МОТИВИ : Срещу
подсъдимият И.А.И. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.316, във
връзка с чл.308, ал.2 от НК, за това, че на 10.03.2009 г., в гр.Ловеч, пред
служители на „ПП” при РУ на МВР – Ловеч, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ – СУМПС с № *********, издадено от МВР – София и контролен
талон с № **********, издаден от СДВР – Ловеч на негово име, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста
посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния
акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, като му се наложи наказание пробация
при двете задължителни мерки за срок от десет месеца.
Съдът е дал ход на делото в
отсъствие на подсъдимият И., при условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б.”б” от НПК, тъй като въпреки продължителното и щателно издирване той не беше
установен, нито пък е известно местоживеенето му в страната. Установени бяха данни,
че е напуснал пределите на Република България в посока Кралство Белгия, но не
се установиха данни за адрес на пребиваване там. Съдът прие, че отсъствието на
подсъдимия при разглеждане на делото няма да препятства разкриването на
обективната истина, както и че е недопустимо делото да е спряно дълго време,
тъй като би се нарушил проведения в чл.22 от НПК принцип за разглеждане и
решаване на делата в разумни срокове. Още повече, че И. е присъствал при
предявяване на материалите от досъдебното производство и е знаел за това, че ще
бъде внесен в съда обвинителен акт срещу него.
Служебно назначения му защитник – адвокат Василева от ЛАК сочи, че от събраните по делото доказателства,
които кореспондират с приетата в обвинителния акт фактическа обстановка, не може
да оспори правната квалификация на деянието. Изтъква наличието на смекчаващи
вината обстоятелства и пледира наказанието да бъде определено при условията на
чл.55 от НК.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие
писмени доказателства, свидетелските показания, част от които приобщени по реда
на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.5 от НПК, от заключението на вещото лице
по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, както и от
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от НПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.А.И. ***.
На
10.03.2009 г., свидетелите Г.А.Г. и И.С.И. и двамата служители на РУ на МВР –
Ловеч, били на работа за времето от 15.00 до 23.00 часа, като осъществявали
контрол на пътното движение на територията на Община – Ловеч. Около 17.00 часа,
дежурния по ОДЧ при РУ на МВР – Ловеч им казал да издирят лек автомобил марка
„Опел Астра” с рег.№ ОВ 50-85 АХ, тъй като имало информация, че водача
управлявал автомобила с нередовни документи. Около 17.20 часа свидетелите Г. и И.
засекли и спрели въпросния автомобил на транспортен мост „Вароша” в гр.Ловеч. Същия
се управлявал от подсъдимия И.И.. При проверката на документите му, той
представил на свидетелите СУМПС № ********* и контролен талон към него с №
**********, издадени от СДВР – София /л.7/. Свидетелите направили справка при
дежурния по ОДЧ и установили, че на подсъдимият И. никога не е било издавано
свидетелство за управление на МПС. Отвели го в управлението за изясняване на
случая. Там подсъдимият предал документите на свидетеля Г., за което бил
съставен протокол за доброволно предаване /л.6/.
В обясненията си пред
разследващият орган подсъдимият заявил, че преди две години работел като
строител в гр.София и там негов колега на име „Реджеп” от гр.Разград му
предложил да го оправи да изкара шофьорските курсове. За услугата И. му
заплатил 1 100 лева и след няколко дена ”Реджеп” му донесъл готова книжка
и контролен талон към нея, без въобще подсъдимият да е изкарал шофьорски
курсове.
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза става ясно, че и двата документа
не са били изработени по надлежния ред, отговарящ на изискванията за изработка
от компетентните органи на МВР.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И.А.И. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.316,
във връзка с чл.308, ал.2 от НК, като на 10.03.2009 г., в гр.Ловеч, пред
служители на „ПП” при РУ на МВР – Ловеч, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ – СУМПС с № *********, издадено от МВР – София и контролен
талон с № **********, издаден от СДВР – София на негово име, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние подсъдимият
И. е осъществил чрез действие, като се е ползвал от неистински официални
документи, представяйки ги пред служителите на полицията, с цел да удостовери,
че е правоспособен водач на МПС. Безспорно е, че свидетелството за управление
на МПС и контролния талон към него са официални документи по смисъла на чл.93,
т.5 от НК, както и че в настоящия случай същите не са били изготвени по
съответния ред от службите на МВР, което ги прави неистински и съответно
квалифицира деянието по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2 от НК.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че при изписването на диспозитива на обвинителния акт,
неправилно е отбелязано „СДВР – Ловеч”, което съдът с присъдата е коригирал,
тъй като ясно е, че структура на МВР с абревиатура „СДВР” съществува само в
гр.София. Погрешното изписване обаче, не представлява процесуално нарушение или
неяснота в предявеното обвинение и с нищо не е нарушило правото на защита на
подсъдимия.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го
осъди.
Причините за извършване на
престъплението е нежеланието на подсъдимият И. да се съобразява с установения в
страната законов ред за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Приетата за установена фактическа
обстановка се доказва от писмените доказателства по делото, свидетелските
показания, както и от направените и приобщени по делото по реда на чл.279,
ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от НПК самопризнания на подсъдимия от досъдебното
производство и заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимият И.А.И. съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство предишните му
осъждания. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направените
от него самопризнания и изразеното съжаление за случилото се. Независимо от
предишните му осъждания, съдът прие, че подсъдимият И. е с ниска степен на
обществена опасност, тъй като е бил осъден за деяния извършени през 1994 г. и
от тогава, повече от десет години, той не е извършвал противоправни деяния. Воден
от това и на основание чл.316, във връзка с чл.308, ал.2 и във връзка с чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК, при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът му
наложи наказание пробация, при следните пробационни мерки : по чл.42а, ал.2,
т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес – гр.Ловеч, ул.”Мадара” №
60, за срок от една година и шест месеца, като подсъдимият И. следва да се
явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично ; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и по чл.42а,
ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа
за една година.
На основание чл.25, ал.1,
във връзка с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимият И.И. общо
най-тежко наказание по присъда от 20.07.1994 г. по НОХД № 45/95 г. по описа на
РС-Ловеч, в сила от 31.10.1994 г. и по присъда от 16.07.1997 г. по НОХД № 70/97
г. на РС-Ловеч, в сила от 31.07.1997 г. в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК
отлага за срок от пет години, считано от 31.07.1997 година.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимият И.А.И. за справедливо и, че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът
осъди подсъдимият И.А.И. да заплати на ОД на МВР – Ловеч направените по делото разноски
в размер на 43,50 лева.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :