РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500621 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. Д. К. против
решение № 5/10.01.2022г. по гр.д.№ 1776/2021г. на РС- гр.Асеновград, с което в
производство по ЗЗДН спрямо нея са наложени следните мерки: задължена е да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо въззиваемия Д. Р. К., да се приближава на по-
малко от 2 метра от същия, както и да приближава жилището му и местата за социални
контакти и отдих за срок от десет месеца, като й е наложена глоба в размер от 300 лева. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по-
конкретно се твърди, че предвид здравословното състояние на жалбоподателката е
обективно невъзможно тя да е извършила действията, с оглед на които с обжалваното
решение са наложени мерки за защита. Сочи се също така, че самият въззиваем многократно
е имал агресивно поведение спрямо жалбоподателката и е упражнявал физическо насилие
върху нея, като я е блъскал, включително и при инцидента на 30.07.2021г.. Обжалваното
решение се оспорва и като необосновано, тъй като решаващите изводи на районния съд се
основавали единствено на показанията на заинтересован от изхода на спора по делото
свидетели, а именно майката и сестрата на въззиваемия.
От въззиваемия Д. Р. К. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
постановено в пълно съответствие със събраните доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В молбата за защита, по която е образувано гр.д.№ 1776/2021г. на РС- гр.Асеновград,
се твърди, че на 30.07.2021г. ответницата- жалбоподателката в настоящето производство,
която била леля на молителя- въззиваем, два пъти го хванала за гушата и го душила, като
действията й били придружени с обиди и викове. Тя и преди това била проявявала
непредизвикана агресия спрямо него. Е.К. от своя страна твърди, че на посочената дата тя
била нападната от племенника си и неговата майка, като поводът за това бил, че ги попитала
1
кой и защо е счупил пощенската й кутия. За да се защити, се обадила в полицията, като
впоследствие подала и жалба. Подобни инциденти се били случвали и преди.
Жалбоподателката твърди, че е подложена на постоянен тормоз от Д.К..
По първоинстанционното дело са приети следните писмени доказателства:
удостоверение за родствени връзки, видно от което жалбоподателката е леля на въззиваемия
/ сестра на баща му/; съдебномедицинско удостоверение от 02.08.2021г., съдържащо
констатация за контузия на шията на въззиваемия / охлузвания в областта на шията
отдясно/; лист за преглед на Д.К. от 30.07.2021г., в който също са отразени охлузвания в
областта на шията отдясно; писмо от РП- Пловдив до жалбоподателката от 12.08.2021г., с
което я уведомяват , че въз основа на нейна жалба от 10.03.2020г. е образувано досъдебно
производство № 173/2020г. и след извършване на необходимите действия по разследване
същото е спряно с постановление от 24.03.2021г. на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК;
епикриза за проведено лечение на жалбоподателката в „Специализирана болница за
рехабилитация“- гр.В. през периода 11.08.2021г.- 18.08.2021г., в която е вписана диагноза,
включваща увреждания на лумбо- сакралните коренчета, неинсулинозависим захарен
диабет, с неврологични усложнения, хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност,
диабетна полиневропатия; друга епикриза за проведено лечение на жалбоподателката в
Клиника по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ“Св.Георги“- гр.Пловдив
през периода 04.10.2021г.- 07.10.2021г., в която е вписана диагноза: инсулинозависим
захарен диабет, с неврологични усложнения; прокурорско постановление от 17.08.2021г. с
отказ да се образува наказателно производство по жалба от Д.К. срещу леля му Е.К.; жалба
от въззиваемия против това постановление; прокурорско постановление от 14.09.2021г. с
указания до РУ- гр.Асеновград за извършване на допълнителна проверка; преписка рег.№
239р- 15660/2021г. по описа на РУ- гр.Асеновград, включваща докладна записка, обяснения,
протоколи за предупреждение, копие от заповед за незабавна защита, копие от протокол за
предупреждение, копие на възражение; преписка рег.№ ***г. по описа на РУ-
гр.Асеновград, включваща докладна записка, заявление, обяснения, разпореждания,
протоколи за предупреждение и др.. По настоящето дело са приети ЕР на ТЕЛК от
11.01.2021г., с което за жалбоподателката са определени 60% трайно намалена
работоспособност поради инсулинов захарен диабет, диабетна полиневропатия и
хипертонично сърце.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелките Е. К. / майка на
въззиваемия/ и А. В. / сестра на въззиваемия/. От материалите по делото и по- конкретно от
материалите по преписка рег.№ ***г. по описа на РУ- гр.Асеновград е видно, че двете
свидетелки са въвлечени в конфликта с жалбоподателката и имат определено негативно
отношение спрямо нея. Показанията им относно факта, че Е.К. е посегнала да души
племенника си Д.К., като му е причинила охлузвания и зачервяване в областта на шията,
обаче са непротиворечиви и напълно кореспондират с приетото съдебномедицинско
удостоверение. По отношение на същото следва да се отбележи, че отразеното в част
„Обективни данни“ „Шия- без данни за видими травматични увреждания“ очевидно е
резултат от допусната техническа грешка при изготвяне на удостоверението, защото в част
„Предварителни сведения“ след текста „Обективно състояние“ изрично е записано, че се
констатират охлузвания в областта на шията отдясно. Същата констатация е отразена и в
заключителната част на съдебномедицинското удостоверение. Дори коментираните
доказателства да не са достатъчно убедителни, съобразно с правилото по чл.13, ал.3 от
ЗЗДН, която разпоредба предвижда, когато няма други доказателства, съдът да издаде
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3, отново би
следвало да се приеме, че е осъществен твърдяният от въззиваемия акт на домашно насилие.
Такава декларация е представена с молбата за защита и в нея са описани същите
обстоятелства, както и в самата молба. Що се отнася до това, дали жалбоподателката е била
в състояние да души племенника си, предвид здравословните й проблеми, следва да се
отбележи, че описаната в съдебномедецинското удостоверение травма- охлузвания в
областта на шията отдясно, не е особено тежка и за причиняването й не се изисква особена
сила.
2
На л.68 по първоинстанционното дело е налице обяснение от въззиваемия относно
процесния инцидент, снето от служител на РУ- гр.Асеновград по преписка рег.№ ***г..
Обяснението, дадено пред органите на МВР по предвиден в закона ред, съставлява писмено
доказателство относно факта, че Д.К. е изложил записаните в този документ обстоятелства
по инцидента. Безспорно е, че ръкописният текст е изпълнен от него и обяснението също е
подписано от него, като не е налице основание за съмнение, че по някакъв начин му е бил
оказан натиск или давление да изложи определени факти. В обяснението е записано
следното: „Заставам между майка ми и Е. и отблъсквам Е. без да я събарям на земята и без
допълнително по какъвто и да било начин да продължавам да се саморазправям с нея. Тя
дойде до мен и докато ме гледаше в очите ми каза „Ти ли бе“ с много агресивен тон. Хвана
ме за гушата, за което имам снимки да покажа с щампа за време във файла на телефона си.
Майка ми Е. блъсна ръката на Е. от врата ми. Е. ме хвана втори път, аз й блъснах ръката и я
блъснах от себе си в самозащита“. Видно от тези обяснения, твърдението на
жалбоподателката, че е била блъскана от въззиваемия до известна степен отговаря на
истината. Това обстоятелство обаче не оправдава проявеното от нея агресивно поведение.
След като веднъж Д.К. я е отблъснал от майка си, той не е предприел последващи действия,
докато самият той не е бил нападнат. Едва ли намерението на жалбоподателката е било
точно да го души, защото нараняванията са само по едната страна на шията му, и едва ли тя
би могла да реализира такова едно свое евентуално намерение. Факт е обаче, че в момент, в
който той не я е нападал, тя е посегнала към шията му и то на два пъти, като му е причинила
охлузвания. Не е налице никакво основание да се приеме, че по този начин тя се е
отбранявала. Неправилно би било също така да се приеме, че поведението й е оправдано,
защото била предизвикана. Ето защо, следва да се приеме, че от жалбоподателката
действително е осъществен акт на домашно насилие, изразяващ се в нанасяне на
горепосочената травма. Не се установява, а и в молбата за защита и в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН не се твърди, тя да е отправила спрямо въззиваемия конкретни заплахи и/или
обиди.
Съобразно с установената фактическа обстановка, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено в частта, с която е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Същото ще
следва да бъде изменено в частта досежно мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и в частта
досежно наложената глоба, като срокът на посочената мярка бъде намален до минимума от
три месеца, а глобата също бъде намалена до минималния размер от 200 лева. Предвид
частичната основателност на жалбата, съдебните разноски ще следва да останат в тежест на
страните така, както са направени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/10.01.2022г. по гр.д.№ 1776/2021г. на РС-
гр.Асеновград, в частта, с която в производство по ЗЗДН спрямо жалбоподателката Е. Д. К.
3
е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо въззиваемия Д. Р. К..
ИЗМЕНЯ решение № 5/10.01.2022г. по гр.д.№ 1776/2021г. на РС- гр.Асеновград, в
частта, с която в производство по ЗЗДН спрямо жалбоподателката Е. Д. К. е наложена
мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, като й е забранено да се приближава на по- малко от 2
метра от въззиваемия Д. Р. К., както и да приближава жилището му и местата за социални
контакти и отдих, както и в частта, с която й е наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН, като
НАМАЛЯ срока на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН от десет месеца на три месеца и
НАМАЛЯ размера на глобата от 300 лева на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4