Р Е Ш Е Н И Е   № …..

 

гр. Козлодуй, 16.11.2017 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, седми състав в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 1406 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба на В.Ц.Ц., ЕГН **********, против Н.В.Ц., ЕГН **********, с която се иска налагане на мерки за защита от домашно насилие, извършено от ответника спрямо молителя. В молбата се твърди, че страните са роднини по права линия, като молителят е баща на ответника. Молителят сочи, че на 12.10.2017 г., около 16:00 часа,  Н.Ц. отишъл в дома му, находящ се на ул. „52 полк” № 2 в гр. Козлодуй, като заплашвайки го с убийство и побой, чупейки домашния инвентар и обзавеждане на дома му, поискал сумата от 150 000 лева. Молителят заявява, че подобни искания и заплахи не са за първи път в тяхното общуване, като се надявал, че като баща и син би могло да се разберат и синът му ще престане да осъществява психическо, емоционално и икономическо насилие спрямо него. Въпреки че синът му е семеен и с дете, никога не е работил, а желанието му било чрез психическо, емоционално и икономическо насилие баща му да му осигурява средства за живот. Насилието осъществявал вербално и чрез действия, насочени към принуда чрез унищожаване на мебели и покъщнина. Също така заявява, че тези действия от страна на Н.Ц. не са единичен случай и затова последният е многократно предупреждаван от органите на МВР. Молителят посочва още, че поведението на сина му Н.Ц. и физическото унищожаване на покъщнина водят до основателно предположение у него, че следващия път ответникът ще прибегне до физическо насилие с неизвестен и може би фатален край.

В съдебно заседание молителят чрез адв. С. поддържа депозираната молба и иска от съда издаване на заповед за защита и определяне на мерки за защита. Претендира присъждане на сторените в производството разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът чрез адв. П. оспорва твърденията, изложени в молбата и иска да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са роднини по права линия, като молителят е баща на ответника.

Молителят е депозирал декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в удостоверение на изложените в молбата обстоятелства. В декларацията се сочи, че на 12.10.2017 г. ответникът осъществил спрямо молителя домашно насилие, изразяващо се в заплахи за убийство и побой, чупене на домашния инвентар и обзавеждане на дома му с искане да му бъде дадена сумата от 150 000 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Николина Цолова, Цветан Ц., Ангел Иванов, Стоян Тинчев и Ивалина Ц..

От показанията на свид. Николина Цолова – майка на молителя и баба на ответника, се установява, че молителят В.Ц. тормозил сина си още от детските му години, като заради него ответникът не е видял „бял ден“, не е празнувал празниците, а баща му го биел и тормозел. Свидетелката потвърждава пред съда, че молителят системно злоупотребява с алкохол, има агресивно поведение, уражнявал е системен физически и психически тормоз както над сина си – ответника Н.Ц., така и спрямо самата нея и съпруга й, а през 2011 г. – 2012 г. ги изгонил е от дома им в гр. Козлодуй, ул. „52 – ри полк“ № 2. Като пример за поведението на молителя в предходен времеви период свидетелката разказва за случай, в който В.Ц. със заредено огнестрелно оръжие принуждавал родителите си да си копаят гробовете на двора, посягал на свидетелката – негова майка, като й нанесъл удари с юмруци по главата и многократно нанасял побой на баща си, счупил му няколко ребра и рамото, нанесъл му ритник в областта на тестисите, като и към настоящия момент баща му изпитвал болка. През 2011 г. – 2012 г. В.Ц. изгонил родителите си, сина си и бременната му жена от къщата, находяща се в гр. Козлодуй, ул. „52 – ри полк“ № 2, като оттогава В.Ц. живее сам на посочения адрес. Непрекъснато употребявал алкохол, правел скандали и викал полиция, а Н. от своя страна се опитвал да го предпази, като го увещавал да не шофира автомобила си след употреба на алкохол и през годините редовно му помагал с пари, въпреки че самият той не работел.

Свид. Цветан Ц. – баща на молителя и дядо на ответника също посочва пред съда, че молителят злоупотребява системно с алкохол, има неадекватно поведение и е агресивен. Разказва за нанесени му от молителя телесни увреждания – счупени ребра и рамо, ритник с крак в областта на тестисите, от който все още изпитва болка. Потвърждава пред съда, че В.Ц. е упражнявал физическо насилие и над съпругата си, докато са били женени, тормозел и биел и сина си, още откакто бил малко дете. Също разказва случката за принуждаване от страна на молителя със заредено огнестрелно оръжие да си копаят гробовете на двора. Посочва, че знае, че Н.Ц. е взимал пари назаем, за да помага на баща си, като свид. Цветан Ц. е връщал част от заетите суми. Свидетелят често посещава къщата на ул. „52 – ри полк“ № 2, като сочи, че преди повече от месец видял, че има дупка в едната врата и два счупени пластмасови стола, като молителят му обяснил, че Н. ги е счупил преди месец. Свидетелят не е виждал други счупени мебели, нито е бил очевидец на подобно поведение от страна на Н.Ц..

Съдът намира, че макар показанията на свидетелите Николина Цолова и Цветан Ц. да не носят информация относно твърдяната от молителя дата на извършения спрямо него акт на домашно насилие, същите следва да бъдат кредитирани, тъй като спомагат за пълното изясняване на взаимоотношенията между страните, за личността и характерите на молителя и ответника, както и за отношенията между молителя и членовете на неговото семейство. От показанията им се установява по несъмнен начин, че молителят се характеризира като агресивен човек, който многократно през годините е нанасял системен тормоз над всички членове на семейството си, включително над ответника. Двамата свидетели не са били очевидци на ответна реакция от страна на Н.Ц. спрямо баща му и не посочват случай, в който ответникът да е посягал на молителя или да го е заплашвал. Двамата свидетели не знаят дали на 12.10.2017 г. ответникът е посещавал имота на ул. „52 – ри полк“ № 2.

Показанията на свид. Ангел Иванов и свид. Стоян Тинчев съдът възприема като достоверни относно впечатленията им за влошените взаимоотношения между страните по делото, но счита, че двамата свидетели ги пресъздават едностранчиво, като вменяват отговорността за това единствено на ответника Н.Ц.. Свидетелите Иванов и Тинчев пресъздават пред съда предходни конфликти между страните по делото, като съдът намира, че показанията им са едностранни и се опровергават от показанията на останалите разпитани свидетели, които са и най – близките роднини на молителя и ответника. Освен това тези двама свидетели изопачават фактите, за които свидетелстват в производството – от една страна посочват категорично, че отношенията между молителя и ответника са силно влошени от много години, но приписват вината за конфликтите между тях единствено на ответника, което очевидно не отговаря на обективната истина с оглед показанията на свид. Николина Цолова и свид. Цветан Ц.. Не на последно място следва да се има предвид, че Иванов и Тинчев живеят в гр. Враца и нямат непосредствени преки впечатления относно контактите между В. и Н. Цолови, а показанията им са преразказ на разказаното им от В.Ц. в телефонни разговори.

Свид. Иванов посочва, че В.Ц. му споделил, че синът му го заплашва и се страхува за живота си, че преди седмица е имало скандал между двамата в къщата, в която живее В., че е имало счупен инвентар и нарушаване целостта на врати.

Свид. Тинчев сочи, че на 12.10.2017 г. молителят Ц. му се обадил по телефона и му разказал, че Н. „изпотрошил всичко, каквото има в тях”. Свид. Тинчев сочи, че пристигнал в гр. Козлодуй на следващия ден – 13.10.2017 г. и сам видял счупена врата и счупени телефони. В.Ц. му казал, че Н. нанесъл посочените материални щети.

Показанията на свидетелите Иванов и Тинчев, че това се е случило именно на 12.10.2017 г. и именно от ответника Н.Ц., се опровергават от показанията на свид. Цветан Ц., който категорично сочи, че дупката във вратата и счупените столове видял още преди повече от един месец.

Свид. Ивалина Ц. живее на съпружески начала с ответника, като от съжителството си имат родено едно малолетно дете – Н.Ц.. Свидетелката посочва пред съда, че в къщата на ул. „52 – ри полк“ № 2 ходели винаги двамата с ответника Н., като когато В.Ц. бил трезвен, отношенията били нормални, но когато бил употребил алкохол, бил агресивен. Свидетелката твърди, че на 12.10.2017 г. Н.Ц. не е ходил в къщата, а заедно със свидетелката и сина им ходили на разходка за времето от 16 часа до 20 часа. Тримата ходили на дигата, в парка и на сладкарница и се прибрали в дома си след 20 часа. Детето е на 5 години и посещава детска градина, но на 12.10.2017 г. не е ходил, защото бил болен, за което има издаден медицински документ от личния си лекар – д-р Шуманска.

От писмо изх. № 1/06.11.2017 г. на директора на Детска градина „Радост” – гр. Козлодуй е видно, че детето Н. Николаев Ц. не е посещавал детската градина на 12.10.2017 г., което се установява и от приложената към писмото медицинска бележка, издадена от д-р Шуманска.

От Справка за съдимост рег. № 541/17.10.2017 г. е видно, че ответникът Н.Ц. не е осъждан.

От Справка за съдимост рег. № 842/07.11.2017 г. е видно, че молителя В.Ц. е осъждан за хулиганство, управление на МПС в пияно състояние и измама в големи размери.

От приложеното към настоящото производство гр. д. № 1099 /2016 г. по описа на РС – гр. Козлодуй се установява, че молителят В.Ц. е депозирал предходна молба по ЗЗДН, по която производството е прекратено. В кориците на посоченото гражданско дело се съдържат протоколи за предупреждение от 29.08.2016 г. и от 10.09.2016 г., с които ответникът Н.Ц. е предупреден по реда на чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗМВР да не налага психически тормоз над баща си и да се въздържа от физическа саморазправа.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото в същата се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 12.10.2017 г., а искането за издаване на заповед за защита е депозирано пред съда на 13.10.2017 г., от пострадало лице по чл. 8, т. 2 ЗЗДН и срещу лице, което попада в кръга лица по чл. 3 ЗЗДН, а именно срещу негов низходящ по права линия съгласно чл. 3, т. 5 ЗЗДН.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

ЗЗДН предоставя защита на лица, пострадали от домашно насилие, което съгласно чл. 2 ЗЗДН представлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Т. е. законът има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят и възпроизведат чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина чл. 13, ал. 3 ЗЗДН изрично предвижда, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила и е достатъчна за издаване на заповед за защита при липса на други доказателства. Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание чл. §1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т. е. молителят В.Ц. следва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване извършения от ответника акт на домашно насилие с неговите обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.

В настоящия случай фактическите твърдения, заявени в молбата по чл. 8 ЗЗДН, са недоказани. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите установяват действително силно влошени взаимоотношения между страните в производството, но от съвкупната им преценка не може да се направи категоричен извод за осъществен конкретен акт на домашно насилие спрямо молителя от страна на ответника на посочената в молбата дата – 12.10.2017 г. Не се установява ответникът на тази дата да е посещавал жилището, находящо се в гр. Козлодуй, ул. „52 – ри полк” № 2, като единственото доказателство в подкрепа на твърденията на молителя, са показанията на свид. Тинчев, който твърди, че на 12.10.2017 г. В.Ц. му позвънил по телефона и му разказал, че Н.Ц. „изпотрошил всичко, каквото има в тях”, а на 13.10.2017 г. свидетелят отишъл в къщата и видял „счупена врата, счупени телефони, всичко изпочупено вътре”. Твърденията, че това се е случило именно на 12.10.2017 г., се опровергават от показанията на свид. Цветан Ц., който посочва, че е констатирал тези имуществени щети още преди повече от един месец.

От всички събрани гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен и безпротиворечив начин, че отношенията между В. и Н. Цолови са изключително обтегнати и конфликтни, че между двамата липсва всякаква нормална комуникация, а общуването им е съпроводено с вербални конфликти и спречквания. Не се установява на 12.10.2017 г. Н.Ц. ***, нито да е заплашвал молителя с убийство или побой, нито да е нанасял имуществени щети в жилището, нито да е искал от баща си сумата от 150 000 лева.

Както бе посочено по – горе, ЗЗДН е предназначен да предостави незабавна и ефективна защита на жертви на действително осъществени актове на домашно насилие. В този смисъл недопустимо е инструментариумът на закона да се използва за постигане на други цели като вид отмъщение спрямо сочения за насилник, за надмощие при влошени междуличностни отношения между страните в производството или като законов способ за отстраняване на ответника от жилището, което молителят очевидно желае да обитава сам и необезпокояван от други членове на семейството. От доказателствата по делото се установява, че молителят не само провокира влошаване на отношенията му с ответника – негов син и останалите членове на семейството, демонстрирайки враждебност и агресивност към тях, но вероятно първопричината за тези конфликти е именно поведението на молителя В.Ц., доколкото свидетелите Николина и Цветан Цолови сочат, че той е тормозел, биел и унижавал сина си още от ранна детска възраст. Най – близките на молителя роднини в лицето на неговите родители потвърждават, че злоупотребява с алкохол, агресивен е, има неадекватно поведение, предизвиква конфликти, както и че не само ответника – негов син, а и самите те са били жертви на осъществено от него физическо и психическо насилие назад във времето.  

Въз основа на тези данни не се налага извод за упражнено домашно насилие по отношение на молителя от страна на ответника на 12.10.2017 г. Не се установява по никакъв начин молителят да е бил заплашван, по отношение на него да е упражнено твърдяното психическо и икономическо насилие или друго, което може да бъде квалифицирано като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Ето защо съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на молителя. Същата се определя по чл. 3 от Тарифата в размер на 25 лева, които молителят следва да заплати по сметка на Районен съд – гр. Козлодуй.

Водим от гореизложеното, Козлодуйският районен съд                                 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5122/13.10.2017 г., депозирана от В.Ц.Ц., ЕГН **********,***, против Н.В.Ц., ЕГН **********,***, за постановяване на мерки за защита от домашно насилие за извършен на 12.10.2017 г. акт на домашно насилие, изразяващ се в заплахи за убийство и побой, чупене на домашния инвентар и обзавеждане на дома му с искане да му бъде дадена сумата от 150 000 лева, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН В.Ц.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. Козлодуй държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в 7 – дневен срок от днес.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: