ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Пазарджик, 30.01.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия, в закрито заседание на тридесети януари , две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при
секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа
докладваното от съдия Попова г.дело № 1161/2019 година
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ал.1 ГПК.
По делото е
постъпила молба от процесуалния представител на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ЕАД чрез юрисконсулт П.Ч. , с която се моли да бъде изменено постановеното съдебно решение № 1716/20.12.2019 г. по гр.
д. № 1161/2019 г. по описа на ПРС в
частта за разноските , като бъде намалено
присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение до размера на минимума
предвиден в Наредба № 1 за МРАВ . Молителят поддържа, че своевременно е направил в хода на производството по делото
възражение за прекомерност на това възнаграждение, поради което се моли сада
същото да бъде редуцирано до определения
в Наредбата минимален размер.
В дадения от съда седмичен
срок е постъпил писмен отговор от ответника по молбата- ищец в първоанстанционното производтво, който чрез
процесуалния си представител поддържа доводи за неоснователност на молбата за
изменение на решението в частта на разноските .
Предвид характера на депозираната молба и конкретните данни по делото , съдът счита на основание чл. 248 ал.3 ГПК молбата не следва да се разглежда в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като същото не е
необходимо с оглед изясняване на конкретния правен спор.
Районният съд,
след като обсъди твърденията , изложени в молбата и възраженията на ответника и
прецени конкретните данни по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Молбата с правно основание чл. 248 ал.1 ГПК е подадена
в предвидения в закона срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. При определянето на
оспорения размер на разходите за платено адвокатско възнаграждение , съдът е
длъжен да се съобрази с посочения в
нормата на чл. 78 ал.5 ГПК критерии,
като преценката кога конкретно дело представлява фактическа и правна сложност се извършва от решаващия състав. Признаците
на фактическата и правна сложност не са посочени в закона. Законодателят е предоставил възможността на съда да прецени
наличието на тези признаци с оглед на всички
данни и обстоятелства по конкретното
дело. Най –общо в съдебната практика се приема, че фактическа сложност е налице
, когато делото съдържа значителни по
обем фактически материали, многообразие
на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е
свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и
процесуалния закон. Съдът намира ,че
казусът предмет на настоящото дело има сравнително висока фактическа и правна сложност, като се
вземат предвид развитите от ищцовата
страна доводи , но и като се държи сметка за поддържаните от ответната
страна възражения в депозирания отговор. В тази връзка следва да
се отбележи, че тази фактическа и правна
сложност на делото се дължи отчасти и на възраженията по основателността на иска , изложени в писмения
отговор и подадените по делото молби от ответника. Освен това по
делото са събрани допустими от закона
доказателства/ писмени, основно и
допълнително заключение на съдебно- техническа експертиза / с
активното участие на защитата на ищеца. Поради това съдът намира, че размера на претендираното
от ищеца за заплащане адвокатско възнаграждение в размер на 360 ,00
лв. – не надхвърля значително минималния
размер предвиден в чл. 7 ал.2 т.1 Наредба № 1 / от 300,00 лв. / и е съобразено
с действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените
съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските. Предвид гореизложеното ,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата подадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ „ЕАД чрез юрисконсулт П.Ч. , с която се моли да бъде изменено постановеното
съдебно решение № 1716/20.12.2019 г. по гр.
д. № 1161/2019 г. по описа на ПРС в частта за разноските – като неснователна.
Определението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС
в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :