№ 71
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-
02-05-3629/02.12.21г. на СлОС от Министерство на отбраната на
РБългария, гр.София, ул.“****, представлявано от ю.к.И.Б.К., против
решение № 198/28.10.21г. по гр.д.№ 20212200100224/2021г. на СлОС, в
частта, досежно присъденото на Д.И.Д. ЕГН: ********** от гр. ****
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по време на действието на
сключения между него и въззивника договор за военна служба, в резултат от
претърпяна средна телесна повреда. Счита размерът за несъответен на
болките и страданията на въззиваемия, намира го завишен и моли да бъде
намален. Няма доказателствени искания.
Въззиваемият Д.И.Д. не депозира отговор. В съдебно заседание
оспорва жалбата, чрез процесуалния си представител адв.К.. Моли за
потвърждаване на решението на СлОС в обжалваната част. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
1
инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.
Пред СлОС са предявени искове с правно основание чл. 233, ал.5
ЗОВСРБ, вр. с чл.45 и чл.52 и чл.86, вр. с чл.84 ЗЗД.
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Д.И.Д.,
чрез адв. К., против Министерство на отбраната на РБългария, с искове за
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в
резултат от претърпяна от въззиваемия средна телесна повреда, при
изпълнение на военната служба. Твърди, че на основание договор за военна
служба е бил страна по трудово правоотношение с въззивника. На
01.08.2018г., по време на парашутни скокове, претърпял средна телесна
повреда, подробно описана в исковата молба. Злополуката е квалифицирана
като трудова по реда на чл.55, ал.1 КСО. След многократни посещения на
лечебни заведения, бил признат за негоден за военна служба и договорът му
бил прекратен. Това било предшествано от провеждано лечение, включително
и оперативно, от продължително отсъствие от работа, поради временна
нетрудоспособност, удостоверена с болнични листи и с решение на ВМА –
ЦВМК – София – обща ТЕЛК. Впоследствие била установена 30% трайно
намалена работоспособност. На основание чл.233, ал.1 ЗОВСРБ получил
обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения за претърпяна
средна телесна повреда – 10 016лв. и 6 000лв. застрахователно обезщетение
от ЗК „Лев Инс“ АД или общо 16 016лв. Заявява, че в резултат от травмата
претърпял изключителен психически и физически дискомфорт, болки,
страдания, битови неудобства, нужда от чужда помощ за ежедневните
дейности за продължителен период от време, разочарование, че е лишен от
възможността да упражнява своята професия. Счита, че макар и да е
приключил възстановителният му период, е налице невъзстановима
неработоспособност от 30% и кръстна връзка, която поради травмата,
отключва артрозен процес на износване на ставата, по-ускорен от нормалното
възрастово износване.
При изложеното, претендира заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, както следва: за имуществени - в
размер на 2070лв. и за неимуществени - в размер на 33 984лв.,
представляващи разликата между изплатеното му обезщетение от
застрахователя и работодателя в общ размер на 16 016лв. и справедливото,
2
според него, обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо на 50 000лв.
Претендира лихви за забава, считано от датата на увреждането – 01.08.2018г.,
до окончателното изплащане на главниците и разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивникът признава наличието на договорни
отношения с въззиваемия, на основание сключен договор за военна служба и
допълнителни споразумения към него. Не оспорва случилата се трудова
злополука, на посочената в исковата молба дата, нито механизма й. Не
оспорва прекратяването на правоотношението с въззиваемия, поради
признаването му за негоден за военна служба, нито проведения лечебен
процес и претърпяната оперативна намеса. Не оспорва изплащането на
обезщетение по реда на чл.233, ал.1 ЗОВСРБ, както и обезщетение от страна
на застрахователя и правото на Д. да претендира допълнителни вреди по реда
на чл.233, ал.5 ЗОВСРБ. Спорни са единствено размерите на претендираните
обезщетения.
Както бе изложено по-горе, решението на СлОС се обжалва само в
частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с лихвата за забавата върху главницата и присъдените на въззиваемия
разноски по делото, според уважената част от иска. Въззивникът твърди, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и моли за
намаляването му.
Фактическата обстановка по делото е изяснена и не е спорно, че на
01.08.2018г. вэззиваемият е претърпял трудова злополука и първоначално е
насочен към ВМА – Пловдив, а впоследствие – транспортиран във ВМА -
София с поставена диагноза „изкълчване, навяхване, разтягане на други и
неуточнени елементи на коленната става“. Извършена му е пункция на
пострадалото ляво коляно и е наложена имобилизация за около 30 дни.
Поради липса на подобрение, е хоспитализиран на 14.01.2019г. в
Клиника по артроскопска травматология при ВМА- София и след МРТ е
установено частично скъсване на предна кръстна връзка на ляво коляно и
пълно скъсване на задна кръстна връзка с оформяне на костен фрагмент от
тибиалната инсерция. Високостепенно частично скъсване на медиалния
колатерален лигамент – стр.57. На 15.01.2019г. е опериран. От извършената
3
СМЕ се установява, че от деня на травмата Д. е ползвал 240 дни отпуск,
поради временна неработоспособност, в резултат от травмата е признат за
негоден за военна служба - стр.51 и договорът му прекратен, като е освободен
от длъжност на военна служба – стр.46 по гр.д.№ 1224/2021г. СлРС.
С експертно решение № 3984 от зас.№ 161/12.10.2020г. на ТЕЛК
Общи заболявания към МБАЛ „д-р Иван Селимински“ АД, ****
въззиваемият е преосвидетелстван и му е определена 30% трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза „Последици от травма на мускул и
сухожилие на долен крайник“; Общо заболяване – Варици на десен долен
крайник, АV фистула на лява подбедрица, лигатура и стрипинг, ВСМД – без
рани, като военната инвалидност обосновава 20% от трайно намалената
работоспособност, а общото заболяване – 10%. Срокът на определения
процент трайно намалена работоспособност е 3 години – до 01.10.2023г.
Според експертното заключение на в.л. д-р Т-И., в резултат от
травмата Д. изпитал силна болка, появил се оток и невъзможност за
движение. На по-късен етап болките намалели, но, според в.лице, е налице
нестабилност при ходене с натоварване. Уврежданията заедно водят до
нарушаване на функцията на коляното и на левия долен крайник като цяло за
продължителен период от време. Възстановяването е отнело приблизително 8
месеца, както е посочила експертизата. Въпреки извършените
рехабилитационни процедури, при извършения от в.л. преглед на въззиваемия
се установява, че той все още носи наколенка при нужда, макар и не
постоянно. Заявил е, че я носи, защото чувства нестабилност при движение и
тази нестабилност е констатирана от в.л. при предно-задно движение в
коляното.
По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на св.К. – без
родство с въззиваемия, се установява, че Д. е понесъл тежко травмата. На
първо място изпитвал силна болка и на следващо – обездвижването го
сринало, защото преди това бил в отлично физическо здраве. Според
свидетеля, обичал да ходи на планина, да кара ски, да спортува. Имал
желание да се развива, учил, за да стане офицер, имал планове за бъдещето.
След травмата се наложило да остане за дълго време в къщи, спрял да се
среща с приятели, поради обездвижването, станал гневен, изнервен,
отношенията в семейството му се обтегнали.
4
Това се установява и от показанията на св.Д.а – съпруга на
въззиваемия. В продължение на 6 месеца съпругът й бил принуден да стои в
къщи, трудно се придвижвал от стая в стая с патерици, а за ежедневните
нужди – обличане, събличане, храна и др. бил обслужван от нея и детето.
След операцията трудностите започнали отначало, докато настъпи
възстановяването. Така се променил личният живот на семейството, понеже
освобождаването от работа на Д. го обезсърчило. Той бил много отдаден на
работата си, градял кариера, завършил авиоинженерство и случилото се
променило всички негови надежди. Към провеждане на разпита на
свидетелката – м.10, 2021г. – около 3 години след инцидента, според Д.а
коляното все още не е укрепнало, въззиваемият не може да кляка, да вдига
тежко и не е възстановен.
При всичко така изложено и като се съобрази с общоприетите правила
за справедливост по чл.52 ЗЗД, за да определи размера на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, към датата на настъпване
на инцидента, съдът съобрази следното:
Става въпрос за сравнително млад мъж, на навършени 37 години към
датата на инцидента, който е работел по договор за военна служба, физически
здрав и активен, с изявени спортни наклонности, прекъснати поради
претърпяната травма на коляното. Безспорно установените му успехи и
напредък в кариерата, са приключили принудително и против волята му, след
настъпилото събитие. Претърпените физически болки, страдания, неудобства,
зависимостта от грижите на съпругата и детето му за продължителен период
от време, потиснали психиката му на млад човек и довели до депресивни
състояния. Тези изживявания продължили дълго, с оглед значителния
оздравителен период (240 дни временна неработоспособност, според в.лице)
и многократните лечебни процедури, нарушили обичайния му начин на
живот. Усещането на болка от малки физически натоварвания,
невъзможността за свободно придвижване, ограничението на движенията и
всички действия, нуждаещи се от физическо усилие, са предизвикали
напрежение, гняв и силно раздразнение за дълъг период. На фона на
приблизително 9-години успешна кариера в системата на отбраната и
въоръжените сили на Република България, описаното е довело и до дълбоко
разочарование от несбъднати мечти, очаквания и надежди за още по-високи
5
резултати. Освен това съдът отчита, че се касае за травма, която, макар и да
не е животозастрашаваща, трайно е влошила качеството на живот на Д..
Признатата непригодност за военна служба води до извод, че въззиваемият
няма да може да взема участие в парашутни скокове и травмата ще остави
отражение върху коляното в бъдеще за неопределен срок. Освен това, всяка
подобна травма води до болка при промяна на метеорологичните условия –
при застудяване, влага и др.
Затова съдът, като отчита датата на настъпване на инцидента –
01.08.2018г., приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 25 000лв., от които 16 016лв. са вече изплатени от работодателя и
застрахователя. Дължима остава сумата от 8 984лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на
главницата. При всичко изложено по-горе и формираните правни извод,
следва решение в горния смисъл.
Относно разноските: Въззивникът не претендира разноски за
настоящата инстанция.
Направените от въззиваемия разноски пред първата инстанция са в
размер на 4 132.72лв. Интересът пред първата инстанция е 33 984лв. + 2070лв.
– общо 36 054лв. Искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен до
размера от 1 221.40лв., а за неимуществени вреди подлежи на уважаване до
размера от 8 984лв. Така за първата инстанция на въззиваемия се дължат
разноски в размер на 1169.80лв., определени, както следва: 4132.72 х (8984 +
1221.40) / 36 054.
За втората инстанция разноските на въззиваемия са в размер на
1600лв. и жалбата е отхвърлена за 8984лв. Така, при интерес от 23 984лв.,
дължимите разноски възлизат на 599.33лв. Общо за двете инстанции на
въззиваемия се дължат разноски в размер на 1769.13лв. – кръгло 1769лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 198/28.10.21г. по гр.д.№
20212200100224/2021г. на СлОС, в частта, с която Министерство на
отбраната на република България, с адрес: гр.София, ул. „**** е осъдено
6
да заплати на Д.И.Д. ЕГН: ********** от **** **** ****, обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по време на действието на сключения
между страните договор за военна служба, в резултат от претърпяна на
01.08.2018г. средна телесна повреда за размера над 8984лв. до размера от
23 984лв., ведно със законната лихва върху разликата над 8984лв. до
23 984лв., считано от 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, а
също и в частта, с която в полза на Д.И.Д. са присъдени разноски по делото за
размера над 1769лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска в горните части.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7