О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-2088 Година
2020, 22 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и втори юли година две хиляди и
двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1811 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивната жалба на Л.Ц.Х. от гр.Бургас, подадена чрез
адв. Н.Ч. от БАК, против решение № 1448 от 26.06.2020 г. по гр.д.2310/2020 г.
по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която е оставена без уважение
молбата на въззивницата за налагане на мерки за защита от домашно насилие,
изразяващи се в забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на Л.Х. и Р.Б. (чл.5, т.3), както и
искането за задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми на основание чл.5, т.5 от ЗЗДН.
Твърди
се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По
конкретно се твърди, че при наличието на извод за извършен акт на домашно
насилие от ответника по отношение на молителката и малолетното дете на
страните, необосновано съдът е отхвърлил молбата за налагане на поисканите реки
за защита от домашно насилие по чл.5, т.3 и 5 от ЗЗДН, приемайки, че
мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е адекватна и подходяща с
оглед интензитета на осъщественото и доказано домашно насилие. Твърди се, че
мярката „въздържане от домашно насилие“ е недостатъчна и неефективна и следва
да се прилага съвкупно с останалите, предвидени в закона мерки. Твърди се още,
че и по време на настоящия процес, и след постановяване на мярката за незабавна
защита по чл.5, т.3 от ЗЗДН с определение от 21.05.2020 г. и на
първоинстанционното решение, ответникът продължава с поведението си да
притеснява молителката и детето като ги следи до площадката за игра, предоставя
телефонния номер на молителката на трети лица, които я притесняват и заплашват
по телефона. Сочи се, че неправилно съдът, след като е допуснал с определението
си от 21.05.2020 г. мярка за незабавна защита по чл.5, т.3 от ЗЗДН, след това –
с решението си се е отказал от нея, без по делото да има представени
доказателства, които да оспорват извършването на акта на домашно насилие. По
отношение на исканата мярка по чл.5, т.5 от ЗЗДН се твърди, че от
мотивите на съда не е ясно какви доказателства са му необходими, за да я
допусне, още повече, че самият закон не посочва такова изискване.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което молбата се уважава изцяло и се допускат и поиснатиге мерки за защита от
домашно насилие по чл.5, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
Не са заявени искания за нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване,
в законовия срок, поради което е допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия П.И.Б. ***, чрез
процесуалния му представител адв.А.С., с който жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от
посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е. Оспорва се
твърдението на въззивницата, че ответникът е извършван актове на домашно
насилие многократно. Твърди се, че декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не следва да бъде кредитирана, тъй като е налице разминаване между нея и
показанията на единствения разпитан свидетел по делото – Христо Георгиев
Георгиев. Твърди се, че описаният от молителката акт на домашно насилие е
инсцениран от нея с единствената цел ответникът да бъде лишен от правото му на
лични контакти с детето, т.е.налице е злоупотреба с права от страна на
молителката. По отношение на мярката по чл.5, т.5 от ЗЗДН се твърди, че тя
се допуска по преценка на съда с оглед материалите по делото и в случая
очевидно не е необходима. Излагат се подборни съображения защо събраните по
делото доказателства оборват твърденията на молителката за осъществен акт на
домашно насилие.
Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното
производство.
Заявени са
искания за допускане на нови доказателства – разпит на трима свидетели и
въпроси към въззивницата на основание чл.176 ГПК. Посочено е, че свидетелите ще
установяват: че молителката
не е предоставяла детето да се среща с баща си; че телефонният номер на
молителката е даден от самата нея на зам.председателя на Фондация „Защита
правата на децата” (Звездомира Чапарова) и то много преди актът на „домашно
насилие” и образуване на настоящото производство; и че въззивницата две седмици
преди случая на 11.05.2020 г. е идвала в дома на ответника, заедно с детето.
Въпросите към въззивницата касаят същите обстоятелства, за които са поискани и
свидетелите: Възпрепятствала ли е бащата да се вижда с детето им Р., след тяхна
уговорка, да се вземе детето? Била ли е молителката през последната седмица на
месец Април 2020 г. заедно с детето в жилището на ответникът в гр.Бургас,
ул.”Гладстон” № 63? Познава ли се със Звездомира Чапарова и от кога,
разговаряла ли е с нея и за какво? Била с детето в дома на ответника, находящ
се в гр.Бургас, ул.”Гладствон” № 63, ет.4, ап.десен около 25.04.2020 г., с
намерение от сега нататък да живеят заедно?
Съдът
намира, че обстоятелствата, установяването на които се цели с исканите гласни
доказателства и обяснения на въззивницата по чл.176 ГПК, са неотносими съм
предмета на висящия спор – осъществен акт на домашно насилие на 11.05.2020 г.,
поради което исканията по доказателствата следва да бъдат оставени без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Л.Ц.Х.
от гр.Бургас, подадена чрез адв. Н.Ч. от БАК, против решение № 1448 от
26.06.2020 г. по гр.д.2310/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта,
с която е оставена без уважение молбата на въззивницата за налагане на мерки за
защита от домашно насилие, изразяващи се в забрана на извършителя да приближава
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.Х. и Р.Б.
(чл.5, т.3), както и искането за задължаване на извършителя на насилието да
посещава специализирани програми на основание чл.5, т.5 от ЗЗДН..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззиваемия Б. за допускане във въззивното производство на нови
доказателства: разпит
на трима свидетели при условията на довеждане и обяснения на въззивницата по
чл.176 ГПК
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.