Р Е Ш Е Н И Е №260014
гр. Пазарджик, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на седми февруар през две хиляди и двадесет и втора година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав
И.
секретар Петя Брисова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. №
42/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх.№263606/
30.03.2021г от С.Р.С. ,Е.Р.С. и С.В.С.
,чрез адв.Г.Й. от САК против ЗК“Лев инс“АД гр.София с правно основание чл..432 КЗ във вр. с чл.380 и чл.498,ал.3 ,във вр. с чл.497 от КЗ и
чл.86 ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 04.12.2020 г., вследствие на което е починал техния баща и съпруг Р.
С.С., в размер на по 180 000 лв. (сто и осемдесет хиляди лява) за всеки един от
тях ,ведно със законна лихва за забава върху претендираното от тях обезщетение
за неимуществени вреди, за периода от датата на завеждането на поканата от
страна на пострадалия по реда на чл. 380 КЗ,
17.12.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.Претендират
се и направените по делото разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди,се че на 04.12.2020 г., на ул. В. ***, е настъпил пътен инцидент, при който л.а. “Фолксваген”, модел “Голф”, с per. № ***, управляван от Г.К.К., поради превишена скорост и несъобразяване с конкретните пътни условия, застига и блъска намиращия се на пътното платно пешеходец Р. С.С..
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с N° 367р-21679/07.12.2020 г., по описа на РУ на МВР гр. В., като е образувано и ДП No 585/04.12.2020 г., по описа на РУ на МВР гр. В.. Вследствие на пътния инцидент и поради изключително тежките травматични увреждания, несъвместими с живота, е починал Р.С..
Доверителите му са съответно син, дъщеря и съпруга на починалия в пътния инцидент. Отношенията по между им са били изключително близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Доверителите ми преживяват изключително тежко загубата на човека, който е бил опората на цялото семейство. Доверителите му и починалия преди настъпването на процесния пътен инцидент са живеели в едно домакинство, като са били изключително сплотено семейство. След смъртта на Р.С., ицщите, са изпаднали в тежка депресия, станали са затворени и неконтактни, често плачат, чувстват се безпомощни и не намират смисъл да продължат живота си, поради жестоката трагедия сполетяла живота им. Начинът по който е блъснат Р.С., с изключително дръзки действия, със значително превишена скорост за конкретния пътен участък, не дава спокойствие за пострадалите.
Към настоящия момент, доверителите му не желаят да се адаптират към действителността и не могат да приемат, че никога повече няма да видят ближния си. Децата на починалия в процесния пътен инцидент, са били изключително силно привързани към баща си. За тях той е бил пример и опора в живота. Той ги е подкрепял във всяко начинания в живота им. Със съпругата си Р.С. е имал отношения даващи пример за всеки, който е познавал семейството им. Отношенията им се основавали на силна обич и уважение. Към настоящия момент, пострадалите не намират начин да живеят с мисълта, че техният близък е загубил живота си по налеп, внезапен начин и, че никога повече няма да го видят. Трагедията, която сполетя внезапно живота им се отразява изключително тежко върху начина им на живот и отношенията им. Р.С. е бил “гръбнакът” на цялото семейство, като е сплотявал и държал семейството силно и единно. Съпругата на починалия, С.С., споделя с децата си, че не намира смисъл да продължи живота си, тъй като всичко, което предстои е загубило смисъл. Към настоящия момент, пострадалите не намират начин да живеят с мисълта, че техният близък е загубил живота си по нелеп, внезапен начин и, че никога повече няма да го видят.
Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с N° 367р-21679/07.12.2020 г., по описа на РУ на МВР гр. В., отговорността на водача на л.а. “Фолксваген”, модел “Голф”, с per. N° ***, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със застрахователна полица № BG/22/120002623703, валидна от 15.09.2020 г., до 15.09.2021 г.
Предвид гореизложеното, с Молба с вх. № 16315/17.12.2020 г., ответното дружество е поканено да заплати на пострадалите лица обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция изтече на 17.03.2021 г., към настоящия момент, ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на доверителите ми.Предвид гореизложеното за ищците е налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди.
Формулиран е петитум да се осъди „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК *********, да заплати на С.Р.С.
ЕГН **********, Е.Р.С., ЕГН ********** и С.В.С., ЕГН ********** застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 04.12.2020 г., вследствие на което е починал техния баща и съпруг Р.
