Определение по дело №1161/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 295
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20195220101161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

            

                    ОПРЕДЕЛЕНИЕ   

 

                                    гр.Пазарджик, 30.01.2020  година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД  гражданска   колегия, в закрито заседание на   тридесети  януари , две хиляди и двадесета   година, в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН   СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА

 

при секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдия Попова г.дело № 1161/2019   година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.  248 ал.1 ГПК.

            По делото е постъпила молба от процесуалния   представител на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ЕАД чрез юрисконсулт П.Ч. , с която се моли  да бъде изменено  постановеното  съдебно решение № 1716/20.12.2019 г.   по  гр. д. № 1161/2019  г.  по описа на ПРС   в частта за разноските , като  бъде намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение до размера на минимума предвиден в Наредба № 1 за МРАВ . Молителят поддържа, че своевременно  е направил в хода на производството по делото възражение за прекомерност на това възнаграждение, поради което се моли сада същото да бъде редуцирано  до определения в Наредбата минимален размер.

В дадения от съда седмичен срок   е постъпил писмен отговор от ответника  по молбата- ищец  в първоанстанционното производтво, който чрез процесуалния си представител поддържа  доводи за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта на разноските .

Предвид характера  на депозираната молба  и конкретните данни по делото  , съдът счита на основание чл. 248 ал.3 ГПК   молбата не следва да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като същото не е необходимо с оглед изясняване на конкретния правен спор.

            Районният   съд, след като обсъди твърденията , изложени в молбата и възраженията на ответника и прецени конкретните данни по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Молбата  с правно основание чл. 248 ал.1  ГПК  е подадена в предвидения в закона срок и е процесуално допустима,  но разгледана по същество е неоснователна. При определянето на оспорения размер на разходите за платено адвокатско възнаграждение , съдът е длъжен да се съобрази  с посочения в нормата на чл. 78 ал.5 ГПК  критерии, като преценката кога конкретно дело представлява фактическа и правна сложност  се извършва от решаващия състав. Признаците на фактическата и правна сложност не са посочени в закона. Законодателят  е предоставил възможността на съда да прецени наличието на тези признаци  с оглед на всички данни и обстоятелства  по конкретното дело. Най –общо в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице , когато делото съдържа значителни  по обем  фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана  с точното спазване  и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Съдът  намира ,че казусът предмет на настоящото дело има сравнително висока   фактическа и правна сложност, като се вземат  предвид развитите от ищцовата страна доводи , но и като се държи сметка за поддържаните от ответната страна  възражения  в депозирания отговор. В тази връзка следва да се отбележи, че тази  фактическа и правна сложност на делото се дължи отчасти и на възраженията по  основателността на иска , изложени в писмения отговор и подадените по делото молби от ответника.  Освен това по делото са събрани  допустими от закона доказателства/  писмени, основно и допълнително заключение на съдебно- техническа експертиза  /  с активното участие на защитата на ищеца.  Поради това съдът намира, че размера на претендираното от ищеца  за заплащане   адвокатско възнаграждение в размер на 360 ,00 лв.  – не надхвърля значително минималния размер предвиден в чл. 7 ал.2 т.1 Наредба № 1 / от 300,00 лв. / и е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Предвид гореизложеното , ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД :

О П Р Е Д Е Л И  :

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   молбата подадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ЕАД чрез юрисконсулт П.Ч. , с която се моли  да бъде изменено  постановеното  съдебно решение № 1716/20.12.2019 г.   по  гр. д. № 1161/2019  г.  по описа на ПРС   в частта за разноските – като неснователна.

Определението   подлежи на обжалване с въззивна  жалба пред ПзОС в двуседмичен срок  от датата на съобщаването му на страните.

 

 

 

                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ :