Решение по гр. дело №33327/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15135
Дата: 5 август 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20231110133327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15135
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110133327 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 261305/14.08.2024 г./
на Ц. П. Х., В. Й. П., Х. А. Г., Е. Д. Б. и М. И. Ц. срещу етажните собственици в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ************, представлявани
от председателя на управителния съвет на етажната собственост К. П. Д., с която е предявен
иск за отмяна на всички решения, взети на проведено на 03.05.2023 г. общо събрание на
етажната собственост. Претендират се разноските по делото.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на
етажна собственост. Излагат, че на 03.05.2023 г. е проведено общо събрание на етажните
собственици, като оспорват всички взети на него решения като незаконосъобразни.
Поддържат възражения за допуснати нарушения при свикването на общото събрание. Сочат,
че в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС поканата за свикването му е поставена на ел. таблото
на блока и в асансьора не на 25.04.2023 г., а на 20.04.2023 г. Изтъкват, че в нея липсват
имената и качеството на лицата, които са свикали общото събрание, а под текста на поканата
било обозначено единствено, че то е свикано от управителния съвет на етажната
собственост, след което имало само един подпис /вместо три/, без да е ясно от кого е
подписана поканата. Посочват, че неподписана и без име е била и получената от ищеца Ц.
Х. на 20.04.2023 г. по електронна поща покана. Възразяват, че констативен протокол за
поставяне на поканата за свикване на общото събрание не е изготвен в нарушение на чл. 13,
ал. 1 ЗУЕС. Считат, че е нарушена и разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, защото общото
събрание е свикано от нелегитимирани лица. Признават, че К. Д., ************** и
********* са избрани за членове на управителния съвет на общото събрание на 08.12.2021 г.,
решенията на което са оспорени по съдебен ред и е образувано гр. д. № 1966/2022 г. по описа
на СРС, 26 състав, но не са спирани или отменяни от съда, но навеждат твърдения, от друга
страна, че на същото общо събрание са избрани за членове на контролния съвет *********,
****** и **********, но на 20.12.2021 г. ****** продала собствения си апартамент № 31,
респ. загубила качеството си на етажен собственик и на член на контролния съвет, поради
което контролният съвет останал само с двама членове в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗУЕС,
респ. избраният на 08.12.2021 г. управителен съвет не можело да съществува при липса на
контролен съвет, който да контролира неговата дейност по аргумент от чл. 24, ал. 4 ЗУЕС.
1
Излагат, че на общо събрание на 01.02.2022 г. е взето решение за избиране на управителен
съвет с членове *********, К. Д. и **************, но това решение е оспорено пред съда и
е допуснато като обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
спиране на неговото изпълнение, поради което до приключване на това дело посочените
лица не разполагат с правомощието да свикват общи събрания. Твърдят, че на 09.03.2023 г. е
проведено общо събрание по реда на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС, на което са взети решения, които не
са оспорени и са влезли в сила и с които се потвърждават решенията, взети на общо
събрание на 25.02.2021 г. – за избиране на Ц. Х. за управител на етажната собственост, на М.
Ц. – за контрольор, и на Е. *********** – за касиер. Заявяват, че на 10.05.2023 г. в сградата
било поставено съобщение за изготвения протокол от общото събрание на 03.05.2023 г.,
подписано от К. Д. като председател на управителния съвет, но не бил поставен протокол за
поставянето на това съобщение. Твърдят, че Ц. Х. и Е. *********** са получили на
17.05.2023 г. протокола ведно с приложенията и на следващия ден Х. го изпратил по
електронна поща на Х. Г. и М. Ц., а ищецът В. П. също го получил на 18.05.2023 г., след
което ищците установили, че подписът под поканата за свикване на общото събрание е на Е.
***********, която е само член на управителния съвет, поради което не разполага с
правомощието да свиква общи събрания. Поддържат, че на 22.05.2023 г. Х. е оспорил
съдържанието на протокола от процесното общо събрание по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС по
електронен път пред управителния съвет и е поискал неговата поправка, както и
предоставянето на копия от всички пълномощни с цел проверка дали изискуемият кворум за
провеждане на общото събрание е бил спазен, но копия от пълномощните не му били
предоставени. Излагат, че протоколът не е поправен, не се е стабилизирал като съдържание
и представеният с исковата молба препис от него няма обвързваща доказателствена сила,
като не отразява достоверно извършените действия и съдържанието на взетите на общото
събрание решения. Изтъкват, че протоколът от процесното общо събрание е с
противоречиво съдържание – в началото на първата страница е посочено, че събранието е
свикано на основание чл. 12, ал. 1 ЗУЕС, а по-надолу на същата страница – че е свикано от
етажни собственици вместо от управителния съвет, което внася още по-голяма неяснота
относно това кой е свикал събранието. Възразяват, че собствениците на апартаменти № 1,
31, 33, 43 и 51 и на двете тавански помещения, както и МОН, не са били надлежно
представлявани, доколкото пълномощните за тях не са приложени към протокола от общото
събрание в нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, поради което изчисленият кворум е неправилен.
Твърдят, че действителният кворум е 23.568 % ид. ч. от общите части на етажната
собственост. Считат, че поради липса на кворум събранието е трябвало да бъде отложено с
един час, а поради липса и на кворум от 33 % ид. ч. то е трябвало да се проведе на следващия
ден. Оспорват решението по т. 2 от дневния ред и поради това, че в нарушение на чл. 24, ал.
5 ЗУЕС липсвала финансова ревизия от контролен съвет поради липсата на такъв, а
финансовият отчет е направен от касиера ********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна,
с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че налагането на обезпечителна мярка
спиране на изпълнението на решенията, взети на проведеното на 01.02.2022 г. общо
събрание, не е пречка за свикването на процесното събрание от действащия управителен
съвет в състав К. Д., ********* и **************, тъй като последният валидно проведен
избор на управителен съвет е направен на общо събрание на 08.12.2021 г., изпълнението на
чийто решения не е било спряно от съда по гр. д. № 1966/2022 г. по описа на СРС, поради
което всички действия на управителния орган до постановяването на окончателно решение
по спора не са извършени от лица без представителна власт, а и понастоящем искът срещу
решенията на това събрание е отхвърлен. Релевира възражение за нищожност на решенията
на общото събрание от 09.03.2023 г., на които се позовават ищците, като твърди, че такова
общо събрание изобщо не е провеждано. Оспорва съдържанието на приложения към
исковата молба протокол от общо събрание на 09.03.2023 г. Счита, че той е съставен
2
единствено за нуждите на висящи съдебни производства по оспорване на взетите на
08.12.2021 г. и на 01.02.2022 г. решения на общото събрание. Оспорва съдържанието на
съобщението за изготвяне на протокол от общо събрание на 09.03.2023 г. Счита, че дори и да
се е провело такова общо събрание, то не влияе на решенията, взети на процесното
събрание, защото на общото събрание на 09.03.2023 г. само са потвърдени решенията на
събранието от 21.02.2021 г., които, от своя страна, са спрени от съда, поради което
решенията от 09.03.2023 г., които ги потвърждават, имат единствено декларативен характер
и не пораждат права и задължения за етажните собственици. Твърди, че общото събрание от
03.05.2023 г. е свикано по инициатива на управителния съвет с покана, поставена на видно
място до входа на блока на 20.04.2023 г., подписана от член на управителния съвет –
**************, тъй като към момента на свикването председателят на управителния съвет
К. Д. бил ангажиран и действията по свикването на общото събрание били възложени на нея
с решение на Управителния съвет от 17.04.2023 г. Сочи, че за поставянето на поканата бил
съставен протокол, а освен това, без да било задължително, поканата била изпратена и по
имейл на етажните собственици, предоставили електронна поща. Поддържа, че доколкото
контролният съвет не е посочен в чл. 10 ЗУЕС сред управителните органи на етажната
собственост, нито е задължителен орган на етажната собственост по аргумент от чл. 24, ал. 1
ЗУЕС, липсата му не опорочава дейността на управителния съвет. Оспорва необходимостта
поканата да се постави на 25.04.2023 г., като сочи, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр. 1
ЗУЕС установява единствено минималния срок, който следва да изтече между поставянето
на поканата и провеждането на свиканото с нея общо събрание. Излага, че събранието е
проведено по предварително обявен в поканата дневен ред, като ищецът Ц. Х. присъствал,
но отказал да подпише присъствения списък и да вземе участие в гласуването. Твърди, че на
събранието представлявани от пълномощници били всички собствени на държавата
самостоятелни обекти, предоставени за стопанисване и управление на МОН, на които
съответстват 35.495 % ид. ч. от общите части на сградата, както и собствениците на
апартаменти № 1, 31, 33, 43 и 51. Счита, че ищците нямат правен интерес да оспорват дали
някой от другите етажни собственици е бил надлежно представляван, тъй като съгласно ТР
№ 5/2014 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на такова възражение може да се позове
единствено мнимо представляваният или универсалните му правоприемници. Сочи, че
кворумът е изчислен съобразно идеалните части, посочени в списъка на присъствалите,
срещу които всеки присъствал на процесното общо събрание се е подписал. Твърди, че към
протокола са приложени Списък на присъстващите, Списък на гласувалите, Финансов отчет,
Списък със задлъжнелите към ЕС, оферти от „********“, „***********“ и „************“
ЕООД и оферта за ремонт на асансьорна уредба от „*********“ ООД. Излага, че на
10.05.2023 г. на видно място на входа на сградата е поставено съобщение за изготвен
протокол от процесното събрание, което действие съгласно изискванията на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС било протоколирано от председателя на управителния съвет и от двама етажни
собственици. Сочи, че искането за поправка на протокола от процесното събрание е било
разгледано от управителния съвет и е оставено без уважение, защото оспорванията не са
били срещу съдържанието на протокола, а се свеждали единствено до възражения срещу
законосъобразността на събранието, респ. подлежат на разглеждане само от съда. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения,
взети на проведено на 03.05.2023 г. общо събрание на етажната собственост с
административен адрес: гр. ************.
При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се
определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС
3
относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във
всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез
отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска.
В конкретния случай ищците носят доказателствената тежест за следните факти: че са
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост;
че решенията, чиято отмяна се иска, са взети от общото събрание на етажната собственост,
проведено на 03.05.2023 г.; спазване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
В случая с Определение № 22470/21.05.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците са собственици на самостоятелни
обекти в сградата в режим на етажна собственост. Следователно те са материалноправно
легитимирани да предявяват иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото
събрание на същата етажна собственост.
Със същото определение е обявено за безспорно и това, че решенията, чиято отмяна се
иска, са взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 03.05.2023 г.
Съдържанието на оспорените решения се установява от Протокол за провеждане на
общо събрание на етажната собственост на 03.05.2023 г. /л. 48 – 51 и л. 379 – 386/.
Протоколът е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и
оповестяване на този протокол – съставя се в 7-девен срок, подписва се от председателя и
протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. При отказ от някой
от тях да го подпише това се отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните
собственици по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и копие от
протокола. Смисълът на тази процедура е в две насоки – проверява се още веднъж
съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен собственик, респективно
обитател или ползвател, и се оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък
срок – 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за
отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател или обитател може да оспори
съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяването на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определеният начин за
оповестяването му и срокът за оспорване на съдържанието му придават доказателствена
сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи. След изтичане на
срока за оспорване на съдържанието му протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Ето защо в производство
по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения съдържанието им се
удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство в тежест на оспорващия е
да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки
това протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява
достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание /в този смисъл –
Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, I ГО/.
В случая по делото е обявено за безспорно, че протоколът от процесното общо
събрание е фактически получен от Ц. Х. и Е. *********** на 17.05.2023 г., а от останалите
ищци – на 18.05.2023 г. От посочените дати е започнал да тече за всеки от тях 7-дневният
срок по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС да заявят оспорване на протокола относно достоверността му. С
доклада е обявено за безспорно, че протоколът от общото събрание на 03.05.2023 г. е
оспорен единствено от Ц. Х. пред управителния съвет на 22.05.2023 г., но не е поправен.
Установява се от неоспорения от ответната страна хартиен препис от електронна
кореспонденция на л. 56, че при оспорването той е заявил, че протоколът не отразява вярно
фактите и обстоятелствата при провеждане на събранието, поради което е поискал неговата
4
поправка. В посоченото електронно писмо Ц. Х. е оспорил като невярно отразено в
протокола негово изявление относно това дали свикалите събранието собственици се
съобразяват или не се съобразяват с определението на съда за спиране на решенията на
общото събрание, проведено на 01.02.2022 г. – в протокола било вписано негово изявление,
че те се съобразяват с това определение, а в действителност той е казал, че те не се
съобразяват с него. Наред с това със същото електронно писмо Ц. Х. е поискал да му бъдат
предоставени копия на всички пълномощни, записани в протокола на събранието и които са
неразделна част от приложенията към него, както и поради непредставянето на
пълномощните е оспорил кворума на събранието. Заявил е също така, че в протокола има
решения, които противоречат на разпоредбите на ЗУЕС и трябва да бъдат поправени.
Съдът намира, че така направеното от ищеца Ц. Х. оспорване, макар да е направено в
срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, има характер на оспорване на съдържанието на протокола по
смисъла на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС единствено в частта относно вписаното в него изявление на
същото това лице, но не и относно отразените в него решения, защото не е оспорена
достоверността на тяхното отразяване, а изложените възражения са срещу тяхната
законосъобразност, която не може да бъде преценявана от управителния съвет по реда на чл.
16, ал. 9 ЗУЕС, а може да бъде обект единствено на съдебен контрол.
Въпреки изричните указания на съда, дадени с доклада, че не сочи доказателства за
това, че представеният препис от протокола от процесното общо събрание не отразява
достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание, ищецът Ц. Х. не
ангажира доказателства във връзка с направеното от него оспорване на достоверността на
протокола в частта относно неговото изявление. Същевременно от самото съдържание на
протокола е видно, че в действителност изречението „Свикалите събранието собственици се
съобразяват с определението на съда“ не е вписано като част от изявлението на Ц. Х., а като
мотив на другите етажни собственици по отношение на това, че не е налице пречка за
провеждане на събранието. Следователно единственото направено от ищеца Ц. Х.
оспорване на протокола, имащо характер на такова по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, е неоснователно.
По изложените съображения следва да се приеме, че съставеният протокол от
процесното общо събрание се е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща
етажните собственици и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на
общото събрание и взетите решения са извършени съобразно отразеното в него. Въз основа
този протокол се установява естеството на оспорените решения. Константната съдебна
практика приема, че не всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната
собственост подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят
съществуващото състояние. Това са такива решения, които пораждат определени правни
последици или, както е възприето да бъдат определяни, т. нар. положителни решения на
общото събрание на етажната собственост. Онези от решенията на общото събрание на
етажната собственост, с които по същество не се пораждат определени правни последици
или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно
положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна /в този смисъл – Определение №
308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I ГО/. Съдът намира, че в случая всички
оспорени решения, взети на процесното общо събрание, могат да бъдат предмет на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на решение на общото събрание се
подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок
от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Следователно съдебният
контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на етажната собственост е
ограничен със срок за предявяване на иска, който е преклузивен. В случая с оглед
Определение № 19204/27.11.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13345/2024 г. по описа на
СГС, настоящият съдебен състав е обвързан да приеме, че искът с правна квалификация чл.
5
40, ал. 1 ЗУЕС е предявен в преклузивния срок.
По предявения иск в тежест на ответната страна е да докаже спазването на
императивните изисквания за свикването и провеждането на общото събрание на 03.05.2023
г. и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в исковата
молба са наведени доводи за допуснати нарушения.
В случая ищците релевират, на първо място, възражения за допуснати нарушения при
свикване на общото събрание.
Ищците считат, че в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС поканата за свикването на
процесното общо събрание е поставена на ел. таблото на блока и в асансьора не на
25.04.2023 г., а на 20.04.2023 г. Действително с доклада по делото е обявено за безспорно, че
поканата за общото събрание на 03.05.2023 г. е поставена на общодостъпно място в сградата
на 20.04.2023 г. Въпреки това възражението на ищците е неоснователно. Чл. 13, ал. 1, изр. 1
ЗУЕС, според който общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които
свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-
късно от 24 часа, установява минималния, а не максималния, срок за поставяне на поканата
преди датата на провеждане на събранието. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 13, ал. 1,
изр. 3 ЗУЕС, която гласи, че общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-
рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано
от 24 часа след поставянето й.
Ищците навеждат възражение, че е неясно кой е свикал общото събрание на 03.05.2023
г., защото в поканата за свикване му липсват имената и качеството на лицата, които са го
свикали, а било обозначено единствено, че то е свикано от управителния съвет на етажната
собственост, след което имало само един подпис /вместо три/, без да е ясно от кого е
подписана поканата.
Изискването на чл. 13, ал. 1, изр. 1 ЗУЕС за подписване на поканата от лицата, които
свикват общото събрание, е свързано с разпоредбата на чл. 12 ЗУЕС, в която са посочени
лицата, оправомощени да свикат общо събрание. В настоящия случай в представена по
делото /л. 13 и л. 376/ покана за свикване на процесното общо събрание е посочено, че
събранието се свиква управителния съвет, т.е. по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС. Установява
се от Протокол за провеждане на общо събрание на етажната собственост на 08.12.2021 г. /л.
58 – 61 и л. 298 – 305/, че е взето решение за избор на управителен съвет с трима членове –
К. Д., ********** и *********. Това решение на общото събрание е оспорено по реда на чл.
40 ЗУЕС, за което е образувано гр. д. № 1966/2022 г. по описа на СРС /видно от решението
на л. 313 – 327/, но страните не спорят, че изпълнението на решението не е било спряно, т.е.
по аргумент от чл. 40, ал. 3 ЗУЕС към датата на свикване на общото събрание на 03.05.2023
г. решението за избор на управителен съвет, взето на 08.12.2021 г., е подлежало на
изпълнение. Именно от това решение /а не от решението по т. 2 от Протокол за провеждане
на общо събрание на етажната собственост на 01.02.2022 г. /л. 17 – 19 и л. 328 – 332/, с което
К. Д., ********** и ************ са избрани за членове на управителния съвет, но чието
изпълнение е спряно като обезпечителна мярка на предявен иск с правно основание чл. 40
ЗУЕС, за което е издадена Обезпечителна заповед № 49/19.07.2022 г. /л. 15/ въз основа на
Определение от 18.07.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5893/2022 г. по описа на СГС /л.
16//, произтича извода на съда, че към датата на свикване на процесното общо събрание
етажната собственост е имала избран управителен съвет в посочения персонален състав. Ето
защо възражението на ищците, че този управителен съвет не е разполагал с правомощието
да свиква общи събрания, е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ищците за нелегитимност на управителния съвет в
състав К. Д., ********** и ************, обосновано с твърденията, че той не може да
функционира поради липсата на контролен съвет, доколкото ******, избрана на същото
6
общо събрание /общото събрание на 08.12.2021 г./ за член на контролния съвет, на
20.12.2021 г. е продала имота си, с което е загубила качеството си на етажен собственик и
член на контролния съвет, респ. последният е останал само с двама членове. Видно е от
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗУЕС, че избирането на контролен орган на етажната
собственост не е задължително, а е предоставено на преценката на общото събрание, т.е.
касае се за факултативен орган. При това положение отпадането на член от състава на вече
избрания контролен орган не би могло да рефлектира върху избора и дейността на
изпълнителния орган, без който етажната собственост не би могла да функционира
правилно.
Ищците твърдят, че на 09.03.2023 г. е проведено общо събрание по реда на чл. 12, ал. 5
ЗУЕС, на което са взети решения, които не са оспорени и са влезли в сила и с които се
потвърждават решенията, взети на общо събрание на 25.02.2021 г. – за избиране на Ц. Х. за
управител на етажната собственост. Според Протокол от проведено на 09.03.2023 г. общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост с адрес: гр. ***********“, бул. „************/, събранието е проведено на
10.03.2023 г. и на него е прието решение за потвърждаване на решенията, взети на
проведеното общо събрание на етажната собственост на 25.02.2021 г. Сред тях е и
решението за управител да бъде избран Ц. Х., видно от Протокол от общо събрание на
етажната собственост, проведено на 25.02.2021 г. /л. 38 – 42/. Съдът намира, че решението на
събранието от 09.03.2023 г. /в действителност – от 10.03.2023 г./ има изцяло декларативен
характер – потвърждава взети на друго общо събрание решения, които междувременно са
били предмет на съдебен контрол по реда на чл. 40 ЗУЕС по гр. д. № 28964/2021 г. по описа
на СРС и тяхното изпълнение е било спряно, за което е издадена Обезпечителна заповед от
14.09.2021 г. по ч. гр. д. № 8996/2021 г. по описа на СГС /л. 297/, а не представлява вземане
на ново решение. Следователно не се касае за решение, което да поражда някакви правни
последици, поради което въз основа на него не може да се обоснове извод, че към момента
на свикване на процесното общо събрание изпълнителният орган на етажната собственост е
имал друг персонален състав, както се домогват да установят ищците. Ето защо е
безпредметно да се обсъжда релевираното от ответната страна възражение за нищожност на
решението на общото събрание от 09.03.2023 г.
По изложените съображения съдът намира за доказано по делото, че в релевантния
период управителният съвет на етажната собственост се е състоял от К. Д., ********** и
*********. Видно е от Протокол № 1/15.12.2021 г. /л. 306/, че за председател на
управителния съвет е избран К. Д..
Ищците възразяват, че в поканата за свикване на общо събрание на 03.05.2023 г. не е
посочено конкретното лице, което я е подписало. Въпреки това те признават и с доклада по
делото е обявено за безспорно, че тя е подписана от ********** – член на управителния
съвет. В Решение № 32/06.03.2014 г. по гр. д. № 6489/2013 г. на ВКС, II ГО, е прието, че
законът дава възможност на общото събрание на етажната собственост по своя преценка да
избере колективен изпълнителен орган – управителен съвет, или едноличен такъв –
управител, а когато е избран колективен орган – управителен съвет, именно той упражнява
предвидените в закона правомощия на изпълнителния орган, включително по свикване на
общото събрание съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, но поканата би могло да изхожда от
председателя, ако е взето решение на управителния съвет за свикване на общо събрание и
председателят е упълномощен да изпрати покани на етажните собственици. Съдът счита, че
посочената съдебна практика следва да намери приложение и в случаи на упълномощаване
на член на управителния съвет да изготви и подпише покана за свикване на общо събрание
на етажната собственост. На първо място, не се касае за действие, за чието извършване по
силата на законова разпоредба би могъл да бъде упълномощен само председателят на
управителния съвет. На второ място, извод, че само той може да бъде упълномощен от
управителния съвет да свика общо събрание на етажната собственост, не следва и от
7
характера на придадените му от разпоредбите на ЗУЕС допълнителни /т.е. в повече,
отколкото на другите членове на управителния съвет/ функции, свеждащи се единствено до
представителство /чл. 23, ал. 3 – 5 и чл. 41 ЗУЕС/.
В случая се установява от Протокол от заседание на управителния съвет на етажната
собственост от 17.04.2023 г. /л. 377/, че е взето решение за свикване на общо събрание на
03.05.2023 г. при конкретен дневен ред, съвпадащ с дневния ред в поканата, и за
упълномощаване на ********** да изготви покана и да го свика по съгласувания дневен ред.
Възражението на ищеца Ц. Х., че този протокол е антидатиран, е неоснователно. Касае се за
частен документ, който се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК,
т.е. има доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно верността на отразените в него
обстоятелства, сред които е и датата на провеждане на заседанието на управителния съвет.
Това обаче не го лишава от доказателствена стойност, а съдът следва да го преценява заедно
с всички други събрани по делото доказателства. В случая доказателства, които да
разколебаят посочената в него дата на провеждане на заседанието на управителния съвет, не
са ангажирани по делото. Поради това съдът не намира причина да не се довери на
протокола, подписан от всички членове на управителния съвет, и приема, че заседанието на
управителния съвет, на което са взети решенията за свикване на процесното общо събрание
и за упълномощаване на ********** като негов член да го свика с покана, е проведено
именно на 17.04.2023 г., т.е. преди поставянето на поканата. Обстоятелството, че в
обсъждания протокол не са посочени началото и краят на заседанието на управителния
съвет, на което акцентира ищецът Ц. Х., е ирелевантно, защото липсват такива изисквания в
чл. 22, ал. 2 ЗУЕС, но въпреки това в случая е посочен часът на провеждането му – 18:30 ч.
Следователно по делото е доказано от кого е свикано процесното общо събрание – от
управителния съвет съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, както и че при свикването на общото
събрание колективният изпълнителен орган на етажната собственост е действал чрез
упълномощения негов член **********, която именно е подписала поканата в съответствие
с изискването на чл. 13, ал. 1, изр. 1 ЗУЕС.
Не следва различен извод относно реда, по който е свикано общото събрание, от
съдържанието на Протокол за провеждане на общо събрание на етажната собственост на
03.05.2023 г. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл. 13
ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание, като в закона
няма изискване в поканата или по друг начин да се посочва какво е правното основание за
свикване на общото събрание /в този смисъл – Решение № 12/19.02.2015 г. по гр. д. №
5368/2014 г. на ВКС, I ГО/.
Неоснователно е и възражението на ищците по отношение на получената от тях по
електронна поща покана, защото в случая те не твърдят и не доказват да са подлежали на
уведомяване за свикването на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 3 ЗУЕС поради
наличие по отношение на тях на предпоставките по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, от което следва, че
управителният съвет изобщо не е дължал да им изпраща поканата по електронен път.
В обобщение съдът намира, че изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС са спазени и
процесното общо събрание е надлежно свикано, защото е представена покана за свикването
му с посочени място, дата и час, съответстващи на изискването за минимален период от
време между свикването и провеждането на събранието, и конкретен дневен ред, като
събранието е свикано от избрания управителен съвет, действащ чрез упълномощен негов
член, който е подписал поканата.
Представен е и Протокол за поставяне на покана за провеждане на общо събрание в
етажната собственост /л. 378/, подписан от упълномощения да свика общото събрание член
на управителния съвет и от свид. ************. За последния се изяснява от показанията му
и от показанията на свид. ********, че има качеството на ползвател на самостоятелен обект
8
в сградата, респ. именно като такъв е подписал посочения протокол. Следователно
оспорването от ищеца Ц. Х. на този протокол, обосновано с твърдението, че ************
го е подписал като собственик, каквото качество не е имал, е неоснователно, защото преди
подписа му са посочени две алтернативни негови качества, а по делото е несъмнено
установено какво качество той е имал в действителност – качеството на ползвател.
Неоснователно е и възражението на този ищец, че протоколът за поставяне на поканата е
антидатиран, защото показанията на свид. ************ потвърждават, че протоколът по чл.
13, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС е съставен на 20.04.2023 г. след поставянето на поканата за процесното
общо събрание.
На следващо място, ищците възразяват, че собствениците на апартаменти № 1, 31, 33,
43 и 51 и на двете тавански помещения, както и МОН, не са били надлежно представлявани,
доколкото пълномощните за тях не са приложени към протокола от общото събрание в
нарушение на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, поради което изчисленият кворум е неправилен.
Действително, както сочи ответната страна, съгласно т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по
тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на липсата на представителна власт може да се
позове само мнимо представляваният или неговите универсални правоприемници. В случая
обаче следва да се извърши преценка за наличие или липса на доказателства за
упълномощаване на лицата, действали като пълномощници на изрично посочените от
ищците етажни собственици, предвид специалните изисквания на чл. 14 ЗУЕС.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС /изм. и доп. – ДВ, бр. 57/2011 г./ собственик или ползвател,
който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на
домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик,
който да го представлява, като упълномощаването може да бъде направено устно на същото
или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на
събранието, или в писмена форма, а според ал. 3 собственик или ползвател може писмено да
упълномощи и друго лице, което да го представлява, с нотариална заверка на подписа или
адвокат с писмено пълномощно. В ал. 2 е предвидено, че когато в етажната собственост
собственици са и общините, държавата или юридически лица, упълномощаването се
извършва съответно от кмета, областния управител, съответния министър или
управителните органи на юридическите лица. Съгласно ал. 5 участието на пълномощник се
отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него.
В случая за определяне и отчитане на кворума е съставен Списък на присъстващите на
общо събрание, проведено на 03.05.2023 г. – Приложение № 1 към Протокол за провеждане
на общо събрание на етажната собственост на 03.05.2023 г. /л. 386 – 387/, в който подробно
са посочени в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС явилите се лица, кой обект
представляват и представените от тях идеални части от общите части и са положени
подписи от присъстващите лица, а в случаите, когато е присъствал пълномощник за
съответния обект, това изрично е посочено в този списък съгласно изискването на чл. 14, ал.
5 ЗУЕС. Видно е от него, че на общото събрание са били представлявани от пълномощник
етажните собственици на апартаменти № 1, 5, 7, 9, 14, 15, 19, 20, 21, 24, 26, 27, 31, 33, 34, 36,
39, 40, 41, 42, 43, 46, 47, 50 и 51. Установява се от приложените към протокола от процесното
общо събрание пълномощни, че собствениците на апартаменти № 1, 31, 33, 43 и 51, както и
МОН в качеството му на управляващо 19 броя държавни ведомствени жилища в сградата
/апартаменти № 7, 9, 14, 15, 19, 20, 21, 24, 26, 27, 34, 36, 39, 40, 41, 42, 46, 47 и 50/,
помещение № 5 към трафопоста /апартамент № 5/ и тавански помещения № 1 и № 2, са били
надлежно представлявани, защото за всеки пълномощник има писмено пълномощно от
собственика на съответния/съответните самостоятелен/самостоятелни обект/и /л. 397 – 403/,
като представените с отговора пълномощни не са оспорени от ищците. Ето защо съдът
намира, че липсват нарушения на правилата относно представителството.
Предвид изложеното и доколкото ищците не релевират никакви възражения по
9
отношение на притежаваните от всеки етажен собственик идеални части от общите части на
сградата, съдът намира, че на общото събрание на 03.05.2023 г. са били представени лично
или чрез пълномощник собствениците на 69.944 % идеални части от общите части на
етажната собственост, което е по-малко от посочения в протокола от процесното общо
събрание кворум от 70.44 %. Въпреки това предвид обявения дневен ред в поканата
възражението на ищците за липса на необходимия кворум е неоснователно, защото
действителният кворум надвишава изискуемия от чл. 15, ал. 1 ЗУЕС /ред., доп. с ДВ, бр.
26/2016 г./ кворум от 67 %. При това положение неоснователно е и възражението, че поради
липса на кворум събранието е трябвало да бъде отложено с един час, а поради липса и на
кворум от 33 % ид. ч. то е трябвало да се проведе на следващия ден.
Ищците оспорват в частност решението по т. 2 от дневния ред поради това, че в
нарушение на чл. 24, ал. 5 ЗУЕС липсвала финансова ревизия от контролен съвет поради
липсата на такъв, а финансовият отчет бил направен от касиера ********. С посоченото
решение е приет финансовият отчет за периода от м. 02.2022 г. до м. 04.2023 г. – Приложение
№ 3 към Протокол за провеждане на общо събрание на етажната собственост на 03.05.2023 г.
Възражението на ищците, че отчетът е направен от касиера ********, е неоснователно,
защото е видно от самия отчет /л. 392/, че той е подписан от председателя на управителния
съвет К. Д.. Очевидно решението е взето в съответствие с чл. 23, ал. 2 ЗУЕС, задължаващ
управителния съвет /управителя/ да се отчита ежегодно, като неизменна част от неговия
отчет е финансовият отчет, какъвто в случая е изготвен от председателя на управителния
съвет, докладван от касиера и приет от общото събрание.
Съгласно чл. 24, ал. 5 ЗУЕС контролният съвет /контрольорът/ извършва проверка на
касата най-малко веднъж годишно и представя на общото събрание доклад за резултатите от
нея и констативен протокол, когато е установено нарушение, а когато етажната собственост
няма контролен съвет /контрольор/, общото събрание определя измежду собствениците и
ползвателите лица, които да извършат проверката и да отчетат резултатите от нея. Видно е,
че цитираната разпоредба няма връзка с оспореното решение по т. 2 от протокола от
процесното общо събрание и не може да обоснове негова незаконосъобразност, защото
задължението на изпълнителния орган за отчет е независимо от задължението на контролния
орган да извърши проверка на касата.
Необсъдените поотделно от съда доказателства не допринасят за изясняване на
относими и спорни по делото факти предвид очертания от ищците предмет на съдебен
контрол.
Поради изложените съображения съдът намира, че не са допуснати сочените от ищците
нарушения при свикване и провеждане на общото събрание на етажната собственост на
03.05.2023 г., както и при вземане на решението по т. 2 от протокола, поради което взетите
на процесното общо събрание решения са законосъобразни и не подлежат на отмяна.
По разноските:
Въпреки изхода на делото на ответната етажна собственост не се дължат разноски,
каквито претендира, защото не е доказала извършването на такива. В представения Договор
за възлагане на правни услуги от 08.11.2024 г. е договорено възнаграждение в размер на 500
лв., платимо в брой при подписване на договора. Налице са уговорени между страните по
договора начин и срок за плащане на адвокатското възнаграждение, но от договора не се
установява, че същото действително е платено в брой, респ. договорът в случая няма
характера на разписка за извършеното плащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ап.
16, В. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, Х. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, Е. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ап. 22, и М. И. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. ************, ап. 29, срещу етажните собственици в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ************, представлявани
от председателя на управителния съвет на етажната собственост К. П. Д., иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети на проведено на 03.05.2023
г. общо събрание на етажната собственост.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11