Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 560/2020 г., установи от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на Т.С. ЕАД,
ЕИК: ******срещу Постановление от 12.12.2019
година по изп.дело № 2019********** на ЧСИ рег.
№ 785, В ЧАСТТА, в която е отказано по искането на жалбоподателя намаляване на
определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя за разликата от 230 лева до размер от 200 лева и е отказано намаляване,
съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното
производство, правната и фактическа сложност, съответно – неправилно изчислена
таксата по т. 26.
Взискателят
изразява становище за неоснователност на жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е без предмет, тъй като впоследствие е намалено адв.възнаграждение.
Жалбата
е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът
дължи разглеждането му по същество.
По
същество жалбата е основателна.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима, по същество същата е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 230 лева. С молбата за образуване на изпълнителното
производство молителят е посочил и начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК, която е конкретизирал впоследствие. Други действия, целящи удовлетворяване
на дължимите вземания /извън подаване на молбата за образуване на изп.дело и
коригиране на същата на следващия ден/ не са извършвани.
Поради
това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е
дължимо в конкретния случай. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева. Посочването
на способа на изпълнение е реквизит на молбите по чл. 426 ГПК. Тоест, се дължат
разноски за адвокат, определени при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004
г., а именно – 200 лв. Заплащането на възнаграждение в по-голям размер се явява
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в
обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева
без ДДС.
Основателна,
съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от
Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която
изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева е в размер от 25,80
лева.
Само разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на
жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Т.С. ЕАД, ЕИК: ******Постановление от 12.12.2019
година по изп.дело № 2019********** на ЧСИ
рег. № 785, В ЧАСТТА, в която е отказано по искането на жалбоподателя
намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 230 лева до размер от 200 лева и е отказано
намаляване, съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ и вместо това НАМАЛЯВА
дължимите разноски за адвокат - до размер от 200 лева и дължимата такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 61,34 лева с
ДДС, в случай, че надхвърля този размер.
ОСЪЖДА Г. С. У.
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК: ******сумата от 75 лева –
разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно.