Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.10.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1592 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД вр. чл. 59,
ал. 2 ЗБН, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал.
5 ЗБН.
Ищците – А.Д.и К.М., в качеството
им на синдици на „К.т.б.“ АД (н), наричана по-долу Б.та, твърдят, че между Б.та
и ответника - „Р.И.“ АД
бил сключен договор за банков кредит от 11.03.2013 г. (Договора), като съгласно
клаузите му на ответника бил отпуснат кредит в размер до 10 000 000 евро, с
краен срок за погасяване на задълженията
15.02.2019 г.
Твърдят още, че в деловодството на Б.та
постъпили уведомления за извършени прихващания както следва:
На 07.11.2014 г. Т.Р.Б.съобщил на Б.та,
че по силата на сключен Договор за цесия от 06.11.2014 г., е прехвърлил на „Р.И.“
АД свои парични вземания в размер до 280
492.07 евро, главница и 11 162.51
евро лихва, произтичащи от сключен
между него и Б.та Анекс № 141159 от 26.03.2014 г. към Рамков договор за
платежни услуги за потребители при условията на преференциален безсрочен
депозит от 26.03.2014 г., за което в Б.та е открита депозитна сметка с IBAN ***;
13 974.58 щатски долара главница и 288.81 щатски долара лихва, произтичащи
от сключен между него и Б.та Анекс № 141057 от 26.03.2014 г. към рамков договор
за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит
от 26.03.2014 г., за което в Б.та е открита депозитна сметка с IBAN ***.
Ответникът„Р.И.“ АД направил
изявление за прихващане с вх. №
11388/07.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) между придобитите от Т.Р.Б.вземания и
свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков
кредит от 11.03.2013 г.
На 07.11.2014 г. Л.Й.К.съобщил на Б.та,
че по силата на сключен Договор за цесия от 06.11.2014 г., е прехвърлил на „Р.И.“
АД свои парични вземания в размер на 128
557.14 евро, главница и 6 054.91
евро лихва, произтичащи от сключен между него и Б.та Анекс № 59543 от
18.05.2010 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване
на банкова сметка ***ен депозит от 18.05.2010 ., за което в Б.та е открита
депозитна сметка с IBAN ***.
Ответникът направил изявление за
прихващане с вх. № 11389/07.11.2014 г.
на „КТБ“ АД (н.) между придобитите от Л.Й.К.вземания и свое ликвидно задължение
към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от 11.03.2013 г.
На 07.11.2014 г. Е.Й.М.съобщила на Б.та,
че по силата на сключен Договор за цесия от 06.11.2014 г., е прехвърлила на „Р.И.“
АД свои парични вземания в размер на 115
093.49 евро главница и 5 347.27
евро лихва, произтичащи от сключен между нея и Б.та Анекс №63864 от 30.08.2010
г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка ***ен депозит от 30.08.2010 г., за което в Б.та е открита депозитна
сметка с IBAN ***.
Ответникът направил изявление за
прихващане с вх. № 11390/07.11.2014 г.
на „КТБ“ АД (н.) между придобитите от Е.Й.М.вземания и свое ликвидно задължение
към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от 11.03.2013 г.
На 11.11.2014 г. Н.Г.А.съобщил на Б.та,
че по силата на сключен Договор за цесия от 10.11.2014 г., е прехвърлил на „Р.И.“
АД свои парични вземания в размер на 725
000 лева и дължимата лихва, произтичащи от сключен между него и Б.та Анекс
№ 99295 от 01.03.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 01.03.2013 г., за което в Б.та
е открита депозитна сметка е IBAN ***.
Ответникът направил изявление за
прихващане с вх. № 11575/11.11.2014 г.
на „КТБ“ АД (н.) между придобитите от Н.Г.А.вземания и свое ликвидно задължение
към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от 11.03.2013 г.
Синдиците на б.та намират, че посочените
прихващания са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и не
биха могли да породят правно действие, тъй като са извършени от длъжника след
20.06.2014 г. - денят, в който Б.та е поставена под специален надзор и преди
датата на назначаване на синдик без да е спазена форма с нотариална заверка на
подписа, поради което са в разрез с предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗБН ред и
форма. В условията на евентуалност намират, че изявленията за прихващане са
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като са
извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността - 20.06.2014
г. (определена с Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. №
2216/2015 г. по описа на САС), която дата съвпада и с деня, в който Б.та е
поставена под специален надзор.
С оглед на изложеното, молят съда
да постанови решение, с което да бъдат прогласени за нищожни, а в условията на
евентуалност - за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността горепосочените прихващания, извършени от „Р.И.“ АД с
вземания, придобити от ответника по договори за цесия с Т.Р.Б., Л.Й.К., Е.Й.М.и
Н.Г.А..
Ответникът
„Р.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че на
11.03.2013 г. между „КТБ” АД и „Р.И.“ АД, като кредитополучател, е сключен
договор за кредит при условията, посочени от ищеца. Не оспорва и сключването на
процесните договори за цесия, както и направените изявления за прихващане.
Сочи, че не са налице противоречия с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, тъй като
тя е относима към вече открито производство по несъстоятелност с назначени от
съда по несъстоятелност синдици, а процесните уведомления за прихващане са
отправени до квесторите на б.та, тъй като към този момент същата е била
поставена под особен надзор.
Намира, че към датата на процесното
прихващане не е съществувало законово ограничение за извършване на прихващане
от страна на кредитор на б.та спрямо последната. Счита, че в тежест на ищците е
да докажат, че ответникът е знаел за изпадането на Б.та в неплатежоспособност
като се позовава на лансираното в медиите становище на съответни държавни
органи относно стабилното финансово състояние на Б.та. Счита, че обявяването на
23.06.2014 г. в ТР на Решение № 73 от 20.06.2014 г. и Решение № 74 от 22.06.2014
год. на Управителния съвет на БНБ, с които Б.та е поставена под специален
надзор не е достатъчно основание да се счете, че е бил информиран относно
финансовото състояние на Б.та.
Поддържа, че ищците се позовават на
правна норма, която не е действала към момента на съобщаване на процесните
цесии. В допълнение излага доводи, че изменението на чл. 59 ЗБН е направено със
Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван в ДВ,
бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и с оглед на общите правила да
действие на нормите по време има сила занапред, след като липсва изрична
разпоредба, придаваща му обратно действие.
С оглед на горното, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да му присъди
разноски.
В законоустановения срок е
постъпила допълнителна искова молба. В нея ищците заявяват, че поддържа
исковата молба. Оспорва доводите на ответника за неприложимост на чл. 59, ал. 5
ЗБН в редакцията му, в сила от 28.11.2014 г.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, в
който заявява, че поддържа изложените с отговора на исковата молба възражения и
твърдения.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение на СГС, 4-ти състав от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на „КТБ“
АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и б.та
е обявена в несъстоятелност.
По делото е представено Решение от
03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., с
което е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г., но само в обжалваната част относно определената датата на
неплатежоспособността и е определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014
г. С посоченото решение на СГС Б.та открито е производство по несъстоятелност и
Б.та е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на б.та
и са прекратени правомощията на нейните органи.
На 11.03.2013 г. между „К.т.Б.“ АД
и „Р.и.” АД, като кредитополучател, е сключен договор за кредит, с който Б.та
отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 000 евро, срещу
насрещно задължение на кредитополучателя да погаси главницата на 60 поредни
месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец в периода от
15.03.2014 г. до 15.02.2019 г., както и да заплаща възнаградителна лихва върху
предоставените му за ползване средства в размер на 8 % годишно.
На
26.03.2014 г. между „К.т.б.“ АД и Т.Р.Б.е подписан рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит и анекс №
141159 и анекс № 141057 към него, съответно за депозит в евро и щатски долари.
С чл. 1 от тях страните са постигнали съгласие, че Б.та открива на името на
депозанта банкова сметка ***ференциален безсрочен депозит.
С
уведомление вх. на „КТБ” АД № 11388/ 07.11.2014 г., съставено от Т.Р.Б.и „Р.и.”
АД, и адресирано до „К.т.Б.“ АД, Б.та е уведомена, че Т.Р.Б.е прехвърлил на „Р.и.”
АД по силата на сключен на 06.11.2014 г. договор за цесия вземанията си,
произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребители и двата анекса
към него от 26.03.2014 г. - вземане за главница в размер на 280 492, 07 евро и
вземане за лихва в размер на 11 162, 51 евро по анекс № 141159 към рамков
договор за платежни услуги за потребители, както и вземане за главница в размер
на 13 974, 58 щ.д. и вземане за лихва в размер на 288, 81 щ.д. по анекс №
141057 към рамков договор за платежни услуги за потребители. Със същото
уведомление „Р.и.” АД е отправил до Б.та изявление за прихващане на така
придобитите от него вземания със своите задължения към „К.т.Б.“ АД, възникнали
на основание договора за кредит от 11.03.2013 г.
На
18.05.2010 г. между „К.т.Б.“ АД и Л.Й.К.е подписан рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит и анекс №
159543 към него. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че Б.та
открива на името на депозанта банкова сметка ***ференциален безсрочен депозит.
С
уведомление вх. на „КТБ” АД № 11389/ 07.11.2014 г., съставено от Л.Й.К.и „Р.и.”
АД, и адресирано до „К.т.Б.“ АД, Б.та е уведомена, че Л.Й.К.е прехвърлил на „Р.и.”
АД по силата на сключен на 06.11.2014 г. договор за цесия вземанията си,
произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекса към него
от 18.05.2010 г. - главница в размер на 128 557, 14 евро и вземане за лихва в
размер на 6 054, 91 евро по анекс № 159543 към рамков договор за платежни
услуги за потребители. Със същото уведомление „Р.и.” АД е отправил до Б.та
изявление за прихващане на така придобитите от него вземания със своите
задължения към „К.т.б.“ АД, възникнали на основание договора за кредит от
11.03.2013 г.
На
30.08.2010 г. между „К.т.б.“ АД и Е.Й.М.е подписан рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит и анекс №
63864 към него. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че Б.та
открива на името на депозанта банкова сметка ***ференциален безсрочен депозит.
С
уведомление вх. на „КТБ” АД № 11390/ 07.11.2014 г., съставено от Е.Й.М.и „Р.и.”
АД, и адресирано до „К.т.Б.“ АД, Б.та е уведомена, че Е.Й.М.е прехвърлил на „Р.и.”
АД по силата на сключен на 06.11.2014 г. договор за цесия вземанията си,
произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекса към
него от 30.08.2010 г. - главница в размер на 115 093, 49 евро и вземане за
лихва в размер на 5 347, 27 евро по анекс № 63864 към рамков договор за
платежни услуги за потребители. Със същото уведомление „Р.и.” АД е отправил до Б.та
изявление за прихващане на така придобитите от него вземания със своите
задължения към „К.т.Б.“ АД, възникнали на основание договора за кредит от
11.03.2013 г.
На
01.03.2013 г. между „К.т.Б.“ АД и Н.Г.А.е подписан рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс № 99295
към него. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че Б.та открива на
името на депозанта банкова сметка ***срочен депозит „Плюс”.
С
уведомление вх. на „КТБ” АД № 11575/ 11.11.2014 г., съставено от Н.Г.А.и „Р.и.”
АД, и адресирано до „К.т.Б.“ АД, Б.та е уведомена, че Н.Г.А.е прехвърлил на „Р.и.”
АД по силата на сключен на 10.11.2014 г. договор за цесия вземанията си,
произтичащи от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс №
99295/ 01.03.2013 г. към него - вземане за получаване на сума в размер на 725
000 лв. по анекс № 99295/ 01.03.2013 г. към рамков договор за платежни услуги
за потребители. Със същото уведомление „Р.и.” АД е отправил до Б.та изявление
за прихващане на така придобитите от него вземания със своите задължения към „К.т.Б.“
АД, възникнали на основание договора за кредит от 11.03.2013 г.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 3, предложение
трето ЗЗД.
Съобразно фактическите
твърдения на ищците и петитума на предявения главен иск, съдът намира, че е
сезиран с иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД вр. 59, ал. 5 ЗБН. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която се
позовават синдиците, е уредена единствено форма за действителност на
прихващането, тогава когато то се извършено след като по отношение на Б.та е
открито производство по несъстоятелност, като с нея не се регламентира
специален фактически състав, водещ до нищожност на това едностранно
волеизявление поради неспазване на изискуемата форма. При липса на предписаната
от чл. 59, ал. 2 ЗБН форма е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 2,
предложение 3 ЗЗД и предявяваният иск за прогласяване на нищожност в този случай
се урежда от общите правила, от които в специалния ЗБН не са уредени
изключения.
По допустимостта на иска.
Както в теорията, така и в съдебната практика е трайно
установено разбирането, че синдикът като орган на несъстоятелността няма обща
процесуална легитимация да предявява искове от свое име. Въпросът за
легитимацията на синдика е разгледан подробно в Решение № 62/17.07.2009 г. по
т.д. № 39/2009 г. на ВКС, І т.о. и макар това решение да е постановено във
връзка с процесуалната легитимация на синдика в производството по
несъстоятелност по ТЗ, то е приложимо и към банковата несъстоятелност, предвид
еднаквите принципи на уредба правомощията на синдика в двете производства,
както и предвид множеството препратки към ТЗ, които прави ЗБН. В посоченото
съдебно решение на ВКС е прието, че синдикът в производството по
несъстоятелност е орган по несъстоятелността, назначен от съда, който изпълнява
възложените му от закона функции. В изпълнение на правомощията си синдикът е
длъжен да действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите
на несъстоятелността. Съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ (чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗБН – бел. моя)
синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и
завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави
искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна
е длъжникът – чл.658 ал.1 т.6 ТЗ (чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗБН – бел. моя). При тези две групи правомощия синдикът
действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални
права. Синдикът разполага и с правото да предявява отменителните искове по ТЗ,
целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според изричното разпореждане
на закона (чл.649 ал.1 ТЗ) отменителен иск може да се предяви от синдика, а при
негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността (сходна е
нормата на чл. 60, ал. 3 ЗБН – бел. моя).
С предявяването на отменителен иск е възможно да възникне противоречие между
интересите на длъжника и на кредиторите, поради което синдикът, като орган по
несъстоятелността, действа в обществен интерес. Предоставената му от закона
възможност по чл. 649 ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент
-същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на
материалното право, защитавано по исков ред. Правните последици от решението
обвързват синдика и останалите участници в производството по несъстоятелност,
без да е изрично предвидено кредиторите да се конституират като главна страна в
исковия процес. Следователно процесуалната субституция по Търговския закон е
суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изричното
предвидените от закона случаи.
От горното може да се заключи, че синдиците на „КТБ”
АД (н) имат право да предявят от свое име, въпреки че не са носители на
материалните права, чиято съдебна защита се търси, само специалните искове по
чл. 3, ал. 3 ЗБН, по чл. 22, ал. 2 ЗБН, по чл. 59, ал. 3 ЗБН и по чл. 59, ал. 5
ЗБН, както
и исковете по чл. 60, по чл. 60а
и по ЗЗД, тъй като с тези искове те
упражняват пред съда свое процесуално право, което е изрично предвидено в нормите
на чл. 60, ал. 3 ЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН,.
В случая ищците се позовават на липсата на изискуема
от закона (чл. 59, ал. 2 ЗБН) форма при извършване на процесните прихващания.
При липса на формата по чл. 59, ал. 2 ЗБН е налице фактическия състав на чл.
26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. В ЗБН липсва норма, която да дава право на синдиците,
да предявят в качеството си на процесуални субституенти иск за нищожност на
тези прихващания поради липса на форма, с оглед на което синдиците не притежават
правото на иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Такова
право би имала Б.та, като страна в материалното правоотношение, или трето лице,
чиято правна сфера е засегната от нищожността, т.е., лицата, чието право е
засегнато от нищожното прихващане. Процесуалната легитимация по иска е
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост и при липсата й у
синдиците предявеният от тях иск е
недопустим, поради което производството по него ще следва да бъде прекратено.
Когато бъде прекратено производството по главния иск,
условието, при което е предявен евентуалният иск отпада, поради което съдът
дължи произнасяне по евентуалния иск. Това правило е приложимо и при пасивно
обективно съединяване на искове, каквото има по настоящото дело (така
Определение № 451/08.11.2016 г. по ч.т.д. № 2049/2016 г. на ВКС, І т.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Следва да бъде посочено, че и да не отпадаше
вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявен евентуалния иск, ищецът има
интерес от разглеждане на евентуалния иск не само при отхвърляне на главния
иск, но и при прекратяване на производството по него, тъй като интересът му е
да получи позитивно решение по някой от предявените искове.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Съобразно фактическите
твърдения на ищеца и петитума на предявения евентуален иск, съдът намира, че е
сезиран с иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Съобразно посочената норма
недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки
от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от Б.та след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.та под специален
надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл.
59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на Б.та като предприятие
прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на Б.та, които
именно са ищци в настоящото производство, като тази функция към момента се
изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето,
направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки,
поради което ответната страна също е надлежно конституирана.
По основателността на иска.
За да бъде
основателен иска на синдиците на Б.та относно съществуването на потестативното
право за прогласяване относителна недействителност на прихващането, следва да
бъдат доказани следните елементи на сложен фактически състав: 1) Б.та да
е в несъстоятелност; 2) Да е налице отправено валидно изявление за прихващане
от кредитор на Б.та с негово вземане към Б.та; 2) Прихващането да е извършено
след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.та
под специален надзор, ако последната е по-ранна.
По делото се установява, че КТБ е в
несъстоятелност, обявена с решението на СГС от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., като определената с въззивно
решение на САС дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г.
Установи се още, че на 07.11.2014
г. ответникът е отправил писмени изявления за прихващане с вх. № 11388/07.11.2014 г., с вх.
№ 11389/07.11.2014 г., с вх. №
11390/07.11.2014 г. и с вх. № 11575/11.11.2014 г. на свои парични вземаня от КТБ, придобити по
договор за цесия с Т.Р.Б., Л.Й.К., Е.Й.М.и Н.Г.А.. Установи се, че към датата
на изявлението за прихващане съществуват юридическите факти, от които
вземанията произтичат – валидни договори за кредит, съответно – анекси и уведомления
за договори за цесия по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а по съществуването на
насрещните вземания до размера, посочен в съответното изявление за прихващане
страните не спорят.
Прихващанията са валидно направени и са породили своето материалноправно
действие, тъй като при всяко от тях двете насрещни вземания съществуват, същите
са еднородни и са ликвидни (безспорни) между страните. Самите ищци признават,
че прихващанията са породили своя ефект в деня на депозирането им в
деловодството на Б.та, без да излагат твърдения, че Б.та се е противопоставила
на прихващането.
Спорът между страните е
концентриран единствено в това, дали разпоредбата на чл. 59, ал.5 ЗБН е
приложима към посочените прихващания, тъй като е действаща норма от 28.11.2014
г., т.е., влязла е в сила след извършване на прихващанията.
Настоящият съдебен състав намира,
че нормата е приложима към процесните прихващания, предвид следното: Това е
материалноправна норма, уреждаща едно потестативно право на кредиторите на
несъстоятелността на Б.та, следователно, тя може да има действие само занапред,
освен ако в закона изрично не й е придадено обратно действие. Такова обратно
действие на конкретната правна норма не е придавано. Кредиторите на Б.та
придобиват качеството „кредитори на несъстоятелността“ от момента на откриване
производството по несъстоятелност, съответно – синдикът е техен процесуален
субституент от този момент насетне и от този момент стават приложими особените
правила на несъстоятелността. Следователно, потестативното право на кредиторите
да искат обявяване относителна недействителност на извършено прихващане може да
възникне и да бъде упражнено от който и да е от тях или от синдика най-рано при
откриване производството по несъстоятелност, или в случая на 22.04.2015 г.
Упражняването на това право става в обема и при условията на закона, който
действа към момента на възникване, съответно – упражняване на правото. Към
момента на възникване на правата на кредиторите на несъстоятелността и синдика
нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е действащ закон, поради което възражението на
ответника за неприложимостта й в отношенията с ищците е неоснователно.
Не може да бъде възприето
виждането на ответника, че преценката за приложимостта на чл. 59, ал. 5 ЗБН към
процесното прихващане следва да се извърши към датата на прихващанията – 07.11.2014
г. Това е така, защото конститутивният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е предоставен
на разположение на кредиторите на несъстоятелната Б. или на синдиците, в
качеството им на процесуални субституенти за защита потестативното право на
кредиторите да искат обявяване относителна недействителност на прихващане с Б.та,
извършено след датата на неплатежоспособността, или датата на поставяне под
особен надзор, ако е по-ранна. Посоченото потестативно право е установено в закона с
цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на Б.та ще бъде
поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при
извършване на разпределение на осребреното имущество по реда на чл. 94 ЗБН. Предвид целта
му, предвидена е само относителна недействителност на прихващането, извършено
след началната дата на неплатежоспособността, т.е., между Б.та и нейния длъжник
действието на извършеното прихващане се запазва, но по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, при успешно упражняване на посоченото потестативно право,
прихващането няма действие, освен за сумата, която съответният кредитор би
получил при окончателното разпределение по чл. 104 ЗБН. Качеството на
субектите, на които тази защита е предоставена и нейната цел обосновават извод,
че за относително недействителни могат да бъдат обявени такива правни действия,
които по принцип законът не забранява, но при откриване производство по несъстоятелност
и при определени предпоставки тези правни действия са неправомерни от гледна
точка равнопоставеността на кредиторите и особените правила в производството по
несъстоятелност за тяхното удовлетворяване. След като прихващането е валидно и
поражда действие между кредитора, който го е заявил и Б.та, от една страна, а
от друга, щом възникването на потестативното право за обявяване относителната
му недействителност спрямо кредиторите изисква открито производство по
несъстоятелност, то очевидно ирелевантен за относителната недействителност е
моментът на самото прихващане.
Доколкото прихващанията са породили последиците си на 07.11.2014 г., а
определената дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г., то същите са
извършени след датата на неплатежоспособността.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в настоящия случай е възникнало
и съществува потестативно право на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяване недействителност по отношение на тях на извършените от ответника
прихващания с негови вземания към Б.та, предмет на иска, съответно – това право
може да бъде упражнено от синдиците на Б.та. Искът е основателен и следва да
бъде уважен, при условието на чл. 59, ал. 6 ЗБН.
По
разноските: Право на разноски при този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК имат ищците, но такива, макар да са претендирани, не се
установява да са сторени, включително предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 7
ЗБН.
Ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата държавна такса, която е
в размер на 4% от стойността на погасените чрез прихващане вземания (1 819 982.75
лева към датата на исковата молба), или 72 799.31 лева, на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предложение трето ЗЗД във вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, предявени от синдиците на „К.т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, гр. София, ул. „********,
чиито функции към датата на решението се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и
А.Н.Д., ЕГН **********, против „Р.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за прогласяване нищожността,
поради липса на форма на: 1. Изявление за прихващане вх. №
11388/07.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) между вземания на ответника, придобити
от Т.Р.Б.и негово ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор
за банков кредит от 11.03.2013 г.; 2. Изявление за прихващане с вх.
№ 11389/07.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) между вземания на ответника, придобити
от Л.Й.К.и негово ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор
за банков кредит от 11.03.2013 г.; 3.
Изявление за прихващане с вх. № 11390/07.11.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.) между вземания на ответника, придобити от Е.Й.М.и негово ликвидно
задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от
11.03.2013 г. и 4. Изявление за прихващане с вх. № 11575/11.11.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.) между вземания на ответника, придобити от Н.Г.А.вземания и негово ликвидно
задължение към „КТБ“ АД (н.).
ОБЯВЯВА за относително недействителни по
отношение кредиторите на несъстоятелността,
по искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявени от
синдиците на „К.т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, гр. София, ул. „********, чиито функции към датата на решението се
изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „Р.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на:
1. Изявление за прихващане вх. № 11388/07.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.)
между вземания на ответника, придобити от Т.Р.Б.и негово ликвидно задължение
към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от 11.03.2013 г.; 2. Изявление за прихващане с вх. № 11389/07.11.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.) между вземания на ответника, придобити от Л.Й.К.и негово ликвидно
задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от
11.03.2013 г.; 3. Изявление за прихващане с вх. № 11390/07.11.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.) между вземания на ответника, придобити от Е.Й.М.и негово ликвидно
задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от Договор за банков кредит от
11.03.2013 г. и 4. Изявление за прихващане с вх. № 11575/11.11.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.) между вземания на ответника, придобити от Н.Г.А.вземания и негово ликвидно
задължение към „КТБ“ АД (н.)., произтичащо от Договор за банков кредит от
11.03.2013 г., освен за частта, която всеки
от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на
осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага
до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6
ЗБН.
ОСЪЖДА
„Р.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 72 799.31 лева (седемдесет и две хиляди седемстотин
деветдесет и девет лева и тридесет и една стотинки), на основание чл. 59, ал. 7
от ЗБН.
Решението подлежи на обжалване от страните пред САС,
в прекратителната част – в едноседмичен срок, а в останалата - в двуседмичен
срок от връчването му.