Решение по дело №126/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на “Ем Ел Трейд София“ЕООД с ЕИК:*******,адрес на управление: [населено място], район *****, [жк], [улица], представлявано от управителя Н. Ю. Х., подадена чрез представител по пълномощие адвокат Г. М. от АК-Русе, против Ревизионен акт №Р-03001922003973-091-00 1/15.03.2023г.,издаден от органи по приходите, потвърден с Решение №87/06. 06.2023г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС,индивидуализирани по размер и данъчни периоди, общо от 133 555.02 лева, както и лихва по чл.1 ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 ДОПК, от 28 965.84 лева.

С жалбата се твърди, че оспореният акт бил издаден след превратна (необективна) преценка на доказателствата от ревизионното производство, което се родее с довод за допуснато нарушение на данъчнопроизводствените правила (арг.чл.37 ал.1 ДОПК). Поддържа се, че след направен анализ на получените и отчетени от дружеството горива през системите за отчетност и контрол по Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Обн.ДВ,бр.106/06г.,посл. изм.ДВ,бр.38/24г.) и установеното постъпване на процесните количества горива в резервоарите на оспорващото дружество по всяка от включените в Дневниците за покупки фактури, с РА били установени задължения за ДДС за същите тези количества, които били продадени с данъчни документи по ЗДДС и, съответно за тях е бил внесен косвения данък в бюджета. Ето защо се твърди, че РА бил несъответен на закона и се настоява за неговата отмяна.

Допълнително се излагат аргументи, че изводите на ответния орган били градени на базата на данни, касаещи други търговски субекти, нямащи отношение към отговорността на жалбоподателя по ЗДДС. Отчетените количества горива, в реално време, от нивомерната система, нормативно уредена като задължителна и фактически инсталирана за нуждите на стриктния фискален контрол, доказвали реалността на процесните доставки и установявали факта на обективното съществуване на фактурираните стоки в патримониума на жалбоподателя. Нещо повече, с постъпване на горивата в резервоарите на бензиностанцията в [населено място] и незабавното предаване на данните за тях към НАП, същите са били индивидуализирани,като с това било установено и обективното им предаване по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД,поради родовата им определеност.

В обобщение, се твърди наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3-4 ДОПК,вр. с чл.146 т.3 и т.4 АПК- допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (неизясняване на релевантните за спора факти) и неправилно приложение на материалния закон.Главното възражение обаче, е свързано с твърдение за нарушаване на материалното данъчно законодателство,вкл. на базовите му принципи, като се оспорват формираните в резултат на твърдяната необективна преценка на доказателствата, изводи на приходните органи, за наличие на предпоставките от чл.70 ал.5 от ЗДДС за постановения отказ за упражненото право на данъчен кредит през релевантните периоди. Счита се, че щом е установено доставянето на процесните горива (отчетени посредством нивомерната система на ЕСФП на бензиностанцията в [населено място]), намирали са се във властта на оспорващото дружество, поради което е било възможно и осъществяването на последващите облагаеми доставки, то обективно не можела да се оспорва реалността на доставките от „ПМ Ойл“ЕООД;„ДМС-Ойл-Груп“ЕООД и „Лотоси“ ООД.Предвид изложените оплаквания, се настоява за отмяна на процесния Ревизионен акт, потвърден с решението на ответния орган. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.1655).

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Е. В. (л.847),оспорва изцяло жалбата в писмено становище (л.846) в молба (л.850-л.852), в съдебно заседание и посредством Писмени бележки по съществото на спора, депозирани в срока за произнасяне на съда (вх.№ 1588/24.10.24г. на АС-Силистра). Поддържа главните решаващи изводи на приходните органи, като счита, че не са допуснати твърдените нарушения на процесуалния и материалния данъчни закони. Придържа се към мотивите, изложени в решението на ответния орган, както относно дадения отговор за процесуалната изрядност на оспорения РА, така и относно материалната законосъобразност на изводите на приходните органи, установяващи допълнителни задължения на оспорващото дружество по ЗДДС, ведно с лихви на основание чл.175 ал.1 ДОПК,вр. с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ). Поддържа, че процесната сума е формирана в резултат на непризанато право на приспадане на данъчен кредит (ДК) както и на неотчетени приходи през посочени в РА данъчни периоди.

Счита, че с потвърдения от ответника РА правилно било прието, че „Ем Ел Трейд София“ЕООД не е отразило в дневниците и справките-декларации по ЗДДС за данъчни периоди: м.04.2021г., м.02.2022г. и м.04.2022г., приходи от продажби на горива, безспорно представляващи облагаеми доставки по разума на чл.12 ал.1 ЗДДС, поради което е начислен ДДС в общ размер от 13 482.48 лева, ведно с дължимата лихва.Освен това, приходните органи законо-съобразно били приели, че неправомерно жалбоподателят е упражнил право на приспадане на ДК,по фактури за получени стоки с вписани доставчици „ПМ Ойл“ЕООД; „Лотоси“ООД и „ДМС-Ойл-Груп“ЕООД, поради пълното отсъствие, включително в провереното счетоводство на оспорващото дружество, на доказателства за реалното/фактическото доставяне на горивата от посочения в същите доставчик. Това било така, защото липсвали: фискални бонове от ФУ, изискуеми от чл.25 ал.1 т.2 Наредба №Н-18/06г. и изобщо доказателства за извеждане на горивата от бензиностанциите на доставчиците; не било установено мястото на натоварване и разтоварване на горивото; отсъствали доказателства за извършен превоз - водач, пътен лист, специализиран автомобил със съответен рег.номер, надлежно оформена товарителница и др.; за преобладаващата част от процесните доставки (главно от „Лотоси“ ООД) не били представени съпроводителни документи - АДД, експедиционни бележки, декларация за съответствие на качеството на течните горива.

В този контекст се поддържа правилност на изведения извод, че бензин А 95Н и дизелово гориво, какъвто е предметът на въпросните доставки, са постъпвали в резервоарите на бензиностанцията на оспорващото дружество и със същите са извършвани последващи облагаеми доставки - продажби на дребно, но не е установен несъмнено доставчикът им. Поради отсъствие на каквато и да е следа за извеждане на горивата от бензиностанциите на доставчиците на посочените във фактурите дати, приходните органи формирали извод за липса на доказателства за физическото придвижване на стоките от обект на продавача до обект на жалбоподателя. Ето защо правилно приели, че въпросните доставки не са били осъществени от посочените във фактурите доставчици и в хипотезата на чл.70 ал.5 ЗДДС,са отказали правото на данъчен кредит на оспорващото дружество.С оглед на изложеното се настоява жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в хипотезата на чл.161 ал.1 ДОПК, във връзка с чл. 8 и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокат-ските възнаграждения, в размер на 11 150.83 лева, при уточнен материален интерес по делото от 133 555.02 лв. - главница и 28 965.84 лева - лихви, доколкото се иска пълна отмяна на оспорения РА.

Производството е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с чл.145 и сл. от АПК и §2 ДР ДОПК. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и становищата на страните, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресата на оспорения РА; при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава осемнадесета, във връзка с чл.156 ал.2 от ДОПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Ревизионен акт №Р-03001922003973-091-001/15.03.23г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение №87/06.06.23г.на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС, индивидуализирани по размер и данъчни периоди, общо от 133 555.02 лева ведно с лихва по чл.1 ЗЛВДТДПДВ,вр. с чл.175 ДОПК, от 28 965.84 лева. В хода на ревизията е установено, че дружеството не е отразило в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, приходи от продажби, регистрирани чрез ФУ в стопанисваната от него бензиностанция в [населено място] (регистрирано ФУ в НАП с рег.№4372070; №ФУ [рег. номер], представляващо електронна система с фискална памет - ЕСФП, с нивомерна система), както следва:

- за данъчен период м.април.2021г. не са декларирани продажби с данъчна основа 67 411.81 лева и съответен ДДС от 13 482.48 лева;

- за данъчен период м.февруари.2022г. не са декларирани продажби с данъчна основа 2 815.60 лева и съответен на нея ДДС от 563.40 лева и

- за данъчен период м.април.2022г. не са декларирани продажби с данъчна основа от 2 056.65 лева и дължим ДДС от 411.60 лева.

Следващата се корекция на декларираните резултати в СД за м.04/21г.; м.02/2022г. и м.04/2022г. е извършена от данъчната ревизия в съответните данъчни периоди, което не се оспорва от жалбоподателя, независимо от заявеното искане за цялостна отмяна на РА.Относно тази негова част не са повдигнати никакви възражения и оплаквания, поради което се приемат съответните ѝ данъчни задължения, за законосъобразно определени.

„Ем Ел Трейд София“ООД, с ЕИК:******* и адрес на управление в [населено място], район „Овча купел“, [улица], вх.А, ет.1, ап.2, е регистрирано в Търговския регистър на 09.11.2016г. със съдружници Н. Ю. Х. и П. А. Й., като последният на 12.11.2019г. е прехвърлил дружествените си дялове и, считано от 18.11.2019г., едноличен собственик на капитала и управител на преобразуваното в ЕООД дружество,е Н. Ю. Х.. Декларираният адрес по чл.8 ал.1 т.3 ДОПК от 14.07.2022г. е в [населено място], [улица], а от 19.08.2022г. е променен и адресът за кореспонденция от [населено място] в [населено място]. На 07.02.2023г. е вписана промяна в адреса на управление,респ. по чл.8 ДОПК, от [населено място] на посочения адрес в [населено място],р-н *****, [жк], [улица], която (промяна) е ирелевантна за териториалната компетентност на органите по приходите от ТД НАП [населено място]. Въпреки това, гореизложеното е дало повод на дружеството да атакува компетентността ѝ за извършване на процесната ревизия, на което ответният орган е дал законосъобразен отговор, черпейки аргументи от разпоредбата на чл.156 ал.1 изр.2 ДОПК.

Първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, е връчването на Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001922003973-020-001/03.08.2022г. (л.816-л.818), към който момент седалището, адресът на управление, включително адресът по чл.8 ДОПК, на оспорващото дружество са в [населено място], [област], което сочи на безспорно установена териториална компетентност на ТД на НАП [населено място].

Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.12.2019г. по избор, от който момент до 30.06.2022г., е времевият обхват на данъчната ревизия, а предметният такъв е за данък върху добавената стойност, видно от посочена-та ЗВР. Същата е възложена от началник сектор „Ревизии“ М. Г.-**8 А.-Д., включена в Заповед №Д-47/14.01.2022г. на директора на ТД НАП [населено място], издадена на основание чл.11 ал.3 ЗНАП, във връзка с чл.112 ал.2 т.1 ДОПК, което сочи на материална компетентност на приходния орган. С обсъжданата ЗВР са определени ревизиращите органи и ръководителят на ревизията в лицето на Р. М. М. - главен инспектор по приходите,съгласно чл.113 ал.1 т. 2 ДОПК, която именно, заедно с възложилата ревизията М. А. -Д., са издали процесния по делото РА, предвид регламентацията от чл.119 ал.2 ДОПК. Следователно, издателите на оспорения акт са материално, териториално и по степен компетентни приходни органи.

В съдебния процес първоначално е оспорена по реда на чл.184 ал.2 ГПК,вр. с §2 ДР ДОПК, валидността на изготвените по време на данъчното производство електронни документи,което (оспорване) е оттеглено в съдебно заседание на 21.03.2024г. (л.1532) и, е прието за безспорно обстоятелството, че всички те са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи от лицата, посочени за техни автори.

Спазена е нормативно предписаната форма за акт от процесния вид, съгласно регулацията от чл.120 ал.1 и ал.2 ДОПК. В Ревизионния доклад (л. 43-л.79) са описани подробно извършените процесуални действия от екипа, вкл.приобщените документи от предходни проверки за установяване на факти и обстоятелства-Протокол №22221722001327-073-001/08.07.22г. (л.535-л.542) Протоколи за извършени насрещни проверки на доставчиците по конфликтни- те фактури („Лотоси“ЕООД л.543-л.547; „ПМ Ойл“ЕООД л.548-л. 556, ведно с обяснения от представляващия го П. А. Й.; „ДМС-Ойл-Груп“ ЕООД л.557-л.564, ведно с придружително писмо на управителя), както и Протокол №1537105/09.11.2022г. за приобщаване на документи от данъчно-осигурителното досие на „Е. Транс 2004“ЕООД, ведно с Протокол за насрещна проверка на същото дружество - л.568-л.570. Изпратени са били Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения до „Предел Ойл“ЕООД [населено място] и „Предел Импорт Експорт“ООД [населено място] (л. 575-л.580), сочени за превозвачи на някои горива, но до края на данъчната ревизия от двете дружества не са постъпили никакви сведения.

Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-03001922003973-020-002/02.11. 2022г. (л.813-л.815), надлежно връчена по електронен път на 10.11.2022г. на оспорващото дружество чрез пълномощник (вж.Упълномощаване на л.782-л. 783) е запазен обхвата, в темпорален и предметен аспект, на ревизията като е удължен единствено срокът за приключването ѝ - до 06.01.2023г. В неговия периметър и съгласно регламентацията от чл.119 ал.2 ДОПК на 20.01.2023г. е издаден Ревизионен доклад №Р-03001922003973-092-001/20.01.23г., за което е уведомен жалбоподателят. С молба от 02.02.2023г. (л.40) същият е поискал удължаване на срока за възражение, който е продължен до 04.03.2023г. (л.38-л.39). Въпреки това и до издаване на процесния по делото Ревизионен акт, такова (писмено възражение) не е било депозирано.

В обобщение, се налага извод за липса на допуснати съществени нарушения на данъчно-ревизионните правила, обратно на маркираното оплакване, без конкретизация, в жалбата. Но дори и такива да имаше, същите са ирелевантни за решаването на спора, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по неговото същество, включително и ако са налице процесуални нарушения (стига да не засягат действителността на акта),т.е. те не са основание за отмяна на оспорения пред съда РА. Извършените в случая процесуални действия от приходните органи, включително правилно приобщените такива от предходни и насрещни проверки, подробно описани в РД, са законосъобразни, гарантирали са правото на защита на оспорващото ЕООД. Релевираните актове са мотивирани, съгласно изискванията на чл.117 ал.2 и чл.120 ал.1 ДОПК, а и в общия контекст на административното производство - на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.

Относно приложението на материалния закон:Сезиралата съда жалба е лаконична, визираща принципно възражение - получени са спорните доставки на горива в резервоарите на бензиностанцията в [населено място], стопанисвана от жалбоподателя, регистриран по ЗДДС (предвид подадените данни от ниво-мерната му система) и същите са използвани за последващи облагаеми доставки, което по хипотеза, обезпечавало законосъобразното упражняване от негова страна на спорното право на данъчен кредит по процесните фактури. В изпълнение на регулацията от чл.172а ал.2 АПК, освен горното, подлежи на обсъждане още и следното: от изявленията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател в съдебно заседание може да се изведе заключение за оспорване на изводите на приходните органи, че доставчиците на процесните горива не били установени, а още по-малко било налице изискването от чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС - да са регистрирани лица по този закон, които да са начислили и внесли косвения данък.

Основната дейност на „Ем Ел Трейд София“ЕООД през ревизирания период е продажби на дребно на горива. Същата е извършвана в следните обекти: бензиностанция в [населено място],ползвана по Договор за наем от 19.12.19г. с наемодател ЕТ“М. И.-П.-94“ (л.621-л.626); Автомивка [населено място], Бензиностанция в [населено място], [улица], по договор за наем с „Пътнически превози-Силистра“ЕООД от 01.03.22г. (л.786-л.787) и Автомивка в [населено място],като последните три обекта са извън предмета и времевия обхват на данъчния спор. Видно от Справка за наличните МПС (л. 775-гръб), подадена от „Ем Ел Трейд София“ЕООД и подписана от неговия едноличен собственик на капитала и управител е, че дружеството няма собствени автомобили, а от данъчната преписка се установява, че не е ползвало такива и под наем. В бензиностанцията в [населено място],съгласно регламентацията от чл.118 ал.6 ЗДДС дружеството е регистрирало в НАП, ЕСФП с нивомерна система.

С потвърдения от ответния орган РА е прието,че „Ем Ел Трейд София“ ЕООД не е отразило в дневниците и справките-декларации по ЗДДС за данъчни периоди: м.04.2021г., м.02.2022г. и м.04.2022г., приходи от продажби на горива, безспорно представляващи облагаеми доставки по разума на чл.12 ал.1 ЗДДС, поради което е определен (начислен) ДДС в общ размер от 13 482.48 лева, ведно с дължимата лихва. Тези факти не се оспорват, поради което РА подлежи на потвърждаване в горепосочената му част.

Освен това,приходните органи са приели,че неправомерно оспорващото дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, по фактури за получени стоки с вписани доставчици -„ПМ Ойл“ЕООД; „Лотоси“ООД и „ДМС-Ойл-Груп“ЕООД,поради пълното отсъствие,включително в провереното счетоводство на жалбоподателя, на доказателства за реалното, фактическото доставяне на описаните във фактурите стоки (главно горива) от посочения в същите доставчик. Това е така, защото липсват: фискални бонове от ЕСФУ, изискуеми от чл.25 ал.1 т.2 Наредба №Н-18/2006г.; доказателства за място на натоварване и разтоварване на горивото; доказателства за извършеното им транспортиране - водач; специализиран автомобил със съответен рег.номер; пътен лист;товарителница или др.;за преобладаващата част от релевираните доставки (основно от „Лотоси“ООД) не са представени съпроводителни документи - АДД, експедиционни бележки, декларация за съответствие на качеството на течните горива, фискален бон.

Депозираните пред ревизионния екип от жалбоподателя товарителници (бланки по образец, без нито един положен подпис, поради което изцяло дисквалифицирани като документи - л.81, л.87, л.97 и др. - описани в Молба на ответния орган на л.850-л.852) с вписан автомобил „Скания“ рег.№[рег. номер], собственост на „Предел Импорт Експорт“ООД, са били обект на отделна проверка.От датата на връчване на ИПДСПОТЛ за представяне на доказателства от дружеството-собственик на автомобила,до приключване на ревизията, не е бил получен отговор.Посоченият автомобил в други товарителници с рег. №[рег. номер], по данни от КАТ, е бил собствен на “Петроком“ООД, а след 30. 11.2021г.- на „Петроком 07“ООД, като не са установени факти, свързани с него, от правно значение за данъчния спор.Вписаният превозвач „E. Транс 2004“ЕООД, категорично е заявил чрез управителя си (л.568), че не е извършвал транспортни услуги на „Ем Ел Трейд София“ЕООД, нямал е никакви делови отношения със същото, както и не е превозвал горива за „Лотоси“ООД, а само е зареждал свои автомобили от бензиностанция на последното. В дневниците за продажби по ЗДДС за периода: 01.01.2020г.-30.06.22г. от „E. Транс 2004“ЕООД няма декларирани услуги с получател някои от имащите отношение към доставките дружества, вкл. „Лотоси“ООД и „Ем Ел Трейд София“ЕООД (л.566-л.567).

В обобщение е прието, че дизелово гориво и бензин А 95Н, какъвто е предметът на конфликтните доставки, са постъпвали в резервоарите на бензиностанцията на жалбоподателя в [населено място] и със същите са извършвани последващи облагаеми доставки - продажби на дребно, видно и от приетото по делото заключение на Съдебно-счетоводната експертиза, чиито извод е за стойностна съпоставимост (и в темпорално отношение), на процесните доставки и последвалите продажби на дребно на горива. ССЕ се кредитира от настоящия състав, но посредством същата не може да бъде установена спорната по делото реалност на релевираните доставки. Още повече, че вещото лице е установило, че в счетоводството на жалбоподателя, са осчетоводявани само стойностно стоките, без количества, което блокира възможността за проследяване на движението им. Поради липсата на годни доказателства за извършен транспорт на горива с посочен превозвач „Предел Ойл“ООД, с автомобил рег.№[рег. номер], придружени с документи за времето и обекта, от който е натоварено горивото, както и за превозвач „E. Транс 2004“ЕООД с автомобил рег.№[рег. номер], вкл. и при липса на каквато и да следа за извеждане на горивата от бензиностанциите на „Лотоси“ООД на посочените в процесните фактури дати, приходните органи са формирали извод за липса на доказателства за физическото придвижване на стоките от обект на доставчика до обект на жалбоподателя. Ето защо са заключили, че процесните доставки не са били осъществени от посочените във фактурите доставчици, поради което, в хипотезата на чл.70 ал.5 ЗДДС, са отказали правото на данъчен кредит на жалбоподателя.

Или, спорът е съсредоточен върху въпроса - налице ли са реално доставени стоки - дизел, бензин, масла, антифриз и добавки, по процесните фактури и от техните издатели/доставчици (чл.11 ал.1 ЗДДС) - „ДМС-Ойл-Груп“ЕООД; „ПМ Ойл“ ЕООД и „Лотоси“ООД и, съответно - налице ли е за „Ем Ел Трейд София“ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, съгласно отразените фактури (същите) в дневниците за покупки и справките-декларации през релевираните данъчни периоди по ЗДДС?

В процеса на доказване оспорващото дружество е положило всички допустими процесуални усилия за установяване на доставките и последващо-то им използване за извършване на облагаеми доставки в периметъра на основната му икономическа дейност (търговия с горива), което измества акцента от главния извод на приходните органи - косвеният данък е бил начислен неправилно, в хипотезата на чл.70 ал.5 ЗДДС, не защото в релевирания период жалбоподателят не е получавал горива в бензиностанцията в [населено място] (такива са регистрирани от нивомерната ѝ система, макар и при известни разминавания между сочените във фактурите количества за доставени и реално постъпилите в резервоарите),а защото не е установено, че постъпилите горива са получени именно от доставчиците „ДМС-Ойл-Груп“ЕООД; „ПМ Ойл“ЕООД и „Лотоси“ООД. Последното сочи на отсъствие на нормативното изискване от чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС - стоките да са доставени от регистрирано по този закон (ЗДДС) лице, щом не е установен доставчикът.

По отношение на фактурите, издадени от „ДМС-Ойл-Груп“ЕООД [населено място]: №534/08.10.21г.; №545/17.10.21г. и №589/12.11.21г. (л.246-л.248) за продажба на EFIX дизел, управителят на дружеството, в Придружително писмо (л.561), изрично е посочил, че продажбите на „Ем Ел Трейд София“ ЕООД са извършвани на негова бензиностанция в [населено място], [улица], а фактурите се издавали след няколкократни зареждания,т.е. на няколко дни. Посочените в тях количества не са предадени в един ден. Зареждането е ставало от бензиноколонки (с пистолет), за което се издавани фискални бонове, но доставчикът не знае чии са били автомобилите, които са зареждани, а изведените количества дизелово гориво,вкл. към 23.05.2022г.,не са били платени. Същите са осчетоводени при продавача и включени в съответните дневници за продажби по ЗДДС. Последните констатации се потвърждават и от заключението на ССЕ (основно) по въпроси 3 и 4, което не е оспорено и кредитирано от съда.

За продажбата по фактура №534/08.10.21г. не е представен фискален бон. Нивомерната система на „Ем Ел Трейд София“ЕООД е отчела на 08.10. 2021г. доставка на 8 842.23 литра дизел, а по документи (въпросната фактура на „ДМС-Ойл-Груп“ЕООД за 2600 литра) и още 6400 литра по фактура, издадена от „Лотоси“ООД. Относно фактура №545/17.10.2021г.- също няма издаден фискален бон, а неин предмет са 5000 литра EFIX дизел, като ниво-мерната система на „Ем Ел Трейд София“ЕООД е отчела на 17.10.2021г. доставка на 5961.31 литра.За продажбата по фактура №589/12.11.21г. с предмет 6000 литра EFIX дизел, няма издаден фискален бон, а такова количество е отчетено от нивомерната система на същата дата.

При горните факти, настоящият съд намира, че отчетените количества дизелово гориво от нивомерната система в бензиностанцията в [населено място] на оспорващото дружество,не са фактурираните от доставчика „ДМС-Ойл-Груп“ ЕООД, тъй като същите са генерирани в продължение на няколко дни и няма как цялото количество да постъпи в резервоарите му на датата на издаване на фактурата; доставчикът не е осъществявал превоз на горивото до [населено място], обратно на твърденията на жалбоподателя, че транспортирането на горивата е ставало от доставчиците; липсват фискални бонове, включително за частично зарежданите количества в продължение на няколко дни, каквито има представени за друга фактура с №163/08.04.21г. (л.250-256). Изложеното, в съвкупност сочи, че липсват каквито и да е доказателства за извеждането на горивото (в процесните обеми) от резервоарите на доставчика; за неговото транспортиране от [населено място] до [населено място] (посочен автомобил, водач, пътен лист, товарителница и др.), което налага извод, че няма реални доставки по обсъдени по-горе фактури, издадени от „ДМС-Ойл-Груп“ЕООД, по които общото задължение е в размер на 33 378.00 лева- неплатени от купувача,вкл. и начисленият ДДС.

По отношение на фактурите, издадени от „ПМ Ойл“ЕООД, регистрирано в Търговския регистър на 21.10.2021г. с управител П. А. Й. и по ЗДДС на 27.10.21г. (л.548): през данъчни периоди м.ноември и м.декември. 2021г. дружеството е издало 4 фактури за продажба на дизелово гориво на „Ем Ел Трейд София“ЕООД. Видно от Писмени обяснения (л.552) на управителя на „ПМ Ойл“ЕООД е, че дружеството разполага с два обекта (бензиностанции) в [населено място] и в [населено място], а жалбоподателят е зареждал гориво от която от двете му е по-удобно, като доставчикът „не е извършвал транспорт на клиента“. Заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (основна и допълнение на л.1015) е, че четирите фактури са декларирани от „ПМ Ойл“ЕООД в Дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Не са представени транспортни документи.

За продажбата по фактура №**********/09.11.21г. на 3200 литра Евро дизел е представен АДД, издаден от „Инса ойл“ЕООД и получател „Търговска газова компания“ЕООД за 31 050л. дизелово гориво, което е получено от Ю. А. Х. и превозено до [населено място].Иширково (база на „Търговска газова компания“ЕООД,представлявано от П. А. Й.)с автомобил рег.№[рег. номер]/[рег. номер]. Представена е Декларация за съответствие №13 125/30.10.20г.,на която са извършени последващи заверки за предоставени количества дизелово гориво последователно на“Петроком 07“ООД; от последното на „ПМ Ойл“ЕООД в обем от 14 046л. и заверка от „ПМ Ойл“ ЕООД на 09.11.2021г. за предоставени за разпространение на „Ем Ел Трейд София“ЕООД на 3 200 литра от същото гориво. Нивомерната система на бензиностанцията на последното в [населено място] е отчела на 09.11.21г. постъпили 3 204л. дизелово гориво. Няма издаден фискален бон от ФУ на доставчика, чиято нивомерна система не е отчела въпросната доставка на 05.11.21г., но са подадени данни по документ на 05.11.21г. за доставка на 14 046 литра дизел. След извършена насрещна проверка на „ПМ Ойл“ЕООД (Вж.Протокол №П-22221722087368-141-001/24.06.2022г. на л.548-л.549) се установява, че липсват доказателства за произхода на търгуваното гориво, както и за обекта, от който същото е продадено на оспорващото дружество. В счетоводството на последното липсват доказателства за транспортирането на гориво от обект на „ПМ Ойл“ЕООД до бензиностанцията в [населено място]. Посочените по-горе АДД и Декларация за съответствие, както и Експедиционна бележка №920014/03. 11.2021г., удостоверяват, че на 03.11.2021г. от акцизния склад на „Инса Ойл“ ЕООД, са предоставени за разпространение на „Търговска газова компания“ ЕООД, 31 059 литра дизелово гориво, но липсват каквито и да е доказателства, че част от същото, в обем от 3 200 литра, е доставено в бензиностанция в [населено място] на 09.11.2021г.

Относно фактура №**********/08.12.2021г. с предмет 5000 литра Евро дизел - представен е АДД, издаден от „Инса Ойл“ЕООД с получател „ПМ Ойл“ ЕООД, Експедиционна бележка №920611/06.12.21г., като горивото е получено от Ю. А. Х. - водач на посочените при предната фактура кола (влекач) и цистерна, което е разтоварено в бензиностанция в [населено място]. Със заверка на Декларация за съответствие от „ПМ Ойл“ЕООД е предоставено количество от горното гориво, в обем от 5000 литра, за разпространение на „Ем Ел Трейд София“ЕООД на 08.12.2021г. Нивомерната система на послед-ното е отчела на 08.12.2021г. постъпване на 4 960.78 литра дизелово гориво, но към процесната фактура не е издаден фискален бон, нито е съпътствана от документ за транспортирането му (няма такъв и относно обстоятелството - от коя бензиностанция на „ПМ Ойл“ЕООД е фактурирано и съответно, изведено горивото) до [населено място]. В обобщение се налага извод за недоказаност на реална доставка с горните параметри, поради липсата на доказателства, че постъпилото гориво на 08.12.2021г. в резервоара на жалбоподателя е част от доставката на 11 257 литра на 06.12.2021г. в бензиностанция в [населено място] на „ПМ Ойл“ЕООД, в т.ч. и доказателства - кога дизеловото гориво е напуснало резервоара и как е транспортирано до [населено място].

За продажбата по фактура №**********/19.12.21г. на 6000 литра Евро дизел - представен АДД с визиран получател „ПМ Ойл“ЕООД; превозвач „E. транс 2004“ЕООД, със същите МПС; Декларация за съответствие на качеството на течните горива №2021-0736/08.12.21г.,издадена от „Ромпетрол България“ЕАД е с последващи заверки,вкл. предоставени за разпространение на „ПМ Ойл“ЕООД, 5994л. съгласно натовареното гориво по Експедиционна бележка №12020/17.12.21г. Последвала е заверка-декларация, че същото количество дизел е предоставено на „Ем Ел Трейд София“ЕООД на 19.12. 2021г. (датата на фактурата). Няма издаден фискален бон за продаденото гориво на жалбоподателя по обсъжданата фактура.Нивомерната система на последния е отчела на 19.12.21г. доставка на 5898 литра дизелово гориво,но в счетоводството на ревизираното ЕООД липсват придружаващи процесната фактура документи - няма никакви транспортни, удостоверяващи превоза на горивото от [населено място] до [населено място], вкл. пълна липса на доказателства за извеждане на гориво, в такова количество, от резервоара на обект на „ПМ Ойл“ЕООД в [населено място]. Следователно, не е налице реално, фактическо осъществяване на доставка с белезите от обсъжданата фактура.

Относно фактура №**********/27.12.2021г. с предмет Евро дизел от 3200 литра, са представени: АДД, издаден от „Инса ойл“ЕООД с получател „ПМ Ойл“ЕООД на дизелово гориво от 11 257 литра и водач на автомобил с цистерна Ю. А. Х.. В Експедиционна бележка №920 611/06.12.21г. (със същата се обосновава и доставката от 08.12.21г.), е посочен [населено място] като място на доставката. За обсъжданата фактура няма издаден фискален бон, като нивомерната система на „ПМ Ойл“ЕООД (бензиностанция в [населено място]) е отчела доставка на 06.12.2021г. на 10 704.60 литра дизелово гориво. Със заверка на Декларацията за съответствие №213194/29.11.21г. (която е същата, представена с фактурата от 08.12.21г.) 3 200 литра са предоставени за разпространение на „Ем Ел Трейд София“ЕООД на 27.12. 2021г., като нивомерната система на последното е отчела получаване на 3 171.60 литра дизелово гориво на 27.12.2021г., за което обаче липсват доказателства,че са коментираното по-горе гориво на „ПМ Ойл“ЕООД, защото няма такива за времето и начина на извеждане на горивото от неговите резервоари, а още по-малко за превозването му от [населено място] до [населено място], което в съвкупност осуетява извод за наличие на реално извършена доставка по обсъдената фактури в субективните ѝ предели - от вписания доставчик „ПМ Ойл“ ЕООД.

По отношение на фактурите, издадени от „Лотоси“ЕООД, разполагащ с две бензиностанции в [населено място] и в [населено място] (Вж.Свидетелства за регистрация на ФУ на л.1639-л.1641), обхващащи данъчни периоди: от м.януари.2020г. до м.[община].2020г. включително, подробно описани в РД от стр.19 до стр.28, с предмет Евро дизел (предимно) и бензин А 95Н по ф-ра №**********/27.04.20г., са представени: АДД, издадени от „Инса ойл“ЕООД; Декларации за съответствие с последващи заверки, преминаващи през „Петроком 07“ООД и „Лотоси“ЕООД (в релевантните периоди и двете дружества са представлявани от П. А. Й.) до предоставяне на фактурираното количество гориво за разпространение на „Ем Ел Трейд София“ЕООД; Експедиционни бележки с неизменно посочван водач на МПС Ю. А. Х.. За никоя от фактурираните доставки не е издаван фискален бон от ЕСФП на бензиностанциите на „Лотоси“ЕООД, нито са представени други доказателства за реалното извеждане на фактурираните количества гориво от резервоарите на посочения във фактурите доставчик. Няма и придружаващи транспортни документи, сочещи на времето и начина на превозване на горивото от обектите на последния в [населено място] и в [населено място] до бензиностанцията на жалбоподателя в [населено място].

Освен това, по ф-ра №*********/21.01.20г. за 4000 литра Евро дизел е установено, че нивомерната система на „Ем Ел Трейд София“ЕООД е отчела доставката на 21.01.2020г. в 18:09:56 часа,а нивомерната система на „Лотоси“ ЕООД в 18:43:14 часа, което очевидно показва, че постъпилото количество дизелово гориво при жалбоподателя предхожда по време доставката в резервоарите на неговия доставчик. Последното категорично потвърждава извода, че фактурираната доставка не е извършена от „Лотоси“ЕООД.

Множество несъответствия се установяват и по отношение фактура № *********/01.03. 2020г. за 4 800 литра Евро дизел, като с правно значение за повдигнатия спор е това,че липсват каквито и да е доказателства за реалното извеждане на горивото от резервоари на „Лотоси“ЕООД,вкл. неиздадени ФБ и, за неговото транспортиране (време и начин на натоварване, пътен лист, автомобил, водач и т.н.) до бензиностанцията в [населено място].

В тежка колизия са фактура №**********/31.08.20г. за 3000 литра Евро дизел, издадена от „Лотоси“ЕООД и фактура №459312/31.08.20г.за доставка на приблизително същото количество дизелово гориво -2 966 литра, издадена от „Инса ойл“ЕООД [населено място], придружена от изискуемите документи за произхода на горивото, по която получател е директно “Ем Ел Трейд София“ ЕООД. Нивомерната система на последното е отчела на 31.08.20г. доставка на дизелово гориво от 3004 литра и по документ -2966 литра, т.е. само по фактурата на „Инса ойл“ЕООД. Следователно, обсъжданата и процесна по делото фактура, издадена от „Лотоси“ЕООД на 31.08.2020г. за 3000 литра Евро дизел, не просто не е придружена от доказателства за извеждане на горивото от резервоари на последното, както и издаден ФБ, но няма и следа за битието на фактурираната доставка.

Относно издадените фактури след фактура №**********/09.09.2020г.- няма приложени съпроводителни документи за произхода на фактурираните горива. Приходните органи по повод на същите, са обсъждали отстранените от доказателствената съвкупност в съдебното производство товарителници, представени от оспорващото дружество в хода на ревизията, на които няма положен нито един подпис, което ги дисквалифицира изобщо като документи. За никоя от визираните в обсъжданите фактури доставки не е издаван ФБ от ЕСФП на „Лотоси“ЕООД, нито съществува годно доказателство за извеждането на съответните количества горива от неговите резервоари и транспортира-нето им до бензиностанцията в [населено място].

По отношение на издадените от „Лотоси“ЕООД 5 броя фактури (стр.30-стр.31 РД) с предмет - различни количества Евро дизел, през м.октомври. 2020г., се установява, че липсват каквито и да е съпътстващи ги документи, а сама по себе си фактурата не доказва наличието на доставка, в какъвто смисъл е трайната практика на ВАС. Същото се установява и за издадените в данъчен период м.11.2020г. 4 броя фактури с предмет Евро дизел. Няма отклонения в констатациите и относно издадените 11 броя фактури през м. декември.2020г. от „Лотоси“ЕООД с получател „Ем Ел Трейд София“ЕООД- с предмет Евро дизел, изключая фактура №**********/29.12.20г. за 1000 литра бензин А-95.

Няма съпроводителни документи и към издадените 7 фактури през м. януари.2021г. за доставка на различни количества Евро дизел, която констатация е валидна и за фактурите от данъчен период м.февруари.2021г., с изключение на фактура №**********/20.02.21г., което не влияе на правно-значимите изводи с оглед предмета на спора. Идентични са установяванията и за издаваните фактури от „Лотоси“ЕООД на жалбоподателя през месеците март, април, юли, август, септември и октомври на 2021г., като прави впечат-ление, че е редуциран общият им брой с начислен ДДС, а по фактури:- № **********/10.07.21г. за 3000 литра Евро дизел и №**********/23.10.21г. за 7000 литра Евро дизел - нивомерната система на издателя им „Лотоси“ЕООД е отчела постъпване на дизелово гориво тип 201, а нивомерната система на „Ем Ел Трейд София“ЕООД - доставка на дизелово гориво тип 203, което допълнително стабилизира извода за отсъствие на реални доставки от „Лотоси“ЕООД по процесните фактури.

Относно трите фактури за доставка от „Лотоси“ЕООД на оспорващото дружество, на стоки, различни от горива, както следва:

- №*********/03.02.2020г. с предмет М 10 Д по 5.20 лева; Антифриз ЕЛИТ 5л.-35-1200 по 13.20 лева и Масло МОТТО 1SW40-310 по 4.90 лева, с обща данъчна основа от 25 367 лева и ДДС 5073.40 лева;

- №**********/11.05.2020г. с предмет М 10Д 3090 броя по 4.25 лв., с данъчна основа от 13 132.50лв. и ДДС 2 626.50лв. и

- №**********/20.11.2020г. с предмет Добавка дизел 1000 броя по 5.80 лв., с данъчна основа от 5 800 лв. и ДДС1160 лв,

не са представени никакви съпътстващи документи, удостоверяващи предаването на стоките на получателя, тяхното превозване до обекти на „Ем Ел Трейд София“ЕООД и други, което сочи на пълно отсъствие на доказателства за реалното извършване на посочените в тях доставки.

В хода на съдебното производство са назначени (като допустими дока-зателствени средства) и приети без възражения от страните, основна и две допълнителни Съдебно-счетоводни експертизи, както и Съдебна компютърно-техническа експертиза и допълнителна такава. Същите са компетентно изготвени и ценени от настоящия състав, но посредством техните заключения се установява начисляването, респ. декларирането на процесния ДДС в дневниците и справките-декларации по ЗДДС и от двете страни по обсъжданите фактури, вкл. и осчетоводяването им при получателя (макар и само стойностно), както и стойностна съпоставимост между постъпвалите горива в резервоарите на „Ем Ел Трейд София“ЕООД и извършените впоследствие продажби на дребно от същата бензиностанция в [населено място]. Посоченото, от една страна, не се оспорва от приходните органи,но от друга - не е годно да докаже действителността на доставките от посочените лица за доставчици в процесните по делото фактури. Вещото лице по техническата експертиза, след като е установило периметъра на допустимите (нормативно определени) грешки при отчитане от измервателните уреди с наслагване на грешката от нивомерната система при жалбоподателя, доколкото е установено, че горивата са се натоварвали в цистерни от бензиноколонките на доставчиците, е детерминирало доставките,по които установените разлики в отчетеното постъпило гориво по нивомер и по документи се вместват в горните граници.Последното обаче,няма връзка с предмета на данъчния спор доколкото не е в състояние да установи реалното извършване на доставките, а процесът не се води затова, че са подавани различни данни по документ и от нивомерната система на бензиностанцията на жалбоподателя в [населено място], в нарушение на изискванията от чл.118 ал.6 ЗДДС, във връзка с чл.59а ал.3 и ал.4 от Наредба №Н-18/2006г., а за неправомерно упражнено право на ДК. Посочената регламентация изисква всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива, задължително да предава по дистанционна връзка с НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, което в случая, дори и да е спазено, не валидира правото на приспадане на ДК от оспорващото дружество.

След справка с публичния Търговски регистър, се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на „Лотоси“ЕООД (с най-много фактури за доставки на горива) до 06.12.2021г., както и на „ПМ Ойл“ ЕООД - и до настоящия момент, е П.А.Й. - съдружник в „Ем Ел Трейд София“ до преобразуването му в ЕООД (вписано на 18.11.2019г.), на Н.Ю.Х.. Последното следва да бъде преценено не толкова в контекста на „свързани лица“, а с оглед на трайните близки отношения между собствениците и представляващи дружествата - обект на данъчния контрол - по ревизията и насрещните проверки, свързани с нея. Същите следва да бъдат разгледани и в ракурса на периодите, в които са извършвани прехвърлянията на дяловете и цялостната дейност - предмет на ревизията, а именно: П.А.Й. е прекратил участието си в оспорващото дружество на 18.11.2019г., което практически съвпада с началото на ревизирания период, като в същото време той е собственик и представляващ две от дружествата - основни доставчици на горива на жалбоподателя. Участието си в „Лотоси“ООД е прекратил на 29.11.2021г., след което дружеството не е декларирало доставки на горива на жалбоподателя, видно от приложените в том 3 от делото, дневници за покупки и продажби по ЗДДС на „Лотоси“ЕООД, както и изричната констатация на стр.36 от Ревизионния доклад (абз.3).

В същия контекст следва да бъде обсъдено още и обстоятелството, че в Експедиционните бележки, издавани от базовия доставчик с акцизен склад -„Инса Ойл“ЕООД [населено място] (л.85, л.89, л.94, л.100, л.105, л.109, л.124, л.130 л.135, л.139, л.148, л.237, л.240, л.259, л.268 и л.271) и в представените от жалбоподателя т.нар. „товарителници“ (без нито един подпис), неизменно е вписван един и същи водач - Ю.А.Х., като превозите до м.май. 2020г. е извършвал с автомобил с рег.№[рег. номер] (собствен на „Предел Импорт Експорт“ООД [населено място]), а след тази дата с кола №[рег. номер] и цистерна №[рег. номер]. След получена информация от МВР, сектор „Пътна полиция“ е установено, че автомобилът с рег.№[рег. номер] до 30.11.2021г. е бил собствен на „Петроком“ООД, а след това - на „Петроком 007“ ЕООД - и двете дружества представлявани от П.А.Й., съдружник на собственика на оспорващото дружество до преобразуването му в еднолично ограничено отговорно.Самият водач на посочените тежкотоварни автомобили Ю.А.Х. е баща на управителя на „Ем Ел Трейд София“ЕООД Н.Ю.Х. и е бил в трудово-правни отношения с различни дружества - от 16.08.2019г. до 05.11.21г. с „Петроком“ООД, а от 10.01.2022г. с „ПМ Ойл“ЕООД - и двете представлявани от бившия съдружник на собственика на оспорващото дружество, П.А.Й.. От приложените на л.327-л.334 от делото Заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице, се установява, че от името на „Лотоси“ООД, представлявано от П.А.Й. е заявено, че подаваните документи се подписват с КЕП, чиито титуляр е „Търговска газова компания“ЕООД и автор на удостоверението за КЕП - П.А.Й.. Едновременно с това до Офис-София на НАП е подадено заявление чрез П.А.Й. от „Търговска газова компания“ЕООД с посочено упълномощено лице „Ем Ел Трейд София“ЕООД, представлявано от Н.Ю.Х., като е заявено, че подаваните документи се подписват с КЕП, чиито титуляр е „Търговска газова компания“ЕООД и автор на удостоверението за КЕП- П.А.Й..

Всичко обсъдено по-горе е в подкрепа на извода на приходните органи (Вж. стр.42 от РД, който е неразделна част от РА), че процесните доставки на течни горива, документирани с фактури от „Лотоси“ООД, „ПМ Ойл“ЕООД и „ДМС Ойл Груп“ЕООД, покриват признаците на т.нар. относителна субективна симулация. Представеният в хода на съдебното производство от оспорващото дружество Рамков договор за доставка на дизелови горива и бензин А 95 (л.1636-л.1638) не променя горния извод, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, без достоверна дата и не съдържа информация относно конфликтните в процеса обстоятелства, свързани с установяването на извършени реални доставки на горива. В случая са фактурирани доставки, които не са извършени от лицата, посочени като изпълнители на доставката. Следователно, липсва доставка и получателят знае, че участва в привидна такава. Начисленият данък от „Лотоси“ООД, „ПМ Ойл“ЕООД и „ДМС Ойл Груп“ЕООД по издадените от тях фактури, за документиране на привидни (недоказани реално извършени) доставки, е начислен неправомерно.

При тези фактически установявания настоящият състав намира от правна страна, относно приложението на материалния закон, следното: В нормативната уредба няма легална дефиниция на „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл.70 ал.5 ЗДДС, но по аргумент за противното, това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Тъй като наличието на реална доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС е условие за възникване на правото на ДК, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стоки, е „неправомерно“ по разума на приложената разпоредба на чл.70 ал.5 ЗДДС и е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит. Според чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС, посочени в РА, точно транспониращи чл. 168 б.“а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, две са материалноправните предпоставки, при наличието на които правото на ДК на получателя следва да бъде признато - осъществяването на доставките на стоки и използването на тези стоки за осъществяване от получателя на следващи облагаеми доставки или във връзка с неговата независима икономическа дейност (Решение на СЕС от 06.12.2012г. по дело С-285/11, Боник, т.33). Както двукратно в процеса е указвано на жалбоподателя, така и пряко от чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 ДР ДОПК, произтича процесуална тежест за него, да докаже наличието на тези две предпоставки, което по делото не е сторено.

За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на ДК, съгласно чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.12 ал.1 ЗДДС, е необходимо наличието на действително извършени облагаеми доставки на стоки към лицето, посочено в данъчния документ за получател на доставките и, от лицето, посочено като доставчик.

Доколкото в конкретния случай отказът за признаване на упражненото право на приспадане на ДК е обоснован с извод за липса на действително доставени горива от посочените доставчици в процесните фактури,потвърден след извършена проверка на последните в съдебния процес, то оспореният РА е съответен на установените по делото факти и закона.За целите на ЗДДС данъчно събитие по разума на чл.25 ал.1 от с.з., е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост, визирано в чл.6 ал.1 ЗДДС, а субект на изпълнението следва да бъде конкретният доставчик, вписан в данъчния документ. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане на ДК. Това право на данъчно задълженото лице да приспадне дължимия или платен ДДС за закупени от него стоки,представлява основен принцип на въведената със законодателството на ЕС обща система на ДДС и реферира към същността на самия косвен данък, който се дължи само веднъж. Процесното право на приспадане, като неразделна част от механизма на ДДС, може да има само данъчно задължено лице по отношение на данък по получени доставки, доставени от посочено във фактурата данъчно задължено лице, което именно в случая не е установено. Ето защо, настоящият състав намира, че ревизионният акт е издаден в съответствие с фактите, установени посредством обсъдените доказателствени източници.

При извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, съдът установи, че ревизията е възложена и проведена от компетентни приходни органи.Същата е приключила в определения срок, законосъобразно продължен в хипотезата на чл.114 ал.2 ДОПК.Процесният по делото РА също е издаден от компетентни органи съгласно регламента от чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Актовете, издавани в хода на същата, са подписани от посочените в тях длъжностни лица с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (Обн.ДВ,бр.34/ 01г.,посл.изм.ДВ,бр.58/19г.),приравнен на саморъчен с чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, в срока на действие на удостоверението по чл.25 ал.1 ЗЕДЕУУ,за всеки един от тях (диск на л.6), което е потвърдено като безспорно в съдебно заседание от оспорващото дружество. Точно е приложен материалният закон по отношение на установените и неопровергани от жалбоподателя в съдебното производство, релевантни факти. Не се установява отклонение и от целта на закона, поради което процесният РА следва да бъде потвърден изцяло.

Присъждане на съдебни разноски своевременно са поискали и двете страни, каквито с оглед изхода на процеса,следва да бъдат присъдени на юридическото лице, в чиято структура са издателите на РА, съгласно §1 т.6 ДР АПК, във връзка с чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК, което е Националната агенция за приходите, съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП. Материалният интерес по делото възлиза на 162 520.86 лева (133 555.02 лв.-главница и 28 965.84 лв.-лихви). Съгласно правилото от чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба №1/04г. възнаграждението се формира от 8650 лева + 4% от 62 520.86 лева (2500.83 лева), равняващо се на 11 150.83 лева, в какъвто размер основателно е поискано със становище на пороцесуалния представител на ответния орган (л.846), воден от което и на основание чл.160 ал.1 пр.“посл.“ ДОПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ем Ел Трейд София“ЕООД с ЕИК:******* и адрес на управление: [населено място], район *****, [жк], [улица], представлявано от управителя Н.Ю.Х., против Ревизионен акт №Р-03001922003973-091-001/15.03.2023г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място].

 

ОСЪЖДА “Ем Ел Трейд София“ЕООД, с ЕИК:******* и адрес на управление:[населено място], р-н *****, [жк], [улица], представлявано от управителя Н.Ю.Х., да заплати на Националната агенция за приходите, с ЕИК:*** и административен адрес:[населено място], [улица], сумата от 11 150.83 (Единадесет хиляди сто и петдесет 0.83) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.