№ 407
гр. София , 27.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110128079 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 4879/19.05.2021 г. на ЗАД „фирма“, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „адрес, с която е предявен иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ против А. И. М., с настоящ адрес с.адрес.
Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на
чл.113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение №
408/24.06.2014 г. по ч.т.д № 1206/2014 г., II т.о., според която понятието "потребител" следва
да се разглежда в широк смисъл и изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима
към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на
застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по
Закона за платежните услуги и системи и др. В този смисъл са и определение №
179/14.03.2013 г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 95 от 05.02.2010 г.
по ч.т.д. № 70/2010 г. на ВКС, II т.о., определение № 3768/ 30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти
състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., определение № 3868/11.24.2017 г. на САС, ГО, 10
състав по ч.гр.д. № 5884/2017 г., определение№ 3530/10.30.2017 г. на САС, ТО, 9 състав по
ч. гр. д. № 2927/2017 г., определение № 3769/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч.
гр. дело № 5682/2018 г. и др. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСТК на
ВКС, т.6, ( макар касаеща прекия иск по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)), е изяснено, че придаване
на застрахованото лице качеството на потребител на определен вид услуга означава, че за
него съществува възможност да упражни правото на избор на местна подсъдност.
Върховната съдебна инстанция е приела, че съдържателната разлика между понятията
"потребител на застрахователна услуга" в §1, т.1 от ДР на КЗ (отм.); и понятието
"потребител" според §13, т.1 от ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се
1
отрече приложимостта на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото двете
дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. Следва да се отбележи, че легалното
определение на понятието "потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – такова е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. В чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането в редакцията, обн. ДВ, бр. 205/2015 г. е
дефинирано понятието "ползвател на застрахователни услуги". Това може да бъде
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите
лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или
юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от
застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност,
независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП. В настоящия случай от твърденията в
исковата молба и представените по делото доказателства се установява, че между страните в
производството е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/01/119002429857. Като страна или трето ползващо се лице по
този договор ответникът притежава качеството "потребител на услуга" по смисъла на § 13,
т. 1, вр. с т. 14 от ДР на ЗЗП. Претенцията на ищеца е основана на изплатено обезщетение
във връзка именно с този застрахователен договор, от който извежда субективно
претендираните си съдебни права. Регресната претенция е свързана с твърдяното наличието
на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при
сключването на твърденият договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е придобил
качеството на „ползвател на застрахователни услуги“, което не може в последствие да
отпадне само защото претенцията за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда,
тъй като страните са се намирали в застрахователно правоотношение и при посочените в чл.
500 КЗ други предпоставки при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да
понесе неблагоприятните последици, т.е. правата се черпят именно от наличието на
застрахователен договор, като реално това е причината застрахователят да твърди, че е
заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин
той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на
застрахователният договор.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора
пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на която съдът
следи служебно, доколкото съгласно чл.119, ал.3 ГПК (Нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2
ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на
чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа
делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от
страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва
2
да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.
Нещо повече, в случая правилото на чл. 113 ГПК, превалира правилото на чл. 105
ГПК, що се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай, доколкото се
ищецът е застраховател, а ответника е „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла чл.
2, ал. 2 КЗ, аналогично на понятието „потребител на застрахователни услуги“ по отменения
КЗ, съответно в тази насока следва да се спазят указанията на т. 6 от Тълкувателно решение
№ 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, мотивите на което изцяло
синхронизират със съображение № 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване
на такава застраховка.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ответника, а именно Районен съд – Ботевград.
Така мотивиран на основание чл.118, ал.1 вр. чл.119, ал.3 ГПК, Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр.д. № 28079/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви
състав.
Изпраща делото на Районен съд – Ботевград по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3