О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 966/19.04.2023 година, град Бургас
Административен
съд - Бургас, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа адм.д. № 558/2023
година
Производството е по реда на чл. 217 ал. 2 от ЗУТ.
Община Несебър, представлявана от кмета на общината, е
оспорила заповед № ДК – 02 – Б – 3/13.01.2023 година на началника на РДНСК –
Бургас за премахване на преместваем обект „слънцезащитно съоръжение – тип
беседка“, разположен в имот с идентификатор 51500.506.341 по КККР на град
Несебър.
В жалбата се оспорва естеството на обекта, чието
премахване е разпоредено. Твърди се, че не са налице предпоставките за издаване
на акта. Оспорва се посочването на общината като адресат на волеизявлението на
ответника.
С жалбата е направено искане за спиране на
предварителното изпълнение на административния акт като е посочено, че преждевременното
отстраняване на обекта при висящност на спора би попречило на организирането на
защитата на жалбоподателя.
След като съпостави аргументите в жалбата със
съдържанието на обжалваната заповед, съдът приема следното.
В конкретния казус, предварителното изпълнение на
заповедта е допуснато ex lege от нормата на чл.
217 ал. 2 от ЗУТ и за спирането ѝ по чл. 166 ал. 4 от АПК е необходимо да
са налице следните кумулативни предпоставки по чл. 166 ал. 2 от АПК:
1. Образувано административно дело, в което
административният акт е оспорен по същество от адресата;
2. Искане за спиране на предварителното изпълнение от
жалбоподателя;
3. Подлежаща на доказване вероятност предварителното
изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Съгласно чл. 217 ал. 1 т. 11 от ЗУТ, жалбата не спира
изпълнението на заповедите за премахване на преместваеми обекти, като съгласно
ал. 2 на същата разпоредба съдът може да разпореди друго. Тъй като ЗУТ не
съдържа изрични разпоредби с конкретизиране на основанията, при които се
допуска спиране на предварителното изпълнение, следва да се приложат критериите
по чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да
установи наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл.
166 ал. 2 от АПК, техния вид, размер и вероятността за настъпването им, за да
се прецени дали те са значителни или трудно поправими като основание за спиране
на предварителното изпълнение.
Според настоящия състав в искането за спиране не са
посочени конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди
за общината, които могат да се преценят като значителни или трудно поправими. От
друга страна, обаче, следва да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят
оспорва естеството на обекта, чието премахване е разпоредено, като твърди, че
той неправилно е квалифициран като „преместваем обект“, защото притежава
характеристиките на „градински парков елемент“ по чл. 151 ал. 1 т. 12 от ЗУТ, а
оттам – заявява нищожност на административния акт.
Цитираните доводи обуславят необходимостта от събиране
на допълнителни доказателства в съдебното производство относно естеството на
премахвания обект, а това налага спиране на предварителното изпълнение на
заповедта, за да не бъде препятствано упражняването на правата на адресата на
акта.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице
предпоставките по чл. 166 ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК и искането за спиране
на предварителното изпълнение следва да бъде уважено.
Затова, на основание чл.
217 ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 166 ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА предварителното изпълнение на заповед № ДК – 02
– Б – 3/13.01.2023 година на началника на РДНСК – Бургас.
Определението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: