Решение по дело №1663/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1

 

град Г. О., 11.01.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – Г. О., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

 

при участието на секретаря Мария Първанова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова гр. дело № 1663 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 414 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

 

Ищецът „……………” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****” № .., етаж ***, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.А.С., твърди в исковата си молба, че има вземане спрямо Н.М.Н., което задължение произтича от Договор за потребителски кредит № 01938769, сключен на 11.10.2008 г. между дружеството „********” ЕАД, ЕИК ******* като Кредитор и Н.М.Н. като Кредитополучател. Договорът между тях бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за потребителски кредит кредитополучателят се съгласил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит. Съгласно подписаният договор „********” ЕАД отпуснало на Н. потребителски кредит за покупка на стоки или услуги в размер на 3000,00 лв., а последната се задължила да върне отпусната сума на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 176,81 лв. ведно с лихва, представляваща печалба на Кредитора. Кредиторът от своя страна изплатил сумата по банкова сметка ***, от който Кредитополучателят закупил стоките, с което изпълнил задължението си по Договора. Н.М.Н. не изпълнила задължението си по договора като преустановила плащанията на 25.02.2010 г. Останалата непогасена главница била в размер на 1784,16 лв. На длъжника била начислена договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 28.11.2011 г. в размер на 334,34 лв., както и лихва за забава в размер на 1414,50 лв. за периода от 25.02.2010 г. до 31.05.2018 г.

Съгласно клаузите на процесния Договор за потребителски кредит № 01938769 от 11.10.2008 г. „********” ЕАД като Кредитор имал право да прехвърли вземането си на трето лице.

На 20.12.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „********” ЕАД, ЕИК *******, и „********” ООД, ЕИК *******, бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него от 20.12.2017 г., по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „********” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Н.Н. не изпълнила договорното си задължение, поради което на 08.06.2018 г. „********” ООД входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу нея пред Районен съд – Г. О.. Било образувано ч. гр. д. № 1212/2018 г., по което съдът издал заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед длъжникът подал възражение по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.

            Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „********” ООД има следните вземания срещу ответника Н.М.Н. по Договор за потребителски кредит № 01938769/11.10.2008 г., а именно: главница в размер на 1784,16 лв., договорна лихва в размер на 334,34 лв. за периода от 28.11.2008 г. до 28.11.2011 г. и лихва за забава (мораторна лихва) в размер на 1414,50 лева за периода от 25.02.2010 г. (датата на настъпване на забавата) до 31.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

            Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.

Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба на основанията, посочени в нея. В случай, че ответната страна упълномощи свой представител, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък с разноски.

Ответникът Н.М.Н. с ЕГН **********,***, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Счита предявения иск за недопустим, неостователен и недоказан. Твърди, че предявеното към него вземане на кредитора не съществува, поради изтекла давност на основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Твърди, че задължението е било с изтекла давност още към момента на сключване на Договора за продажба и прехвърляне на вземанията между предишният кредитор „********” ЕАД и „********” на 20.12.2017 г.

Повдига възражение за неравноправни клаузи от типовите договори и общите условия на институциите за кредитиране, цитирайки разпоредбата на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Позовава се на подробна съдебна практика на Съда на европейския съюз по защита накърнените права на потребителите на финансови услуги. Посочва също, че националният съд имал произтичащото от правото на ЕС задължение за служебна проверка на неравноправните клаузи.

Моли съда да отхвърли предявения от „……” ООД иск като неоснователен и недоказан като отсъди, че № 01938769 от 11.10.2008 г. е погасен по давност.