С.С., в размер на по 180 000 лв. (сто и осемдесет хиляди лява) за всеки един от
тях ,ведно със законна лихва за забава върху претендираното от тях обезщетение
за неимуществени вреди, за периода от датата на завеждането на поканата от
страна на пострадалия по реда
на чл. 380 КЗ, 17.12.2020 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.Претендират се и направените по делото
разноски. В законния срок по чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „ЗК Лев инс“АД гр.София,чрез
адв.Д. с който счита, предявените искове за допустими,
но неоснователни.Оспорва ги изцяло по основание и размер.Оспорва всички твърдения,
изложени в исковата молба, признава от името на доверителя си единствено
твърдението, че доверителя му е страна по сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по полица № BG/22/120002623703 с
период на действие 15.09.2020 Г.-15.09.2021 г., касаеща л.а. Фолксваген Голф с per. № ***.Оспорва
твърденията, изложени в исковата молба относно механизма на процесното ПТП,
както и твърденията, че вина за него има водачът на автомобила.При условията на
евентуалност, ако се установи, че има осъществено ПТП и че вината за него е на
водача на л.а. Фолксваген Голф с per. № ***, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, дължащо се на поведението на пострадалия С., изразило се
в нарушение на ЗДвП - движение по пътното плътно, а не по тротоара или банкета,
на колене в тъмната част на денонощието. Пострадалият е бил употребил алкохол в
горните стойности на средна степен на алкохолно опиване, поставяйки се сам в
състояние, което е повлияло на преценката и поведението му.Прави искане на това
основание за намаляване на размера на претенциите по делото на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Механизмът на
процесното ПТП от техническа страна е следният Лекият автомобил „Фолксваген
Голф“ с per. № ***, управляван от Г.К.,***. На около 90 м след табелата в дясната
лента на пътното платно се намирал Р.С. (66 г.). Той е бил употребил алкохол -2,12 %о (в горните стойности на
средна степен на алкохолно опиване). Бил на колене, приведен напред
(най-вероятно подпирайки се на ръце). В гази поза се движел (лазел) се към
центъра на К.. Движещият се в същата посока на фарове К. възприел необичайна
пътна ситуация и незабавно предприел аварийно спиране. Не успял да спре преди
намиращият се на пътното платно пешеходец и го блъснал отзад със средната част
на лявата половина на автомобила си. Възразява, че предявеният размер на
неимуществените вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД
съгласно практиката на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК. която налага извода, че претендираният размер от по
180 000 лв. за всеки от ищците, с извън рамките на обезщетителния характер на
плащането.Счита предявените искове за изцяло, алтернативно частично неоснователни,
поради прекомерност и поради съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, поради което моли да се отхвърлят изцяло или частично и да се
присъдят по съразмерност на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* направените по производството разноски.Не възразява да бъдат приети
приложените към исковата молба писмени доказателства, като оспорва по същество
приложения към исковата молба Констативен протокол с пострадали лица в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, които длъжностното лице не е възприело
лично.Сочи доказателства иправи доказателствени искания.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците с която поддържат подадената искова молба по аргументите изложени в нея - Счита, че ответникът следва да конкретизира твърденията си относно процесния механизъм на ПТП, като посочи защо оспорва механизма на ПТП и на какви доказателства почиват оспорванията му. Соченият от ответника механизъм е изцяло хипотетичен. Твърди, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Всяка отстраните носи тежестта да докаже своите твърдения, а твърдението за съпричиняване, наведено от ответното дружество не е подкрепено с доказателствен материал.Ответното дружество не посочва коя разпоредба от ЗДвП е нарушил пешеходецът с поведението си. Евентуалното доказване на наличие на алкохол в кръвта на пешеходеца не води еднозначно до извода, че е същият е допринесъл за настъпване на инцидента, тъй като няма забрана за пешеходците, като участници в движението на употребяват алкохол. В тази насока, в случай, че се докаже единствено, че пешеходецът е употребил алкохол, това не би следвало да доведе до определяне на принос от негова страна за настъпване на процесния инцидент.Счита, че възражението на ответното дружество за завишеност на исковата претенция е неоснователно. В тази връзка ще бъде проведено пълно и главно доказване в процеса.Счита,че претендираният с исковата молба размер на претенцията за неимуществени вреди е справедлив и напълно съответства на претърпените от доверителите му страдания и психически стрес предизвикан от смъртта на най-значимия човек в живота им. Не на последно място, претендираният размер е изпяло съответен и съобразен с присъжданите обезщетения от съдилищата по сходни случаи.. Във връзка с направеното признание за наличие на валидно застрахователно превоотношение, към датата на процесното ПТП, между ответника и л.а. “Фолксваген”, модел “Голф”, с per. № ***, моля това обстоятелство да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване. В случай, че се отдели като безспорно от съда, правя отказ от доказателствено искане формулирано в т. V от доказателствените искания в ИМ. Изразява становище по направените доказателствени искания.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
По отношение на направените възражения в допълнителната искова
молба, същите са по същество на спора и не поясняват или допълват с други факти
и обстоятелства подадената искова молба.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба с който ответника
е заявил,че в отговора на исковата молба е описал
механизма на процесното ПТП.По възражението за допускане на последния въпрос
към исканата КСМАТЕ счита, че същото е неоснователно, защото въпросът не е
хипотетичен. Пострадалият се е намирал именно на пътното платно - това е била
реалната, а не хипотетична ситуация - и същото е описано в твърденията за
механизма на ПТП-то. Той е свързан с доказване на направеното възражение за
съпричиняване на последния на пътния инцидент, гъй като правилата за движение
не разрешават преминаването и движение на пешеходците по пътното платно освен в
строго определени случаи, които твърдим, че не са налице.Не възразява да се
допуснат направените искания в допълнителната искова молба и поддържа всички
направени искания от името на доверителя му в отговора на исковата молба.
Съдът приема, че
предявените претенции са процесуално допустими и намират правното си основание
в текстовете на чл.432 от ТЗ за главната претенция и чл. 86 от ЗЗД за акцесорния
иск.
Съдът е указал на страните, че
твърденията им се нуждаят от доказване като е разпределил доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК,
като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В производството по иск с правно основание : чл.432 във вр.
с чл.380 и чл.498,ал.3 ,във вр. с чл.497 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/
вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира);
5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Ответникът
установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици
и на които ги основава.
По допустимостта на
производството:
Легитимацията на
страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска
отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество. Съдът намира, че е
родовокомпетентен да се произнесе по спора съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на
ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от
евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер
на търсената лихва.
В случая е надлежно упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като
са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 17.12.2020 г., респ. безрезултатно е изтекъл
тримесечният срок за плащане от негова страна – на 17.02.2021 г. Искът е предявен на 30.03.2021
г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
В
открито съдебно заседание по делото, на основание чл. 146,
ал. 1, от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че между ответника и делинквента собственик на автомобил с ДК№ РА е сключена застрахователна полица ,валидна към
момента на процесното ПТП от 04.12.2020 г.;
УСТАНОВИ СЕ ОТ ПИСМО №16315 от 17.12.2020г. че съпругата и децата на пострадалия са отправили претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 04.12.2020 г.
По делото са приети писмени
доказателства:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от N° 367р-21679/07.12.2020 г., по описа на РУ на МВР гр. В., за посетено на място ПТП. Образувано е и ДП No 585/04.12.2020 г., по описа на РУ на МВР гр. В... з
Представено е удостоверение за наследници, видно от което е видно,че Р.Ст.С. е починал на 04.12.2020г. и
е оставил за свои законни наседници ищците по делото С. , Е. и С. С.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
СВИД. П. в показанията си установява,че живее със С.
от 6 години на семейни начала. За инцидента, за който се води делото разбрала
на 04-ти декември миналата година. Била си в къщи, когато братовчедката на С.
дошла, чукнала и на прозореца и каза: „И.,
обади се на С. и му кажи да отиде до работата на баща му, защото са блъснали Р.с
колата“. Р.С. бил бащата на С.. Тя изпаднала в шок.Помислила, че бащата на С.
нещо е ударен с колата. Обадила се на С. и му казала да отиде до работата на
баща му, защото и казали, че бил блъснат. Той не могъл да повярва, но казал:
„Добре, отивам“. Той бил на фризьор преди това. Първо били в Р., след това
минали, той я оставил нея и отишъл на фризьор. И след като тя се прибрала, и се
обадили и и казали, че е станало това нещо. Той от фризьора направо тръгнал към
работата на баща му. Обадил и се по телефона и
каза: „И., събери си нещата и отивай в Р., защото баща ни са го блъснали
на пътя и са го убили като куче“. Той бил много разстроен, плачел по телефона.
След това тя си събрала нещата и отишла в Р.. Преди да стане инцидента, аз
закарала лично Р.на работа. Той бил пазач в тухларна. Оставила го и си
тръгнала, и след това и се обадили и казаха за случилото се, за трагедията - че
са го блъснали. След като минало всичко там (С. бил на мястото, бил много
шокиран от гледката и това, което е станало), се прибрал в къщи, бил много
разстроен, плачел, дали му успокоително да се успокои. Не могъл да повярва, че
така е убит баща му, и че е станало по този начин.
Погребението се състояло на следащия ден. С.
присъствал на погребението. Той стоял само до ковчега, не искал да разговаря,
не искал да излиза. (На свидетелката й прилоша и седна на пейката в залата). С.
се бил затворил в себе си и много трудно преживял станалото. Е. и С. били в
чужбина – в И., и тъй като С. не бил в състояние да им звънне, тя им позвъняла
по телефона, първо на съпругата му С., и им казала за случилото се - че са
блъснали Р.и е починал на място. С. директно се разплакала по телефона и и
затворила телефона, след което пак и звъннала. (На свидетелката отново й
прилоша. Ищецът С.С. излезе от залата, за да донесе вода на свидетелката).Св.установява,че
се обадили на С. и на Е.. Те искали
много да си дойдат за погребението, но не можали, поради пандемията от ковид.
Те, по принцип, се прибирали с бус от И. и не могли веднага да се приберат и се
прибрали след около седмица – 5-6 дни. Когато влезнали в двора още, Е. се свлякла
на земята, взела да реве, да вика името на баща си – Р.. Майка й също взела да крещи
по двора, влезли в стаята му. Е. и С. не спирали да реват, да крещят, да
повтарят името му, да го викат. Много трудно се успокоили в този момент, след
което Е. станала много затворена. Не искала да разговаря с хората. Не искала да
излиза. По никакъв начин не искала да се разсейва. Много тежко го изживяла. Те
били много привързани с баща си, били много близки, както със С. и със
съпругата му С.. След това, както си е по реда, 40 дни си ходели всяка сутрин
на гроба. Там също постоянно плачеха, постоянно му викаха името. Тримата: С., С.
и Е. ходели 40 дена на гробищата. С. се върнала след около един месец в И., а Е.
си останала тук до преди два месеца, когато отишла пак да работи. Тя си остана
тук Е., защото се чувствала малко по-добре тук, защото спомените с баща й,
къщата – всичко й напомняла за него, и си останала тук.
Преди инцидента си били нормално, сплотено,
задружно семейство. Винаги са си помагали. Въпреки, че Р.бил с инсулт, си
работел. Е. също работел, С. също, С. и тя, но поради финансови затруднения С.
и Е. бяха заминали за И., когато се случила тази злополука с Р..
С. доста време също бил много затворен в себе си.
Той подтискал емоциите си в себе си, не искал да ги изразява. Не искал да
разговаря дори с нея. С детето не искала да се занимава. Не искала да излизат
сума ти месеци. Е. също – тя не искала да контактува с хора. На нея дори и в
момента и било е по-трудно. Много затворени станали след като станал инцидента. Трудно го
преодоляли. С. също. С. сега се прибирала. Била се прибрала за няколко месеца
през лятото.
Мисли, че над 30 години са били женени преди това,
защото откакто са заедно, си живеят заедно, не са се разделяли, нямат разводи.
Само, където тя е била в И. да работи, за този период са били разделени, но са
се чували, поддържали си връзка и всичко си
било нормално.
В показанията си св.К.
установява,че се инцидента се случил на
04 декември 2020г. След приключване на работното и време синът и решил да я
закара до в къщи, тъй като имало един интервал от време, в който трябвало да
изчакат тировете. Имало време и предложил да я закара до в къщи и след това да
се върне на работа. Към 05.15ч. горе-долу тръгнали от цеха и вече било тъмно.
Момчето карало, наближили село К., не били още навлезли в населеното място. Те
идвали от Р.. Осветление по това трасе
нямало. Синът и карал нормално, всичко си било наред докато по едно време тя
видяла на 2 метра от колата долу на средата на платното нещо черно. Не могла да
го определи, може би като куче. В момента, в който го видяла, в този момент
синът и натиснал спирачките, но тъй като бил много близо това нещо, което било
долу на земята, това препятствие би го нарекла отишло под колата. То не се
движело. Просто било на средата на платното, тя го видяла на два метра от
колата. В този момент синът и натиснал спирачките. Не разбрала той кога го видял.
В момента, в който тя го видяла, преди да каже: „Г.“ и той в този момент
натиснал спирачките, след което синът и върнал малко колата, за да може да се
освободи това нещо и в последствие видяли, че е човек. Синът и го познал, че е
техният комшия, който работел на тухларната. Веднага синът и се обадил на 112.
Дошли от град Р. с линейка Спешна помощ, констатирали смъртта, след което тя се
обадила, тъй като нямала директна връзка с роднините на човека, обадила се на
тяхна братовчедка, за да ги уведоми за станалото. Колата била „Голф“ с две
врати, в която се движели, собственост на К.К., съпругът и. В момента не можела
да каже номера на автомобила. В никакъв случай не било изправено това
препятствие, което било на пътя. Възприела го като куче, то било долу на самото
платно, ниско долу. Не се движело, просто било неподвижно. Три месеца след това
синът и тръгнал по болници от самия стрес и притеснение и до ден днешен.
По делото е допусната и изслушана
СМЕ от заключението на която се
установи ,че причината за настъпването на смъртта на Р.С.С. е тежка, съчетана черепно-мозъчна, лицева,
гръдна, коремна и опорно-двигателна травма, довела до нарушаване на функциите
на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането.
В.л. установява характера на телесните увреждания - при настъпилото ПТП на 4.12.20 г. ,а именно Р.С. е получил: счупване на черепа в челната област с оформяне окръглен костен дефект; масивен субарахноиден кръвоизлив в челната област; контузия на мозъка в челните области на двете голямомозъчни хемисфери; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване в тилния отвор; счупване на носните кости с кръвотечение от носа; разкъсване на аортата и черния дроб; счупване на левите 3 и 4 ребра по задна мишнична линия; счупване на десните ребра от 1 до 8 по задна крайгръбначна линия и десните 1, 2, 5, 6 по предна аксиларна линия; кръвоизлив в гръдната кухина и в коремната кухина, счупване на лявата бедрена кост в областта на трохантерите; масивна разкъсно-контузна рана на челото и разкъсно-контузна рана на носа; множество охлузвания и кръвонасядания по главата и крайниците;
В заключението си в.л. установява,че е налице е пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания при ПТП на 04,12.2020 година и настъпилата смърт.
Също така в.л. установява,че преди настъпването на смъртта и в близките часове преди това С. е употребил алкохол - 2,12 %о, той е бил в горните стойности на средна степен на алкохолно опиване, установено със съдебно-химическото изследване на кръвта.При тази степен на алкохолно опиване значително са нарушени мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентацията, координацията на движенията, реакциите са силно забавени, понякога може да има сънливост.
По делото е допусната и изслушана САТЕ от заключението на която се установи,че Произшествието настъпило на 04.12.2020 около 20:10 ч на ул. „В. Л.“ в гр. К. се е развило по следния начин (механизъм): Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ (***), управляван от Г.К. ***. Табелата за населено място „К.“ била комбинирана със знак В26 - „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ (40 км/ч.). На около 90 м след табелата в дясната лента[1] на пътното платно се намирал пострадалият Р.С. (66 г.). Според изслушаната и приета СМЕ същия бил употребил алкохол - 2,12 %о (в горните стойности на средна степен на алкохолно опиване). Бил на колене, приведен напред (подпирайки се на ръце). В тази поза вероятно се движел {лазел) към центъра на К.. Движещият се в същата посока {на фарове) К. от разстояние около 54+55 метра пред себе си възприел необичайна пътна ситуация и незабавно предприел аварийно спиране. Не успял да спре преди намиращият се на пътното платно пешеходец и го блъснал отзад със средната част на лявата половина на автомобила си. Бутнат напред, С. паднал по очи на пътното платно, а лекият автомобил продължил да се движи още около 5-6 метра и спрял над падналия по лице С.. Пешеходецът останал проснат напред, притиснат към асфалта, под предната част на автомобила. Шофьорът К. незабавно върнал автомобила назад около 5 метра, за да освободи намиращият се под автомобила С., който починал на място.
В.л. е отговорило в заключението си за непосредствените причини, довели до настъпването на процесното От техническа гледна точка, причините за произшествието са свързвани с: -необичайното движение на пешеходецът Р.С.: -по средата на пътната лента към центъра на пътното платно: на колене, силно приведен напред (най-вероятно подпрян на ръце), след употреба на алкохол (2,12 %о - в горните стойности на средна степен на алкохолно опиване) и скоростта на автомобила 66 км/ч, при допустима 40 км/ч: знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ (40 км/ч). Произшествието е станало в гр. К. на пътя от гр. Р. (ул. „В. *** е широко 6.3 м., а банкетите 1-1.3 метра, общо затревени. Пътно покритие асфалт, без повредени зони, от двете страни с ограничителни ивици от бетонови блокчета. Пътят е без надлъжен и хоризонтален наклон. Няма хоризонтална маркировка. На около 90- 100 метра преди зоната на инцидента има табела за начало на населено място (комбинирана със знак В26 „ Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ (40 км/ч.). Същото е станало на границата между края на залеза и тъмната част на денонощието (слънцето е на 6° под хоризонта), времето е ясно, неограничавана от препятствия видимост.
В
заключението си в.л. установява,че Максималната
скорост, при която автомобилът би могло да спре (на 1 метър) преди мястото на
удара, е около 60 км/ч. Тази скорост е по-голяма от допустимата за участъка на
произшествието: 40 км/ч. При движение с максимално допустимата (за пътния участък на
произшествието) скорост дължината на опасната зона на спиране при движение с
допустимата скорост (40 км/ч) е: 31+32 км/ч и произшествието може да бъде
предотвратено. Скоростта непосредствено преди ПТП е около 66 км/ч. , а към момента на удара
скоростта е около 34.5 км/ч. Произшествието е настъпило в дясната половина на пътното платно. ,като непосредствено преди
катастрофата пострадалият се е намирал в дясната половина на пътя, на около 1
м. от средата.Приема се ,че
пострадалия е
бил в позиция на „четири крака“ (гърбом към
автомобила) и се е придвижвал по пътното платно към Центъра на гр. К.. Произшествието
е станало в гр. К. на пътя от гр. Р. (ул. „В. Л.“), около 90 м след табелата за начало в
територията на населеното място.
От закючението на в.л. се установява,че според приложената СМЕ пострадалият
бил употребил алкохол - 2,12 %о (в горните стойности на средна степен на алкохолно опиване). Такава степен на алкохолно опиянение се характеризира с нарушаване в значителна степен на
способността за възприемане на обстановката и съсредоточаване на вниманието и
влияние на мисловните процеси. Разстроена е координацията на движенията. Налице
са нарушения в говора, походката. Реакциите са силно забавени.
В случай, че пострадалият
не се намирал в очертанията на пътното платно в клекнало положение, не би могло да настъпи ПТП.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по такапредявения иск в тежест на ищците е да установят: 1/ противоправно поведения от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина
(същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между посочения делинквент и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи, че
между ответното
застрахователно дружество и делинквента собственик на автомобила е сключена застрахователна полица № BG/22/120002623703 за застраховка „ГО на автомобилистите“,сключена на 15.09.2020г.
до 15.09.2021г. ,т.е валидна към момента на процесното ПТП от 04.12.2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства- протокол за ПТП с пострадало лице от 24.06.2019г. и изслушаната и неоспорена от страните автотехническа експертиза, категорично се установи, че ПТП станало на 04.12.2020г. в гр. К. на пътя от гр. Р. (ул. „В. *** е широко 6.3 м., а банкетите 1-1.3 метра, общо затревени. Пътно покритие асфалт, без повредени зони, от двете страни с ограничителни ивици от бетонови блокчета. Пътят е без надлъжен и хоризонтален наклон ,но няма хоризонтална маркировка. На около 90-100 метра преди зоната на инцидента има табела за начало на населено място (комбинирана със знак В26 „ Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ (40 км/ч.).Произшествието е станало на границата между края на залеза и тъмната част на денонощието (слънцето е на 6° под хоризонта), времето е ясно, неограничавана от препятствия видимост.
. Преди
последното ,поради движение с несъобразена скорост, блъска намиращия се на
пътното платно пешеходец Р.С. ,като липсват обективни данни за технически проблеми с автомобила ,
причините са от субективен
характер свързвани са:
-необичайното движение на пешеходецът Р.С.: -по средата на пътната лента към
центъра на пътното платно: на колене, силно приведен напред (най-вероятно
подпрян на ръце), след употреба на алкохол (2,12 %о - в горните стойности на
средна степен на алкохолно опиване) и скоростта на автомобила 66 км/ч, при
допустима 40 км/ч: знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ (40 км/ч).и
късно възприемане на пешеходеца намиращ се на съм средата на пътното платно .От
техническа гледна точка водъчът наавтомобила е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,чрез по-голямо внимание
към пътната обстановка и съобразяване с наличието на пътник на платното за
движение..С това поведение водачът на мотоциклета е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП,
предвиждаща задължението на водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, евентуално да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, при възникване опасност за движението.
Съобразямайки гореизложеното, съдът приема,
че по делото безспорно
са установени противоправното поведения от страна на делинквента (Г. К.К.),
неговата вина,
наличието
на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по
застраховка „ГО на автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ неговата отговорност. Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
Вредата
(имуществена или
неимуществена) е елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане.Вредите са не само основание за отговорността при непозволено
увреждане, но и определят размера на обезщетението.
В тази връзка, с ТР № 1/2016 г. от
21 юни 2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на
това, следва да се приеме, че като съпруга и деца на починалия Р.С., ищците по делото са активно легитимирани да предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от
настъпилата смърт.
Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства –
наличието на емоционална връзка, естеството и продължителността на търпените
болки и страдания, и справедливият размер на обезщетяването им е въпрос по
същество.
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е
прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на ищците, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването
им за всеки индивид е индивидуално. Предвид спецификата на съдържанието на
неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер увреждане,
може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в
обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение.
В Раздел ІІІ на ППВС № 4/1961 г. ясно е посочено, че не се
присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки от кръга от лицата, които
имат право на обезщетение, когато са в лоши отношения с пострадалия, защото е
явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. От изложеното следва, че
съдът не може да си служи с „предположения” и да прилага като критерий
„обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли се
обезщетение и какъв е неговия размер.
Изслушаните по делото гласни доказателства
не са противоречиви с оглед на другия
събран по делото материал.
Дори и когато не е налице съжителство в едно домакинство, връзката също
може да бъде дълбока и емоционална, доколкото
липсват данни за лоши отношения (в т.см.. Решение № 101 от 08.07.2016 г.
на ВКС по т. д. № 1332/2015 г., І т. о.). В случая е тъкмо
обратното – доказана е чрез гласни
доказателства връзката на близост и обич между ищците и техния съпруг и бащат . Установено беше, че след неговата загубата
на брат си ищцата се е промении, станали много мълчаливи и
затворени, не им се говорело, постоянно плачели, често ходела на гроба на Р., Съдът приема, че по
несъмнен начин е установена чрез събраните по делото гласни доказателства
силната и трайна близост и обич между ищцците и техния баща и съпрпуг. Проведено е пълно и главно доказване на
факти, от които може да се изведе съществуването на особено близка
привързаност, в резултат на която смъртта е причинила морални страдания с висок интензитет. По делото липсават други
медицински документи, които да говорят за някакви усложнения на състоянието на
ищц Т.е оот гласните доказателства се установи
съдържанието на семейните отношенията и
установено
психологическото състояние на ищците към момента и след погребението на техния съпруг и родител.
Настоящият състав намира, че при цялостна
преценка и анализ на относимите за прилагане на критерия за справедливост
обстоятелства, паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруг и баща на ищците, при съобразяване на възрастта на починалия Р.С. /на 66 г./, и ищците С. на /62г./ ,Е. /на
31г./ и С. /на28г./ както и
предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на увреждането – 2020 г., възлиза на сумата
от по 180 000лв. за авсеки един от тях.
По възражението за
съпричиняване:
Възражение за съпричиняване от
пострадалия се извежда от твърдението дължащо
се на поведението на пострадалия С., изразило се в нарушение на ЗДвП - движение
по пътното плътно, а не по тротоара или банкета, на колене в тъмната част на
денонощието. Пострадалият е бил употребил алкохол в горните стойности на средна
степен на алкохолно опиване, поставяйки се сам в състояние, което е повлияло на
преценката и поведението му.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем (Решение № 19 от 8.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г.,
IV г. о.).
По първото възражение:Видно от
приетите по делото доказателства гласни и САвТЕ произшествието е настъпило в дясната половина на
пътното платно. ,като непосредствено преди катастрофата пострадалият се е намирал в дясната
половина на пътя, на около 1 м. от средата. пострадалия е бил в позиция на „четири крака“ (гърбом към автомобила) и се е
придвижвал по пътното платно към Центъра
на гр. К.. Установи се по делото ,че
платното на улицата е широко 6.3 м., а банкетите 1-1.3 метра,
общо затревени , като пътно покритие
е асфалт, без
повредени зони, от двете страни с ограничителни ивици от бетонови блокчета.
По второто възражение за
съпричиняване: от допуснатата и
изслушана СМЕ се установи,че пострадалия е бил употребил алкохол
- 2,12 %о (в горните стойности на средна
степен на алкохолно опиване), бил е на колене, приведен
напред (подпирайки се на ръце).
Възражението отново е основателно,тъй като по делото се събраха
безспорно и категорични доказателства в тази насока.Дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Такова рисково поведение е когато то е
проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на
когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа (аргумент от т.
7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). Тежестта за доказване е върху позоваващата
се на съпричиняването страна в процеса. Тя следва да установи с допустимите от
ГПК доказателствени средства .
Събраните в процеса писчени и
гласни доказателства удостоверят обстоятелството, че основна
причина за наспъпилото ПТП е виновното поведение на водача на МПС , но и на
пострадалия къйто се е поставил сам в това състояние което е повлияло на преценката и самото негово
поведението ,като участник в движението. При това условие, както се изложи
вече, допустимо е приложението
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото
лице е доказан при условията на пълно
главно доказване, а не е само предполагаем.По делото
е установено безспорно движението с
несъобразена скорост на водача на МПС ,както и неправилното пребиваване на пострадалия
на пътното платно т.е онова конкретно действие, което обективно е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, като е улеснило настъпването му. Описаното поведение на
пострадалия, представляващо конкретен принос за настъпване на увреждането, с
което поведение увреждането се намира в пряка причинна връзка, съпоставимо с
деликтното поведение на водача МПС,
който е шофирал с несъобразена с пътната обстановка скорост, е в еднаква
степен. Т. е. – същото е в процентно съотношение 50%.
По отношение на
законната лихва:
В действащия Кодекс за
застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се
поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Не
е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и
лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
По
делото безспорно се прие, че ищците са отправили
претенция пред застрахователя на 17.12.2020 г. за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП от 04.12.2020 г., респ. не се установи
датата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият
установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие е 17.12.2020 г., която дата следва да се приеме
и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените
обезщетения.Съобразявайки изложеното, съдът приема претенцията за законната лихва за
забава като последица от
евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение ,която не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което не се
дължи отхвърлителен диспозитив в тази част.
По разноските:
Ищците С. и Е. С. са освободени от такси и разноски – чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК а С.С. е освободен частично от такси и разноски Претендирано е адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна
помощ на материално затруднени лица. Съдът определя адв. възнаграждение съгл.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения,
съразмерно на уважената част от иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер
на 6 100лв. лева с ДДС , което следва да се възложи върху ответника
за заплащане на адвокат Г. Й.Й. от САК.
Ответникът е
претендира разноски за внесен депозит и представя списък на разноските по чл.80
от ГПК в р-р на 360лв. ), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, които с оглед отхвърлената част от иска определени по
съразмерност води до извод за възлагане в тежест на ищците на сумата от 180лв..
Когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати дължащите се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика приема, че и в
случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с
уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от
11 145лева/разноски за производството -държавна такса и депозит.
Водим от горното, Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на С.В.С., ЕГН **********,, Е.Р.С., ЕГН ********** , С.Р.С. ЕГН **********,чрез адв.Г.Й. от САК ,съд адрес *** сумата в р-р на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, за всеки един от тях ,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
от смъртта на техния съпруг и баща Р. С.С.
причинена вследствие на ПТП настъпило на 04.12.2020г. , ведно
със законната лихва за забава от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над присъдените от по 90 000 (деветдесет хиляди) лв. за всеки от тях до претендираните от по 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лв., за всеки от
тях,ведно със следващата се законна лихва,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. Г.Й.Й. от АК – София, сумата от 6 100лв. с ДДС (шест хиляди и сто лева), представляваща адвокатско възнаграждение за тримата
ищци с намален размер по отношение на третия ищец на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пазарджик сумата от 11 145 лева (единадесет
хиляди сто и четиридесет и пет)лвева –
държавна
такса и депозити, съразмерно
на уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, Е.Р.С., ЕГН **********,С.Р.С. ЕГН **********,,чрез адв.Г.Й. от САК ,съд адрес *** да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А разноски в р-р на 180лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлената част от иска
определени по съразмерност съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК .
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: