РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Кюстендил, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500264 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 3103/18.04.2022 г. от „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, чрез пълномощника
АД „Ч., П. и И.“, представлявано от адв. Х. И. от САК, насочена против Решение №
141/31.03.2022 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1973/2021 г. по
описа на същия съд.
С обжалваното първоинстанционно решение Районен съд – Дупница признава за
установено по отношение на Д. К. С., че дължи на „***" АД вземане, възникнало на
основание Договор за потребителски кредит № *** г. в размер на 10 911, 06 лв. –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.08.2020
г. до окончателно изплащане на сумата; отхвърля иска за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане за главница за разликата до
претендираните 12 355, 85 лв. - главница по договора, както и за сумите 1142, 16 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 06.01.2020 г.; 693, 68 лв. -
мораторна лихва (обезщетение за забава по чл. 9 от договора) за периода от 18.01.2019
г. до 12.03.2020 г.; 981, 61 лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
10.08.2020 г. и 166 лв. - такси за периода от 20.12.2018 г. до 10.08.2020 г.
Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителните му
части, като навежда доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност
поради допуснати от ДнРС съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Счита, че първостепенният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като при изготвяне доклада си по делото
1
разпределил доказателствената тежест в насока за доказване размера на шрифт, вид и
форма в процесния договор и същевременно оставил без уважение искането на
ответната страна за допускане на СТЕ, тъй като съдът преценил, че текстът на договора
е с размер на шрифта по-малък от 12, визуално съпоставяйки го с идентичен
разпечатан текст, но без да установи какъв вид и формат е шрифта на процесния
договор, нито да посочи какъв шрифт има използвания за сравнителен материал
образец. В условие на евентуалност твърди, че дори да са налице предпоставките за
недействителност на процесния договор поради несъответствието на договора и
използвания в него шрифт с нормативните изисквания, то в случая приложима е
разпоредбата на чл. 293 ал. 3 ТЗ предвид липсата на оспорване действителността на
съглашението от страна на ответника, който усвоил сумата по кредита и правил
погашения по нея. Иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
предявените искове в пълен размер. Претендира деловодните разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.
С. Б. – особен представител на ответника Д. К. С., в който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея
оплаквания. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от
въззивника процесуално нарушение като не е допуснал СТЕ. Подчертава, че за
извършване на визуално сравнение между два текста относно размера на шрифт не са
необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, разликата може да
бъде визуализирана чрез цитиране на част от текста на договора, изписан на различни
размери шрифтове, както правилно бил направил ДнРС. Прави се искане въззивната
жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната
му част.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт,
поради което е допустима.
Производството по делото е било образувано по предявени от ***" АД, ЕИК ***
срещу Д. К. С., ЕГН ********** искове за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми, произтичащи от договор за
потребителски кредит № *** г., в общ размер на 15 339, 30 лв. , от които: 12 355, 85 лв
- главница, ведно с законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 17.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; 1142,
16 лв. - възнаградителна лихва за периода от 18.12.2018 г. до 06.01.2020 г.; 693, 68 лв -
мораторна лихва (обезщетение за забава по чл. 9 от Договора) за периода от 18.01.2019
г. до 12.03.2020 г.; 981, 61 лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
10.08.2020 г. и 166 лв. - такси за периода от 20.12.2018 г. до 10.08.2020г.
С обжалваното решение ДнРС е признал за установено по отношение на Д. К. С.,
че дължи на „***" АД, вземане, възникнало на основание договор за потребителски
кредит № *** г. в размер на 10 911, 06 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 17.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата
и е отхвърлил исковете за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане за главница за разликата до претендираните 12 355, 85 лв. -
главница по договора, както и за сумите 1142, 16 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 18.12.2018 г. до 06.01.2020 г.; 693, 68 лв. - мораторна лихва (обезщетение за
забава по чл. 9 от договора) за периода от 18.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 981, 61 лв. -
мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 10.08.2020 г. и 166 лв. - такси за
периода от 20.12.2018 г. до 10.08.2020 г. Приел е за основателно е възражението на
особения представител на ответника за неспазване на изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК, а именно всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по- малък от 12, поради което по силата на чл. 22 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен. Счел е, че доколкото разпоредбата на чл.23
ЗПК предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
2
недействителен, то потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита е уважил частично иска за главница. По тези
съображения е отхвърлил исковете.
В уважената част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба
Ищецът основава претенциите си на основание договор за потребителски кредит,
който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /ДВ
бр.18/05.03.2010 г./, поради което при преценката за основателността на исковете,
съдът следва да съобрази съответствието на договора с императивните разпоредби на
този закон. В разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК са въведени императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договори. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл
са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената проверка относно действителността на сключения между
страните договор, въззивният съд констатира, че в случая не е спазено предписанието
на чл.10, ал.1 от ЗПК. Според посочената норма, в действалата й редакция към
момента на сключване на договора, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния
случай, видимо е с просто око, че договорът за потребителски кредит е изписан с
шрифт, чиито размер е 10 пункта. Следователно налице е нарушение на изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на
договора, а от друга е налице нарушение на изискването за шрифт не по-малък от 12 по
отношение на съществената част от елементите на договора, касаещи именно
уговорките относно потребителския кредит (приложенията към договора съдържат и
шрифт под 10).
Съдът счита, че за изследването на размера на шрифта не е необходимо
назначаването на експертиза, тъй като не се изискват специални знания от областта на
науката по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК – размерът на шрифта може да бъде
установена с инструментите, с които разполагат текстообработващите програми, с
които боравят магистратите.
Неоснователен е и довода, че порока на договора за потребителски кредит се
преодолявал от обстоятелството, че ответникът не е оспорил своевременно
действителността на съглашението, т.е. приложимо е правилото на чл. 293, ал.3 от ТЗ.
Цитираната разпоредба касае неспазването на установена от закона форма на договора,
каквато в настоящия случай безспорно е спазена. Налице е нарушение на императивно
правило, свързано с определени допълнителни изисквания, т. е. разглежданият казус е
извън приложното поле на чл.293, ал.3 от ТЗ.
Съобразявайки изложените доводи, въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение в обжалваните части е правилно, поради което
3
следва да се потвърди.
С оглед изхода от въззивното обжалване на жалбоподателя не се следват
разноски. Не се дължат разноски и на въззиваемия, който не е сторил такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141 от 31.03.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр. д. № 1973/2022 г. по описа на същия съд в частите, в които са
отхвърлени предявените от ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. *** срещу Д. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. д., УЛ. *** искове за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Договор
за потребителски кредит № *** г. сума за главница за разликата над 10 911.06 лв. до
претендираните 12 355, 85 лв., както и сумите 1 142, 16 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 18.12.2018 г. до 06.01.2020 г.; 693,68 лв. - мораторна лихва (обезщетение за
забава по чл. 9 от договора) за периода от 18.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 981, 61 лв. -
мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 10.08.2020 г. и 166 лв. - такси за
периода от 20.12.2018 г. до 10.08.2020 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в
1-месечен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4