РЕШЕНИЕ
№ 1838
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110207449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от М. АНТ. Д. от
..........................., с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 19 - 4332 - 004614/19.03.2019г. на Началник
група към СДВР отдел ,,Пътна Полиция", с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
При подробно мотивирана жалба наказаното лице оспорва
наказателното постановление с оплакването, че същото е било издадено при
множество допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение се
иска от съда да постанови решение, с което да го отмени. Претендират се и
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Д., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган: Началник група към СДВР
отдел ,,Пътна Полиция", редовно призован, не се явява и не се представлява.
1
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 01.03.2019г., около 17:00ч. в гр.София, на бул.,,Черни връх", с
посока на движение от бул.,,Никола Вапцаров" към ул.,,Джеймс Баучер",
жалбоподателят М.Д. управлявал лек автомобил Т. с рег.№ ......................., в
която се движел свидетелят С. К.. Водачът оставил пасажера на пазарчето до
хотел ,,Хемус" на бул. ,,Черни връх" след което продължил по пътя си. На
жалбоподателя бил му съставен АУАН от свидетелите Л.Н. и С.Г. -
служители в ОПП -СДВР за това, че на кръстовището с ул.,,Елин Пелин" не
пропуснал преминаващите пешеходци от ляво на дясно по пешеходна пътека
тип ,,Зебра" и обозначена с пътен знак Д - 17 с пътна маркировка М8.1. С акта
бил иззет и контролен талон № 5623822. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
Л.Н. и С.Г. е, че двамата не си спомнят за случилото се дори и след
предявяване на АУАН на всеки един от тях поотделно. Същевременно в
показанията си свидетелят С. К. признава, че на процесната дата се е возил в
управлявания от жалбоподателя автомобил, но не е бил свидетел на
обстоятелството, дали впоследствие същият е пропускан преминаващи по
пешеходна пътека пешеходци. Съдът кредитира показанията и на тримата
свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите обаче по
никакъв начин не потвърждават фактическата обстановка, отразена както в
съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
2
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано. Събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност не потвърждават факта на
извършено административно нарушение. Видно от показанията на
разпитаните актосъставител и свидетел по акта е, че и след предявяването им
на АУАН същите не си спомнят за случилото се. В разпита си свидетелят С.
К. пък не навежда никакви твърдения, свързани с вмененото на
жалбоподателя нарушение. С оглед доказателствената съвкупност и тежестта
на доказване на нарушението от страна на административно наказващият
орган съдът намира, че вмененото административно обвинение се явява
недоказано. Това на свой ред обусловя необосноваността на обжалвания
санкциониращ акт.
Съдът споделя наведеното в жалбата оплакване за наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя и обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание. Както в съставения АУАН, така и в
обжалваното НП са изчерпателно посочени всички реквизити от обективната
страна на изпълнителното деяние по време, място и конкретен начин на
извършване. Много точно е отразено, че водачът на управлявания лек
автомобил не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци,
с което е реализирал административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Същевременно обаче фактическият състав на упоменатото деяние не е бил
прецизиран в съответствие с изискванията на закона. В нарушената норма
ясно е посочено, че освен непропускане на преминаващите пешеходци,
водачът следва да намали скоростта или да спре. В акта и обжалваното
наказателно постановление не е посочена нито една от двете алтернативи на
закона, което накърнява правото на защита на жалбоподателя. Фактическият
състав на административното нарушение не е бил описателно завършен, което
води като правна последица до неяснота на вмененото изпълнително деяние.
Нарушението е съществено, тъй като касае поведение на водача на лекия
автомобил, свързано с елемент от обективната страна на изпълнителното
деяние, за неизпълнението на което същият е длъжен да узнае.
3
По отношение на задължителните реквизити на АУАН и НП, както и на
материално правното компетентност на актосъставителя съдът намира същите
за неоснователни. Видно от приложената като писмено доказателство
заповед, с която полицейските органи от отдел ,,Пътна Полиция" са били
овластени да съставят АУАН е, че към момента на деянието актосъставителят
е бил компетентен да съставя актове за установяване на административни
нарушения. От друга страна АУАН и НП съдържат необходимите минимални
реквизити по чл. 42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не е налице разминаване в
параметрите на фактическото обвинение. Ето защо и в тази част мотивите на
подадената жалба се явяват неоснователни.
С оглед гореизложените правни съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
необосновано, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и недоказаност на наличие на изпълнително деяние, поради което и
същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото направените в хода на съдебното
производство разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата от 300.00 лева, следва да бъдат
присъдени на СДВР. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с
разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.18, ал.2 във
вр. с чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Закона за адвокатурата и чл.63д., ал.1 от ЗАНН
изрично регламентират правната възможност ако насрещната страна бъде
осъдена за разноски, упълномощеният адвокат да има право да получи такива.
Административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати и по
сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 4332 - 004614/ 19.03.
2019г. на Началник група към СДВР отдел ,,Пътна Полиция", с което на М.
АНТ. Д. от .......................... с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в
размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл.119, ал.1
4
от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на М. АНТ. Д. от .................., с ЕГН: ********** сумата от 300.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник по
чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, както и по сметка на СРС сумата от
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5