РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Карлово, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101908 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.
19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК и чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът - С. Д. Х. твърди, че на 06.03.2023г. между ищцата и „В.К.“ АД
е сключен Договор за паричен заем ****** № ******-06.03.2023г. Съгласно
чл. 3 от договора, заемодателят се задължава да предаде в собственост на
заемателя сумата от 800.00 лв., а заемателят се задължава да върне същата на
заемодателя, при следните условия: размер на погасителна вноска в лева
73.10 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждане; срок на заема: 36 седмици; брой вноски: 18; датите на
плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са: 17.04.2023г.,
01.05.2023г., 15.05.2023г., 29.05.2023г., 12.06.2023г., 10.07.2023г.,
24.07.2023г., 07.08.2023г., 21.08.2023г., 04.09.2023г., 18.09.2023г.,
16.10.2023г., 30.10.2023г., 13.11.2023г.; фиксиран годишен лихвен процент по
заема - 40.32%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до
14-тия ден - 0.11%; общ размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане 1315.80 лв., като същият е сборът от общия размер на
1
заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените
допускания в т.8; Годишен процент на разходите на заема: 49.39%, като при
изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в
срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от
задълженията по настоящия договор; вид на предоставения заем -
потребителски заем; условия за усвояване на цялата сума по заема - ******.
С подписването на договор, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Съгласно чл. 1, ал. 2-4 от договора,
заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което
обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за
онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За
извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер 392.76 лева. С
подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната
алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части
и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора Заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:
- поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
2
качеството си на заемател ИЛИ
- Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер
на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30
дни след падежа за плащане по договора.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 261.90 лева. Страните се
уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 3, ал. 1, т.4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 87.65 лева, а общото задължение по Договора
става в размер на 1577.70.лева.
По данни на ищцата същата не е заплащала вноски по процесният
договор.
Твърди, че договора за паричен заем е недействителен, позовавайки се
на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл.
26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Ищцата има качеството потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на
договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, поради което е приложим Законът за
потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10. ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 2.0 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т.
10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
3
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Твърди, че договор за паричен заем ****** № ******-06.03.2023 е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11. ал.1, т.10 от ЗПК, поради
следните причини:
- Таксата за експресно разглеждане на документи не е посочена като
включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Същата се
явява скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се
включи в ГПР.
- Възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за
гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма
възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото
последното е задължително условие за получаване на кредита. Клаузата на чл.
5 ал.1 от договора възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от
сключването на договора да предостави на ответника обезпечение по кредита,
изразяваща се в поръчителство или банкова гаранция. Изпълнението на това
задължение в тридневен срок е на практика невъзможно, с оглед на
изискуемите от общите условия на ответното дружество. Кредиторът не
включва т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва дължима по
кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравноправно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. С оглед на
неизпълнимостта на задълженията на ищцата по чл.5 ал. 1 от процесният
договор, предвидената в чл.5 ал.2 от договора.
- Не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход
какъв процент от ГПР формира. Съдебната практика приема, че когато
4
договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това
поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Според
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. В
процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото
никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява
нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
По отношение на евентуалните искове посочва следното:
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Включените в пакета услуги действия на практика
обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което не може да
се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно - предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята
същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и
на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, което по своята същност са действия по усвояването
и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
5
забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. С оглед на това се
налага извод, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата
(т.нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите
нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е
следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за
потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му
от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото
начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит
разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на
закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на
основание чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК.
Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или
банкова гаранция в размер на цялата дължима сума по договора - главница и
лихви (чл. 5, ал. 1 от договора), съдържа множество изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри. При това положение и
имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира
към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/
следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като
излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва
и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й в
чл. ал. 2 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е
уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
6
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Видно е, че
такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните й функции, които законодателят
определя. Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряваие на поръчител или банкова гаранция, е в пряко
противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има
съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която
практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Заявява искане за разсрочване на задължението на ищцата за връщане
на главницата, съобразно вноските по погасителния план на договора по реда
на чл.241, ал.1 от ГПК.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи за
недействителен Договор за паричен заем ****** № ****** - 06.03.2023г.,
сключен между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответника, в
качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. При
условие, че отхвърли иска с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, моли
съда да прогласи за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за
паричен заем ****** № ****** - 06.03.2023, сключен между страните,на
основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1,
предложение първо ЗЗД. При условие, че бъде отхвърлен иска с правно
7
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл.
26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, моли съда да прогласи за недействителна
клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем ****** № ****** -
06.03.2023, сключен между страните, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Претендират се
разноски, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО - „В.К.“ АД оспорва изцяло обективно
съединените в условията на евентуалност искове. По отношение на главния
иск и твърденията на ищцата, че договорът за паричен заем е недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на част от изискванията на чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК посочва, че размерът на ГПР е посочен в договора, като
същият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин - чрез
посочване на реда и начина на изчисление на ГПР, както и значимите
компоненти на изчисляването му. Тоест, налице е пълна прозрачност по
отношение на въпросния коефицент. Несподелена остава и позицията на
ищцата, че „записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗЗП", доколкото няма наведени каквито и да било доводи в тази връзка, а
само схематично маркиране на бланкетни формулировки за неравноправност.
Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се
възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10
дни.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.10, ал.2 от
ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и
твърденията на ищцата за недействителност на клаузата на чл.1, ал.З от
процесния договор за паричен заем, намира за неоснователните и
необосновани твърденията на ищцата, че таксата за експресно разглеждане
на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно
разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На
практика услугата по експресно разглеждане се извършва преди сключване на
договора за кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда
като такава по управлението или усвояването на кредита. Видно от чл.1, ал.2
8
от Договора, услугата по експресно разглеждане на документи е за
допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се
възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя
при изчисляване на ГПР по договора.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.
първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗС и твърденията на ищцата за
недействителност на клаузата на чл.5, ал.2 от процесния договор за паричен
заем посочва, че съгласно разпоредбата на чл.5 от договора, ищцата се е
съгласила и задължила в срок до три дни от подписването му да предостави
едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не
съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат
обезпечени. В процесния случай дори е дадено право на избор на заемателя
кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му,
поради което остават несподелени твърденията на ищцата, че за нея били
поставени невъзможни за изпълнение условия, при все че същата е имала е
имала избор измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне
на едно от двете посочени в договора обезпечения по никакъв начин не се
изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон.
Позицията на ищцата, че неустойката била уговорена в нарушение на добрите
нрави, е лишена от мотивировка, тъй като липсва конкретика досежно
конкретен морален принцип, който да е бил накърнен. Поемайки по-голям
риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по
своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на
свой ред има пълното право да не полага подписа си под тях. Неприемлива е
позицията, че потребителят е поставен в по-неблагоприятно положение.
Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3- дневен срок от
сключването на договора, той е можел да забави сключването му до момента,
в който е в състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в договорни
правоотношения с ответника.
Посочва, че всеки заемател по договор за потребителски кредит
разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от
договора в 14-дневен срок, за която ищцата също е била информиран чрез
СЕФ и от текста на самия договор. В случай че упражни правото си, тя би
9
дължала връщане единствено на получената в заем главница и не би дължала
начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този
смисъл, след като е разбрала, че е в невъзможност да изпълни задължението
си по чл.5, ал. 1 от договора и при положение, че не е пожелала да понесе
тежестта на неустойката по чл.5, ал. 2 от договора, то тя е разполагала с 14
дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за
себе си последици. Ищцата обаче не е сторила това, от което следва, че тя е
решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.
По отношение на искането за разсрочване на задължението на ищцата
му за връщане на главницата, съобразно вноските по погасителния план на
Договора, счита и моля съдът да приеме, че не са налице предпоставките на
чл.241, ал.1 от ГПК, а искането на ищцата за разсрочване изпълнението на
решението е необосновано и недоказано.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове и да присъди на ответника направените разноски в производството в
пълен размер. В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна и
при условие, че процесуалният й представител претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА - за предоставена
безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице - счита, че такова
не се дължи на посоченото основание по подробни съображения, посочени в
отговора на исковата молба.
В ЕДНОМЕСЕЧНИЯ СРОК за отговор, съдът е сезиран с НАСРЕЩНА
искова молба подадена „В.К.“ АД против ищеца – С. Д. Х. по първоначалния
иск за постановяване на решение, с която моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, да осъди
ответника да заплати на ищеца, неплатените суми по Договора за паричен
заем „******“ № ******/06.03.2023г., в общ размер на 823.04 лева, от които -
800 лева - главница по Договора за паричен заем „******“ №
******/06.03.2023г.; 123.04 лева -начислена и незаплатена договорна лихва по
Договора за паричен заем „******“ № ******/06.03.2023г. за периода от
07.03.2023 - 13.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Претендира за направените по делото разноски.
Моли в случай, че съдът приеме насрещните искове за основателни,
10
както и в случай, че приеме, че предявените на първоначалния ищец искове
са основателни, на основание, чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прави възражение на
прихващане на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и
моли съда служебно да направи прихващане на насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях, в това число и присъдени разноски и хонорари.
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка на „В.К.“ ООД -
„******“, IBAN: ******, BIC: ******.
ИЩЕЦЪТ по насрещния иск - „В.К.“ АД твърди, че на 06.03.2023г. С. Д.
Х. е сключила с дружеството, в качеството му на заемодател, Договора за
паричен заем „******“ № ******/06.03.2023г. и по силата на този договор е
усвоила заемна сума в размер на 800 лв. С подписване на договора тя се е
задължила да върне заемната сума на 18 равни двуседмични вноски, всяка в
размер на 73.10 лв., в която били включени част от дължимите главница,
лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от
заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. т. 2 от Договор
преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски
формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно
изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума е
отпусната при фиксиран лихвен процент от 40.32 % , ГПР 49.39 % и общ
размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на
документи - 1315.80 лв. На основание чл.1 ал. 2 и след направения
доброволен избор от страна на заемателката да се ползва от допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит е
начислена такса за тази услуга в размер на 392.76 лв., която е разпределена за
плащане на равни части с всяка вноска. На основание чл. 5 от договора и
поради непредоставяне на допълнително обезпечение по договора на
заемателя е начислена неустойка в общ размер на 261.90 лв., която е
разпределена на равни части по всяка вноска като след това разпределение
размерът на вноската възлиза на 87.65 лв., а общото задължение по кредита на
155577.70 лв.
Твърди, че заемополучателят не е заплащал суми по договор за паричен
заем № ******/ 06.03.2023г. Към момент на депозиране на исковата молба,
заемателят дължи на заемодателя обща сума в размер на 1767.70 лв., от които
11
главница 800 лв., договорна лихва - 123.04 лв. за периода 07.03.2023 -
13.11.2023 г., неустойка - 261.90 лв., такса експресно разглеждане на
документи - 392.76 лв., 190 лв. - разходи за събиране на просрочени вземания,
което обуславя интереса от предявяване на настоящия иск със следния:
ОТВЕТНИКЪТ по насрещния иск - С. Д. Х. посочва, че съгласно чл.23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, заемателя дължи връщане само и
единствено на остатъка от главницата като се приспаднат извършените до
момента вноски. Доколкото ищецът по насрещният иск не е представил
каквито и да било доказателства за основанието и размера на претенцията си
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При постановяване на
своето решение по отношение на насрещния иск, съдът следва да вземе
предвид задължителната практика на Съда на Европейския съюз,
обективирана в решение по дело С-520/21, която не допуска при осъждане на
потребители за заплащане на главници по потребителски кредити същите да
бъдат осъдени да заплатят и законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на насрещния иск до окончателното заплащане на сумата.
Поддържа изцяло всички твърдения, направени в исковата молба. Прави
възражение за прекомерност на претендиралото адвокатско възнаграждение
по отговора на исковата молба и по насрещният иск. Претендира адвокатско
възнаграждение по минимума по предявеният насрещен иск.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото – Договор за паричен
заем ****** № ******-06.03.2023г., ищецът - С. Д. Х. е получил от ответното
дружество „В.К.“ ООД гр. С. кредит в размер на 800 лева, за срок от 36
седмици, при 18 броя вноски, на следните дати: 20.03.2023г., 03.04.2023г.,
17.04.2023г., 01.05.2023г., 15.05.2023г., 29.05.2023г., 12.06.2023г.,
26.06.2023г., 10.07.2023г., 24.07.2023г., 07.08.2023г., 21.08.2023г.,
04.09.2023г., 18.09.2023г., 02.10.2023г., 16.10.2023г., 30.10.2023г.,
13.11.2023г.; Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.32%.
Лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден е
12
0.11%. Общият размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане е 1315.80 лева, като същият е сборът от общия размер на
заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените
допускания в т.8. Годишен процент на разходите на заема е 49.33%.
Видно от клаузите на договора, чл.1, ал.3 регламентира, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер на 392.76 лева.
Разпоредбата на чл. 5 от договора регламентира следното: заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този
договор, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от
деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател ИЛИ 2. Банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата
гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в
оригинал на адреса за кореспонденция на заемодателя.
Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи
неустойка в размер на 261.90 лева. Страните се уговарят, неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски,
посочени в чл. 2, ал. 1, т.4, като в този случай дължимата вноска е в размер на
87.65 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1577.70 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно,
обосновано и неоспорено от страните, при данни посочени в Договор за
13
паричен заем ****** № ******-06.03.2023г., а именно – главница от 800 лв.,
договорна лихва от 123.04 лева, неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 261.90 лева и такса за експресно
разглеждане на документи от 392.76 лева, вещото лице посочва, че общо
получената дължимата сума е от 1577.70 лева; оскъпяване за срока на
кредита: 97.20%, Годишен лихвен процент: 208.58% и Годишен процент на
разходите (ГПР): 644.48%.
По Договор за паричен заем ****** № ******-06.03.2023г. няма
извършени плащания. Дължимата сума за главница по договора възлиза в
размер на 800.00 лева, възнаградителната лихва е в размер на 123.04 лева,
неустойката възлиза на 261.90 лева и такса за експресно разглеждане на
документи възлиза на 392.76 лева
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 06.03.2023г. ищецът е сключил
с „В.К.“ ООД Договор за паричен заем ****** № ******-06.03.2023г.,
съгласно който му е бил предоставен заем в размер на 800 лева, който е
трябвало да върне на 18 вноски, ведно с лихва от 40.32%. Няма спор и
относно това, че съгласно изискване на процесния договор, ищеца е трябвало
да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в предоставяне на
поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като в противен
случай дължал неустойка в размер на 261.90 лева. Не се спори по делото, че
страните са се договорили кредиторът да предостави на ищеца допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за което
дължала такса в размер на 392.76 лева. Безспорно установено е, че посочените
такса и неустойка е трябвало да бъдат платени от ищеца разсрочено заедно с
месечните вноски по договора за заем.
Спорно по делото е нищожни ли са клаузите на чл. 1, ал. 3 от договора
за плащането от страна на ищеца на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 392.76 лева и на чл. 5, ал.
2 от договора - за плащане на неустойка в размер на 261.90 лева за
неизпълнение на задължение да предостави обезпечение в полза на
заемодателя, поради противоречието им на закона и добрите нрави.
14
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи,
недействителност на клаузата за плащане на такса за експресно разглеждане
на искането за предоставяне на кредит, както и на тази за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, на посочените в
исковата молба основания. Обратно, в тежест на ответника е да докаже
валидност на въпросните две клаузи.
На първо място съдът счита, че процесният договор за паричен заем е
потребителски по своя характер, поради което в случая са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и че за него се прилагат правилата на чл.
143-148 от ЗЗП. По делото не се представят доказателства, нито се твърди от
страна на ответника, че клаузите на процесния договор са индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че
уговорената между страните такса за експресно обслужване на документи и
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
са неравноправни, респ. нищожни, поради следното:
Претендираната такса за експресно разглеждане на документите, чрез
които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита, противоречи на чл.
10а ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на
кредита. В случая, експресното разглеждане на документи е част от
процедурата по усвояване на кредита. С така определената за плащане от
ищеца такса, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона. Този извод се подкрепя и от това, че реално липсва
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
обоснове начисляването на претендираната от него такса - не е ясно каква е
разликата между експресното и обичайното преглеждане на документите и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора
„експресно разглеждане на документи“. Отделно от това, уговорения размер
на тази такса от 392.76 лева е в размер около 1/2 от размера на самия кредит
800 лева, като не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер, което пък е допълнително основание да се
приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин
кредита, респ. ГПР, като основен критерий за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита. С оглед на изложеното и предвид
15
противоречието на горепосочената клауза за такса за експресно разглеждане
на документите с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съдът приема, че
същата е нищожна поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1-во от ЗЗД.
На следващо място, предвидената в договора неустойка, следва да се
квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна
неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредитора би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за
неполучена договорена престация. Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от
15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е Решение №
107/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 818/2009г., II т.о.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение
на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение за
неустойка, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправността се
преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид
видът на стоката и услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора
или на друг договор, от който зависи, а според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Определената изцяло от кредитора методика за изчисляване на
неустойката в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо
за евентуално предвидимите от забавата вреди, е в разрез с принципа на
добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително
16
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя на
кредита, като последния е задължен да заплати необосновано висока
неустойка.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до
три дни от подписване на договора, а именно да представи поръчител-
физическо лице или банкова гаранция, като при неизпълнение е предвидено
да се заплати неустойка във фиксиран размер от 261.90 лева.
Така предвидената клауза за неустойка, поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на гаранция противоречи на чл. 21, ал.
1 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Уговорената в договора
неустойка от 261.90 лева е в размер около 1/3 от сумата на отпуснатия кредит
17
от 800 лева, като по този начин безспорно е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост. Тъй като противоречието между клаузата
за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка при
наличие на предпоставките на чл. 4, ал. 1 от договора.
Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата, предвидена в чл. 5, ал. 2
от договора, сключен между ищеца и ответното дружество и предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 261.90 лева е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, а предявения иск
се явява основателен и доказан.
Уговорената неустойка от 261.90 лв. и такса за експресно разглеждане
на документите в размер на 392.76, съставлявайки разход по кредита, следва
да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет пъти
размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 от
ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при
съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорената неустойка се въвеждат именно
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
посочените в договора 49.39% и възлиза на 644.48%, според заключението на
вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50%, определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. По този начин с уговорената неустойка и такса за експресно
разглеждане на документите се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като в годишния процент на разходите не се включва нейният размер.
Тъй като неустойката, съответно таксата за експресно разглеждане на
документите е прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия
размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, включената в договора клауза за
заплащането й отделно има за цел заобикаляне на изискванията на закона за
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, поради
което е нищожна.
18
Неоснователно е възражението на кредитодателя, че неустойката за
непредоставено обезпечение не следва да се включва в ГПР, тъй като при
сключването му за страните не е известно дали ще бъде предоставено
обезпечението. Видно от самият погасителен план е, че неустойката е
посочена в него. Доколкото същият е неразделна част от договора, размерът
на неустойката, както и начинът на заплащането й е предварително известна
за кредитора, а условията за предоставяне на обезпечение, прави
начисляването й сигурно и предвидимо.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от 50%.
С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно
тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2
от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете
за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus
SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т. 71 състав на СЕС приема, че видно от
текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът.
По делото установи се, че посоченият в договора за паричен заем, ГПР
не съответства на действителния. Предвид обаче, че клаузата, с която се
договаря годишният процент на разходите е част от същественото
19
съдържание на договора за потребителски кредит, същият не може да
съществува без нея, поради което нищожността на тази клауза, обуславя
недействителност на целия договор. Ето защо, искът следва да бъде уважен,
като се обяви недействителност на целия договор.
По предявения насрещен иск, съдът намира следното:
При недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл.
23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по него. Ако тази недействителност се
установи в производство по предявен иск по чл. 79 от ЗЗД или както е в
случая при нарочно предявен иск за прогласяване на нищожност, при
предявен насрещен иск от ответника за плащане на дължимите по договора
суми, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Установи се от назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, че за погасяване на задължения по договора за кредит ищцата не е
платила нито една вноска. Дължимата главница възлиза на 800.00 лева.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договор за паричен заем ****** № ******-
06.03.2023г., при допуснато просрочие с повече от 90 дни, кредиторът има
право да направи непогасеният остатък от кредита предсрочно изискуем.
Ищцата по първоначалния иск е допуснала забава в плащанията, който заем
остава непогасен, поради което за кредиторът е възникнало правото да го
20
обяви за предсрочно изискуем. Правото е надлежно упражнено с връчване на
препис от насрещната искова молба на кредитополучателката на 29.01.2024г.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК
на ВКС, при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит се дължи
само непогасеният остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Искът за претендираната главница в
размер на 800.00 лв. е основателен и следва да се уважи. Върху сумата от
800.00 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
несрещния иск – 19.12.2023г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит
следва да се отхвърли и исковата претенцията за договорна лихва в размер на
123.04 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на правния спор, право на разноски имат и двете страни,
съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на
200.00 лв., от които за държавна такса – 50.00 лева и възнаграждение за вещо
лице – 150 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Тъй като ищцата е представлявана от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
А. Д. се дължи адвокатско възнаграждение за защита по уважения иск с право
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
на договора за потребителски кредит, както и съразмерно на отхвърлената
част от насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото определено
при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата е възлиза на общо 453.32 лв.
(400 лв. за уважения първоначален иск и 53.32 лв. съразмерно отхвърлената
част от предявения насрещен иск за главница и договорна лихва), като
доколкото са представени доказателства да регистрация на адвоката по ДДС,
сумата се присъжда в размер на 543.98 лева с ДДС. По делото е договорено
21
процесуални представителство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради което,
възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. А. Д. - АК С..
На ищеца по насрещния иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, се дължи възнаграждение за процесуално
представителство от адвокат съразмерно уважената част от иска за главница.
В производството по делото ответникът е представляван от адв. А. Н.. Видно
от приложения Договор за правна защита и съдействие (л. 177 по делото) е, че
страните са уговорили адвокатски хонорар в размер на 600 лв. по насрещния
иск за заплащане на главница, както и разноски за вещо лице в размер на
150.00 лева и 50.00 лева – държавна такса.
Съдът като съобрази релевираното възражение на ответницата по
насрещния иск за прекомерност на разноските го намира за основателно. По
делото са проведени две открити съдебни заседания, по които процесуалния
представител не се явява лично, а депозира писмни становища; делото не се
отличава с фактическа и правно сложност, доколкото по правните спорове,
произтичащи от договори, сключени с потребител има обилна практика,
включително и на СЕС, която е непротиворечива, затова възнаграждението за
процесуално представителство на ответника следва да се намали до
предвидения минимален размер по наредбата от 400 лв. Така общо
направените разноски възлизат на 600.00 лева. Съразмерно уважената част от
иска на ищеца по насрещния иск се дължат разноски в размер на 520.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, предл.1-во от
ЗЗД, сключения на 06.03.2023г. между „В.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к. Л. 7, бул. ******, бл.
******, представлявано от С. П. П., като заемодател и С. Д. Х. от гр. Б., улица
****** с ЕГН **********, като заемател - Договор за паричен заем ****** №
******-06.03.2023г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, по предявения насрещен иск, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, С. Д. Х. от гр. Б., улица ****** с ЕГН
**********, да заплати на „В.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
22
управление: гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к. Л. 7, бул. ******, бл. ******,
представлявано от С. П. П., сумата от 800.00 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем ****** № ******-06.03.2023г., ведно със законна
лихва върху нея, считано от 19.12.2023г. до окончателното плащане на
сумата.
УКАЗВА на С. Д. Х. от гр. Б., улица ****** с ЕГН **********, че
присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка на „В.К.“ ООД -
„******“, а именно - IBAN: ******, BIC: ******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к. Л. 7, бул. ******, бл. ******,
представлявано от С. П. П. против С. Д. Х. от гр. Б., улица ****** с ЕГН
********** насрещен иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 123.04 лева, представляваща
начислена и незаплатена договорна лихва по Договора за паричен заем
„******“ № ******/06.03.2023г. за периода от 07.03.2023 - 13.11.2023г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В.К.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к. Л. 7, бул.
******, бл. ******, представлявано от С. П. П., да заплати на С. Д. Х. от гр.
Б., улица ****** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер
на 200.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА,
„В.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****,
р-н Л., ж.к. Л. 7, бул. ******, бл. ******, представлявано от С. П. П., заплати
на АДВ. А. Д., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., район С.,
ж.к. ******, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца - С. Д. Х.
от гр. Б., улица ****** с ЕГН ********** безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 543.98 лева с ДДС, определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Д. Х. от гр. Б., улица
****** с ЕГН **********, да заплати на „В.К.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к. Л. 7, бул.
******, бл. ******, представлявано от С. П. П., разноски в размер на общо
520.00 лева.
23
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пловдив, в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
24