РЕШЕНИЕ
№ 2542
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330109242 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът Л. К. П., ЕГН ********** е предявил срещу ответника „ПИМК” ООД, с ЕИК:
********* иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за 49 дни неползван ПГО за периода 2017г. – 2019г. в размер на 1300 лева, от
които 530 лева за 20 дни за 2017г., 530 лева за 20 дни за 2018 г., и 240 лева за 9 дни за 2019г.,
законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение (ТПО) с ответника на
длъжност „*** – ** и ***” въз основа на трудов договор от до ***г. Трудовото му възнаграждение
било определено на 460 лева, с 8-часов раб. ден, и 20 дни платен годишен отпуск. ТПО било
прекратено на ***г., като за процесния период до прекратяване на ТПО ищецът имал право на 49
дни платен годишен отпуск, за който му се дължало обезщетение в р-р на 1300 лева.
Твърди се ответникът да не й е заплатил така посоченото обезщетение, поради което се
моли да бъде осъден да му го заплати, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното плащане. Претендира разноски.
От ответника не е постъпил писмен отговор. В първото по делото с.з. ответникът чрез
адв. А. оспорва искът като неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства – трудов договор и доп.
споразумение към него, е видно че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „***” с
уговорено право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
1
За установяване на точния размер на останалия неползван ПГО на ищеца и размера на
обезщетението по чл. 224 от КТ по делото е изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на
вещото лице З.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че ищецът е имал право на 62 дни ПГО, за което
следващото се обезщетение възлиза на 1628,24 лева, което не е заплатено.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за неползван
платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО между страните е прекратено, че на ищеца е
останал неползван ПГО, колко дни за коя година, и размерът на обезщетението.
От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния период
ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, като е има***г. искът е изменен по
размер от 1300 лева на 1628,24 лева. Ето защо искът се явява основателен, като такъв следва да се
уважи в претендирания размер.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер на 300 лева адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати държавна
такса върху уважения иск по чл. 224 от КТ р-р на 65,13 лева и разноски за ССЕ от БС в размер на
100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПИМК” ООД, с ЕИК: ********* да заплати на Л. К. П., ЕГН **********
сумата от 1628,24 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2017,2018 и 2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от ***г. до окончателното й
изплащане, както и разноски от 300 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПИМК” ООД, с ЕИК: ********* да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 65,13 лева дължима държавна такса
върху уважения иск, както и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
2