ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
гр. Велико
Търново, 19.10.2020 г.
Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в
закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя
адм. дело № 419 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК.
Молителят
Д.С.Г. ***, чрез процесуалния си представител иска изменение на решение №267 от
02.10.2020 година, постановено по административно дело №419/2020 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново в частта му, с която е осъден да заплати
на Националната агенция по приходите разноските по делото от 500 лв. В молбата
се поддържа, че присъдените разноски са в завишен размер. Релевира, че делото
не е фактически и правно сложно, а и присъдените разноски за ***ско
възнаграждение са над минимално определените по нормативен ред.
Ответникът
по тази молба, директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез представителя си
отрича основателността и. Позовава се на чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК
и чл.8, ал.3 от НАредба01 от 9 юли 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Молбата
е допустима, тъй като е като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от лице,
което е страна по делото, а по същество е частично основателна.
С
решението, чието изменение се иска, съдът е отхвърлил жалбата на настоящия молител
срещу решение №80 от01.07.2020 година на директора на ТД на НАП – В.Търново и
го е осъдил да заплати на НАП разноски от 500 лв.
Според
разпоредбата на чл.144, ал.1 от ДОПК „По реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго.“. що се касае до производствата по чл.268 и сл.
от ДОПК, то досежно присъждането на разноските от съда в хода на тези
производство в ДОПК не е предвидено „друго“, поради което са приложими
разпоредбите на чл.161 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1,
изречение второ от ДОПК „На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция ***ско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат.“. Според разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е: при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. плюс 7 %
за горницата над 1000 лв.“. В случая става въпрос да дело с определен
материален интерес, тъй като се претендира от настоящият молите наличието на
основание за погасяване на публичен дълго по аргумент от чл.168, т.3 от ДОПК.
Съответно предмет на съдебния спор е акт на ответника, който потвърждава
разпореждане на публичния изпълнител, с което се отказва погасяването на
публичен дълг в общ размер от 1663, 69 лв. поради липса на основанието изтичане
на погасителна давност.
Следва
с оглед цитираната разпоредба от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. да се измени
решението в частта относно разноските, като на НАП се присъдят разноски в
размер от 346, 46 лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение №267 от
2.10.2020 година само в частта му, с която е осъден Д.С.Г. ***, ЕГН **********
да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото от 500 лв. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.С.Г. ***, ЕГН **********
да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер от
346, 46 лв.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :