№ 1133
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216703 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Б. С. против издадено срещу него
наказателно постановление № 23-4332-006277/25.03.2024 г. от Д.Д.Д, на
длъжност „началник Сектор“ в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.104А
от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50.00 лева.
С жалбата се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН и НП,
като жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото в негова
отговорност административно нарушение, като твърди, че преди спирането
му от контролните органи не е говорил по телефона. Поддържа, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила, без да ги посочва конкретно. С тези
съображения моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
с процесуалния си представител- адвокат В.Г, като се поддържа искането за
отмяна на наказателното постановление по съображения за недоказаност на
нарушението. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като
1
по делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен
представител - юрисконсулт, с изложени съображения по същество на спора.
Моли се за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно и
правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
АНО. Направено е възражение за прекомерност по отношение на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. Б. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес
г************* е правоспособен водач на МПС, притежаващ *************,
издадено от СДВР.
На 14.03.2024 г., свидетелите М. Р. и Т. П. - служители на 02 РУ-
СДВР, осъществявали патрулна дейност на територията на град София по
спазване правилата за движение по пътищата. На посочената дата, около 08.53
часа, в град София на бул. "Илиянци" пред №8, те спрели за проверка моторно
превозно средство, товарен автомобил „********************, управлявано
от жалбоподателя Б. С., в който на предната седалка до водача пътували и
свидетелите Г.Х и Г.С.
В резултата на извършената проверка от страна на свидетеля Р. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA,
бланков № 778475, с който на жалбоподателя Б. С. било повдигнато
административно обвинение, за това, че на 14.03.2024 г., около 08.53 часа, в гр.
София по бул. "Илиянци" пред №8, с посока на движение от ул. "Локомотив"
към надлез „Надежда“ управлявал товарен автомобил
„********************, при което използвал мобилен телефон, без
наличието на устройство позволяващо използването на телефон без участието
на ръцете, квалифицирано като нарушение на чл. 104А от ЗДвП.
При предявяване на акта, непосредствено след съставянето му, не са
направени писмени възражения от нарушителя, отразени в АУАН, като такива
са постъпили в рамките на законоустановения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Постъпилите писмени възражения не са били подписани от подателя, но
въпреки това са били разгледани от АНО по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН, но са
2
преценени за неоснователни.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 24-4332-006277 от 25.03.2024 година, с което началник
сектор при отдел "Пътна полиция"СДВР е наложил на Б. Б. С., с ЕГН:
********** наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, на осн. чл. 183, ал.
4, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите М. Р., Т. П., Г.Х и Г.С и обясненията на
жалб. Б. С., дадени в хода на съдебното следствие, както приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН серия GA, бланков №
778475/14.03.2024 г., Наказателно постановление (НП) № 24-4332-006277 от
25.03.2024 г., заповеди за компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган, Справка –картон на водача Б. Б. С..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите М.
Р. и Т. П., като отчита ниската им информативна стойност, доколкото нито
един от свидетелите няма съхранен спомен за събитията, предмет на
производството, като единствено потвърждават участието си в съставянето на
АУАН в рамките на процедура по чл. 284 от НПК по предявяване на същия,
проведена в рамките на съдебното следствие. Тук е мястото да се отбележи, че
независимо от постановката на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда докозателствена сила,
тъй като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от
принципите на наказателния процес, включително чл. 14, ал. 2 от НПК, в
който смисъл е и изричното тълкуване дадено в т. 7 на ППВС № 10/1973 г.
Предвид на това АУАН няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се
цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на
административно-наказателното производство.
Показанията на свидетелите Г.Х и Г.С от своя страна, се отличават с
добре съхранен спомен за събитията, подробен, хомогенен и вътрешно
безпротиворечив разказ, като съдът не намери основания за съмнение в
изложеното от тях, като същите не следва да бъдат дискредитирани
единствено поради факта, че са привлечени в процеса по инициатива на
жалбоподателя. Техните показания изцяло подкрепят обясненията, дадени от
3
жалбоподателя.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнението
направено по-горе, като не са налице основания за дискредитиране, на който и
да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи
на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява
допустима.
Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на
атакувания акт, независимо от посочените от жалбоподателя основания, тя
налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия GA, бланков № 778475/14.03.2024 г., който е съставен от
компетентен орган – старши полицай при СДВР, 02 РУ, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал. 1 от
ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед №
8121з1632/02.12.2021 г. е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейски органи в районните управления, след успешно положен изпит за
познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ, което пък е удостоверено от
представената Заповед №513з-4576/01.06.2022 г. Въз основа на обсъдения акт
за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП,
което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно
т. 3. 6 на посочената по-горе Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42, и
4
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с
участието на свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови
срокове. Не могат да бъдат споделени необоснованите оплаквания на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото му на защита. Видно от съдържанието на АУАН (както
и на НП), в същите се съдържа достатъчно ясно, конкретно и пълно описание
на фактическите рамки на нарушението, като време, място, изпълнително
деяние, като е налице конекситет между същите и посочената като нарушена
законова разпоредба. На следващо място видно от съдържанието на АУАН,
при съставянето на същия е участвал свидетел - очевидец, а именно свидетеля
П., който разпитан в съдебно заседание потвърждава положения от него
подпис. Предвид на това, и доколкото константното разбиране на съдебната
практика е, че участието на дори един свидетел в процедурата по съставяне на
АУАН е достатъчно за законосъобразното протичане на същата, съдът приема,
че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
съставяне на АУАН.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се
констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които
да са основание за отмяна на наказателното постановление.
В хода на административнонаказателното производство на
жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото
НП, Б. С. е нарушил разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП, тъй като, като водач
на моторно превозно средство – товарен автомобил „********************,
на 14.03.2024 г. в гр. София, бул. "Илиянци" по време на движение използвал
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефон без
участието на ръцете.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не бе установена от
настоящия съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. С
оглед изложеното по-горе, съдът намира, че отразените в наказателното
постановление констатации подлежат на доказване на общо основание с
всички позволени от закона доказателствени средства. В рамките на
състезателното производство по оспорване на наказателното постановление,
наказващия орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите
5
основания на своя акт. Разпитаните по инициатива на съда свидетели – Р. и П.,
нямат съхранен спомен за събитието на нарушението или други обстоятелства
от предмета на доказване. От събраните писмени доказателства може
единствено да се направи извод за законосъобразно от процесуална гледна
точка административнонаказателно производство, но не и да се установи по
безспорен начин извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на
посочените в НП, дата и място. Нещо повече, съмнение в твърденията, на
които се основава отговорността се внасят от ангажираните от страна на
жалбоподателя доказателства, а именно показанията на свидетелите Г.Х и Г.С,
които наред с жалбоподателя описват фактическа обстановка, която изключва
служителите на 02 РУ-СДВР да са имали обективна възможност да
възприемат действията на жалбоподателя С. в кабината на товарния
автомобил, който управлявал. Те поддържат, че полицейският автомобил, в
който са били свидетелите Р. и П. ги застигнал отзад и в нито един момент не
ги е изпреварвал, а спирането е станало с подаване на звуков сигнал, на който
жалб. С. се подчинил, като отбил встрани на пътното платно и спрял, а
полицейският автомобил спрял зад него. Освен това, както жалбоподателят,
така и двамата свидетели, ангажирани от него сочат, че товарният автомобил,
управляван от С. е бил с изцяло закрита задна част, а отстрани с поставена
витрина, ограничаваща видимостта към водача погледнато отзад, с оглед на
което поддържат, освен, че жалбоподателят не е използвал мобилен телефон
по време на движение, дори и да е бил използвал такъв, това обективно не би
могло да бъде визуално възприето от свидетелите Р. и П.. От своя страна,
последните двама свидетели заявяват липса на спомен относно
обстоятелствата по извършване на нарушението и обстоятелствата, при които
са го възприели, поради което техните показания не са противопоставими на
показанията на останалите двама свидетели, ангажирани от жалбоподателя.
Поради това предвид недоказаност на вмененото на жалбоподателя
нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни
разноски. Съгласно отразеното в Договор за правна защита и съдействие от
27.01.2025 г., процесуалното представителство по делото е осъществено от
страна на адвокат Грозев срещу заплатено в брой договорено възнаграждение
в размер на 600.00 лева. От насрещната страна е направено възражение за
6
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
задължава съда да се произнесе по този въпрос, съгл. разпоредбата на чл.63д,
ал.2 ЗАНН.
Като съобрази даденото в Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване
на чл.101, параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав намира, че
адвокатското възнаграждение, което се претендира в конкретния случай не
съответства на вида, количеството и сложността на извършената работа от
адвоката и в този смисъл се явява прекомерно.
Макар и по делото да бяха проведени две съдебни заседания, предметът
на същото не представлява фактическа и правна сложност в сравнение с
други подобни, а претендираното адвокатско възнаграждение надхвърля 12
пъти размера на глобата, наложена с обжалваното НП.
С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора
/дело от административно наказателен характер/, интереса /с обжалваното
НП е наложена глоба в размер на 50 лева/, вида и количеството на
извършената работа /процесуално представителство в две съдебни заседания
с кратка продължителност/ и най-вече фактическата и правна сложност на
делото /без фактическа и правна сложност, приключило в две съдебно
заседание/, като съобрази за ориентир и разпоредбата на чл.18, ал.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира,
че в конкретния случай, на посочените характеристики съответства
справедливо възнаграждение в размер на 300.00 лева. Следователно до този
размер следва да се намали претендираното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл.63д, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-006277/25.03.2024 г.,
издадено от Д.Д.Д, на длъжност „началник Сектор“ в ОПП-СДВР, с което за
нарушение на чл.104А от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на Б. Б. С., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50.00 лева.
НАМАЛЯВА размера на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя Б. Б. С., с ЕГН: ********** от 600.00 /шестстотин/ лева на
300.00 /триста/ лева и
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
Б. Б. С., с ЕГН: ********** сумата от 300.00 /триста/ лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
7
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8