В съдебно заседание, ответникът Н.М.Н., редовно призована, не се явява. Представлява се от своя пълномощник в лицето на адв. Д. С. от ВТАК. Адв. С. моли съда да отхвърли предявените искове по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски Счита, че претендираните от ищеца разноски са прекомерни. Представя писмена защита, в която отново повдига възражение за настъпила погасителна давност на вземането и неравноправни клаузи в договора за кредит от 11.10.2008 г. Излага подробни доводи за това.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от договор за кредит за покупка на стоки или услуги СRЕХ-01938769 от 11.10.2008 г. ведно с Общи условия към него и фактура № ********** от същата дата,  се установява, че по силата на цитирания договор със страни: „********” ЕАД гр. С. – кредитор и Н.М.Н. – кредитополучател, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3000,00 лв. Съгласно визираните в договора условия кредитът е предоставен за покупка на следните подробно описани стоки: за закупуване на хладилник, марка „SAMSUNG” – 699,00 лв.; хладилник, марка „INDESIT” – 715,00 лв.; готварска печка, марка „INDESIT” – 499,00 лв.; вградени уреди (котлонна плоча, марка „SAMSUNG”) – 289,00 лв.; вградени уреди (фурна, марка „SAMSUNG”) – 479,00 лв.; пералня, марка „WHIRLPOOL” – 639,00 лв. и готварска печка, марка „NEO” – 349,00 лв. Общата стойност на стоките е в размер на 3669,00 лв. Начислена е и застраховка „Защита на имуществото” – премия в размер на 185,81 лв. След начисляване на уговореното между страните оскъпяване с надбавка, представляваща печалба на дружеството – кредитор /договорна лихва/, общата стойност на плащанията по договора възлиза на 4912,50 лв. Страните са се уговорили изплащането на тази общо дължимата сума по договора да става на 24 броя месечни погасителни вноски в размер от 176,81 лв. всяка, като само последната вноска е в размер на 176,87 лв.

Съгласно условията на сключения договор за кредит страните са се уговорили също, че предоставянето на паричната сума, посочена в договора, от страна на кредитора пряко на упълномощения търговски партньор, от който кредитополучателят купува визираните в договора стоки и/или услуги, съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави кредита и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски, угазани по размер и брой в договора ведно с такса за обработка на кредита, ако такава е предвидена. Месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл. 1 и чл. 2 от Общите условия по договора за кредит за покупка на стоки, съставляващи неразделна част от договора). В чл. 3 от Общите условия е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора, а при просрочването на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Наред с това, съгласно чл. 4 от Общите условия към договора за кредит за покупка на стоки или услуги СRЕХ-01938769 от 11.10.2008 г., месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност главница, надбавка по чл. 2, обезщетение за забава по чл. 3 и разноски за събиране на вземането.

На 20.12.2017 г. между „********” ЕАД и „********” ООД е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, заверени преписи от които са представени по делото. Съгласно договорът за цесия „********” ЕАД в качеството си на Продавач (цедент), прехвърля възмездно на „********” ООД в качеството ѝ на Купувач (цесионер), портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, на обща стойност от 822792,97 лв., включващи всички неиздължени от съответните длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както и всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и др.), свързани с вземанията, които вече са възникнали и се дължат.

С пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 12.01.2018 г. от нотариус Р. Б. с район на действие СРС, цедентът „********” ЕАД гр. С. е упълномощил цесионера „********” ООД гр. С. да уведоми по законоустановения ред длъжниците, посочени в Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017 г. за извършеното прехвърляне на вземания, като извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване.

По делото няма данни такова уведомление за извършената цесия да е изпращано на ответника Н.М.Н..

С вх. № 6875/0/8.06.2018 г., ищецът „********” ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н.М.Н.. Образувано е ч. гр. дело № 1212/2018 г. по описа на Районен съд – Г. О., приложено към настоящото производство. Издадена е заповед № 1427 от 11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. за сумата от 1784,16 лв., представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № 1938769 от 11.10.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от 334,34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 28.01.2011 г.; сумата от 1414,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 31.05.2018 г.; сумата от 270,66 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът Н.Н. е подала възражение с вх. № 7998/04.07.2018 г. срещу горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 414 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, който съдът намира за допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, като искът е предявен надлежно в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между ответника Н.М.Н. и „********” ЕАД е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за кредит за покупка на стоки или услуги СRЕХ-01938769 от 11.10.2008 г. По силата на същия кредиторът е предоставил на ответника Н. сумата от 3000,00 лв., представляваща кредит за финансиране покупката на стоки и услуги, визирани в договора, като сумата е преведена от кредитора на упълномощения за това търговски представител на 11.10.2008 г. Тези факти не се оспорват от ответника в настоящото производство и се установяват от приложената фактура № **********/11.10.2008 г. При тези данни съдът намира, че за ответника действително е възникнало задължението да върне предоставената му сума, заедно с уговорената и начислената върху нея надбавка, представляваща разноските на дружеството кредитор по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, представляваща печалба на заемодателя, при условията и по начина, визирани в договора и в погасителния план към него, на 24 броя месечни погасителни вноски.

Ответната страна не оспорва и посоченият в исковата молба факт, че не е изпълнила задължението си да заплати на кредитора „…….” ЕАД” всички месечни 24 броя погасителни вноски, като плащанията са преустановени от Н.Н. на 25.02.2010 г. Към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът не ангажира никакви доказателства, които да удостоверяват същият да е изпълнил задължението си за заплащане на неизплатените месечни погасителни вноски по процесния договор за кредит за покупка на стоки или услуги.

Въз основа на приетите писмени доказателства съдът намира за установено по делото и наличието на облигационна връзка между ищеца и кредитора „********” ЕАД гр. С., произтичащи от сключения между тях договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2017 г. Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Страни по договора са прехвърлителят на вземането - „цедент” и неговият приобретател - „цесионер”. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. Цесията прехвърля вземането от стария на новия кредитор. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора заедно с всички акцесорни права (освен ако е уговорено друго) и привилегии (залог, ипотека, право на задържане, поръчителства и др.), както и изискуемите след прехвърлянето лихви. Ако не е уговорено противното, цесионерът става титуляр на вземанията и за изтеклите вече лихви – чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи: 1/ наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл. 99 и сл. от ЗЗД, и 2/ неизпълнение на задължението на длъжника. 

По делото е представено извлечение от Приложение № 1 от 20.12.2017г., неразделна част от договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2017 г., от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под № 431 и е индивидуализирано с номера на договора за кредит, ЕГН на кредитополучателя и датата на договора, и непогасения остатък от задължението към 20.12.2017г. (1784,16 лв.). С потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 от 20.12.2017 г. вземания са прехвърлени на ищеца по делото.

Поради всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че ищецът е легитимиран да търси установяване дължимостта на вземанията по процесния договор за кредит за покупка на стоки или услуги СRЕХ-01938769 от 11.10.2008 г. Същите са му валидно прехвърлени по реда на чл. 99 от ЗЗД от кредитора по заемното правоотношение по силата на сключения между тях договор за цесия от 20.12.2017 г. и Приложение № 1 към него, в което процесните вземания са надлежно индивидуализирани с оглед на техния източник, вид и размер.

Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3, във вр. с ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. Налице е обаче валидно съобщаване и тогава, когато то е направено от упълномощено от цедента лице, както е в настоящия случай. По делото не са представени доказателства, обективиращи изявление за извършената цесия, надлежно доведено до знанието на длъжника от цедента. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с документи, обективиращи цесията, вкл. и уведомление до длъжника, следва да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо последния. Доколкото към исковата молба са приложени всички документи, касаещи цедиране на вземането, от които е видно, че „********” ЕАД е упълномощило ищеца и е потвърдило настъпилото прехвърляне на вземането, то уведомяването на длъжника е настъпило в хода на процеса, което съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право.

В настоящото съдебно производство, както и с възражението по чл. 414 от ГПК в заповедното производство, обаче, ответникът Н.М.С. предявява възражение за погасяване на правото на иск поради изтекла петгодишна погасителна давност, което съдът намира за основателно.

В чл. 111, б. „в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер. В чл. 3 от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги СRЕХ-01938769 от 11.10.2008 г. е изрично предвидено, че вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска. В случая настъпването на предсрочната изискуемост е уредена като автоматично настъпила при сбъдването на договорените за това условия – неплащане на две или повече месечни погасителни вноски, и то считано от падежната дата на втората непогасена вноска. Н.Н. е преустановила плащанията по кредита на 25.02.2010 г. От тази дата кредитополучателят не е извършвал никакви погасителни месечни вноски, поради което следва да се приеме, че е настъпила автоматично уговорената предсрочна изискуемост на целия кредит, още на 28.05.2010 г. – падежната дата на втората непогасена месечна вноска, от която дата започва да тече петгодишният давностен срок. Видно от данните по делото, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е депозирано от „********” ООД в съда на 08.06.2018 г., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок, който според настоящата съдебна инстанция е изтекъл на 28.05.2015 г. (още преди сключване на договорът за цесия), при което кредиторът е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на задължението. Поради това, съдът приема за основателно, обосновано и почиващо на доказателствата по делото, възражението на ответника Н.М.Н., предявено надлежно в срока за отговор на исковата молба по настоящото дело, че към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1212/2018 г. по описа на ГОРС (08.06.2018 г.), правото на кредитора „********” ООД да претендира изпълнение на неизпълненото парично задължение от ответника-кредитополучател, е погасено поради изтекла петгодишна давност.

            Предвид изложеното дотук, съдът намира, че предявеният иск за приемане за установено по отношение на ответника Н.М.Н., че дължи на ********” ООД сумата от 1784,16 лв. –неиздължена главница по договор за потребителски кредит № 1938769 от 11.10.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 334,34 лв. – договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 28.01.2011 г. и сумата от 1414,50 лв. – мораторна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 31.05.2018 г., следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, поради погасяването му по давност.

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид отхвърляне изцяло на ищцовата претенция, неоснователна се явява и следва да бъде отхвърлена като такава и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски, както и претенцията на ищеца за присъждане в негова полза на разноските в заповедното производство (държавна такса в размер на 70,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.).

При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат Д. С. от ВТАК, като процесуален представител на ответника, за присъждане в негова полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл. 78, ал.1 от ГПК в процесния случай, а наред с това ответникът Н.Н. е упълномощила редовно адвокат С. да я представлява по настоящото дело и последният е реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно (л. 47 от делото) и договор за правна защита и съдействие от 08.11.2018 г. (л. 48 от делото), в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица). Съгласно  чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ищцовото дружество да заплати на адвокат Д. С. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание  чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 477,31 лв.

            Водим от горното, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 414 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, предявен от „……” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****” № 114, етаж ***, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., за приемане за установено по отношение на Н. М. Н. с ЕГН **********,***, че дължи на „……” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****” № …, етаж ***, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., СУМАТА от 1784,16 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки), представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит с № 1938769 от 11.10.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, СУМАТА от 334,34 лв. (триста тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 28.11.2008 г. до 28.01.2011 г., и СУМАТА от 1414,50 лв. (хиляда четиристотин и четиринадесет лева и петдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 31.05.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1427/11.06.2018 г. по ч. гр. дело № 1212/2018 г. по описа на Районен съд – Г. О., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 78, ал. 1 от ГПК, предявена от „…….” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****” № 114, етаж ***, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез пълномощника юрисконсулт Н. А. С., за заплащане от ответника Н. М. Н. с ЕГН **********,***, на сумата от 70,66 лв. (седемдесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща направените разноски за държавна такса, както и сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. дело № 1212/2018 г. по описа на Районен съд – Г. О., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 78, ал. 1 от ГПК, предявена от „…..” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****” № .., етаж ***, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез пълномощника юрисконсулт Н. А.а С., за заплащане от ответника Н. М. Н. с ЕГН **********,***, на сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд – В. Т. в двуседмичен срок от връчването му.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: