№ 1329
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
Секретар:Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20203110203466 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 495731-F533734/18.02.2020 год.
на Началник отдел "Оперативни дейности"-Варна в Централно управление на
НАП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното постановление, като
незаконосъобразно. Излага, че е допуснато съществено нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Счита, че случая е маловажен и
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Процесуалния представител, адв.Ч., ВАК, в писмена молба доразвива
съображенията, посочени в жалбата.
Ответникът по жалбата се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт
Н., която изразява становище за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
1
тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите - Д.В. и
С.Т. се установява, че на дата 09.01.2020 год. е била извършена проверка от
свидетелите - служители на НАП- Варна, в търговски обект на жалбоподателя
– магазин за риба, находящ се в с.Гроздьово, община Долни чифлик, област
Варна, комплекс „Рибарника“, стопанисван от „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК
*********. При проверката е установено, че дневният оборот от монтирано
фискално устройство ЕКАФП, модел Eltrade A1 KL, ФУ № ED323095, ФП
№ 44323095, съгласно междинен отчет изведен от ЕКАФП – служебен бон №
0000790/09.01.2020 год. е в размер на 12.30 лева, /оборот в брой, няма
служебно въведени и служебно изведени суми/, а фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 92.30 лева. Установената промяна в касовата
наличност – положителна разлика е в размер на 80.00 лева и представлява
въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в
момента на извършването и с точност до минута.
За посоченото нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №F533734 от дата 10.01.2020 г, който
бил връчен на пълномощник на жалбоподателя. В акта е отразено, че лицето,
на което е връчен акта, не е направило възражения, т.е. отбелязало е, че няма
възражения.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год на МФ и на
основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 00 /седемстотин/ лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
2
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както
и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички
елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и съдържа посочените
задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане /извеждане във / от
експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая
такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Материално -
правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и
очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 33, ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън
продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Констатираната с акта фактическа обстановка кореспондира по безспорен
начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за
извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката и показанията на актосъставителя Д.В. и вписания
3
свидетел в акта С.Т., които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Установената
промяна в касовата наличност – положителна разлика от 80.00 лева
представлявала въвеждане на пари в касата, която не е отразено на
фискалното устройство. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо
по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, тъй като не води до неотразяване на
приходи.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, в подкрепа на твърденията си
за разчет с цитираната сума в касата, поради и което това му твърдение не е
доказано в хода на производството.
Съдът не намира, че така установеното определя маловажност на
нарушението. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС,
ОСНК, постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в
случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението
е за първи път /този факт изрично е вписан в обжалваното наказателно
постановление/ не води автоматично до извода за неговата маловажност.
Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения
е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието.
Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това
не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на
документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената
му опасност не е явно незначителна.
4
Съдът счита, че жалбата се явява основателна само по отношение на
отмереното наказание. Съгласно чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, за
нарушения на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
извън случаите по ал. 1 на същия член, за физическите лица, които не са
търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица
и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10
000 лева. Съгласно второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, обаче, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от
100.00 до 500.00 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци -
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В случая на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 700. 00 лева.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения,
извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема
деянието за първо по ред /каквато е констатацията и на наказващия орган,
отразена в обжалвания акт/, при отсъствие на други отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и сравнително не високата стойност на
разликата в касовата наличност. Изложените обстоятелства, преценени в
контекста на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, обосновават
решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на
приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената
санкция от 700.00 лева на 500.00 лева. Именно такъв размер на санкцията по
убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на ЦУ
на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80.00 до 120.00 лева.
Производството по делото приключи в едно съдебно заседание, поради което
5
следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80. 00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 495731 -F533734/18.02.2020 год.
на Началник отдел "Оперативни дейности" -Варна в Централно управление на
НАП, издадено въз основа на АУАН № F533734/10.01.2020 год., с което за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ и на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл.185, ал. 1 ЗДДС, на „ЕСО БИЛД“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от П.С.М. - управител, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, като
НАМАЛЯВА наложената „имуществена санкция“ от 700. 00 /седемстотин/
лева на 500.00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.С.М. –
управител, да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен съд -
Варна, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно - наказателната
преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6