Разпореждане по дело №751/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Ф.” О. Г., чрез законния му представител, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К., против размера на възложените му по изпълнителното дело разноски, в това число – размера на адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, пазач и други разноски, както и против опис на движими вещи, извършен на 29.03.2012 г. Жалбоподателят оспорва размера и обосновката на следните суми: 1080 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 50 лева – държавна такса за насрочен за 29.03.2012 г. опис, 15 лева – възнаграждение за вещо лице за явяването му за насрочен опис за 29.03.2012 г., 100 лева – възнаграждение на вещо лице за извършен опис и 60.03 лева – държавна такса по чл.47, ал.1 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, за извършен опис. Сочи се в жалбата, че взискателят – пълномощник Р. З. била починала на 27.03.2012 г., поради което пълномощията на адв. Д. Д. автоматично се прекратяват, като същият нямал легитимни пълномощни да представлява останалите съсобственици, упълномощили починалата пълномощничка. Поради това, същият не е имал представителна власт да присъства и представлява при извършване на описа, осъществен на 29.03.2012 г. Твърди се, че представените по изпълнителното дело шест пълномощни за адвокат били манипулирани, като отбелязката за договорено възнаграждение била зачертана и било посочено, че сумите са платени в брой. Жалбоподателят оспорва извършените от държавния съдебен изпълнител действия по делото и начислените разноски и такси след 27.03.2012 г., като извършени без представителна власт, при починал взискател и без упълномощаване от останалите съсобственици или наследници на взискателя.

Във връзка са подадената жалба, по делото са постъпили 7 на брой възражения от А. Д., посочен като пълномощник на А. З., М. Ш., Н. К., Н. З., С. П., Б. П. и З. С., в които се излагат съображения за неоснователност и недопустимост на подадената жалба.

Държавният съдебен изпълнител при Районен съд – К. е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. Счита, че жалбата относно намаляването на адвокатския хонорар по изпълнителното дело е недопустима, поради наличието на постановено и влязло в сила решение на Окръжен съд – Кърджали по този въпрос, а в останалата й част – за недопустима, поради това, че обжалваните изпълнителни действия не попадат в кръга на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК действия. Освен това излага съображения и за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали се установява, че същото е било образувано на 10.02.2012 г. по молба на взискателя Р. К. З., действаща лично за себе си, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 06.02.2012 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело „Ф.” О. Г., с който последният е бил осъден да заплати на Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П. общо сумата в размер на 973.67 лева.

Впоследствие, с молба вх.№ 283/19.03.2012 г., А. Д., посочен като пълномощник на Р. К. З., Н. К. К., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., е поискал прилагане на конкретни способи за изпълнение, като към молбата са приложени 6 броя пълномощни на обща стойност 1080 лева. С разпореждане от 19.03.2012 г. държавният съдебен изпълнител пир Районен съд – Кърджали е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника, на адрес в гр. К., ул. ”И.В.” № *, за 29.03.2012 г. от 10.00 часа. С цитираното разпореждане държавният съдебен изпълнител е определил за вещо лице В. Д. и е разпоредил взискателят да внесе държавна такса в размер на 50 лева по чл.47, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТДТССГПК) и държавна такса в размер на 50 лева по чл.31 от тарифата за извършване на поисканите изпълнителни действия.

Видно от Протокол за опис на движимо имущество от 29.03.2012 г. (л.25 от изпълнителното дело), насроченият за посочената дата от 10.00 часа опис на движими вещи, находящи се в помещение на У.И. В.” № * в Г., не е извършен поради това, че не е бил намерен представител на длъжника и помещението е било заключено. В тази връзка, с Разпореждане от 29.03.2012 г. държавният съдебен изпълнител е разпоредил, на основание чл.27 от Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, на определеното вещо лице да се заплати сумата от 15 лева за явяването му за насроченото изпълнение, отложено по независещи от него причини. С друго разпореждане от 29.03.2012 г. държавният съдебен изпълнител е пренасрочил насрочения за 29.03.2012 г. от 10.00 часа опис на движими вещи на длъжника, находящи се в Г., У.И. В.” № *, за 29.03.2012 г. от 11.45 часа на същия адрес, като е разпоредил да се уведомят страните и вещото лице. Изпратено е уведомление до взискателите за насрочения на 29.03.2012 г. от 11.45 часа опис, получено от А. Д. на 29.03.2012 г., както и призовка за принудително изпълнение до длъжника за насроченото принудително изпълнение на 29.03.2012 г. от 11.45 часа, получена от служител на длъжника на 29.03.2012 г.

Видно от протокол за опис на движимо имущество от 29.03.2012 г. (л.30), на посочената дата от 11.45 часа е бил извършен опис на подробно посочени движими вещи, находящи се в Г., У.И.В.” № *. С ново разпореждане от 29.03.2012 г. държавният съдебен изпълнител е разпоредил за насрочения на 29.03.2012 г. от 10.00 часа опис на движими вещи да се начислят 50 лева – държавна такса, и 15 лева – разноски за вещото лице В. Д., а за насроченият на 29.03.2012 г. от 11.45 часа опис на движими вещи да се начислят 50 лева за държавна такса първоначално, съгласно минимума по чл.47, ал.1 от ТДТССГПК, като е разпоредил тези суми да се удържат от постъпилата по делото сума и да се прибавят към вземането на взискателя, който ги дължи авансово. По изпълнителното дело е приложено заключение на съдебно – оценителна експертиза за стойността на описаните движими вещи, ведно със справка – декларация от вещото лице, съгласно която възнаграждението на вещото е в размер на 100 лева. С разпореждане от 09.04.2012 г. държавният съдебен изпълнител е насрочил публична продан на описаните с цитирания по – горе протокол движими вещи, като е разпоредил от постъпилата по делото сума да се удържи такса за опис в размер на 60.03 лева.

По молба на длъжника с вх.№ 414/17.04.2012 г. е била изготвена сметка за размера на дълга по изпълнителното дело, съгласно която към 18.04.2012 г. , наред със сумата по изпълнителния лист и платената от взискателката Р. З. държавна такса за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лева, длъжникът дължи следните суми: 1080 лева – адвокатско възнаграждение, 50 лева – начислената от държавния съдебен изпълнител такса за насрочения на 29.03.2012 г. от 10 часа опис, 15 лева – възнаграждение за вещото лице за явяването му, 100 лева- възнаграждение на вещото лице за изготвената съдебно – оценителна експертиза и 60.03 лева – държавна такса по чл.47, ал.1 от ТДТССГПК за извършения на 29.03.2012 г. от 11.45 часа опис. С разпореждане от 18.04.2012 г. държавният съдебен изпълнител е отменил насрочената за 19.04.2012 г. публична продан на описаните с протокола за опис от 29.03.2012 г. движими вещи и вдигнал запора върху същите, поради погасяване на вземането на взискателя чрез заплащане от страна на длъжника.

Видно от изпратеното по делото удостоверение за наследници № 687/ 17.04.2012 г., издадено от Община – Кърджали, взискателката Р. К. З. е починала на 27.03.2012 г. и е оставила за наследници А. П. З. и М. П. Ш.. С постановление от 26.04.2012 г. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – К., А. П. З. и М. П. Ш. са конституирани като взискатели по изпълнителното дело.

По изпълнителното дело е приложено заверено копие от решение № 122 от 29.05.2012 г. по гр.д.№ 156/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което по жалба на длъжника „Ф.” О. Г. е отменен отказа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – К., обективиран в ненаименован акт от 27.04.2012 г. по изпълнително дело № 26/2012 г., да намали размера на договореното между взискателите Р. К. З., С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П., всеки поотделно и процесуалния им представител, съгласно шест договора за правна помощ от 09.02.2012 г., адвокатско възнаграждение, като е намален размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на ДСИ при РС, Г., от общия размер от 1080 лв./6Х180лв.с ДДС/ на действително дължимия размер от 360 лв. с ДДС /6Х60 лв. с ДДС/.

При тези доказателства съдът съобрази следното:

По отношение на жалбата на длъжника в частта й, с която се обжалват възложените му разноски, в това число – размера на адвокатското възнаграждение и размера на възнаграждението за вещо лице, и съответните такси по изпълнението – в случая такси за опис, то следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Тук следва да се отбележи, че под разноски се разбират и таксите по изпълнението. Този извод следва от разпоредбата на чл.79 от ГПК – „Разноски по изпълнението”, в която за такива се сочат, както разноските, така и таксите по изпълнението.В тази връзка, неоснователен е направения във възраженията и мотивите на държавния съдебен изпълнител довод за недопустим¯ст на жалбата в тази й част, поради това, че не се касае до действия, които попадат в кръга на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, подлежащи на обжалване от длъжника. В случая обаче, жалбата на „Ф.” О. Г., в частта й, с която се обжалва размера на адвокатското възнаграждение от 1080 лева и се иска неговото намаляне, е недопустима, поради произнасяне по този въпрос с влязло в сила решение на Окъжен съд – Кърджали. Това е така, тъй като от гореизложеното се установи, че е постановено решение № 122 от 29.05.2012 г. по гр.д.№ 156/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което по жалба на длъжника „Ф.” О. Г. е отменен отказа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали, обективиран в ненаименован акт от 27.04.2012 г. по изпълнително дело № 26/2012 г., да намали размера на договореното между взискателите Р. К. З., С. З., З. С. С., Н. К. К., Б. Х. П. и С. Х. П., всеки поотделно и процесуалния им представител, съгласно шест договора за правна помощ от 09.02.2012 г., адвокатско възнаграждение, като е намален размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на ДСИ при РС, Г., от общия размер от 1080 лв./6Х180лв.с ДДС/ на действително дължимия размер от 360 лв. с ДДС /6Х60 лв. с ДДС/. Ето защо жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото в тази част да се прекрати.

Що се касае до жалбата на длъжника, в частта й, с която се обжалват възложените му разноски за вещо лице и такси за опис, то съдът съобрази следното:

От обсъдените по – горе доказателства се установи, че е бил насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, на 29.03.2012 г. от 10 часа, който не се е състоял, както и че впоследствие държавният съдебен изпълнител е пренасрочил описа за същата дата от 11.45 часа, когато е бил извършен. Установи се също така, че определеното вещо лице е присъствал на насрочения за 10 часа опис, както и на този, извършен от 11.45 часа, като е изготвил и възложена му от държавния съдебен изпълнител съдебно – оценителна експертиза, за което е представил справка – декларация по чл.29, ал.2 и чл.31, ал.2 от Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, с което е декларирал възнаграждение в размер на 100 лева. Съгласно чл.27 от цитираната наредба, при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер 15 лв. А съгласно чл.25 от наредбата, вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи. Разпоредбата на чл.47, ал.1 от ТДТССГПК предвижда, че за извършване на опис на движими вещи, се събира такса 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението, но не по – малко от 50 лева. В тази връзка, в съответствие със закона държавният съдебен изпълнител е начислил съответните възнаграждения на вещото лице – 15 лева за явяването му на насрочения за 29.03.2012 г. от 10 часа опис и 100 лева за възнаграждение за изготвената от него съдебна експертиза, както и 60.03 лева – държавна такса за извършения опис.

Всъщност, довода на жалбоподателя в тази връзка е единствено с оглед направените от него твърдения за незаконосъобразност на извършения на 29.03.2012 г. опис на движими вещи и начислените след 27.03.2012 г. разноски и такси, предвид настъпилата на 27.03.2012 г. смърт на взискателката Р. З., с което същият счита, че се прекратяват пълномощията на А. Д.. Този довод съдът намира за неоснователен. От една страна, касае се за извършени действия – явяване на вещо лице, изготвяне на експертиза и извършване на опис, за които се дължат разноски и се следва държавна такса. От друга страна, от приложените по изпълнителното дело 6 броя пълномощни се установява, че А. Д. е упълномощен от останалите взискатели чрез взискателката Р. З., поради което след смъртта на последната представителната му власт по отношение на останалите взискатели не се прекратява.

Ето защо жалбата на длъжника, в частта, с която обжалва начислените и разноски за вещо лице в размер на 15 лева за явяването му за извършване на опис и 100 лева за изготвяне на експертиза, както и начислената му такса за извършения на 29.03.2012 г. опис на движими вещи в размер на 60.03 лева, е неоснователна и като такаÔа следва да се отхвърли в тази й част.

Съдът намира за основателна жалбата на длъжника в частта, с която обжалва начислената му такса в размер на 50 лева за насрочения за 29.03.2012 г. от 10 часа опис на движими вещи. Съгласно цитирания по – горе чл.47, ал.1 ТДТССГПК, за извършване на опис на движими вещи, се събира такса 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението, но не по – малко от 50 лева. В случая, опис не е бил извършен, поради което и неправилно държавният съдебен изпълнител е начислил за събиране такса от 50 лева. Ето защо следва да се отмени разпореждането на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали от 29.03.2012 г. по изпълнително дело № 26/2012 г., в частта, с която е начислена държавна такса в размер на 50 лева за насрочения на 29.03.2012 г. от 10.00 часа опис на движими вещи на длъжника.

Що се касае до жалбата в частта й, с която се обжалва извършения по изпълнителното дело на 29.03.2012 г. от 11.45 часа опис на движими вещи, собственост на длъжника, то същата е недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалва това действие на съдебния изпълнител от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а съгласно ал.3 на същия член, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Ето защо и доколкото не се касае до действие на съдебния изпълнител, попадащо в приложното поле на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, жалбата на „Ф.” О. в тази й част е недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалват това действие на съдебния изпълнител. С оглед на изложеното, следва жалбата в тази й част също да се остави без разглеждане, като производството по делото се прекрати в тази част.

При този изход на делото разноски на взискателите не следва да се присъждат, предвид частичната основателност на жалбата, както и с оглед обстоятелството, че в основната си част жалбата касае начислени от съдебния изпълнител разноски за вещо лице и такси за опис, които не са платени предварително от взискателите, както изисква чл.56 от ТДТССГПК, а са възложени направо на длъжника. С други думи, в случая не се касае до платени от взискателите разноски и такси, които се прибавят към вземането им, а до начислени и определени за плащане от длъжника такива. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че жалбата не касае вземането на взискателите, поради което и направените от тях разноски в това производство следва да останат в тяхна тежест. Само за пълнота следва да се посочи и че в представеното копие от изпълнителното дело няма доказателства, установяващи упълномощаването на А. З. от страна на взискателите Н. С. З., З. С. С., Н. К. К. и М. П. Ш., респективно – доказателства за надлежното преупълномощаване на адв.Д. от А. З., като пълномощник на същите.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ф.” О. Г., ул. ”С. № *, с ЕИК *, В ЧАСТТА, с която се обжалва размера на адвокатското възнаграждение от 1080 лева и извършения на 29.03.2012 г. от 11.45 часа опис на движими вещи, по изпълнително дело № 26/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 200/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в тази му част.

ОТМЕНЯ разпореждането на държавен съдебен изпълнител при Районен съд- К. от 29.03.2012 г. по изпълнително дело № 26/2012 г., В ЧАСТТА, с която е начислена държавна такса в размер на 50 лева за насрочения на 29.03.2012 г. от 10.00 часа опис на движими вещи на „Ф.” О. Г..

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф.” О. Г., ул. ”С. № *, с ЕИК *, В ЧАСТТА, с която се обжалват действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали по изпълнително дело № 26/2012 г., с които са начислени разноски за вещо лице в размер на 15 лева за явяването му за извършване на опис и 100 лева за изготвяне на експертиза, както и държавна такса за извършения на 29.03.2012 г. опис на движими вещи в размер на 60.03 лева, като несонователна в тази й част.

Решението в частта, с която жалбата се оставя без разглеждане и се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.