получател на фактурираните стоки разполага с фактура, установено е, че счетоводството е редовно, поради което отразеното заприхождаване на стоките и тяхната реализация в произвежданата като основна търговска дейност продукция, не се оспорва и се приема от ответния административен орган. Наред с тези факти е установено и плащане по банков път. В хода на ревизията обаче освен фактура, плащане по банков път и използване на фактурираните материали, не са се установили документи, удостоверяващи факта на предаване на стоките. Преди да се посочат фактите по РД и да се обсъдят представените в хода на съдебното дирене приемо-предавателни протоколи в заверени копия и свидетелските показания във връзка с времето и мястото на предаване на собствеността, следва да се каже, че доставката е понятие по-широко от сключване на сделка, за което свидетелска фактурата и нейното плащане. Впрочем плащане или не на цената на доставената стока няма значение за признаване и възстановяване на данъчния кредит. Този факт е индиция, че сделката между страните е сключена, но не е достатъчен да докаже, че насрещната престация е изпълнена тоест, че е доставена вече заплатената стока. За доставката на посочените количества платове, които са родово определени вещи, а не индивидуализирани преди предаването им, е необходимо и такава е търговската практика, да бъде извършено документиране, така както е документирано и плащането. Всички изложени съображения в жалбата принципно са верни, но когато е доказано, че стоката е приета, че сделката от страна на доставчика е изпълнена. Плащането и изразходването на дамаска и кожа в количества съответни на фактурираните са косвени доказателства за извършена доставка, но не са достатъчни да я докажат.

       С ревизионния акт са установени задължения за ДДС, поради следното: За ревизираните периоди дружеството декларира доставки с право на пълен данъчен кредит. Дружеството упражнява правото на приспадане на данъчния кредит въз основа на издадени фактури от доставчици в допустимия период за упражняване на това право съгласно ч.72 ал.1 от ЗДДС. Спазени са изискванията на чл.69 и чл.71 от ЗДДС – стоките се използват за целите на извършваните от ЗЛ облагаеми доставки и регистрираното лице притежава данъчен документ за тяхното придобиване – фактура.  Относно отразяването на фактурите и разчитането на данъка от контрагентите, при проверката не се установили нарушения – основните доставчици са отразили издадените от тях фактури за продажби в Дневниците си за продажби за съответния данъчен период.   

       Във връзка с упражненото право на данъчен кредит по фактури, издадени от АВТО ТРЕЙД ГРУП ЕООД с ЕИК по Булстат BG204956649 за периода от м.05.2018 г. до м. 07.2018 г. по фактури, както следва: №**********/03.05.2018 г. с дан. основа 4999,92 лв. и ДДС 999,98 лв., № **********/23.05.2018 г. с дан. основа 6000,00лв. и ДДС 1200,00 лв., № **********/28.06.2018 г. с дан. основа 6022,00лв. и ДДС 1204,40 лв., №**********/09.07.2018 г., с дан. основа 11016,00 лв. и ДДС 2203,20 лв. и №**********/11.07.2018 г. с дан. основа 10008,00лв. и ДДС 2001,60лв. са изискани писмени обяснения от РЛ.

      Получени ли са декларираните в дневника за покупки доставки от  Е. 2015" ЕООД и АВТО ТРЕЙД ГРУП ЕООД , както и заверени копия на фактурите. С опис с вх. 70-00- 14406/28.12.2018г. са представени заверени копия на исканите фактури. Изискани са заверени копия на договори за доставка, търговска кореспонденция между дружествата, точен адрес на обекта, от който са получени доставките, лице от което са получени стоките от доставчика, както и лице, което е получило доставките. Ако доставките са извършени с техен транспорт, са изискани пътни листове за транспорта, фактури за гориво, лицето, което е транспортирало стоките, ако е с нает транспорт са изискани фактура от доставчика на услугата. Начин на плащане на доставките, разходни касови ордери, банкови извлечения. Закупените материали налични ли са към момента. - адрес на склада в който се съхраняват. Трите имена и ЕГН на МОЛ на склада. Ако са продадени- фактури за продажба и лице извършило продажбите Изискана е аналитична ведомост по артикули на закупените материали , както и складови разписки за движението им в склада на дружеството. Документ за собственост или договор за наем на склада в който се съхранява стоката. Във връзка с декларираната доставка на услуга са поискани договор, приемо-предавателен протокол за приемане на услугата, лице, което я е извършило. Изискани са хронологични и аналитични ведомости отразяващи осчетоводяването на доставките от горецитираните дружества.

       Във връзка с включените в дневниците за покупки фактури от „Авто трейд груп" ЕООД с ЕИК ********* са представени заверени копия на фактурите. Платени са по банков път от сметката на фирма „С. БГ“ ООД в Прокредитбанк АД на 08.05.2018 год. - 5999,90 лв. / за фактурата от 03.05.2018г/, на 25.05.2018 год. - 7200.00лв. / за фактурата от 23.05.2018г/ и на 28.06.2018 год.-7226.40 лв.  Представени са банкови извлечения. Транспортирането на материалите се извършва с товарен автомобил Ивеко 3510 с рег. хххх, собственост на фирмата и заведен под инв. 194 в инвентарната книга на дружеството и Мерцедес спринтер с рег № ЕВ 1451АС - автомобил под наем. Съгласно писмените обяснения стоката е получена от шофьора Н. П. Х. и предадена от В.Ю.Р. *** на паркинга на фирма Соларис М намиращ се на адрес гр. София ул. В. 51, № 9 и са транспортирани със собствен транспорт до склада на дружеството. Представени са и копия на пътни листове за автомобилите – том ІІ. Приложена счетоводна справка на сметка 401 „Доставчици“ по партидата на „Авто трейд груп" ЕООД с ЕИК ********* за възникналото задължение и плащането и счетоводна справка от сметка 302 „Материали" - за материал „дамаска" и изкуствена кожа. От представените документи и писмени обяснения е видно че закупеният материал „дамаска" и изкуствена кожа се използва за изработката на диван „Розенхолм ЗР", „Розенхолм 2Р", „Хюстън ЗР" и „Хюстън 2Р" Диваните са произведени по поръчка на фирма „Джети" ООД. с Булстат ********* и  са фактурирани в следните продажни фактури: • ф-ра 12034/17.05.2018 год. на стойност 70998.85 лв. с ДДС;• ф-ра 12058/30.05.2018 год. на стойност 92419.09 лв. с ДДС• ф-ра 12116/20 06.2018 год на стойност 81791 35 лв. с ДДС• ф-ра 12156/29.06.2018 год. на стойност 105861.02 лв. с ДДС• ф-ра 12238/31.07,2018 год. на стойност 129345.65 лв. с ДДС• ф-ра 12265/10.08.2018 год. на стойност 27928,74 лв. с ДДС• ф-ра 12295/29 08.2018 год. на стойност 58024,89 лв. с ДДС.      Приложени са калкулации за произведените дивани, рекапитулация на продажбите за всеки месец, счетоводна справка от сметка 302 "Материали" за движението на материала „дамаска" и „изкуствена кожа" , счетоводна справка от сметка 611 „Незавършено производство" за изписания материал, счетоводна справка 303 „Готова продукция" за произведената и отписана по отчетна стойност готова продукция. Материалите не са налични към момента, тъй като същите са вложени в производството.

Писмените обяснения на управителя на АВТО ТРЕЙД ГРУП ЕООД се твърди, че предмет на доставките е дамаска и изкуствена кожа тапицерия „Бенджамин“ и „ТОРЕРО“, няма издадени кредитни известия към фактурите, плащането е извършено по банков път, стоката се съхранява в нает от дружеството склад в град София, ул. „В.“ №2, склад 15, продажбата е извършена от склада, а транспорта е за сметка на клиента и организиран от него; предходен доставчик на стоките е „ЕЗДИТ“ ЕООД. Изпратени са и копия на фактурите. От аналитичен регистър на сметка 411- „С.  БГ“ ООД за периода 01.05.2018г-31.07.2018г е видно, че за този период фактурите са платени по банков път. В дневника за продажби на доставчика са отразени фактурите с предмет продажба на материал. С протокол от 25.01.2019г към документите по ревизията е присъединен ПУФО на АВТОТРЕЙД ГРУП ЕООД за периода от 02.2018г до 06.2018г., съгласно който дружеството няма собствен обект, нито нает склад. Има договор за отговорно пазене на адрес гр. София, ул. „хх“ №1 и в хода на тази проверка не са представени фактури за покупки от посочения предходен доставчик „ЕЗДИТ“ ЕООД. Няма включени фактури в дневниците за покупки на дружеството от „ЕЗДИТ“ ЕООД за периода от датата на регистрация по ЗДДС до датата на де регистрация.  Дружеството „ЕЗДИТ“ ЕООД не е открито на адресите за кореспонденция, нито негов представител.  От представените от „С. БГ“ документи не може да се установи по безспорен начин, че материалите по фактурите от АВТО ТРЕЙД ГРУП ЕООД са действително получени и данъчния кредит е неправомерно упражнен на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС. Предвид представените от РЛ фактури и доказателства, налични в редовно воденото счетоводство, за използване на доставените материали от АВТО ТРЕЙД ГРУП ЕООД за производство на стоки от основната дейност на дружеството, които са реализирани, органите по приходите са приели, че не е доказано реалното предоставяне на дамаската и изкуствената кожа от страна на издателя на фактурите. Няма представени никакви други документи, освен фактурите и плащането по банков път за получаване на материалите точно от   посочения във фактурите доставчик.

     В заключението по допуснатата СИЕ вещото лице сочи, че процесните фактури са осчетоводени при РЛ в редовно водено счетоводство, а в РД е посочено, че са осчетоводени и от страна на доставчика. Доставените материали са заприходени в счетоводната сметка 302 „Материали“ в кореспонденция със счетоводна сметка 401 „Доставчици“, фактурите са платени по банков път от разплащателна сметка на дружеството. Заведена е синтетична и аналитична отчетност за отразяване на движението на стоковите и материални запаси. От доставената дамаска през месец май за изработката на дивани / конкретно посочени и в РД/ са изразходвани 358.14кв.м на стойност 7 461.91лв, през месец юни са изразходвани 205.50 кв.м.  на стойност 4 272.45лв, през месец юли са изразходвани 223.67 кв.м. дамаска на сотйност 4 650.29лв и 488.50 кв.м изкуствена кожа на сотйност 9 643.38лв. Общото изразходвано количество материали за периода възлиза на 797.34 кв.м. дамаска и 488.50 кв.м. изкуствена кожа, като през месец септември е изразходвано останалото количество кожа, като извършените разходи са отчетени по икономически елементи – Разходи за материали по счетоводна сметка 601. За процесния период няма доставени други материали със същите характеристики от друг доставчик.   По фактурите е закупена 818 кв.м. дамаска и изкуствена кожа от двата вида общо 1065 кв.м. Вещото лице е установило, че дружествата разполагат само с фактури за посочените доставки. / отговор на въпрос 4/. Материалите по фактурите са изразходвани както е посочено по-горе и няма доставени други със същите характеристики в посочения период от друг доставчик. Дружеството разполага с бус Ивеко 3510 №ХХХХ и  ползва бус „Мерцедес – Бенц Спринтер“ № хх, нает от „В.“ ООД, като на вещото лице са представени разпечатки, че лекотоварните автомобили са били в град София на датите, на които са получени материалите.

     Датите, на които са получени материалите обаче не могат да се установят конкретно по делото, предвид на факта, че липсват документи, удостоверяващи изпълнението на задължението за предаване на фактурираните стоки от една страна, а от друга в отговора на въпрос 7 вещото лице не посочва конкретни пътни листи, от данните в които заключава, че бусовете Ивеко или Мерцедес спринтер са били в град София на датата, на която са издадени фактурите. При проверка се установява следното: Том ІІ, стр. 104 гръб – в град София на 28.06.2018г в 14.23.16ч е бил Мерцедес ХХХ на В. №55, а  не на В. №51, №9, нито на посоченото в обясненията на свидетеля Р. „В.“ №2, склад 15. Свидетелката твърди в писмените си обяснения пред органите по приходите, че на това място има склад и там е осъществена продажбата. В показанията дадени пред съда твърди, „Плащането беше извършено по банков път, като фактурите не съвпадат с деня на доставката. В повечето случаи първо заплащаха стоките и след това се праваше доставката, а фактурата е издавана в деня на доставката“. В тези две изречения има на първо място противоречие, а на второ, ако се приеме, че деня на доставката е датата на издаване на фактурата, то тогава протоколите, които се представиха в съдебното заседание не кореспондират с показанията. Те са частни свидетелстващи документи съдържащи изгодни за жалбоподателя факти и нямат поради това обвързваща материална доказателства сила тоест не следва да се приема, че факта, за който свидетелстват се е осъществил както е посочено в частния документ. Обяснението на свидетелката защо не е представила протоколите по време на ревизията е незадоволителна от гледна точка на нормалната житейска логика, а именно отпуска поради временна неработоспособност на счетоводителя не е препятствие, което никой не може да преодолее, внезапно възникнало при това и не даващо възможност до търговските документи на дружеството. Нещо повече, РЛ не се позовава на тези документи – приемо предавателни протоколи, а предаването на метри плат и кожа, не може да се приеме на доверие според търговската практика и логика, още повече ако е платено предварително. Освен това ясно е защо на В. доставка не може да бъде осъществена, тъй като органа по приходите са установили, че там дружеството – доставчик няма нает склад, както Р. твърди в писмените си обяснения. Но тя не помни и къде е доставила дамаската и кожата, които не са в малки количества. Показанията на свидетелката са противоречиви и не могат да бъдат приети. Ето защо не може да се приеме, че на 28.06.2018г е извършена доставка на фактурираната стока, нито на която и да е от другите останали четири дати на фактури.

      Видно от пътни листи на стр. 274 и 275 том ІІ, бус Мерцедес с рег №ХХХХ, не е бил в София на 09.07.2018г., нито на 11.07.2018г.

    Съгласно представеното на стр.178 копие на пътни листи за периода 01.05.-31.05.2018г Мерцедес с рег. №ЕВ 1451 АС е пътувал на 09.05.2018г в Сопот, но не и в София, на 12.05.2018г, 30.05.2018г и 31.05.2018г отново в Сопот.

    За Ивеко с рег. № хххх са представени пътни листи за периода 01.05.2018г -31.05.2018г, от които е видно, че в София е бил на 03.05.2018г в 12.02.50ч на В. №51, но не и на 23.05.2018г. На стр. 135 гръб е видно, че на 28.06.2018г е бил в Царева ливада, Троян, Ловеч, Буря, Трявна, но не и в София. Стр.310 том ІІ автомобила няма пробег за 09.07.2018г, а на 11.07.2018г отново е пътувал в Царева ливада, но не и в София.  Тоест само на 03.05.2018г и на 28.06.2018г бусовете на РЛ са били в София, но това не доказва процесните доставки. Следва да се каже, че документите за извършените насрещни престации по договорите за доставка са винаги частни и съдържащи изгодни факти в хипотезата на упражняване на право на данъчен кредит, поради това при тяхното оспорване от страна на приходната администрация се търси и дължи установяване на контролни факти, които да сочат на тяхната достоверност. В случая няма заявено оспорване с оглед липсата на материална доказателствена сила на представените в хода на съдебното дирене от страна на доставчика копия на приемо-предавателни протоколи, които би следвало да се притежават и от получателя по доставката, да имат и място на доставка, да са представени своевременно и евентуалното тяхно оспорване да бъде опровергавано с доказателствата за извършен транспорт на определена дата и място. Всичко изложено от жалбоподателя важи тогава, когато доставката е доказана като факт от обективната действителност. Тогава приходната администрация трябва да установи данни за данъчна измама, знание или задължение за знание на ревизираното лице, че участва в такава. За обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права. Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика предполагат изпълнението и сключване на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, изградени на взаимно доверие и коректност. В конкретния случай ревизираното лице притежава данъчни фактури, но не притежава други доказателства, установяващи реалното получаване на резултата от извършените услуги, предмет на фактурите. В този смисъл проведеното събиране на доказателства в хода на ревизията отразява обективни данни за недобросъвестно поведение на участник в декларирани доставки и липсата на преки доказателства не се опровергава и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

    На ответната приходна администрация се дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 720.42лв, съобразно материалния интерес от общо 7808.44лв, който сочи на приложение на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С. БГ“ ООД ЕИК ********* против Ревизионен акт №16002418004989-091-001/06.03.2019г издаден от ТД на НАП Пловдив в частта му с отказано право на данъчен кредит в размер на  7 808.44лв /седем хиляди осемстотин и осем и четиридесет и четири/, от които главница 7 609.18лв / седем хиляди шестстотин и девет и осемнадесет/ и лихва  199.26лв. / сто деветдесет и девет и двадесет и шест/.

ОСЪЖДА „С. БГ“ ООД ЕИК ********* гр. Стара Загора, ж.к. „Казански“ №Х, представлявано от И.Д.К. да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 720.42лв /седемстотин и двадесет и четиридесет и два/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     Административен съдия: