РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Благоевград, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500473 по описа за 2025 година
констатира следното:
В. Й. П. от гр. С обжалва решение № 106 от 20.02.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1443 от 2022 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се
твърди, че процесните решения на ОС на ЕС не са съобразени с взети решения
на проведено предходно ОС на ЕС на 26.03.2021 г. На тази дата било
проведено ОС на ЕС по искане на 41,49 % идеални части от общите части.
Искането било отправено до управителя на ЕС за провеждане на ОС с
определени и подробно описани точки в дневен ред за провеждането му. С
провеждането на това ОС на ЕС и вземане на решения по исканите от 2/3 от
собствениците в блока точки, се целяло прекъсване на злоупотребите, редовно
извършвани в блока от ответниците по делото. За да прикрие отказа си от
провеждане на такова ОС, управителката насрочила провеждане на ОС на ЕС,
но със съвсем друг дневен ред, различен от тяхното искане. Включила
искането от три точки като само една точка. Собствениците искали конкретни
решения по точките в зададения дневен ред, а не изборно събрание, на което,
знаейки, че те, като брой собственици, са 2/3 от собствениците, но като
идеални части от общите части са 41,49 %, защото са собственици на по-
малките апартаменти - гарсониери и двустайни апартаменти, докато другите
са собственици на по-големите, тристайни апартаменти, и така имат по-голям
процент идеални части в общите части, ще се преизберат управител и касиер и
1
ще се продължи с измамите и нарушенията, от които са потърпевши. Още в
началото на събранието управителката Й. А. заявила, че това, което искат,
няма как да се случи, и те затова обявили, че това не е събрание, каквото е
било искането им, и обявили един час отлагане, и след това, при наличие на
кворум от най-малко 33 % идеални части от общите части, ще проведат
събрание по отправеното искане до управителя на ЕС, и те могат да
присъстват и да бъдат взети решения по дневния ред в искането с вх. № 001 от
17.03.2021 г. Редовно отчетно-изборно събрание можело да бъде проведено
винаги по предложение на управителя, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС.
Визираното събрание се провело на основание чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС. Така било
постъпено. Изчакали да мине часът за отлагане на събранието, въпреки че се
проточило повече от необходимия един час, заради разправиите, които
провели, обсъждайки ситуацията в блока, нарушенията на ЗУЕС и ЗС,
завзетите общи части от Й. А., Г. Ф. и С. И. в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1, 2,
3 и 5 от ЗУЕС, за което дори в представения от тях измислен протокол № 12
било записано, че този член от ЗУЕС на нея не й говорел нищо, това искане
било незаконно, не отговаряло на истината и не било законно обосновано,
поднасяло се под формата на диктат от В. П. и З. И.. Нямало по-явен отказ от
гласуване за законово ползване на общите помещения от този, записан като
точка в дневния ред от тяхното искане. След приключване на споровете и
разправиите, същите А., Ф. и И. напуснали мястото за провеждане на ОС. Там
останали всички, по чието искане се провеждало това ОС на ЕС - З. И., В.Н.,
В. П. - лично и като пълномощник на Ц. Н, и М Т - лично и като пълномощник
на А. Й., или общо 41,49 % идеални части от общите части, а не записаните от
ответниците едва 16,11 %. РС, във вземане на своето решение, се позовал на
неистинските и лъжливи показания на свидетеля Т. З., който излъгал под
клетва, че събранието на 26.03.2021 г. е продължило докъм 22 ч. вечерта. След
това Г. Ф. се прибрала, след което свидетелят слязъл в мазето, но в блока било
тихо, нямало никакви хора по общите части и в мазето, където били ищцата и
другите, и той минал „през“ тях. Прибягвало се към лъжи. Ищцата дала жалба
в Районна прокуратура Благоевград за подвеждане под отговорност за
лъжесвидетелство и склоняване към лъжесвидетелстване. Тя моли за отмяна
на обжалваното решение на РС и уважаване на предявените искове.
Адвокат П. З., процесуален представител на Е.С. и етажните собственици Г.
Н. Ф., С. И. И. и Й. Р. А., е подала отговор на жалбата, с който я оспорва като
неоснователна. Районен съд Благоевград извършил цялостна преценка на
събрания в хода на производството доказателствен материал, обсъдил
подробно в своето решение същия и изтъкнал собствените си съображения
относно дадените факти, поради което и спазил задължението си да изрази
мотиви, като в последните били коментирани абсолютно всички релевантни
по делото факти и били обсъдени всички възражения и правни доводи на
страните. Не отговаряло на обективната действителност твърдението, че на
проведеното на 13.05.2022 г. ОС на ЕС не е бил избран протоколчик по реда
на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС. Не бил налице спор относно твърдението на ищцата,
2
че на 26.03.2021 г. е било проведено ОС на ЕС, но посоченото ОС на ЕС не
било проведено по реда, описан в исковата молба. Неоснователни били
твърденията на ищцата, че събранието е незаконосъобразно. Всички
разисквания и взети решения били именно по шестте точки от предварително
обявения дневен ред. Спазено било и изискващото се мнозинство от 50 на сто
от представените ид. ч. за вземане на решения. В 21:50 ч. на мястото на
събранието останали само В. П. /5,37 % ид. ч./, З. И. /5,37 % ид. ч./ и В. Н.
/5,37 % ид. ч./, или общо 16,11 % ид. ч., а всички останали си тръгнали.
Посоченото се установило както от показанията на свидетеля Т. З., разпитан
по време на публичното съдебно заседание по делото, проведено на 29.01.2025
г., така и от изявленията на ищцата, направени в хода на въпросното съдебно
заседание. Дори и да се приемело, че след закриване на ОС от г-жа А.,
останалите етажни собственици са провели „свое“ събрание /твърдение, което
категорично се оспорва/, то същото не отговаряло на законоустановените
правила за кворум и мнозинство при провеждането му, с оглед на което
нямало как на него да бъдат приети легитимни решения, които да бъдат
противопоставени на останалите етажни собственици. Видно от протокол №
12, в 19:00 ч. са се явили собственици, притежаващи 91,54 % ид. ч. от общите
части на Е.С., с оглед на което не е било налице основание за отлагане на
събранието поради липса на кворум. На проведеното последващо събрание са
присъствали едва 16,11 % ид. ч., а не необходимите по закон 33 %. Протоколът
за проведеното „второ“ събрание не отговарял на обективната истина и бил с
невярно съдържание. З. И. не била избрана за протоколчик и не били приети
посочените от ищцата решения. Подписът на И., поставен в протокола от
проведено събрание и протокола за поставено съобщение по смисъла на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, бил оспорен. Ищцата следвало да докаже истинността на
оспорените документи, но не ангажирала каквито и да било доказателства в
тази насока. Показанията на Й. И. не следвало да бъдат кредитирани,
доколкото свидетелката изрично заявила, че не е присъствала на ОС на ЕС и
няма лични впечатления относно спорните решения, а показанията й се
базират на данни от ищцата и В. Н. Действията на ищцата не били еднократни
и целяли да се увредят отношенията между собствениците в ЕС. Съдът вече
бил решил спора между страните с влезли в законна сила решения. Моли се за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно.
Втората инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Както се подчертава в Решение № 60156 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3848/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова, предмет
на производството по чл. 40 от ЗУЕС е законосъобразността на решения на
общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци.
3
Оплакванията в конкретната искова молба, касаещи проведеното на 13.05.2022
г. общо събрание на етажните собственици, са само 2: неизбиране на
протоколчика по реда на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС и несъобразяване с решенията,
взети на проведеното на 26.03.2021 г. общо събрание.
Първото оплакване се оказва неоснователно. В протокола от събранието на
13.05.2022 г. е надлежно обективиран законосъобразен избор на Г. Н. Ф. за
протоколчик. Направено е било предложение от председателстващия в такава
насока. Проведен е бил избор. Събрано е било изискващото се от чл. 16, ал. 4,
изр. 2 от ЗУЕС обикновено мнозинство. Изборът на протоколчика е напълно
валиден. Не се установява неспазване на реда по чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС.
Второто оплакване в исковата молба, както правилно е отбелязал и районният
съд, предполага съдът да извърши контрол за целесъобразност на взетите от
общото събрание решения, а с такова правомощие той не разполага.
Контролът на съда е единствено за законосъобразност /Определение № 159 от
16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 68/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Веселка Марева/. Преценка по целесъобразност съдът не може да извършва
/Решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева/. Касае се за изключителна компетентност на
общото събрание, която е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол /Определение № 400 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2014 г.,
II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев/. Преценката на съда е
единствено по отношение на законосъобразността на проведеното събрание и
взетите решения, но не и досежно целесъобразността на последните, тъй като
съдът не може да интервенира върху волята на етажните собственици и да
подменя същата.
Въззивната жалба е неоснователна и не трябва да бъде уважена. Не са налице
изтъкнатите в нея пороци на атакувания акт на районния съд. Първата
инстанция е спазила процесуалните правила. Тя правилно е изяснила
фактическата ситуация. Събраният доказателствен материал е анализиран в
пълнота. Направени са верни правни изводи. Районният съд е отговорил на
всички доводи и възражения на страните. Не е нарушен материалният закон.
Решението е задълбочено, екзактно и обосновано. То следва да бъде
потвърдено.
На Е.С. трябва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за
втората инстанция. Не беше направено възражение за неговата прекомерност.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 9 от ГПК, настоящото
решение на въззивната инстанция няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от 20.02.2025 г., постановено по
4
гражданско дело № 1443 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА В. Й. П., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „С.“ №, бл., ет., ап., да
заплати на Е.С. на бл., ул. „С.“ № , гр. С., представлявана от управителя Й. Р.
А., направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция, възлизащи на сумата от 500 /петстотин/ лева.
Настоящото второинстанционно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5