№ 1794
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100505892 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. П. Б., починала в хода на
въззивното производство и по реда на чл. 227 ГПК, на мястото й, като ответници,
конституирани наследниците й по закон К. П. Б. и В. П. М. (последната участвала в
производството пред първата инстанция като ответник на самостоятелно основание).
Обжалва се решение № 3616/09.03.2023г., постановено по гр.дело № 9251/2022г. по
описа на СРС, 46-и състав, в частта, в която срещу починалия в хода на делото
въззивник С. П. Б., са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за признаване на установено че същата дължи на „Топлофикация София” ЕАД
сумата 620.85 лева, представляваща ½ част от дължимата цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. в топлоснабден имот с аб. № 225163,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, сумата 102.41 лева – обезщетение за забава
върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до 28.06.2019г., и сумата 15.75 лева –
главница за дялово разпределение за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.07.2019г. до окончателното погасяване, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 39169/2019г. по описа на СРС, 46-и
състав.
1
Във въззивната жалба на починалия в хода на делото въззивник С. П. Б. са
изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение –
първоинстанционният съд се произнесъл в противоречие със събраните по делото
доказателства, не съобразил, че С. П. Б. била „гол собственик“ на топлоснабдения
имот и като такъв не била ползвател на комуналните услуги в него, респ. нямала
качеството потребител на ТЕ за процесния имот и процесния период. СРС не
съобразил, че прехвърлителят по н.а. от 09.06.1992г. В. С.И. притежавала
топлоснабдения имот в режим на СИО, предвид на което прехвърлила само
собствения си дял от него, а останалата част, притежавана от съпруга й, преминала към
неговите законни наследници. Освен изискването по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. пар. 1, т. 42
ДР на ЗЕ, да бил собственик или носител на вещно право на ползване, необходимо
било потребителят да ползва топлинна енергия, като в случая постоянният и
настоящият адрес на Б. били различни от този на процесния апартамент, поради което
същата не отговаряла на дефиницията по пар. 1, т. 42 ДР на ЗЕ. Нещо повече – във
всички документи като титуляр на партидата при ищеца фигурирал другият ответник –
В. П. М.. Ответникът С. Б. не подала заявление по образец, придружено от
документите, удостоверяващи правото й върху топлоснабдения имот, съгласно чл. 59,
ал. 1, т. 2 и ал. 2 ОУ. Задължено спрямо ищеца било лицето, направило волеизявление с
молба-декларация и на чието име била разкрита партида. В случая това била
ответникът В. П. М., която подала декларация за откриване на партида, но ищецът не
представил декларацията по делото. Титулярът на партидата М. вече многократно била
осъждана за неплатени задължения за същия имот. Облигационната връзка със С. Б.
останала недоказана. Нямало договор и за предоставянето на услугата дялово
разпределение, ищецът не бил носител на това вземане, тъй като услугата не се
извършвала от него. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и отхвърляне на предявените срещу ответника С. Б. искове. Претендира разноски.
В хода на въззивното производство депозираната въззивна жалба се поддържа
от конституираните по реда на чл. 227 ГПК ответници К. П. Б. и В. П. М., последната
участвала в производството пред първата инстанция като ответник на самостоятелно
основание.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
2
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за
потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има
учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител
по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане
в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57
ЗС.
От неоспореното по делото писмено доказателство - нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 147, том XXXXI, дело 8795/1992г. от 09.06.1992г. на
Е.Д. – нотариус при Нотариална служба при II Районен съд, съдът приема за
установено, че на 09.06.1992г. В. С.И. прехвърлила на ответника В. П. М. и починалия
в хода на делото въззивник С. П. Б., правото на собственост върху процесния
недвижим имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ******* С
обективираната в същия нотариален акт сделка продавачът В. С.И. си запазила правото
да ползва цялото жилище до края на живота си. По делото е представено
удостоверение за наследниците на В. С.И., от което се установява, че И. починала на
03.10.2006г., с което вещното й право на ползване се погасило на основание чл. 59, ал.
1 ЗС в полза на собствениците - В. П. М. и починалия в хода на делото въззивник С. П.
Б.. Предвид установеното погасяване на вещното право на ползване на прехвърлителят
И. в полза на собствениците, настъпило много преди заявения по делото процесен
период, напълно неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че
починалият в хода на делото въззивник С. Б. била „гол собственик“ на имота.
Възражението, че правото на собственост върху процесния имот В. И.
притежавала в режим на СИО, предвид на което с продажбената сделка от 09.06.1992г.
прехвърлила само нейния дял от имота е въведено за първи път с въззивната жалба и
като преклудирано не се разглежда и не се обсъжда от съда.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът С. Б. била длъжна да докаже пълно
и главно твърдения факт, че към датата на придобиването с покупко-продажба,
3
09.06.1992г., била обвързана от валиден граждански брак, каквото твърдение същата
въвела в първото по делото о.с.з. пред първата инстанция. По делото не са
представени никакви доказателства, от които този факт да се установява, предвид на
което съдът приема възражението за недоказано.
Противно на доводите във въззивната жалба по делото не се установява и
твърдението за подадена от съсобственика В. М. декларация, респ. сключен валиден
писмен договор за доставка на ТЕ между последната и ищеца. Напротив - от
доказателствата се установява неоснователността на възражението – видно е, че като
титуляр на партидата в писмените доказателства по делото фигурира прехвърлителят
на имота В. И., а не съсобственикът М..
Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на
ответниците В. П. М. и С. П. Б. – починала в хода на производството по делото и на
мястото й конституирани наследниците й по закон К. П. Б. и В. П. М. (ответник и на
самостоятелно основание) за задължения за цена на доставена до имота топлинна
енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в
съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, ответниците В. П. М. и С. П. Б.
следва да отговарят всеки за ½ от дължимата цена за доставената до имота топлинна
енергия, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обстоятелството, че
ответникът С. Б. не подала декларация за откриване на партида при ищеца в случая е
без значение, тъй като облигацията между страните възникнала по силата на закона –
чл. 153, ал. 1, вр. чл. 155 ЗЕ. Поради този факт напълно неоснователно е и
позоваването в жалбата на разпоредбата на чл. 61 ОУ на ищеца в хипотеза на промяна
в собствеността.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. съобщения към
фактури, извлечение от сметка за аб. № 225163, договор от 16.07.2002г., сключен
между ФДР и етажните собственици, представени от ТЛП формуляри за отчет от
12.05.2016г., 26.04.2017г. и 01.05.2018г., подписани от лице от адреса, като по
отношение на първия изрично е посочено, че подписът е положен от Б., неоспорени от
страните, изравнителни сметки и др., както и от заключенията на изготвените по
делото СТЕ и ССчЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес през процесния период била топлоснабдена.
По гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установява, че
починалият в хода на делото ответник С. Б., заедно с другия приобретател по
нотариалния акт от 09.06.1992г. – ответникът В. М., в качеството си на носител на
правото на собственост върху ½ ид.ч. върху имота, била потребител на доставяната до
имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
4
ответникът С. Б., починала в хода на делото и на мястото и по реда на чл. 227 ГПК
конституирани наследниците й по закон К. П. Б. и В. П. М., през процесния период
била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно
доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от
нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството ползвател на
топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и
отговорността на починалия във въззивното производство ответник за задължения за
цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е
съответна на участието й в съсобствеността – за ½ част от сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързали
ответника С. Б. и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът С. Б. да се възползвала от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между ищеца и починалия в хода на делото ответник С. Б.
за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установява, че ответникът С.
Б., починала в хода на въззивното производство и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК
конституирани наследниците й по закон, през процесния период била потребител на
доставяната до процесния топлоснабден имот – апартамент № 38, находящ се в гр.
София, ж.к. ******* с аб. № 225163, топлинна енергия.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и неоспорените писмени
доказателства - документи за реално извършен отчет, подписани от лице от адреса,
изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № 225163 и съобщения към
фактури, по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до
процесния имот и нейната стойност. Правилно при приложение на чл. 202 ГПК СРС
кредитирал неоспорените заключения на СТЕ и ССчЕ като обосновани и компетентно
изготвени. Заключенията съотвестстват на събраните по делото писмени
доказателства, вкл. и на данните по неоспорените формуляри за отчет, подписани от
лице от адреса, ползващи се доказателствената сила по чл. 180 ГПК, че лицето се
съгласило с вписаните в отчетите показания. Понеже във въззивната жалба липсва
5
конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение установения
от СРС размер на задължението за топлинна енергия на починалия в хода на делото
ответник Б. съобразно квотата й в съсобствеността, както и относно установеното
задължение за лихва за забава, съдът не намира основание за промяна изводите на
СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до
доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество. Ето защо неоснователно е възражението във въззивната
жалба, че ищецът не бил носител на вземането за възнаграждение за отчитане на
уредите.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част за законосъобразно и
правилно по въведените с жалбата доводи, поради което на основание чл. 272 ГПК
следва да бъде потвърдено.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частите, в която предявените искове са отхвърлени, както и в частта, в която
исковете срещу ответника В. П. М. са уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият-ищец. Пред СГС
ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в минималния размер от 100 лева, които на основание чл. 78, ал. 1, вр.
с ал. 8 ГПК, следва да му бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3616/09.03.2023г., постановено по гр.дело №
9251/2022г. по описа на СРС, 46-и състав, в частта, в която е признато за установено,
на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С.
П. Б., ЕГН **********, починала в хода на въззивното производство и на мястото й по
реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон В. П. М., ЕГН
**********, и К. П. Б., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
сумата 620.85 лева, представляваща ½ част от дължимата цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. в топлоснабден имот с аб. № 225163,
находящ се в гр. София, ж.к. *******, сумата 102.41 лева – обезщетение за забава
върху тази главница за периода от 14.09.2016г. до 28.06.2019г., и сумата 15.75 лева –
6
главница за дялово разпределение за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците от 09.07.2019г. до окончателното погасяване, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
39169/2019г. по описа на СРС, 46-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, В. П. М., ЕГН
**********, и К. П. Б., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата 100 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7