Решение по дело №364/2019 на Окръжен съд - Плевен

                            Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    №      /19.07.2019г.

 

                                    Гр.П. 19.07.2019г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на деветнадесети юни  

през две хиляди и деветнадесета     година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ  : РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                       : РЕНИ СПАРТАНСКА

    при секретаря  Петър Петров                                              и в присъствието  

    на  прокурора                                       като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                      въззивно гр.дело №364/2019г.

    по  описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

 С решение на  П.ски   Районен съд ,ХІІ-ти гр.с.№181 от 31.01. 2019г.,постановено по гр.д.№5121/2018г.по описа на същия съд на основаниe чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК,вр.чл.79 ал.1,чл.86 ал.1 ЗЗД   е признато за установено ,че Х.Д.Г., ЕГН **********,*** дължи на „***” ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ***, №***, представлявано от законния си представител Й.В., сумата от общо  491,52лв., от която 456,03лв.главница,. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №***, за периода 01.02.2016-31.03.2018г.;сумата от 35,49лв.лихва за забава., за периода 04.04.2016-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.05.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 2156/22.05.2018г., по ч. гр.д.№ 3507/2018г.по описа на ПРС.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1,вр.ал.8 от ГПК Х.Д.Г., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на “***- П.” ЕАД, гр. П., ЕИК ***, представлявано от Й.В.,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***”, №128 сумата от 395лв.,разноски по исковото производство и в размер на 75лв.,разноски по ч. гр.д. №3507/ 2018г.на ПРС. Решението е постановено при участието на „***“ЕООД гр.С., трето лице-помагач на страната на ищеца.

          Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба/неправилно посочена като касационна/от ответника пред ПРС Х.Д.Г.,който чрез своя пълномощник-адвокат Ц.П. от ПАК го обжалва пред П.ски Окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение въззивникът   моли  Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС изцяло като незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон,като се постанови ново,с което въззивната жалба бъде уважена на посочените в нея основания.В съдебното заседание на 10.07.2019г. въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Ц.П. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Съображения в тази насока са изложени и в депозираната от адвокат Петрова писмена защита.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

     Въззиваемото дружество“*** П.“ЕАД, представлявано от Й.В.,   чрез своя процесуален представител-юрисконсулт В.В. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който  взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са подробни доводи и съображения в тази насока.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция-юрисконсултско възнаграждение.В съдебното заседание на 19.06.2019г.не се е явил представител на дружеството,като от юрисконсулт В.В. е депозирана молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.С тази молба се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

       Третото лице-помагач „***“ЕООД гр.С. не е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК и не е взело становище по жалбата.   

       Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната  жалба оплаквания,становищата на страните  и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

       Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         От приложеното ч.гр.д.№3507/2018г. по описа на ПРС безспорно  се установява,че същото е образувано на основание подадено от въззиваeмото дружество “*** П.“ЕАД  заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,като ПРС  е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  №2156 от 22.05.2018г.,с която е разпоредено длъжникът Х.Д.Г. *** да заплати  на кредитора „***-П.“ЕАД гр.П., представлявано от Й.В. чрез пълномощника юрк.В.В. следните суми:456,03лв.-главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016г.до 31.03.2018г.;35,49лв.,лихва върху главницата за периода от 04.04.2016г.до 14.05.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -21.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането ,както и направените деловодни разноски:25лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.В самата заповед е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016г.до 31.03.2018г.,доставена в недв.имот,находящ се в гр.П., ж.к.“***“,бл.***,вх.Г,ап.63

         Срещу така издадената заповед длъжникът  Х.Д.Г. е подал възражение в срока по чл.414 ГПК.В съответствие с нормата на чл.415 ал.1 ГПК,ПРС е указал на  заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.На това основание кредиторът-„***-П.“ЕАД гр.П. е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си –главница и лихва в горепосочените размери.Така предявеният установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е  предмет на разглеждане в настоящото производство.

         От представените с ИМ писмени доказателства безспорно се установява, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***-П.“ЕАД гр.П. са публикувани във вестник „***“,в броя от 13.12.2007г.

          В съдебно заседание на 05.12.2018г.е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,че ответникът Х.Д.  Г. е собственик на топлоснабден имот,находящ се на адрес: гр.П.,ж.к.“***“,бл.***,вх.Г,ап.63.

           Не е спорно обстоятелството,че третото лице-помагач „***“ЕООД гр.С. е дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата,етажна собственост,където се намира и собствения на въззивника имот с аб.№***. В този смисъл е представеното от третото лице-помагач и неоспорено от ответника  писмено доказателство-обобщена справка за дължимите суми за топлинна енергия  и енергия сградна инсталация за процесния период от 01.02.2016г.до 31.03. 2018г./л.38/.

          Спорни в настоящото производство ,а и пред ПРС са били въпросите дължи ли ответникът  Х.Г. горепосочените суми,за  които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3507/2018г.по описа на ПРС, има ли същият качеството на потребител на топлинна енергия.

За изясняване на спорните по делото въпроси са назначени две експертизи счетоводна и техническа.От заключението на счетоводната експертиза,изготвено от ВЛ Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че за процесния период от 01.02.2016г.до 31.03.2018г. за имот с аб.№ *** е начислена главница общо в размер на 456,03лв.,консумирана и незаплатена топлинна енергия,която включва сумата  от 171,54лв.-сума за отопление, сумата от 279лв.,ТЕ, отдадена от сградната инсталация и  сумата от 5,49лв.- услуга дялово разпределение,като в същото в табличен вид са посочени начислените суми за всеки от месеците.Според заключението в имота няма  водомери и уреди,като е налице щранг-лира в банята,като сумите за отопление са без ИРУ са  на база щранг-лира в банята,а  ТЕ, отдадена от сградната инсталация  е изчислена въз основа на  действителния обем  на имота- 66,03 куб.м. ВЛ е установило , че процесните фактури са начислени за месеците,за които са издадени на база изготвените отчети от фирмата, осъществяваща дяловото разпределение-„ ***“ЕООД гр.С., внесен е начисленият ДДС по сметка на републиканския бюджет.Според експертизата за процесните суми не е извършено плащане в периода 01.04.2018г.до 20.11.2018г. и същите са начислени в сметка „Клиенти“,обща партида за ФЛ.Видно от заключението лихвата за забава върху главницата за  за претендирания  период- 04.04.2016-14.05.2018г.от изискуемостта на отделните плащания е в размер на 35,49лв.

 От заключението на техническата експертиза,изготвено от ВЛ Й.Й.,което не е оспорено от страните и съдът възприема изцяло като обективно и компетентно се установява,че имотът на ответника се намира в топлофицирана жилищна сграда, с общ отопляем обем на сградата- 6934 куб. м., а отопляемия обем на жилището е 171,80 куб.м. ВЛ е посочило, че делът на ТЕ от сградната инсталация, се определя съобразно т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост. Разпределението на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.В Таблица 1 е изчислен делът на ТЕ за сградна инстрация за имота на ответника за процесния период.Съгласно заключението на ВЛ Й. в имота на ответника има монтирана щранг-лира в банята,като не се ползват други отоплителни тела,но до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през процесния период и за имота е разпределена  ТЕ за отопление от щранг-лира в банята,като в Таблица 2 е пресметната стойността на ТЕ за отопление в баня за всеки от месеците.В таблица 3 е извършена обобщена  справка за доставената ТЕ за целия период,предмет на иска.Според приетата експертиза извършеното разпределение на  ТЕ  в сградата е съгласно Методиката за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г, като начислените суми  са в съответствие с Наредбата.

 При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка,Окръжният съд изцяло възприема като правилни и законосъобразни изложените от ПРС съображения за уважаване на иска с правно осн.чл.422 ГПК.

Основното възражение на въззивника Х.Г. ,направено във въззивната жалба,а и в депозирания писмен отговор по реда на чл.131 ГПК е, че между него и дружеството  не е възникнало валидно облигационно правоотношение,тъй като същият не е сключвал договор с „***- П.“ЕАД за доставка на топлинна енергия,поради което не дължи суми за сградна инсталация и щранг-лира в банята.Това възражение е неоснователно.

Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че с оглед безспорния по делото факт, че ответникът Х.Г. е собственик на процесния имот в гр.П.,ж.к.“***“бл.***,вх.Г,ап.63,който се намира в топлоснабдена сграда,същият  има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ/ в сила от 17.07.2012г./ Според чл.153 ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. За да възникне правоотношение  по покупко - продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.В този смисъл е разпоредбата на чл.150 ал.1  от Закона за енергетиката /ЗЕ/,която предвижда,че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им,без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. След като общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***- П.” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани във вестник“***“бр.239 от 13.12.2007г.,същите обвързват ответника Х.Г. като собственик на процесния топлоснабден имот.При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/  при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.В този смисъл е и практиката на ВКС- решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.След като облигационната връзка за доставка на топлинна енергия е възникнала ex lege,по силата на закона ,въззивникът има качеството на потребител на ТЕ.

          Неконкретизирано е възражението на въззивника  относно твърдението за противоречие с Конституцията на РБ и правото на Европейския съюз. Съгласно чл.27 от Директива №83/2011 г. на ЕС "потребителят е освободен от насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки-вода,газ, ел.енергия, централно отопление или предоставяне на услуга, която не е поръчана".Тази разпоредба е транспонирана в чл.62 от Закона за защита на потребителите, в сила от 2014 г.,но не и в ЗЕ.В ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №2/2016г.,задължително за съдилища  е прието,че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.В този смисъл неоснователно е възражението,че нормите на ЗЕ противоречат на правото на Европейския съюз,че се касае за непотърсена услуга.

          Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда, етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.Разпоредбата на чл. 153,ал.6 от ЗЕ предвижда,че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. 

        По изложените до тук съображения и като съобрази горепосочените разпоредби на ЗЕ,съдът приема,че въззивникът Х.Д.Г. в качеството му на собственик на  жилище ,находящо се в гр.П., ж.к. “***“,бл.***,вх.Г,п.*** ,с абонатен №*** дължи плащане на  стойността на доставената до имота му топлинна енергия общо в размер на 456,03лв.-главница,която сума включва сума в размер на 171,54лв.за отопление,ТЕ,отдадена от сградна инстлация в размер на 279лв.и сумата 5,49лв. такса за дялово разпределение.Доколкото дължимите главници не са заплащани в определения съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия  30 дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят,потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. От приложеното счетоводно извлечение,а и от заключението на ВЛ И. е видно,че лихвата за забава за периода от 04.04.2016г.до 14.05. 2018г.е в размер на 35,49лв.Вземането на ищеца за горепосочените суми,за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№3507/2018г. по описа на същия съд е доказано по основание и размер.Искът с правно основание чл.422 ГПК е  основателен, доказан и следва да бъде  уважен изцяло.

След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ГПК следва да бъде  потвърдено изцяло.

При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК във вр.с чл.78 ал.8 ГПК/изм.ДВ бр.8/2017г./във вр.с чл.25 ал.1 НПП  въззивникът   следва да заплати на въззиваемото дружество направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв./минимален размер/ за юрисконсултско възнаграждение.

         Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.   

          Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на П.ски  Районен съд ,ХІІ-ти гр.с.№181   от 31.01.2019г.,постановено по гр.д. №5121 за  2018г. по описа на същия съд.

          ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.3 във вр.с чл.78 ал.8 ГПК Х. Д.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***-П.“ ЕАД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П., ул. “***“128,представлявано от изп. директор  Й.В. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100лв.за юрисконсултско възнаграждение.    

          Решението е постановено при участието на третото лице –помагач   на страната на ищеца-“***“ЕООД гр.С..

          Решението  е окончателно и не подлежи на  касационно обжалване.

         

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :