Определение по дело №195/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. §2 ДР на ДОПК.

Образувано е по молба вх. № 2307/28.11.2023г. от Директор Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново, чрез а.. Б. за изменение на Определение № 539/14.11.2023г. в частта за разноските по съображения, че уговореното между жалбоподателя и неговия процесуален представител не е реално заплатено. Развиват се съображения за липса на представени по делото доказателства, които надлежно да установяват реално заплащане на уговореното възнаграждение за процесуално представителство по договора за правна защита и съдействие. Прави се евентуално искане, разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минималния размер по Наредба № 1/2004г.

С Разпореждане № 632/22.12.2023г. съдът е разпоредил връчването на препис от молбата на ЕТ „М 3113 – П. С.“, ЕИК *********, с предоставена възможност за представяне на писмен отговор по молбата в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Във връзка с предоставената възможност е постъпило становище от ЕТ „М 3113 – П. С.“, ЕИК ********* с вх. № 57/10.01.2023г., с което навежда доводи за неоснователност на искането. Сочи реално заплащане на адвокатския хонорар на процесуалния представител по банков път, като се позовава на приложено по делото платежно нареждане. По изложените съображения твърди, че уговореното за производството адвокатско възнаграждение е заплатено, поради което искането по чл. 248 ГПК е неоснователно. Оспорва възраженията на ответника за прекомерност на договорения адвокатски хонорар, с доводи за съобразяването му с установения в НМРАВ мининум.

Във връзка с постъпилата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:

С Определение № 539/14.11.2023г., Административен съд Търговище, е отменил по жалба на п.м.с., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „М 3113 – П. С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Малка Черковна, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „Малка Черковна“ № 28, чрез пълномощника си а.. Г.Н., Решение № 2/05.10.2023 г., издадено от Б. Р.на длъжност Директор Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 9500-1783/30.06.2023 г., подадена от едноличния търговец против Акт за установяване на задължение № 3067-1-1/17.02.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Антоново и е осъдил Община Антоново да заплати на ЕТ „М 3113 – П. С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Малка Черковна, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „Малка Черковна“ № 28 разноски по делото в размер на 1050,00 (хиляда и петдесет) лева.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В конкретния случай искането по молба вх. № 2307/28.11.2023г. за изменение на така постановеното определение в частта за разноските, е мотивирано с липса на реално плащане на присъденото адвокатско възнаграждение е направено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

На първо място не се споделят възраженията на ответника за липса на реално заплащане на възнаграждението за процесуално представителство уговорено между жалбоподателя и неговия процесуален представител. Извършеното плащане се установява надлежно от своевременно представеното и приложено в оригинал на лист 12 от делото платежно нареждане, издадено от ОББ. От същото безсъмнено се установява, че на 16.10.2023 г. жалбоподателят ЕТ „М 3113 – П. С.“, ЕИК ********* е превел по банковата сметка на Адвокатското дружество, в което съдружник е процесуалния представител на жалбоподателя сума в размер на 1000 лева. Като основание за плащането е посочен Договор № 283/161023, което записване съдът приема, че се отнася пряко за приложения на л. 11 от делото договор за правна защита и съдействие.

На второ място съдът намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение е допустимо. Тъй като производството по реда на чл. 147 ДОПК не се провежда в открито съдебно заседание - до когато най-късно може да се направи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, и ответната страна не е изразявала становище по жалбата. С писмо вх. № 2002/31.10.2023г. на основание чл. 152, ал. 2 и ал. 3 АПК само е представена административната преписка, като в производството по чл. 147 ДОПК съдът не е длъжен на основание чл. 163, ал. 2 АПК да указва срок за отговор. Поради това настоящият съдебен състав приема, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо да се направи по реда на чл. 248 ГПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно, т.к. изплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение е определено в предвидения по Наредбата минимален размер.

Неоснователно ответникът по делото твърди, че в случая размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела са предвидени в чл. 8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са регламентирани в ал. 2 на същия. Тъй като производствата по чл. 147, ал. 3 ДОПК не са сред изрично посочените в чл. 8, ал. 2, точки 1-7 НМРАВ, приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата (редакция ДВ 88 от 2022 г.), според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.

По изложените съображения искането за изменение на Определение № 2103/20.08.2021г. в частта за разноските следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2307/28.11.2023 г. на Директор Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново, чрез а.. Б. за изменение на Определение № 539/14.11.2023г. в частта за разноските.

Определението съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, вр. чл. 88, ал. 3 АПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: