РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212100600866 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подсъдимия И. Р. Т.
ЕГН ********** против присъда № 260008 от 06.10.2020г., постановена по НЧХД №
182/2020г. по описа на Районен съд-Несебър. С присъдата първоинстанционният съд
признал подс.Т. за виновен по повдигнатото му с тъжбата на Й. П. М. ЕГН **********
обвинение за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК, на основание чл.78а от
НК освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, осъдил го на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на
тъжителя М. обезщетение за причинени с престъплението неимуществени вреди от
непозволено увреждане в размер на 300 лева, отхвърлил гражданския иск над уважения
размер от 300 лева до предявения размер от 5 000 лева, и осъдил подс. Т. да заплати
сторените от тъжителя деловодни разноски в размер на 681.86 лева, както и държавна такса
в размер на 50 лева върху уважената част от гражданската претенция. Със същия съдебен
акт частният тъжител М. бил осъден да заплати на подс. Т. сторените от последния разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете. Накрая съдът се
разпоредил и с вещественото доказателство по делото – 1 бр. оптичен носител CD-R, марка
„Кодак“, като постановил същото да остане по делото до изтичане срока на съхранение на
делото, след което да бъде унищожено като вещ без стойност.
1
Въззивната жалба съдържа неконкретизирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата и постановяването в нарушение на процесуалните
правила. Претендира се отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подс.Т. да
бъде признат за невиновен по повдигнатото с тъжбата обвинение.
Във въззивното съдебно заседание тъжителят М. и упълномощеният му повереник –
адв. К.К. от АК-Бургас, редовно призовани, не се явяват.
Пред настоящата инстанция подсъдимият И.Т. се явява лично, заедно с
упълномощения си защитник – адв. В.П. от АК-Бургас. Последният поддържа отправеното с
жалбата искане за отмяна на присъдата. Според него анализът на доказателствата, извършен
от районния съд, бил некоректен. Съдът следвало да възприеме възраженията на защитата
относно представения по делото оптичен носител и да изключи същия от доказателствената
съвкупност. Наред с това счита, че от изготвената по делото експертиза се установявало, че
подс. Т. не бил отправил обидни реплики към тъжителя, а такива думи и изрази били
изречени в множествено число, т.е. не към конкретно лице. Съдът неправилно бил приел, че
подсъдимият бил направил самопризнание за нанесени обиди, докато всъщност подс. Т.
твърдял, че при инцидента имало обидни реплики и от двете страни, без същия да е
провокирал такива. Възразява се и срещу извода на първоинстанционния съд, че в
показанията на на свид. Д. С. били налични противоречия. Сочи се още, че в мотивите към
присъдата, на последния лист, се съдържали противоречия – съдът приел, че не били налице
основания за приложението на чл.146 ал.2 от НК, а в следващия абзац бил приел, че личното
поведение на тъжителя било допринесло за достигане на конфликта. Въз основа на
изложеното се настоява за постановяването на оправдателна присъда. Алтернативно се иска
приложението на института на реторсията, тъй като обидните думи били отправени
вследствие на предхождащи такива от страна на тъжителя към подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият Т. моли да бъде оправдан, тъй като не бил
обиждал тъжителя лично.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от сочените от
страните основания, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, поради
подаването в законоустановения 15-дневен срок от страна с надлежна процесуална
легитимация, и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, но разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд установи, че в първоинстанционното производство са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото
правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност,
настоящият съд възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща в основната си
част на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, а именно:
Подсъдимият И. Р. Т. ЕГН ********** е роден в гр.****** и живее в гр. ******
община ******, област *******. Той е ******, ******* гражданин, *****, с ******
2
образование, работи като *************** и е ********.
Частният тъжител Й. П. М. бил управител на „*********, ЕИК ********, чийто офис-
магазин се намирал в к.к. „********“, община ******, в едно от партерните помещения на
сграда с идентификатор 51500.507.565.2, находяща се в комплекс „К********“. Управител
на етажната собственост на сградата бил подс. И.Т., който наред с това представлявал и
дружеството „*********, ЕИК ******* – съсобственик на урегулирания поземления имот, в
който била построена посочената сграда. В периода преди процесния инцидент, между
тъжителя и подсъдимия възникнал спор по повод дейността и правата на представляваните
от тях търговски дружества. Конкретен повод за разногласията станала поставената от
„******** на входа на паркинга на сградата бариера, която впоследствие била премахната
със заповед № 1590 от 27.08.2019г. на заместник-кмета на община Несебър. Преди да бъде
демонтирана обаче, служители в „******** предоставили на ползватели и собственици на
самостоятелни обекти в сградата съответните дистанционни управления за бариерата.
На 03.10.2019г., около обяд подс. Т. отишъл на паркинга пред магазина на „********
в комплекс „*******“ и казал на свид. Р. Г., служител в магазина, че предоставените им
устройства за дистанционно управление на бариерата следвало да бъдат върнати, или да се
плати цената за тях, а поставените пред магазина гумени съоръжения трябва да бъдат
премахнати. Тъй като поведението на подс. Т. било настъпателно и същият говорел на висок
тон, намиращият се в другата част на същия магазин (разделен на две части) тъжител М.
излязъл отпред и отишъл при подс. Т., като през цялото време бил поставил камерата на
телефона си в режим на видеозаснемане, което обстоятелство било възприето от подс. Т..
При приближаване на тъжителя, подс. Т. насочил агресивното си поведение към него, като
повторил исканията си. Докато се намирали на паркинга пред магазина подсъдимият, без да
бъде провокиран от тъжителя или негов служител, изрекъл на висок тон по адрес на
тъжителя М. думите „смешници“, „селяни“, „ебахти и нахалниците“ и „ебах ги в
смешниците“. Казаното било възприето не само от М., но и от всички присъстващи на
инцидента лица – гореспоменатият свид. Р. Г. и свид. Д. С., която работела като
счетоводител в „******* и била натоварена лично от подс. Т. да осигури премахването на
гумените съоръжения и събирането на предоставените дистанционни управления. Малко по-
късно на мястото на конфликта пристигнали полицейски служители.
От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост
по отношение на подс. Т. се установява, че към инкриминираната по делото дата -
03.10.2019г., той е неосъждан.
Въззивният съд констатира, че първата инстанция е подложила на внимателен анализ
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и е
извлякла от тях действителното им съдържание, без да ги извращава или пренебрегва. При
постановяване на присъдата, първостепенният съд е обсъдил само годни и събрани по реда
на НПК доказателствени материали - обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Г., С. и М. и твърденията на тези свидетели в проведените между тях очни
ставки, заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза (протокол № 96 от
3
24.07.2020г., л.70-л.96 от първоинстанционното съдебно производство), и вещественото
доказателство – оптичен носител, съдържащ видеозапис, направен с мобилния телефон на
тъжителя по време на инцидента. Във връзка с отправеното от защитата възражение за
недопустимост на приетото по делото веществено доказателство следва единствено да се
посочи, че съдът не е допуснал процесуално нарушение с приобщаването му към
доказателствената маса. Представеният видеозапис е бил изследван посредством съдебна
техническа експертиза, извършена в Регионална служба „Военна полиция“, гр. Варна, от
заключението по която се установява, че върху материалният носител, съдържащ видеозапис
от телефона на тъжителя, не са констатирани следи от манипулации/намеси върху
записаната информация, прекъсвания, смущения или други шумове, рефлектиращи върху
качеството или яснотата на видео и аудио записа, т.е. записът не е преправян по никакъв
начин, автентичен е и е направен инцидентно, единствено във връзка поведението на
подсъдимия, но с неговото знание. В този смисъл съдебната практика, напълно споделена от
въззивния съд, многократно е имала възможност да посочи, че приобщаването на такива
веществени доказателства по делото е изцяло законосъобразно и обосновано, като
безспорно спомага за разкриване на обективната истина, какъвто всъщност е и заложеният в
чл.13 от НПК принцип. Наред с това, съгласно дадената в чл.109 от НПК дефиниция,
веществени доказателства са предметите и вещите, които са били предназначени или са
послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или
са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В приложения по делото оптичен
носител се съдържат именно следи от престъпното деяние на подсъдимия.
Настоящият състав се присъединява към извършената от първата инстанция оценка
на доказателствената съвкупност и изведените от нея заключения относно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, поради което не съзира
необходимост да ги възпроизвежда изцяло. Достатъчно е да се посочи, че правилно
релевантната за делото фактическата обстановка е била изградена върху показанията на
свид. Г., тъжителя и представения по делото видеозапис, който впрочем въззивната
инстанция възприе лично. В този смисъл възраженията на защитата за необоснованост на
присъдата са изцяло неоснователни. Твърденията на посочените лица са обективни,
последователни, логични и обективни. Освен помежду си, тези твърдения корелират изцяло
с казаното веществено доказателство. От тези източници на фактически данни се
установява, че инкриминираните с тъжбата думи и изрази в действителност са изречени от
подсъдимия и са били насочени конкретно към тъжителя. М. е направил опит да проведе
спокоен и нормален (съобразен с общоприетите норми) разговор с подсъдимия, който
останал безуспешен. Поведението на подс. Т. било агресивно, нападателно, включващо
използването на обидни изрази и квалификации по адрес на тъжителя.
В мотивната част на присъдата се съдържат констатации на районния съд, които не
могат да останат без коментар. Според проверяващата инстанция доказателственият
материал по делото не позволява да се направи категоричен извод, че тъжителят М., сам или
4
заедно със свои служители, е изгонил и наругал работниците, изпратени от подс. Т. да
демонтират поставените пред магазина гумени съоръжения, нито пък, че по време на
обсъждания инцидент тъжителят е отправял обидни думи и вулгарни изрази спрямо
подсъдимия или негови служители. По отношение на първата част от обстоятелствата
свидетелства единствено свид.С., а за втората – свид. С. и свид. М.. Според настоящия
състав достоверността на показанията на тези свидетели не може да се оцени положително,
съответно не могат да бъдат кредитирани с доверие при изграждане на фактическата
обстановка по делото. Освен това противоречат на показанията на свид. Г.и на вещественото
доказателство по делото, които бяха коментирани по-горе в настоящото изложение.
Поведението на подсъдимия, видно от обсъждания видеозапис, не личи да е било
предизвикано от предхождащи действия или изявления на тъжителя. Вече бе посочено, че
М. е бил спокоен и без да повишава тон единствено е задавал въпроси към подсъдимия,
които според въззивния съд не са целели провокирането на подсъдимия към
инкриминираното поведение. Районният съд с категоричност е приел, че между подсъдимия
и тъжителя били водени „остри спорове и на висок тон“ (л.110, включително на гърба от
мотивите към присъдата), както и че тъжителят, непосредствено преди да започне да записва
видеоклипа, променил интонацията си, за да „създаде представа, че желае да успокои
обстановката“. В действителност това съждение на районния съд представлява в същината
си необосновано предположение, за което по делото не е налице нито едно оценено като
достоверно доказателство, още повече, че видно от същия запис, преди и в момента на
започване на казаното действие (направата на видеоклипа), тъжителят се е намирал в офиса
си – обстоятелство, идентично пресъздадено от свид. Г. и изрично посочено в тъжбата.
Другото обстоятелство, прието също с категоричност от районния съд, е това, че
преди да се развие инцидентът, тъжителят заедно със свои служители са изгонили пратените
от подс. Т. лица, които следвало да премахнат гумените съоръжения пред магазина.
Използваните от подсъдимия изрази по време на записа, а също така поведението му и това
на свид. С.и нейните думи, изключват възможността преди процесния инцидент тъжителят
да е гонел работници на подсъдимия осигуряващи поддръжка на имота, или други лица,
действащи в изпълнение на негови поръчения. От записа и експертизата се установява, че
подс. Т. на няколко пъти указва на своя служител – свид. С., до 5 часа на същия ден да
пристигнат техници, които да отстранят съоръженията, както и в същия интервал от време
свид. С. да вземе дистанционните управления от служителите на дружеството на тъжителя,
или последните да заплатят стойността им. В отговор на така указаното , свид. С. заявява,
че се е обадила на техниците (поддръжката) и същите щели да дойдат след малко („ей сега“
– л.81 от първоинстанционното съдебно производство). В разпита си пред съда свид. С. е
изложила твърдения, че след като работниците са били гонени и обиждани от тъжителя, тя
незабавно се е обадила на подс. Т. и същият бързо пристигнал на място пред магазина, което
предполага, че техниците са били още на място, но видно от изложеното по-горе, такива
служители липсват, а ако действително са били там, то свид. С. не би имало нужда да им се
обажда, за да идват. Посоченото в настоящия абзац съдържа основанията, въз основа на
които въззивната инстанция счита показанията на свид. С. и обясненията на подсъдимия за
5
необективни и недостоверни по обсъдените пунктове, и поради това не ги кредитира с
доверие при установяване на съставомерните факти.
Наличните доказателства не могат да обосноват извод, че преди, по време или след
осъщественото от Т. деяние, тъжителят М. е отправял към него „жестоки обиди, викове,
крясъци, псувни“, каквато е тезата на защитата. Поради това, претенцията на подсъдимия и
неговия защитник за приложение на реторсия на основание чл.146 ал.2 от НК е лишено от
доказателствена и правна основа, и правилно е счетено за неоснователно от районния съд.
При правилно установени факти, с изключение на обсъдените по-горе, които обаче не
променят правилността на атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е достигнал до
обосновани и законосъобразни изводи относно деянието, неговата престъпна
съставомерност и авторство, напълно споделени и от настоящия съд.
От обективна страна подс. И.Т. действително осъществил всички елементи от
престъпния състав по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на 03.10.2019г., около
14:50 часа, на публично място - в. к.к. „Слънчев бряг“, гр. Несебър, Бургаска област, в
поземлен имот с идентификатор 51500.507.565, в който бил разположен комплекс
„**********“, отправил обидни думи към Й.М. в негово присъствие, а именно: „смешници“;
„селяни“; „ебах ти и нахалниците“ и „ебах ги в смешниците“.
Агресивни по своето естество, инкриминираните изрази с оглед конкретното им
съдържание безспорно са обективно годни да засегнат отрицателно честта и достойнството
на тъжителя, и доброто му име в обществото. Престъпният резултат е настъпил незабавно,
тъй като обидите са изречени в присъствието на тъжителя М., който ги възприел
непосредствено и веднага. Негативните преживявания у последния, пряко следствие от
деянието на подсъдимия, се усилват и от факта, че обидата е отправена и непосредствено
възприета от присъстващите на инцидента лица – свид. С. и свид. Г., който е служител в
управляваното от тъжителя дружество, а това обстоятелство всъщност води до
съставомерност на деянието по чл.148 ал.1 т.1 от НК – обида, нанесена публично.
Възраженията на защитата, изложени и пред първостепенния съд, че подс. Т. говорил
в множествено число, поради което обидата не била конкретно насочена към подсъдимия, са
несъстоятелни. Предвид предисторията на инцидента (поставените бариера и гумени
съоръжения), заеманата от тъжителя длъжност (управител), месторабота, и роднинските му
връзки със съдружник в капитала на дружество, съсобственик с представляваното от
подсъдимия дружество на поземления имот, върху който е изградена сградата, респ. в която
се намират магазинът и офисът на тъжителя, сочат, че обидата е целяла и действително е
засегнала честта, достойнството и положителната самооценка на тъжителя. Освен това, в
хода на конфликта и при артикулиране на една от включените в обвинението думи –
„смешници“, подс. Т. е използвал следния израз „Ай цяло лято ще ги издържам тука някакви
смешници от ****************…“, визирайки тъкмо родното място на тъжителя.
От субективна страна, подсъдимият осъществил деянието при „пряк умисъл“ по
смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК като форма на умишлена вина. Единствената цел
6
на подсъдимия, безспорно изводима от поведението му, е била да унизи тъжителя М., лично
и пред неговите колеги, като демонстрира собственото си превъзходство и надмощието над
него. От доказателствата по делото е видно, че Т. е направил всичко възможно да остави
усещане у присъстващите на инцидента лица, включително М., че мястото, върху което се
намират, е негово, използвайки изрази като „нашето място“, „моята територия“, „да! моя е
(територията)“ и т.н. Въпреки, че е можел да използва множество други начини за
отстраняване на поставените съоръжения, без да влиза в пререкания с ползвателите на
имота, ако в действителност такова е било решението на етажната собственост, за което
впрочем също липсват доказателства, подсъдимият е избрал описания агресивен и
престъпен подход, тъй като по този начин е знаел, че ще реализира целта си – да унижи и
накаже тъжителя за отправени от управляваното от него дружество жалби към общинските
служби относно поставената на паркинга бариера. По установения по делото начин Т.
демонстрирал незачитане на утвърдените в обществото правила за нормално човешко
общуване и взаимно уважение.
Правилно, в съгласие с доказателствата и предвижданията на закона
първоинстанционният съд констатирал, че извършеното от подсъдимия попада в предметния
обхват на чл.78а от НК. За престъплението по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба“ от 3 000 до 10 000 лева, и „Обществено порицание“.
Подсъдимият Т. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава Осма от общата част на НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. С оглед наличието на всички законови предпоставки, и отсъствието на пречки,
обосновано и законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му с
тъжбата обвинение, и съответно освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК с налагане на административно наказание. Въззивният съд се солидаризира с
аргументите на първата инстанция, изложени във връзка с индивидуализирането на
административната санкция. Чистото съдебно минало, отсъствието на данни за предходни
негови противообществени прояви и конкретното му финансово състояние, ведно с липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства обосновават извод, че на подсъдимия И.Т.
следва да се наложи административно наказание в предвидения от закона минимален размер
от 1 000 лева, поради което решението на първата инстанция да наложи именно това
наказание е правилно и законосъобразно. Така отмереният размер на санкцията съответства
на интензитета и степента на обществената опасност на извършеното престъпление,
съобразен е с характеристичните данни и социалния статус на дееца и би спомогнало за
постигането на целите на административното наказание, дефинирани в чл.12 от ЗАНН –
най-вече в насока поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите
занапред.
Съобразено със закона и доказателствата по делото е и решението на
първоинстанционния съд по предявената от тъжителя М. гражданска претенция, която в
действителност е доказана по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. С виновното си и
противоправно поведение подсъдимият Т. е причинил на тъжителя неимуществени вреди,
7
пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. При определяне на
следващото се на М. обезщетение за тези вреди, районният съд обосновано отчел, че подс. Т.
е унизил честта и достойнството на тъжителя. Към казаното може да се добави, че така
осъщественото отрицателно засягане не се отличава с голяма интензивност и острота. С
оглед тези обстоятелства, обосновано районният съд индивидуализирал дължимата от
подсъдимия обезвреда съобразно доказателствата за ефекта на престъплението върху
личността и психиката на пострадалия, като осъдил подс. Т. да му заплати сума в размер на
300 лева. Така отмереното обезщетение и по мнението на въззивния съд е адекватно на
осъщественото престъпление, и е достатъчно да възмезди претърпените от тъжителя
негативни емоции, душевни терзания и психически сътресения вследствие нанесените му
обиди. Законосъобразно съдът отхвърлил гражданската претенция над уважения размер, до
предявения размер от 5 000 лева, предвид липсата на доказателства за претърпени
неимуществени вреди на такава стойност. За пълнота, но без да рефлектира върху крайния
извод, съответно не се налага изменение и в тази част на присъдата, настоящият състав
следва да посочи, отново по изложените по-горе съображения (липса на доказателства в
този смисъл), че и тук районният съд неправилно е приел за доказано, че действията на
подсъдимия са предизвикани от пострадалия, а също и че тъжителят целял да укрие или
омаловажи обстановката, при която се развил конфликтът, която според съда включвала
агресивно поведение на тъжителя към подсъдимия.
С оглед изхода на делото и при спазване разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК,
първоинстанционният съд правилно възложил сторените от тъжителя разноски в общ размер
от 681.86 лева, както и следващата се върху уважената част на гражданския иск държавна
такса от 50 лева, в тежест на подсъдимия. Правилно е и произнасянето относно
вещественото доказателство по делото.
Присъдата обаче търпи критики в частта, в която тъжителят е осъден да заплати на
подсъдимия сумата от 376 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на гражданския иск. В
наказателно-процесуалния кодекс, конкретно в Раздел III, Глава петнадесета, не се съдържа
изрична разпоредба, по силата на която правилата на ГПК, в частност чл.78 ал.3, да са
приложими при определяне на разноските в наказателния процес. Единствената предвидена
възможност за присъждане на разноски в тежест на частния тъжител по дела, образувани по
негова тъжба, е когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното
производство бъде прекратено – чл.190 ал.1 от НПК. Очевидно настоящият случай не е
такъв, тъй като подс. Т. е бил признат за виновен именно по повдигнатото с тъжбата
обвинение, следователно всички сторени по делото разноски следва да му се възложат.
Казаното налага отмяна на присъдата в тази част.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, извън посоченото в обстоятелствената част основание за частична
отмяна по отношение на разноските, въззивният съд не констатира други допуснати от
първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, което
8
изисква тя да бъде потвърдена в останалата част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.3, във връзка с чл.334 т.3 и чл.338 от НПК,
Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260008 от 06.10.2020г., постановена по НЧХД № 182/2020г. по
описа на Районен съд - Несебър, в ЧАСТТА, с която частният тъжител Й. П. М. ЕГН
********** е осъден да заплати на подсъдимия И. Р. Т. ЕГН ********** сумата в размер на
376 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9