РЕШЕНИЕ
№80
09.03.2021 г. гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 987 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „Компютър Консулт“ ЕООД, гр.Х. срещу Решение № Ц1012-26-434-1 от 14.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане № Ц5104-26-25/01.10.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което се приема трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
В жалбата се
сочи, че с обжалваното решение е потвърдено
нищожно разпореждане, което било
издадено извън периода на Заповед № Ц1015-26-136 от 03.08.2020г. със срок до
03.09.2020г. и извън преклузивният
срок по чл. 60, ал.1 от КСО. Твърди се също, че оспореното решение било
незаконосъобразно – издадено без наличието на
кумулативните предпоставки
обуславящи съставомерността по чл. 58, ал.1 от КСО. Решението кредитирало незаконосъобразно разпореждане, издадено без никакви данни, че „увреждането“ е
настъпило при инцидент на
27.02.2020г. в ЦДГ“В. О.“ гр.Х.. Според
жалбоподателя, било недопустимо зачитането на „трудова злополука“ при всяка временна неработоспособност, още
повече в случаите когато декларирането
било извършено четири месеца и половина
след прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва се и обективността
на констатациите в Протокол №Ц5103-26-9
от 01.10.2020г. на комисия по чл. 58, ал.1 от КСО, като се твърди, че в същия нямало нито една логически
свързана констатация, която да установи
причинно следствена връзка между
травмата и изпълняваните трудови
задължения от декларатора на трудовата
злополука.
Моли да бъде
отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който излага
подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът – Директор
ТП на НОИ, гр. Х., чрез процесуален представител – в съдебно заседание и писмена
защита, моли да бъде потвърдено
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Л.И.Л., чрез процесуален
представител, в писмена молба оспорва жалбата
и моли решението на Директора на ТП на НОИ-Х. да бъде потвърдено.
Съдът, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С трудов
договор № 2/22.01.2020г. Л.И. Л. *** бил назначен на работа в „Компютър Консулт“ЕООД, гр.Х. на длъжността „Сервизен техник“ за срок от 6
месеца - изпитателен срок в полза на работодателя. За трудовия договор в ТД на НАП било изпратено уведомление по реда на
чл. 62, ал.5 от КСО.
На 21.02.2020г.
между „Компютър Консулт“ЕООД, гр.Х., в качеството на изпълнител и Детска градина №**“В. О.“, гр.Х., в
качеството на Възложител, бил сключен
договор с предмет извършване на дейности по изграждане на
система за видеонаблюдение на сградния
фонд на детската градина, включващи доставка на оборудване, монтаж,
окабеляване, инсталиране и конфигуриране
на оборудването, како и обучение на минимум един служител на
Възложителя. Срокът за изпълнение на договора, според чл.2.1 от същия бил три
седмичен, считано от подписването му.
На 27.02.2020г.,
работници на „Компютър Консулт“ЕООД, гр.Х. сред които Л.Л.,
А. П. и К.Д.извършвали действия по изграждане на процесната
система за видеонаблюдение на място в детската градина на адрес: гр.Х.,
ул.“Ф.Т.“ *
В 10.30ч., на
02.03.2020г. от ИПСМПО д-р Генов ЕООД,
гр.Х. издал по отношение на Л.Л. амбулаторен лист №
1294 , с посочена диагноза „Други увреждания на мениска“.
На 02.03.2020г.
на Л.Л. бил издаден и болничен лист № Е20********* от ИПСМПО д-р Генов ЕООД, гр.Х.. В болничният лист било отразено, че същият
следва да е на домашно – амбулаторен режим на лечение за времето от 02.03.2020г.
до 15.03.2020г., и поставената диагноза на
лицето е „Други увреждания на мениска“.
С №
1562/16.03.2020г. ИПСМПО Д-рГенов ЕООД, гр.Х. издал
на Л.Л. и амбулаторен лист, в който като обективно състояние на
пациента било отразено, че е налице леко изразен оток в лява колянна
става-положителен симптом танц на пателата, палпараторна болка
около и под латерална фасетка на пателата. Положителен
симптом на кларк
за лявото коляно ограничен обем на движения
S0-10-100
С вх.№
Ц5101-26-23 от 24.07.2020г. Л.И.Л. ***
декларация за трудова злополука съгласно образец приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
В
декларацията заинтересованата страна отразила,
че злополуката е станала на 27.02.2020г. в 12.30ч. в ЦДГ№**“В. О.“, гр.Х., при
извършване на работа монтиране на камери за видеонаблюдение
на тавани в детската градина. Посочено било също, че дупчейки стената с бормашина,
с цел да бъдат прекарани кабелите за захранването е щял да удари с боргията
необезопасен 380 волтов кабел, залитнал
е и се е ударил в пантата на разтегателната стълбата, на която се е бил качил.
Във връзка с така
подадената декларация, със Заповед № Ц1015-26-136 от 03.08.2020г. Директорът на ТП на НОИ-Х., на основание
чл.58, ал.1 от КСО наредено да се извърши разследване на станалата с Л.И.Л.
злополука на 27.02.2020г. и бил
определен поименно състава на комисията, която да извърши разследването. На
основание чл. 58, ал.6 от КСО било разпоредено за резултатите от разследването комисията да
изготви протокол в срок до 03.09.2020г.
След събиране на
относимите според комисията писмени доказателства и
обяснения от страна на Л.Л., управителя на дежурството
работодател, директора на детска градина №**“В. О.“, гр.Х. и двама работници на
„Компютър Консулт“ЕООД, гр.Х.- А. П. и К. Д.,
на 01.10.2020г. бил съставен протокол № Ц5103-26-9 от 01.10.2020г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката. В протокола комисията обективирала
извод, че злополуката с Л.Л. има характер на трудова. Протоколът бил подписан с особено мнение от
един от членовете на комисията извършила разследването.
С Разпореждане
№ Ц5104-26-25 от 01.10.2020г. на
длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО при
ТП на НОИ-Х., декларираната с Декларация
вх. № Ц5101-26-23/24.07.2020г. при ТП на НОИ-злополука, била приета за
трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
С вх. № Ц1012-26-434
от 06.10.2020г. „Компютър Консулт“ ЕООД, гр.Х.
депозирало жалба до Директора на ТП на НОИ-Х. срещу Разпореждане № Ц5104-26-25 от 01.10.2020г. на длъжностно
лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Х..
С Решение № Ц1012-26-434-1 от 14.10.2020г. Директора на ТП
на НОИ-Х. жалбата била отхвърлена.
С вх. № Ц1012-26-434-2 от 19.10.2020г. при ТП на НОИ-Х., Компютър Консулт“ЕООД, гр.Х.
депозирал жалба до АдмС-Х.,
срещу горецитираното решение.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният
административен акт.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В случая проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 б. „ г” от КСО. От компетентен орган по смисъла на чл.60, ал.1 от КСО, съобразно представената по делото Заповед № 1015-26-299 от 22.07.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Х., е издадено и потвърденото с обжалваното решение разпореждане.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, като съдържат всички предвидени, в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването си. Мотиви за издаване на процесният акт се съдържат и в Протокол Ц5103-26-9 от 01.10.2020г. на комисията извършила разследване по случая, на който органа при издаване на решението си е позовал и което е допустим начин за мотивиране съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допускащо възможност мотивите за издаването на административния акт да се съдържат в друг документ, съставен с оглед неговото постановяване. На същият протокол се позовало и длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при издаване на разпореждането си. Ето защо възраженията на жалбоподателя за немотивираност на оспореният акт и потвърденото с него разпореждане са изцяло неоснователни.
В тази
връзка съда намира, че в хода на съдебното производство не се установява да са
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените
такива, които да обосновават отмяна на горепосоченото решение само на това
основание. За откриване на производството
по разследване на злополуката е издадена писмена заповед, с която е определен и
състава на комисията по чл. 8, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки(НУРРОТЗ), при спазване на разпоредбите на чл. 8, ал.2 от същия
подзаконов нормативен акт. Резултатите от разследването са обективирани в протокол съставен по реда и
при условията на чл.10 и чл. 11 от
НУРРОТЗ, на база на който е издадено процесното разпореждане. Действително
не е спазен срока предвиден в чл. 60, ал.1 от КСО за издаване на
разпореждането, но това не го прави нищожно. Процесният
срок е инструктивен, а не преклузивен и изтичането му не преклудира
правомощието на административния орган да издаде съответния административен акт
след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. В този смисъл е и трайната практика на Върховният
административен съд, вкл. най-новата такава - Решение №243/08.01.2020г. по адм. дело № 6073/2019г.
– Шесто отделение.
По отношение съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че Л.И.Л. към 27.02.2020г. е работел в „Компютър Консулт“ЕООД, гр.Х. и е бил осигурен за всички социални рискове.
Не е
спорно между страните и обстоятелството, че на 27.02.2020г. Л.Л. е осъществявал
работа в интерес на осигурителя си
–„Компютър Консулт“, в ДГ №
“В. О., на адрес гр.Х. ул.“Ф. Т. № *,
като е осъществявал дейности свързани
с изграждане на система за видеонаблюдение. Това обстоятелство се доказва и от
обясненията на управителя на дружеството работодател с вх. № Ц5101-26-23#11 от 28.09.2020г.
и обясненията на работниците в същото дружество- А. П. и К.Д.от 12.08.2020г.
От приложените по делото писмени доказателства – амбулаторен
лист № 1294 от 02.03.2020г. и
болничен лист № Е20********* и двата издадени от ИПСМПО д-р Генов ЕООД, гр.Х. се установява, че на 02.03.2020г., е било констатирано увреждане на здравето на Л.Л. изразяващо се в установеното
от лекаря обективно състояние на пациента - самостоятелна болезнена походка, без
помощни средства с накуцване,лява колянна става в субблокаж, изразен оток
в лява колянна става-положителен симптом танц на пателата,
силна палпараторна болка, около и под латерална фасетка на пателата, положителен
симптом на кларк за ляво коляно, ограничен обем на
движения. За което увреждане на същия е била поставена диагноза „Други
увреждания на мениска“.
Спорният по делото въпрос е дали посоченото увреждане на здравето на Л.Л. се дължи на трудова злополука станала на 27.02.2020г. в сградата на ЦДГ“В. О.“, в гр.Х..
За изясняване този спорен въпрос и на основание чл.170, ал.1 от АПК, съдът указа на ответника, както с определението за насрочване, така и в открито съдебно заседание проведено на 15.12.2020г., доказателствената тежест за установяване фактическите основания изложени в оспореният административен акт, вкл. че на Л.Л. на 27.02.2020 г. през време, по повод и във връзка с извършвана работа в интерес на осигурителя е причинено внезапно увреждане на здравето довело до временна неработоспособност.
Съгласно чл. 55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За
трудова злополука съгласно ал.2 на чл. 55 от КСО се приравнява и тази станала с осигурен
по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а
по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:1.
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер;2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през
работния ден;3. мястото за получаване на възнаграждение.
Фактическият състав на злополуката изведен от нормата на чл. 55, ал.1 от КСО, следователно включва: 1.внезапно увреждане на живота или здравето на работник; 2. Наличие на неблагоприятен резултат за здравето на работника - телесна повреда или смърт; 3. Причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат и 4. Функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа или условия на труд.
В разглежданият случай както вече бе посочено, на 02.03.2020г. е установено наличие на неблагоприятен резултат за здравето на Л.Л. изразило се във временна неработоспособност. Следователно налице е вторият елемент от фактическият състав на трудовата злополука.
Трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Казано по друг начин за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на живота или здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. В този смисъл Решение № 5564 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2014 г., VI о на ВАС.
В конкретният случай, пострадалият е заявил, пред административните органи, че злополуката е настъпила през установеното работно време и на място на което е изпълнявал работа в интерес на работодателя. Това негово твърдение е възприето безкритично от административният орган, но то не се доказва несъмнено от събрания по делото доказателствен материал. На практика, единственото събрано доказателство подкрепящо твърденията изложени в обжалваният акт, са обясненията на самият пострадал, но доколкото същите обективират изгодни за заинтересованата страна факти, то същите не се ползват с доказателствена сила, а подлежат на доказване на общо основание.
В хода на проведеното вътрешно разследване на злополуката, са събрани обяснения от управителя на работодателя и от двама служители на същото дружество, както и от директора на детската градина. Последният видно от обясненията му не е бил свидетел на инцидент и не е била информиран за настъпил такъв по време на изпълнение на договор № 6 от 25.02.2020г., сключен с „Компютър Консулт“ЕООД, гр.Х.. Нито в първоначалните, нито в последващите обяснения на управителя на дружеството се съдържат факти относими към наличието на инцидент станал на 27.02.2020г. по време на осъществяваната работа на обекта в детската градина. Същевременно, видно от обясненията на А. П. и К. Д., които на основание чл.171 от АПК, като редовно събрани в производството пред административният орган имат сила и пред съда, същите изрично са посочили, че заинтересованата страна не се е удрял и падал от стълба, а още в началото при включване на работа в обекта се е оплакал от болки в коленете, което е наложило именно двете лица дали обясненията да работят на стълбата, а той да подпомага процеса на изграждане на структурната кабелна система. Следователно, от тези обяснения на служителите на „Компютър консулт“ЕООД, които не се оспорват от страна на ответника, изцяло се опровергават обясненията на самото пострадало лице. Други доказателства от които да се установи дали действително на 27.02.2020г., на място и по време на осъществяваната от Л.Л. работа в полза на „Компютър Консулт“ЕООД, е настъпил инцидент, при който му е било причинено внезапно увреждане на здравето, не са събрани от административният орган, като такива други доказателства и доказателствени искания за събирането им не са ангажирани от ответника и в хода на съдебното производство.
Извод, че на 27.02.2020г. действително е било причинено разстройство на здравето на Л.Л. не могат да се направят от медицинските документи - същите са съставени след направен преглед на лицето четири дни по - късно – едва на 02.03.2020г., т.е. не непосредствено след самият инцидент. Факт е, че заинтересованата страна не е потърсил медицинска помощ на датата на твърдения инцидент - това се признава от самия него, а обстоятелството че не е посещавал спешна помощ на посочената дата се установява от писмо изх. № 08-2 от 25.08.2020г. на Директора на ЦСМП-Х.. Освен това, видно от извършената заверка на гърба на Амбулаторен лист №11294 от 02.03.2020г. от лекаря издал процесните болнични и амбулаторни листове - АИПСМП д-р Генов - ортопед травмотолог, състоянието на пострадалия може да е в резултат на прясна травма, но може и да е в резултат на продължение и влошаване състоянието от предишна травма, което пък твърдение подкрепя дадените обяснения от А. П. и К.Д.че още при започване на работния процес на 27.02.2020г. Л. се е оплакал от болки в коленете, респ. опровергава вероятността болките да се се проявили в резултат на работния процес.
На стр.4 от протокол № Ц5103-26-9 от 01.10.2020г. за резултатите от извършеното разследване на твърдяната злополука е отразено, че е осъществен телефонен разговор с А. П. и К. Д., в който двамата са заявили, че не са били през цялото време в близост до Л.Л. и не са видели падането, като единият от тях чул, че Л. имал някакъв проблем при работата с кабели , както и че се бил ударил със стълба, но конкретен спомен кога е чул и дали не било когато пострадалият е бил освободен от работа . От този начин на обективиране на телефонен разговор в протокола, не става ясно нито кога, нито от кое длъжностно лице е проведен телефонният разговор, нито по кой и чрез кой мобилен/стационарен номер.
Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 3 от АПК е допустимо да се получават сведения от неучастващи в административното производство лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин (освен чрез сведенията, получени от тези лица) и по телефона, ако няма основания за съмнение в самоличността на лицата, които ги дават. Получените по този начин сведения следва да бъдат записани и подписани от органа или служителя пред когото са дадени, по аргумент от чл. 44, ал. 3 от АПК, в която разпоредба не се определя изрично причината, поради която сведенията не могат да бъдат дадени писмено от самото лице. Следователно, удостоверяването на събраните сведения и приобщаването им като доказателствен материал по преписката следва да се извърши от органа или служителя, пред когото тези устни сведения (вкл. по телефон) са дадени, чрез записване и обозначаване на името и длъжността на служителя . Такова надлежно удостоверяване, досежно процесният телефонен разговор по преписката не е налично, което безспорно съставлява процесуално нарушение. Същото само по себе си не е съществено и не може да доведе до отмяна на обжалваният акт на това основание, но по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, като нередовно събрано в производството пред административния орган, доказателство за телефонният разговор(респ. протоколът, в тази му част), няма сила пред съда и не следва да бъде кредитирано. Следва да се посочи, че съдът даде изрични указания на ответника, чрез процесуалният му представител, че носи доказателствената тежест за установяване, обстоятелството, че е бил проведен твърденият в оспореният акт телефонен разговор с А. П. и К. Д., съответно на коя дата е станало това и от което длъжностно лице е бил проведен той. До приключване на съдебното производство допустими и относими доказателства в тази насока не са били ангажирани от административният орган. Недоказаният факт е неосъществил се факт. Ето защо съдът приема за недоказано, че в хода на административното производство телефонен разговор с посочените служители на осигурителя и то със съдържанието изложено в обжалваното решение и Протокол № Ц5103-26-9 от 01.10.2020г. действително е бил осъществен.
За пълнота следва да се посочи, че така отразеният телефонен разговор е и неясен – твърди се че е проведен с двете лица, като не става ясно по едно и също време и в един телефонен разговор ли е разговаряно с тях или в два отделни такива. Непосочено е останало и обстоятелството, кое е лицето, което е твърдяло, че е чуло че Л. се е бил ударил със стълба. Отделно от това следва да се посочи, че отразеното в протокола за резултатите от разследване по отношение на съдържанието на конкретният разговор е в пълно противоречие с вече надлежно дадените пред органа писмени обяснения от същите лица, с които е проведен телефонният разговор.
Други доказателства и доказателствени искания обосноваващи и доказващи съображенията изложени в обжалваният административен акт не са представени от ответника в хода на съдебното производство.
Необходимо
е да се посочи, че Протокол № Ц5103-26-9 от 01.10.2020г. не обвързва съда с
материална доказателствена сила досежно
посочения механизъм на твърдяната злополука, настъпилото внезапно увреждане, отразената
фунционална връзка между извършваната работа и
посоченото увреждане и обективираният на тази основа извод,
че е налице трудова злополука. Това е
така, тъй като те не
са възприети лично и пряко от изготвилите го лица, тъй като не са
осъществени непосредствено съставителите на протокола, а констатациите за същите
са изводи, произтичащи от установени факти, съдържащи се в писмените
обяснения и документи приобщени от
комисията по разследването на злополуката. В този смисъл са както съдебната
практика, така и теория (Кр. В.- Г.процесуално право,практическо помагало).
Единственият възможен извод, следващ от изложените по - горе факти и обсъдените правни норми е, че по делото не са събрани нито преки доказателства, нито система от косвени такива, които да водят на единственият и непротиворечив извод, че неблагоприятният резултат за здравето на Л. е вследствие злополука настъпила през време и във връзка с извършваната работа в интерес на „Компютър Консулт“. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че в случая не е доказано наличието на първият, третият и четвъртият елемент от фактическият състав на чл. 55, ал.1 от КСО, а оттук недоказано се явява обстоятелството, че Л.Л. на 27.02.2020г. е претърпял трудова злополука. Като е приел обратното органът е издал решението си в несъответствие с материално-правните разпоредби на закона.
Поради изложените по - горе мотиви, съдът намира, че оспореното решение е издадено при наличие на основанията по чл. 146,т.4 от АПК, поради което и ще следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на действително направените по делото разноски в размер на 550.00 лева, от които внесена ДТ в размер на 50.00 лева и 500 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-26-434-1 от 14.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Х..
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Х. да заплати на „Компютър Консулт“ЕООД, с ЕИК 83*******, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“А.“ № *разноски по делото в размер на 550.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: