РЕШЕНИЕ № 260276
гр. Бургас, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3030/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Модул”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Аксаково, Област Варна, с която
претендира приемане за установено, че ответникът С.Т.К.,***, му дължи сумата 4387,49
лева, представляваща обезщетение за 6-месечен престой на лек автомобил,
съгласно договор за наем на лек автомобил от 23.01.2020 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 21.04.2020
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 812/30.04.2020 год. по ч. гр. д. № 2023/2020 год. на
БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявените положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът оспорва
исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е
изправна страна-кредитор, на основание договор за наем на лек автомобил „….“,
рег. № …., сключен на 23.01.2020 год., със срок за връщането му до 28.01.2020
год., а с допълнителни писмени съглашения този срок е удължен до 15.02.2020
год.
Със Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 20-769-323/11.02.2020 год.
регистрацията на описания автомобил е прекратена за срок от 6 месеца, считано
от 10.02.2020 год., тъй като е установено, че е бил управляван от
неправоспособен водач. Ищецът твърди, че в противоречие с клаузите на общите
условия към процесния договор ответникът е предоставил управлението на наетия автомобил
на трето лице, поради което дължи обезщетение за 6-месечния период на спиране
от движение на автомобила – 10.02.-10.08.2020 год. (4289,33 лева), и еднократна
такса от 200 евро (чл. 23, т. 5 от общите условия), а след приспадане на платени
от ответника депозит от 150 евро, дължимият остатък възлиза на 4387,49 лева.
За заплащането на процесните
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 812/30.04.2020 год. по ч. гр. д. №
2023/2020 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.
Ответникът е оспорил
исковете с възражения, изложени от процесуалния му представител в проведеното
открито съдебно заседание. Предвид липсата на депозиран в срока по чл. 131, ал.
1, ГПК отговор и неналичие на предпоставките на чл. 133, ГПК, съдът намира тези
възражения за преклудирани, поради което не следва да ги разгледа и да се
произнесе по тях (вж. т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 год. по тълк.
д. № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС).
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване
легитимацията му на изправна страна по процесния договор, както и
неизпълнението му от страна на контрахента-ответник – чл. 154, ал. 1, ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД. Съдът намира, че такова доказване по делото не е
проведено. Главното вземане се основава на клаузата по чл. 23, т. 5 във вр. с
чл. 1 от общите условия към договора за наем от 23.01.2020 год., но няма
доказателства тези общи условия на ищеца да са породили действие и за ответника
– няма данни за изразено писмено съгласие с тях, съгл. изискването на чл. 147а,
ал. 1 и 2, ЗЗП. В третата графа отгоре надолу на таблицата, в която е
структуриран договорът за наем, е записано изявление на наемателя, „че е
запознат и приема общите условия на договора, подробно описани на гърба на
договора, както и че е получил екземпляр от общите условия…“. Представеният
договор, съставен на един лист, не съдържа общи условия на втората си страница,
поради което съдът не може да установи идентичност между съдържанието на
представените общи условия и тези, за които ответникът е удостоверил писмено
получаване на екземпляр. Тежестта на доказване за това обстоятелство се носи от
търговеца – чл. 147а, ал. 4, ЗЗП, който не е ангажирал доказателства, поради
което е приложима и презумпцията на ал. 5 от цитираната разпоредба за
неприемане на общите условия и за неполучаване на екземпляр от тях от
потребителя.
Предвид изложеното, съдът
намира, че клаузите на чл. 1 и чл. 23, т. 5 от ОУ на ищеца не са породили
действие за ответника, поради което и в негова тежест не е възникнало паричното
задължение за заплащане на обезщетение. Тези съображения налагат отхвърляне на главния
иск като неоснователен, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение
за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.
Неоснователността на
исковете налага в полза на ответника да бъдат присъдени направените в настоящия
процес деловодни разноски в размер от 500 лева – адвокатско възнаграждение (чл.
78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, за приемане
за установено, че ответникът С.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
ищеца „Модул” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Аксаково, Област Варна, м-т „…“, ПИ …, сума в размер от 4387,49 лева,
представляваща обезщетение за 6-месечен престой на лек автомобил „…“, рег. № …,
за периода 10.02.-10.08.2020 год., на основание чл. 1 и чл. 23, т. 5 от общите
условия към договор за наем на лек автомобил, сключен на 23.01.2020 год., както и обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 21.04.2020
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 812/30.04.2020 год. по ч. гр. д. № 2023/2020 год. на
БсРС.
ОСЪЖДА
„Модул” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково,
Област Варна, м-т „…“, ПИ …, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на С.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 500 лева, направени
по гр. д. № 3030/2020 год. на БсРС.
Решението може да бъде
обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване
на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